Решение по дело №14/2020 на Районен съд - Трън

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15/12.06.2020г., град Трън

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Трънски  районен съд, втори състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две  хиляди и двадесета година  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ

 

При участието на секретар Г.А. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

         Образувано е по жалба на Р.П.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 361а-4/30.04.2020г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание чл.209а, ал.4, предл.2-ро от ЗЗ, вр. с чл.209а, ал.1 от ЗЗ и чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 300.00 лв., за извършено административно нарушение на разпоредбите на т.I, подточка 1 на Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗ.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № 361а-4/30.04.2020г. на Директора на ОД на МВР- Перник, е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.04.2020г. към 13.05ч. свидетелите М.А.З. и И.Б.Г. в състав на автопатрул на РУ-Трън се намирали в района на площада на гр.Трън, където видели да се движи в посока автогарата въззивника Р.П.И.. Тръгнали след него и го настигнали в района на автогарата в гр.Трън, *** в близост до магазин за детски храни и принадлежности. Св.З. му заявил че трябва да му направи акт и въззивникът отговорил, че знае по чие нареждане е това. Св.М.З. му съставил АУАН №4/14.04.2020г. като при съдържание на нарушението описал, че на 14.04.2020г. около 13,05ч. в гр.Трън, на *** при автогара-Трън стои, с което не изпълнява спазването на  т.подточка 1 точка 1от Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Св. З. предоставил акта на жалбоподателя, който подписал АУАН като попълнил графата с възраженията, в което написал, че в момента чака да докарат пюрета за внучето си, след което се подписал и свидетеля И.Г.. В графата иззети доказателства било записано, че няма иззети доказателства. 

         По наказателното постановление :

    Въз основа на така съставения акт Директорът на ОД на на МВР-Перник, назначен със Заповед № 8121к-6909/20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление № 361а-4/30.04.2020г., с което на основание чл.209 а, ал.4, предл.2-ро, вр. с чл.209 а ал.1 от Закона За здравето и чл. 53 от ЗАНН, наложил на Р.П.И. административно наказание „глоба” общо в размер на 300.00 лв., за извършени административни нарушения на разпоредбите на точка I подточка 1 на Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от Закона за здравето- да преустановят посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с което виновно е нарушил чл.209 а ал.1 от Закона за здравето.

В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „на 14.04.2020г., около 13.05 в гр.Трън, *** при автогара-Трън, при наличие на обявено в Р.България извънредно положение с решение от 13.03.2020г. на Народното събрание, лицето стои на открито обществено място. Горната фактическа обстановка се установява от  показанията на разпитаните  по делото свидетели М.З. и И.Г.. Същата е допълнена и от показанията на св.Р.С.Л., която като продавач в детския магазин на автогарата възприела, че по това време на това място се намирал въззивника, който предния ден поръчал за доставка пюрета за внучето и тогава дошъл да си ги вземе. И тримата свидетели твърдят, че Р.И. е бил с медицинска маска за лице.  Няма индиция за заинтересованост  от  страна на свидетелите М.А.З. и И.Б.Г., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение. Според настоящия съдебен състав свидетелските показания и на разпитаната по искане на въззивника св.Л. са обективни и незаинтересовани и в пълнота изясняват обективната истина. При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

      Въз основа на АУАН № 4 серия, № 413742/14.04.2020г.,  Директора на ОДМВР-гр.Перник издал процесното НП с  № 17-0361-000187/04.10.2017г., против Р.П.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, според  констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се в АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.209 „а“, ал.1 от ЗЗ, поради което и  на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 209 „а“ ал.4 от ЗЗ наложил административно наказание – ГЛОБА в размер общо  на 300.00 лв. НП е редовно връчено на 11.05.2020г.

             От правна страна:

           Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е  тя се явява основателна по следните причини:

         Материалната компетентност на Директора на ОД на МВР гр.Перник, като АНО да издава НП за нарушения по ЗЗ не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства - показания на св.З., Г. и Л., както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

   На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП.  Чл. 42 от ЗАНН регламентира подробно реквизитите, които актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа.

В жалбата, въззивникът навежда доводи, че не се е разхождал по време на обявеното извънредно положение безцелно из площада както твърдят полицаите, а е отишъл с маска на лицето до магазина за детски храни и принадлежности, за да вземе поръчаните преди това детски пюрета, необходими му за внучето. Веднага след като ги закупил от магазина на св.Л., той си отишъл у дома. В случая актът е бил предявен на жалбоподателя и му е  разяснен от актосъставителя.  В АУАН е отбелязано, че нарушителят няма възражения по него, което най-вероятно се дължи на факта, че е запознат със съдържанието му.  Отбелязано е, че не са са иззети никакви документи. Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителят са били осъществени от контролния орган – актосъставителя, както и от АНО съдът намира,  че не са налице допуснати нарушения на процесуалните правила е от  категорията на съществените. Съществено нарушение е такова, което пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които законът му предоставя за защита. 

       Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление на въззивника като нарушение е вменено, че „на 14.04.2020г. в гр.Трън, в 13.05ч. на *** при автогара –Трън стои на открито обществено място, като по този начин е нарушил т.I подточка 1 от Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка  по чл.63 ал.1 от Закона за здравето / ЗЗ/.

     При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателя Р.П.И. не е осъществил състава на административно нарушение по чл.63 ал.1 от ЗЗ, тъй като в случая се касае обективна невъзможност от нарушаването на този текст: същия разписва правомощие на органи на властта „При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Тъй като няма качество на лице и/или орган на държавна власт да обяви извънредна епидемиологична обстановка  то и цитирания текст по чл.61 ал.1 от ЗЗ като нарушение е несъставомерен по отношение на въззивника. Би могъл да бъде такъв текста по чл.63 ал.4 от ЗЗ във връзка с цитираната заповед РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на Министерство на здравеопазването, с който въвежда  противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 00.00 часа на 21.03.2020 г. именно въз основа на разписаното правомощие в чл.63 ал.4 от ЗЗ /.  При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 чл.63 от ЗЗ министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област“/. Действително с цитираната заповед 01-143/20.03.2020г. в т.I, подточка 1 се преустановява посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. А посещенията на градски паркове и градини се допуска при стриктното спазване на подробно изброени противоепидемични мерки / „спазването на дистанция от 2,5 метра спрямо други семейства; влизане в и излизане от парка единствено през отворените и обозначени за целта пунктове; използване на обозначените маршрути за разходка; избягване докосването на повърхности, в т.ч сядане на пейки и тревни площи; съблюдаване на всички останали противоепидемични мерки и указания на лицата, изпълняващи служебните си правомощия.“/. Видно от текста въпросната точка на заповедта има две изречения и е следвало с оглед неограничаване правото на защита на нарушителя да се изпише точно коя хипотеза има предвид административно-наказващия орган, което по своята същност се явява процесуално нарушение. Но ако приемем гореизброените нарушения за такива, които не са от категорията на съществените процесуални нарушения водещи всякога до отмяна на НП, то  следва да определим обжалваното постановление за неправилно, тъй като от установеното не се доказа въззивникът да е извършил основното нарушение, което му е вменено, а именно: нарушаване на противоепидемичната мярка забраняваща на гражданите да посещават спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Защото мястото на което е „ стоял“ въззивника не може да се характеризира нито като спортна площадка, нито като детска площадка и съоръжение на открити и закрити обществени места. Изпълнителното деяние по тази мярка е не изобщо стоене на открити или закрити обществени места, а такива имащи характеристиката на спортна или детска площадка. Както и на градски паркове и градини, но това касае второто изречение от цитираната противоепидемична мярка, за която няма данни в НП да се вменява като нарушение на въззивника.    

 По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в цялост.

      С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р  Е  Ш  И

         ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 361а-4/30.04.2020г. на Директора на ОД на МВР Перник, с което на основание чл.209а, ал.4, предл.2-ро от ЗЗ, вр. с чл.209а, ал.1 от ЗЗ и чл. 53 от ЗАНН на Р.П.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лв., за извършено административно нарушение на разпоредбите на т.I, подточка 1 на Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗ.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ :