О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 29 май 2020 година.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и девети май
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
в.ч.гр.д. № 975 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК и е образувано по частна жалба на М.М.В.,чрез адв.Б. против Определение № 3550 от 04.03.2020 година,
постановено по гр.дело № 2788/2020 година, по описа на ВРС, с което е било
прекратено съдебното производство по делото.
В жалбата се излага, че определението се явява неправилно,
т.к. формулирания петитум отговаря на нормата на чл.124 ал.4 от ГПК и че е
налице правен интерес от него.Основното обстоятелство, което се излага, че към
датата на предявяване на исковата си претенция покойната Марийка Добрева А.,
починала на 22.04.2018 година не е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.Искането е
атакуваното определение да бъде отменено, и ВОС да разпореди продължаване на
съдо – производствените действия.
От фактическа страна е видно следното:
Според описаното в исковата молба пред ВРС, на
17.08.2017 година е бил предявен иск от покойната Марийка А. за отмяна на
дарение на ½ ид.част от апартамент, находящ се на ул.“Народни будители“
№ 68, ет.5, вх.Б, ап.38 срещу надарената М.М.В..Сочи
се още, че със своя молба Марийка А. е извършила отказ от иска, но е починала
на 22.04.2018 година.Изясняването на спора и конституирането на законните
наследници на същата е включил и извършването на Съдебно психиатрични
експертизи, според които към датата на подаване на исковата молба ищцата
Марийка Добрева А. /предвид множеството си заболявания/ не е разбирала
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.Прекратяването на производството обаче е дало повод на ВОС да отмени това
определение и да постанови разглеждане на делото по същество, като е
акцентирано върху правно значимото обстоятелство, че въпроса за дееспособността
или недееспособността на ищцата е следвало да се установи в нарочен процес, а
не в това производство.
Базирайки се това, ищцата в този процес М.М.В. е приела, че следва да предяви искова претенция против
Й.А.И. – наследник по закон на покойната Марийка А. и леля на самата ищца.
За да прекрати производството като недопустимо, ВРС
е приел, че за да стане това е нужно да се проведе отделно производство с
влязло в сила решение.
Становището
на съда е следното:
По силата на чл.1 от
Закона за лицата и семейството /ЗЛС/ всяко лице, от момента на раждането си,
придобива способността да бъде носител на права и задължения. До навършване на
14-годишна възраст лицето е недееспособно и не може да извършва лично правни
действия. Вместо него и от негово име действат законните му представители на
основание на осн.чл.3 ал.2 от ЗЛД. Съгласно чл.2 ЗЛС с навършване на 18-годишна
възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да
придобиват права и да се задължават. Следователно този текст прогласява
юридическата независимост на навършилите пълнолетие деца от техните родители.Пълнолетните
лица са способни да придобиват права и да се задължават, поради което сами
следва да осигуряват своите нужди.От
друга страна, нормата на чл.5 ал.1 и ал.2 от ЗЛС дава възможност онези
пълнолетни лица, които страдат от слабоумие или душевна болест да се поставят
под пълно запрещение и да станат недееспособни, а онези пълнолетни лица с
такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под
ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5, ал. З ЗЛС сочи, че по
отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл.3 ал.2 ЗЛС, а
за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл.4 ал.2 ЗЛС. Статутът на
лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на
този на малолетните и непълнолетните лица.Поставянето под запрещение обаче е акт
на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на
установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при
трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си
и своите работи.Поставянето на едно лице под запрещение обаче само по себе си е
съществено посегателство върху свободата на личността му и е оправдано
единствено в случаите, когато поради болестното си състояние лицето не може да
се грижи за себе си и за своите интереси.Ето защо това се извършва от съда, в
нарочно производство, в което се отчитат медицинския и социален критерии.
От данните по делото
става ясно, че до смъртта си на 22.04.2018 година покойната Марийка Добрева А.
не е била поставяне под запрещение, нито дори че е инициирано подобно
производство.В конкретния случай ищцовата страна се домогва да докаже, че към
датата на предявяването на исковата си молба – 17.08.2017 година тя е била
недееспособна, т.е. не е разбирала свойството и значението на извършеното.Посочените
от молителката обстоятелства не биха повлияли на извода на съдилищата, т.к. от
една страна факта, че покойната е страдала от множество заболявания, сам по
себе си няма никакво отношение към способността й да осъществява правото си на
иск. Това нито ограничава дееспособността й, нито я лишава от дееспособност, а
по делото няма твърдения и данни същата да е била поставена под пълно или
ограничено запрещение. До момента на поставяне на дадено лице под
запрещение с влязло в сила съдебно решение, същото се счита дееспособно и може
лично да извършва валидно всякакви правни и фактически действия, водещи до
придобиване на права или поемане на задължения.От друга страна, с факта
на настъпилата смърт на покойната Марийка Добрева А. е отпаднала необходимостта
от инициирането на процес по поставянето й под запрещение.Неясно и необяснимо е
обстоятелството, че настоящата искова молба е била заведена против Й.А.И. – леля на ищцата, и по какви
причини и съображения същата следва да отговаря за наличието или не на
дееспособност у покойната й майка.Подобно производство би било допустимо единствено
приживе
спрямо покойната вече Марийка Добрева А., по него тя би била страна; такова
производство към момента с оглед настъпилата смърт на последната не би могло да
се развие, още по – малко срещу настоящата ответница.
Настоящия съд намира, че
с предявяване на установителен иск се търси защита на гражданско право или
правоотношение, а в изрично предвидените от закона случаи, установителният
иск може да има за предмет и установяването на факти – чл.124 ал.4 и а.5 от ГПК. Съдът приема, че установяването на факт е изключение от общия принцип, че
на установяване подлежи съществуването на право или правоотношение и само в
този случай установителният иск е допустим.Редно е да
се направи разграничение между правоотношение и факт - факт се дефинира като
нещо, което действително е станало, случило се или съществува, а факт с правно
значение е този, който е релевантен за дадено гражданско правоотношение и който
може да бъде установен в производството относно това правоотношение, но не и в
самостоятелно производство по реда на чл.124 ал.4 пр.2 ГПК при условие, че това
не е предвидено изрично в закон. От друга страна гражданското правоотношение
може да се определи като създадена въз основа на гражданскоправна
норма връзка между гражданскоправни субекти, което се
поражда от определен юридически факт и се състои от субективни граждански права
и правни задължения. Двете дефиниции за факт с правно значение и за гражданско
правоотношение разкриват ясно различията между тях. Предвид горното, настоящия
съд намира, че не са лице законови основания за отмяна на атакувания съдебен
акт.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3550 от 04.03.2020 година,
постановено по гр.дело № 2788/2020 година, по описа на ВРС, двадесет и шести
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд на
Р България в едноседмичен срок от съобщаването, на основанията, посочени в
чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: