РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/№ 21-1030-002179 от
18.03.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с
което на Р. И. Ж. ЕГН:********** с адрес **** е наложено административно
наказание за нарушение на чл.58 т.3 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.178Ж ал.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложена ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят Р. И. Ж., не се явява, редовно призован. В съдебно заседание
се представлява от процесуалния си представител адв. К.. Пълномощникът
поддържа изложените в жалбата възражения срещу НП. Моля за отмяната му
като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 25.02.2021 г. от актосъставителя С. С. Н. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против Р. И. Ж.
ЕГН:********** с адрес гр. ***** за това, че на 25.02.2021 г. около 14:10 часа
в община Марица, на път Автомагистрала № А-1-АМ „Тракия“ км.117,
посока гр. Бургас като водач на лека автомобил БМВ 320 И с рег.№ ****,
собственост на А. С.А. извършва следното нарушение: Навлиза с висока
скорост по лентата за принудително спиране като ускорява и извършва
изпреварване на влекач с полуремарке, без да са налице технически причини
за принудителен престой или здравословни проблеми на водача и пътниците.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбите на чл.58 т.3 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С. С. Н. заявява, че
поддържа съставения от него акт. Твърди, че си спомня конкретния случай.
При извършване на обход на автомагистрала Тракия забелязал, че автомобил,
който се намирал пред патрулния навлязъл в лентата за принудително
спиране, като ускорил скоростта си и извършил изпреварване на движещия се
товарен автомобил пред него с висока скорост и отново се върнал на лентата
за движение по автомагистралата. По време на тази маневра, лявата лента
била заета, а дясната от изпреварения товарен автомобил. Проверяващият
спрял лекия автомобил на жалбоподателя и извършил проверката, като му
съставил процесния АУАН. Водачът пътувал с жена си и детето. Свидетелят
си спомнил, че пътували за празник не посочил причина за това поведение.
В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени НП като
незаконосъобразно и необосновано, тъй като причината поради, която лекият
му автомобил е навлязъл в аварийната лента била здравословен проблем на
детето, което кашляло с признаци на задавяне. Целта да се изтегли в
аварийната лента е да се провери здравословното му състояние. В допълнение
се сочат процесуални и материални нарушение на закона. Претендира се че
2
случаят е маловажен.
Към жалбата се представя епикриза на дете – Р.Р.Ж. с из.
№500/11.02.20г от СБИПБ „Проф. Иван Киров“, гр. София с диагноза: грип с
енцефалопатия, неидентифициран вирус., изписан на 11.02.20г, клинично
здрав.
В съдебно заседание на 10.11.21г. е разпитана св. Ж.а. Същата била
пътник в лекия автомобил на жалбоподателя. Св. Ж.а сочи, че са се
прибирали от семейна почивка, като детето, което било на задната седалка се
задавило и това се задълбочило в сериозна кашлица. Това притеснило
родителите/Ж. и Ж.а, предишна фамилия А./. Водачът Ж. видял, че и двете
пътни платна били заети и решил да влезе в аварийната лента, за да спре.
Намалил скоростта, но детето се съвзело, но не спрял и решил да продължи,
тъй като нямало реално проблем и съпругът й се върнал в лентата за
движение. Цялата ситуация била се развила за кратко време. Свидетелката
била притеснена за детето, което било на 2 години и два месеца, като било
малко на около 2 месеца направило гърч с неизяснена причина, поради което
по препоръка от лекари следвало постоянно да следят състоянието му.
Съдът намира, че така събраният доказателствен материал и с оглед
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посоченото административни нарушения на 58 т.3 от Закона за движение по
пътищата се явява доказано по несъмнен начин.
В случая от показанията на актосъставителя и от писмените
доказателства – справката за нарушител/водач, заповеди, по безспорен начин
се установява наличието на обективния елемент – процесният лек автомобил
е бил управляван от жалбоподателя на посочените в АУАН и НП дата и
място. На следващо място от показанията на свидетеля, който лично и пряко е
възприел движещият се лек автомобил се установява, че същият навлиза в
лентата за принудително спиране и ускорява скоростта като се движи по нея и
изпреварва товарния автомобил по основната лента за движение. Също така
се сочи, че към този момент и двете ленти за свободно движение по
автомагистралата били заети. В този смисъл са и показанията на св. Ж.а,
която сочи същите обстоятелства, в т.ч. твърди, че навлизането в аварийната
лента е с цел спиране, но отрича такова да е станало. Същата не отрича
водачът да се движил по лентата за спиране. В този смисъл и за тези
3
обстоятелства съдът кредитира изцяло показанията и на двамата разпитани в
съдебно заседание свидетели като обективни и хронологични съответстващи
на събрания доказателствен материал.
Не се кредитират показания на св. Ж.а, за причината за навлизане в
лентата за спиране, тъй като не се събраха категорични доказателства за
наличие на твърдения проблем със здравословно състояние на детето пътник,
в т.ч. и по отношение на представената епикриза. Няма данни при спиране за
проверка на лекия автомобил от органите на МВР да е искана помощ за
здравословното състояние на детето, независимо от отразеното възражение по
чл.44 от ЗАНН, при съставяне на АУАН. Показанията на свидетелката в тази
част, съдът намира за недоказани и поддържащи защитната позиция на
нарушителя, изложена в жалбата му.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за
минимално необходимо съдържание на актовете на
административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в
присъствието на нарушителя и при спазване на правото на възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
4
отговорността му – за неспазване на правилата за движение по
автомагистрала, навлизане в лентата за принудително спиране и движение в
нея без да са налице нормативно предвидените обстоятелства даващи такова
право.
Не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната
му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Предвид изложеното, настоящият съд намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП. В тези
случай по реда на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП на водача-нарушител му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се
има предвид от една страна, че административното нарушение е първо от
този вид – жалбоподателят не е системен нарушител, което налага извода за
по-ниска обществена опасност.
От друга страна не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които
да обуславят по-ниско по размер административно наказание предвид
обстоятелството, че Наказанието което му е наложено е точно определено по
размер, като не е предвиден минимум и максимум, поради което съдът не
счита, че не следва да обсъжда размера на санкцията.
Съдът счита, че следва да отбележи факта, че мястото на което е
извършено нарушение е високо скоростен път и се отличава с висока
концентрация на ПТП, поради което не следва да се уважават доводите за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
5
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води
до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи
техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че
такива следва да бъдат определени в размер на 80.00 лева и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-002179 от
18.03.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с
което на Р. И. Ж. ЕГН:********** с адрес **** е наложено административно
наказание за нарушение на чл.58 т.3 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.178Ж ал.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложена ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Р. И. Ж. ЕГН:********** с адрес *** да заплати на ОД на
МВР гр. Пловдив сумата от 80.00 лв., представляваща направените разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6