|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
25.01.2019г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и първи януари |
две |
||||||||||||
|
хиляди и деветнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
7306 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано по въззивна жалба на Ц.Р.Г. срещу
решение от 26.02.2018г. на СРС, 125
състав, постановено по гр.д. № 62553/17г. в частта, в която срещу него са
уважени искове по чл.153
от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваното решение е неправилно, немотивирано
и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е приел
за установено, че страните се намират в облигационно правоотношение.
Доказателства в подкрепа на този извод липсват. Въпреки разпределената
доказателствена тежест за ищеца да докаже наличието на такова, доказване в тази
насока не е проведено. Поддържа, че фактура № **********/31.07.2016т. на стойност 796, 26 лв. е извън исковия
период и неправилно съдът е приел,
възражението му за това за неоснователно. Задължението по нея е станало
изискуемо след 14.09.2016г.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените исковете.
„Т.С.“ ЕАД не взема становище
по жалбата.
Третото лице помагач не
взема становище по иска.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.149б, ал.3 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Т.С.“
ЕАД твърди, че ответникът е потребител
на топлинна енергия като собственик на апартамент
№ 99 находящ се в гр. София, жк „ *******, за които има определени два абонатни номера. Той е
ползвал топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04. 2016г. и дължи за
абонатен номер 047675 ва стойност от 1828, 64 лв. и лихва за забава върху нея в
размер на 292,36 лв. за периода 15.09.2014г. до 23.08.2017г., както и сумата от 46, 27лв. такса за дялово
разпределение и 9, 80 лв. лихва за
забава върху нея. За аб. № 047676 ответникът дължи сумата от 2455 61 лв. за
периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г., лихва за забава върху нея от 474, 35
лв. за периода 15.09.2014г. до
23.08.2017г., както и 37, 28 лв. такса за дялово разпределение и 8, 03 лв.
лихва за забава върху нея. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през
процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок от
публикуване на данни за дължимите суми в интернет страницата на дружеството. Ответникът е използвал
доставената топлинна енергия. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се извършва по
системата на дялово разпределение при наличието на договор. Затова моли съда да
осъди ответника, че му заплати за абонатен номер 047675 сумата
от 1828, 64 лв. за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г., представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия
и лихва за забава върху нея в размер на 292,36 лв. за периода 15.09.2014г. до
23.08.2017г., както и сумата от 46,
27лв. такса за дялово разпределение и 9,
80 лв. лихва за забава върху нея, а за
аб. № 047676 сумата от 2455 61 лв. за
периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г., лихва за забава върху нея от 474, 35
лв. за периода15.09.2014г. до 23.08.2017г.,
както и 37, 28 лв. такса за дялово разпределение и 8, 03 лв. лихва за забава
върху нея. Претендира се законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане и разноски.
С
договор от 12.09.2002г. етажните собственици, където се намира жилището на ответника, са възложили на „Т.С.“ ЕООД
дяловото разпределение на топлинна енергия. Към него е приложен протокол
от ОС на етажните собственици от 20.08.2002г. и списък с имената и
подписите им.
Сред тях са
тези на наследодателите на Ц.Г..
С договор за покупко- продажба по реда на ЗОбС от 18.12.1997г. Р.Р.И И.Р.са придобил правото на собственост
върху процесния имот. Не се спори, а и видно от приетите удостоверения за
наследници на двамата е, че след смъртта си техен единствен законен наследник е
ответникът по исковете.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че обща фактура № ********** в размер на 797, 57 лв. се
отнася до изравнителна сметка за периода м.05.2013г. до м.04.2014г. и в същата
е включена цялата топлинна енергия за този период и че върху нея е начислена лихва за забава в размер на 218, 59лв.
Приети
са общи условия, действали през исковия период.
В отговор по исковата молба ответникът оспорва исковете. Твърди, че не е в
договорни отношения с ищеца, няма качеството на собственик и
потребител на топлинна енергия за процесното жилище. Посочва, че зад посочените абонатни номера не
стои неговото име. Между него и фирмата
за дялово разпределение няма сключен договор.
А също така той е прекратил своето действие и не го обвързва. Счита, че
в тежест на ищеца е да установи размера на вземането си.
В хода на съдебното дирене е
приета техническа експертиза, която е
установила, че ап.99 е бил разделен на два обособени имота с два отделни
абонатни номера. В единия с аб. № 47675 е имало едно отоплително тяло в стая
с монтиран ИРРО и демонтирана лира в банята. В другата част с аб. № 47676 е
имало едно отоплително тяло в хола. За периодите 14/15г. и 15/16г. не е
осигурен достъп. За целия процесен
период е начислена топлинна енергия служебно.
Отопляемият обем на жилището е 147 куб.м. Вещото лице е приело, че
изравнителните сметки са в съответствие с действащата нормативна уредба. За аб.
№ 47675 дължимата сума е 1592, 42 лв., а
за аб. № 47676 е 1655, 04лв. Технологичните
разходи са за сметка на ищеца. Вещото лице е посочило кога общият топломер е преминал на метрологична
проверка.
Заключението на счетоводната
експертиза е посочило, че изравнителните сметки са въвеждани в информационната
система на ищеца. Няма погасени плащания от страна на ответника за исковия
период. Експертът е посочил дължимите суми за топлинна енергия за двата
абонатни номера, както и лихвата за забава
Съдът възприема заключенията
като компетентни, безпристрастни и
неоспорени от страните.
По делото са приети и други
писмени доказателства, представени от третото лице помагач.
Районният съд е уважил частично
предявените искове. В отхвърлителната
част решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция
нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са
обективно съединени искове по чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.149б, ал.3 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, а
по правилността му взема предвид
наведените в жалбата основания- чл.269 от ГПК.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Спорен е въпросът дали
жалбоподателят е в облигационно правоотношение с топлопреносното дружество.
По делото не се спори, а и
от събраните писмени доказателства се установява, че той е
собственик на процесния имот, който е топлоснабден. Той е законен наследник на първоначалните му
собственици и като такъв по силата на наследственото правоприемство е придобил
правото на собственост върху ап. 99. Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/
потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или
топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди.
Съгласно пар.1, т.42/отм./ от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно
пар.1, т.2а от ЗР на ЗЕ и измененията на чл.153, ал.1 от ЗЕ в сила от
17.07.2012г. собственикът или титулярът на вещно право на ползване е клиент на
топлинна енергия. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещното право на ползване и те са задължени за
плащане на доставяната топлинна енергия. В смисъла на горните легални определения
жалбоподателят има качеството на потребител на топлинна енергия. По силата на
закона между потребителя и топлопреносното предприятие възниква договор за
доставка на топлинна енергия при публично известни общи условия. Облигационното
отношение между страните се презумира от закона, без да е необходимо подаването
на заявление- декларация. Тя не е основание за възникване на облигационното
правоотношение по доставка на топлинна енергия./ Р № 35 /21.02.2014г. по гр.д.
№ 3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/.
Съгласно чл.150 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, одобрени от КЕВР. На основание чл.69 от ОУ от 2008г. и чл.69 ОУ от 2014 те
са задължителни за всички потребители от
влизането им в сила, а именно 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен вестник без да е необходимо писменото им приемане от клиента.
По делото са представени Общи условия, които обвързват страните по делото за
процесния период.
В действащия Закон за
енергетиката/ЗЕ/ е предвиден начина на определяне на количеството потребена
топлинна енергия. Разпоредбата на чл.142
от ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за
формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена
за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.139, ал.1 от
ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Не се спори по делото, че в сградата –
етажна собственост, където се намира жилището на жалбоподателя, е въведено
дялово разпределение. С оглед на изложеното и при съобразяване на
заключението на техническата експертиза се явяват основателни исковете за стойността
на доставената топлинна енергия до имота ва жалбоподателя за исковия период
в уважените размери.
Основателни са и останалите предявени искове.
По отношение на доводът
за фактура № *********/31.07.2016г. въззивният съд счита, че той не е направен
своевременно в отговора на исковата молба, а едва в устните състезания по
делото пред първоинстанционния съд, поради което не следва да го разглежда. Трябва да се посочи, че по
отношение на нея няма формирани правни изводи в обжалваното решение.
Горното се отнася и по
отношение на доводът, изложен в жалбата,
във връзка с изправността на общия топломер като годно средство за
търговско измерване.
Поради изложеното решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди в обжалваната част.
На жалбоподателя разноски не
се дължат с оглед изхода на спора.
Ответникът не е направил
такова искане.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.02.2018г. на СРС, 125 състав, постановено по
гр.д. № 62553/17г. в частта, в която са уважени искове
по
чл.79, ал.1 от ЗЗД/ квалифициран от СРС с правно основание чл.153 от ЗЕ/,
чл.149б, ал.1 от ЗЕ за такса дялово разпределение и чл.86
от ЗЗД.
В останалата част решението е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач.
Решението не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|