РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Велико Търново, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на девети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
с участието
на секретаря - М.Н.
и прокурора
от ВТОП - Донка Мачева
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 207/2020 година по описа на съда, за да се произнесе
съобрази:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 44/30.07.2020г.,
постановено по АНД № 369/2019г., с което състав на Павликенски районен съд е отменил
изцяло като незаконосъобразно НП № **********/22.11.2019
г., издадено от Директор на ОДБХ - Велико Търново, с което на А.Л.Л. с ЕГН **********
*** за нарушение на чл.132, ал.1, т.3 от Закона за ветеринаромедицинската
дейност (ЗВМД) и на основание чл.417, ал. 1 от същия закон му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от директора на ОДБХ - Велико Търново , подадена чрез
упълномощения адвокат. В същата се навеждат доводи за неправилност на решението
на РС поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила –
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, приложими
в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН.
Според касатора неправилно районният съд е приел, че е
нарушено правото на защита на санкционираното лице и е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на НП. Твърди, че липсата на двама свидетели при съставяне на АУАН се
санира с приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Счита за неправилен извода, че
посочената в АУАН за нарушена материалноправна разпоредба не съществува като твърди,
че същата е прецизирана в издаденото от наказващия орган НП. Намира за
неизяснена действителната фактическа обстановка по делото от районния съд. Излагат се доводи за доказаност на
нарушението. По тези съображения касаторът иска да бъде отменено решението на
РС и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител адвокат Д. от ВТАК, депозира отговор на касационна жалба, в която
навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Предвид
това, ВТАС извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1,т.1
и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните,
съдържанието и реквизитите на
контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
РС установил, че Наказателното постановление е
издадено срещу А.Л.Л. за това, че на 16.09.2019г., при извършена повторна
проверка по жалба с вх. №3837 от 26.08.2019г. от служители в ОДБХ – Велико
Търново, е констатирано отглеждане на четири броя преживни животни в имот № 527,
кв. 23, находящ се в с. Караисен, община Павликени, който поземлен имот не е
регистриран в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС и не отговаря
на ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни. В присъствието
на собственика на имота е изготвен Констативен протокол №0001239/16.09.2019г. На
20.09.2019г. е съставен АУАН №0000400 от същата дата като в срока по чл.44, ал.
1 от ЗАНН не е подадено писмено възражение. Въз основа на АУАН е издадено и
обжалваното пред районния съд НП.
Въз основа
на събраните писмени и гласни доказателства, РС е отменил НП като
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в
административнонаказателното
производство, с които е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът е констатирал, че актът е
съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, без да са налице посочените в
тази разпоредба предпоставки за съставяне на акта в отсъствието на нарушителя. Посочено
е, че вписаният в АУАН свидетел не е очевидец на нарушението и в този случай актосъставителят
е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство да
се отбележи в АУАН съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Изложени са
мотиви, че АУАН и НП не отговарят на изискванията съответно на чл.42, т. 5 и
чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Изведен е краен извод за незаконосъобразност на обжалваното
НП, поради което РС го е отменил.
На първо
място, в касационната жалба е наведено оплакване за необоснованост на
обжалваното решение на Павликенския районен съд, но съгласно нормата на чл.220
от АПК, приложима по силата на чл. 63 от ЗАНН, фактическите установявания на
въззивния съд не подлежат на касационен контрол. От друга страна,
необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.
1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН
настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените
такива са противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в
настоящото производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания
респ.решението на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост.
Настоящата
инстанция намира, че проверяваното решение е правилно и при неговото
постановяване не са допуснати съществено нарушение на процесуални правила или
нарушение на материалния закон. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. РС е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал и решаващият състав е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Това, че въз
основа на едни и същи доказателства касаторът и съдебният състав достигат до
различни изводи, не е основание да се твърди, че е налице съществено нарушение
на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна
установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е
правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния
закон.
Касационната
инстанция не намери РС да е игнорирал или превратно тълкувал доказателства. Решаващият
извод на въззивния съд е правно издържан и се споделя изцяло от касационната
инстанция. Поради изложеното, изводите на РС по фактите и правото не следва да
се преповтарят, по аргумент от чл.221, ал.2 от АПК.
За пълнота на изложението
по възраженията на касатора, следва да се уточни следното:
Настоящата инстанция намира за правилен извода на РС
за допуснато съществено нарушение на процесуалните норми на чл. 40 от ЗАНН,
която разпоредбата съдържа правила, уреждащи съставянето на актовете за
установяване на административните нарушения, като основен принцип е актът да се
издава в присъствието на нарушителя. Задължение на оправомощените да съставят
актове лица е да издирят нарушителя и да предприемат всички необходими законови
действия с цел осигуряване на присъствието му. Законодателят изрично е допуснал
изключение от тези правила, като дава възможност актът да бъде съставен в
отсъствието на нарушителя в два случая - когато той е известен, но не може да
се намери, или когато е поканен за съставянето на акта и не се яви.
В процесния случай, макар в самия АУАН това да не е
отбелязано, от доказателствата по делото се налага извод, че той е съставен в
отсъствието на нарушителя и то без до същия да е отправяна покана за съставяне
на акта, в противоречие с разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Извършеното нарушение няма да бъде
от категорията на съществените такива, които да опорочат акта до степен,
обуславяща неговата отмяна, в случай че не е засегнато право на защита на
посоченото за нарушител лице и същото е имало възможността да го упражни в
пълен обем.
Важно е,
обаче, да бъдат извършени и следните
действия - предявяване на акта на нарушителя да се запознае със съдържанието му
и да го подпише; връчване на препис от акта на нарушителя срещу разписка, които
в конкретния случай също не са били осъществени. Съставеният АУАН е връчен на
трето лице, различно от нарушителя, което обстоятелството не е спорно и се
установява от събраните по делото доказателства, с което нарушителят е бил
лишен от възможността своевременно да узнае какви факти са установени при
съставяне на АУАН, както и да възприеме непосредствено действията на
актосъставителя и свидетелите. Искането да бъде представено от нотариус
евентуално пълномощно за тези действия е несвоевременно заявено пред
касационната инстанция, която по аргумент от чл.220 от АПК не е инстанция по
фактите и не може да установява нови такива. Ако изобщо е съществувало такова
пълномощно и то е известно на АНО е следвало да се отрази това обстоятелство в
издадените актове и да се приложи копие от същото по АНП. Тежестта да заяви
този факти да представи доказателства за него е на автора на НП. Процесуалното
бездействие на страната не е касационно основание за отмяна на решението на РС.
За да се
преодолее евентуалната необективност при установяването на обективните признаци
от състава на съответното нарушение, актът следва да бъде подписан и от
свидетели, присъствали при извършването на нарушението или на такива, които са
присъствали в момента на установяването му, с което се гарантира истинността на
фактическите констатации, посочени в обстоятелствената част на АУАН. В
конкретния случай правилно въззивният съд е приел, че е нарушена разпоредбата
на 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като безспорно липсват свидетели както на самото
нарушение, така и на неговото установяване, с оглед показанията на актосъставителя
д-р Янакиева, че св. д-р Костадинов не я е придружил в имота, където са били
животните, а е бил „някъде из двора“. АУАН е съставен в присъствието на
свидетел, който може да удостовери единствено съставянето на самия констативен
протокол и АУАН, но в тази хипотеза законът изисква присъствието на двама
свидетели, а в АУАН няма посочен втори свидетел, който да се е подписал. Предвид
горното, настоящият касационен състав намира, че не са спазени императивните
изисквания на ЗАНН в конкретната процедура и е налице допуснато съществено
нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице.
На следващо
място правилно в обжалваното решение е прието, че АУАН и НП са формално
незаконосъобразни, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в случая не може да намери приложение чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН доколкото се касае за съществени факти, които обуславят
обективните признаци на нарушението. Съгласно приложимата към момента на
извършване на твърдяното нарушение редакция на чл.132, ал.1, т.3 от ЗВМД (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2016
г., в сила от 19.02.2016 г.) собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни спазват ветеринарномедицинските
изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните. Нормата е
бланкетна и не посочва конкретно кое или кои ветеринарномедицинските изисквания
за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните не е спазено от санкционираното
лице. Съгласно нормата на чл. 417, ал. 1 от ЗВД, се предвижда налагане на
наказание на собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение
по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и 24, се наказва с глоба от
500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. От начина, по
който нарушението е описано в АУАН и НП, не става ясно кои ветеринарномедицински
изисквания за отглеждане на животните не са спазени от санкционираното лице, къде
са регламентирани съответните изисквания и кое конкретно изискване кога и как
не е спазено и какви задължения не са изпълнени. Липсва описание с конкретно посочване на предписаното
дължимо поведение, както и конкретното деяние/действие или бездействие/,
посредством което е извършено конкретно нарушение. Соченото нарушение води до
ограничаване на правото на защита на нарушителя и възпрепятства съда да извърши
съответната проверка.
За пълнота на изложеното следва да
се посочи, че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Отбелязано
е, че на 16.06.2019 г. е извършена проверка в имот, находящ се в с.Караисен,
собственост на А.Л.Л., но не е посочено на коя дата административнонаказващият
орган е приел, че е осъществено нарушението,
което се явява самостоятелно отменително основание.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/30.07.2020г.,
постановено по АНД № 369/2019г. по описа на Районен съд – Павликени.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: