№ 2614
гр. В., 05.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501379 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Т. И. и Ж. С. И. срещу Решение №
260039 от 19.04.2023г. по гр.д. № 15596/2020г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците срещу К. К. П.
с ЕГН ********** и А. Т. П. с ЕГН **********, починал в хода на производството на
11.10.2022г., в лицето на правоприемниците му по закон на основание чл. 227 от ГПК Й. А.
П. с ЕГН **********, А. А. П. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител К. К. П. и К. К. П. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
недвижим имот, находящ се в гр. В., район „П.", СО „Т.", м. „М.", представляващ поземлен
имот с идентификатор ............... по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 498 кв.м. и при граници и съседи: ид.
......................, ....................., ........................., ..................., както и на недвижим имот, находящ
се в гр. В., район „П.", СО „Т.", м. „М.", представляващ поземлен имот с идентификатор
................... по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,
с площ от 647 кв.м. и при граници и съседи: ид. ..............., ....................., .........................,
.................... ................., което право на собственост са придобили по време на брака на
основание специална, евентуално обща придобивна давност при владение от
13.06.2009г., евентуално от 15.01.2010г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като
постановено при липса на задълбочен анализ на доказателствата по делото, водещо до
необоснованост на фактическите изводи, опорочаващо и крайните правни изводи. Съдържа
доводи, че е установено по делото, че процесните имоти били декларирани по реда на чл. 14
от ЗМДТ и от двете страни, но ответниците са заплатили дължимите за тях данъци и такси
1
едва след завеждане на исковете с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК по гр.д. №
2576/2021г. на ВРС, 12 състав, както и исковете по настоящето дело. Именно ищците са
плащали регулярно дължимите за имотите МДТ, афиширайки по този начин упражняваната
от тях фактическа власт. В същото време и двете страни имат отношения с ВиК дружеството
за ползвани ВиК услуги, но именно ищците са сключили първоначалния договор за
продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води от 09.10.2006г., преименували на
свое име партидата и редовно са плащали използваната вода. Ответниците са заявили
прехвърляне на партидата едва на 14.07.2021г. – в хода на настоящото дело. Всички
действия на ответниците насочени към имотите следхождат по време предявяването на
исковата молба и са неотносими към заявения период на давностно владение от ищците.
Представеният в тази връзка протокол за трасирине също не е индиция за владение,
доколкото по дефиниция то е фактическо действие на правоспособен геодезист, което дори
не изисква физическо присъствие на собствениците на място. Съдът неправилно не е
кредитирал показанията на свидетелите на ищците и необосновано е дал превес на тези на
ответниците. Свидетелските показания на последните са кредитирани от ВРС единствено на
база на това, че се отнасят към по-ранен период – 2006-2007г. в сравнение с показанията на
свидетелите на ищците, които се отнасят за процесния период. Само поради това изводът, че
ответниците не са изгубвали владението върху имотите от 2007г. до предявяване на
исковата молба е необоснован. Този извод е в пълен разрез със събраните по делото
писмени доказателства. Ето защо е отправено искане обжалваното решение да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което предявените положителни установителни искове да
се уважат в цялост с извод за основателност.
В отговор на жалбата въззиваемите страни К. П., Й. П. и А. П. оспорват доводите в
нея. Поддържат други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението,
което молят да се потвърди. Така, посочват, че МДТ за имотите платили на 10.12.2020г.
видно от данните по изп.д. № 735/2020г. на ЧСИ 718, ведно с обезщетение за забава в
качеството им на собственици, а искът от И.и срещу Община В. бил предявен на
19.02.2021г. Отделно, несвоевременното плащане на МДТ не лишава собственика от това му
качество, а е скрепено с финансови санкции, предвидени в закона. Трасирането на имота от
друга страна е извършено именно по възлагане от П.и, в качеството им на собственици. От
свидетелските показания от друга страна е установено, че процесните имоти се владеят от
П.и за себе си, постоянно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от 2007г., когато са ги
закупили. Освен, че са декларирали имотите и са плащали данъци за тях, ответниците са и
вписани като техни собственици в КККР. По делото не е установено ищците да са
противопоставяли своя фактическа власт върху имотите или да са оспорвали тяхното
владение, нито че са упражнявали фактическа власт трайно, явно, непрекъснато и
необезпокоявано повече от 10 годишен период. Показанията на свидетелката С. са
заинтересовани и не почиват на непосредствени впечатления, а от всички показания на
свидетелите на ищците не може да се направи извод, че ответниците са загубили владението
2
над имотите след 2007г. По тези съображения молят обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба са обективирани доказателствени искания, както следва: за
предоставяне възможност на въззивниците да представят писмени доказателства във връзка
с образуваната пр.пр. № 971/2023г. по описа на ВРП за проверка дали показанията на
свидетелите Р. С. и Д. Д., дадени в съдебно заседание от 13.12.2022г. са истински и дали е
налице извършено от тези лица деяние по смисъла на чл. 290, ал. 1 от НК, както и за
допускане на повторен разпит на тези свидетели за установяване на фактите и
обстоятелствата, свързани с описания в исковата молба строителен фургон с оглед
значението му за изясняване на фактите, релевантни за твърденията на страните по делото,
касаещи упражняваната фактическа власт върху процесните имоти. При позитивно
произнасяне по това искане е отправено искане за даване възможност на въззивниците да
ангажират допълнителни гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели в
режим на водене за установяване на същите обстоятелства.
Исканията са оспорени като немотивирани и недопустими, а по отношение на пр.пр.
е посочено, че е прекратена с постановление за отказ за образуване на наказателно
производство.
За да се произнесе, съдебният състав съобрази следното: обект на въззивната дейност
е решаването на материалноправния спор. Във въззивното производство страните могат да
сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не
са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за
отговор – чл. 266, ал. 2 от ГПК. Настъпващата още в първоинстанционното производство
поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможността
страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Във въззивното
производство страната може да иска събиране на доказателства, които не са били допуснати
от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 от ГПК. Такива
са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в
нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е
представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.
146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и
да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
В конкретния случай, във въззивната жалба не се съдържа оплакване за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
събиране на гласните доказателства, нито такива с изпълнение на задълженията на съда по
3
чл. 146 от ГПК, поради което съдът приема, че релевираните в жалбата доказателствени
искания са недопустими в хипотеза на чл. 266, ал. 3 от ГПК. В случая не са налице и
предпоставките на сочене на ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито
на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са
налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК за допускане на повторен разпит на
свидетелите за обстоятелствата, за които са били разпитвани в първата инстанция.
От друга страна съгласно чл. 171, ал. 2 от ГПК свидетел може да се бъде разпитан
повторно по негово искане, по молба на страна или по инициатива на съд, а съгласно чл.
267, ал. 2 от ГПК съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за
необходимо. В конкретния случай необходимостта от повторен разпит на сочените
свидетели за същите обстоятелства не е обоснована с твърдения за неяснота или
неизясненост в изложението им, а с твърдения за евентуална неистинност. Доколкото
повторното изслушване от съда на свидетели и вещи лица е предоставено изцяло на
преценката на съда, въз основа на тази обосновка, съдебният състав приема, че повторен
разпит на свидетелите в случая не е необходим. А с искането за допускане на нови
свидетели за същите обстоятелства в полза на въззивниците всъщност се иска събирането на
доказателствено средство, което същите са могли да посочат в срок в първоинстанционното
производство и случаят попада под забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК. По тези съображения
исканията следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 12.09.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 1-3 от ГПК
доказателствените искания за предоставяне възможност на въззивниците да представят
писмени доказателства за образувана пр.пр. № 971/2023г. по описа на ВРП за проверка дали
показанията на свидетелите Р. С. и Д. Д., дадени в съдебно заседание от 13.12.2022г. са
истински и дали е налице извършено от тези лица деяние по смисъла на чл. 290, ал. 1 от НК;
за допускане на повторен разпит на тези свидетели за установяване на фактите и
обстоятелствата, свързани с описания в исковата молба строителен фургон; както за даване
възможност на въззивниците да ангажират допълнителни гласни доказателства посредством
разпит на двама свидетели в режим на водене за установяване на същите обстоятелства.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5