Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260859 17.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13643 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агродрип“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цариградско
шосе” 1- ви км., представлявано от ******** Л.В.Д., чрез пълномощник адв. Б.С.,
е предявил против „Пътинженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов” № 8, представлявано от ******** Н.И.Б.,
иск за признаване на установено, че ответникът му дължи част от присъдените по
частно гр. дело № 8821/ 2020 г. на ПРС, XIV гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4245/ 04.08.2020 г., суми,
а именно: сумата от 337 лева- лихва за забава за периода 02.09.2016 г.-
12.03.2020 г. и сумата от 27, 01 лева- лихва за забава за периода 09.04.2020
г.- 26.08.2020 г., начислени върху сумата от 944 лева- главница по фактура №
********** от 01.09.2016 г.- цена на препарати за растителна защита „Верита“,
както и разноските в заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че по
силата на устен договор между страните от 01.09.2016 г. ищецът доставил на
ответника три броя препарати за растителна защита „Верита“ на обща стойност от
944 лева с ДДС, за което се издала фактура № ********** от 01.09.2016 г.
Ответникът закупил стоката, но не заплати цената за нея, като от счетоводството
си потвърдил размера на задължението си по фактурата. Предвид липсата на
плащане, за събиране на сумата се образувало заповедно производство и едва
тогава ответникът погасил задължението по фактурата. Не бил платил обаче лихви
и разноски по заповедта, като подал в срок възражение. В тази връзка се
предявявал и настоящият иск, като се търси признаване съществуване на вземането
по заповедта само досежно лихви и разноски. Претендират се и разноските по
делото. В съдебно заседание страната не
се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е подал отговор, с който оспорва иска. На първо място, прави възражение за
изтекла тригодишна давност на вземанията за лихви по фактурата, която била
изтекла на 02.09.2019 г. На следващо място се посочва, че с погасяване на
главното задължение, се погасявали и допълнителните вземания, като в случая
главницата била платена на 26.08.2020 г., с което се погасявали и лихвите. Моли
за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа
отговора. Също моли за разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 4245/ 04.08.2020 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело
№ 8821/ 2020 г. на ПРС, XIV гр.
с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 944
лева-главница, представляваща
цена за 3 броя препарати за растителна защита по издадена фактура № **********/
01.09.2016 г., сумата от 337, 74 лева- обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва за периода 02.09.2016 г.- 12.03.2020 г. и сумата от
27, 01 лева- обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 09.04.2020 г.- 20.07.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението- 20.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноските по
делото в размер на 26,
18 лева- за държавна такса и 59, 74 лева- за адвокатско възнаграждение, по
съразмерност.
Срещу така издадената заповед за
изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Доколкото с възражението длъжникът е
представил платежен документ за погасяване на сумата по фактурата за главница,
установителният иск в настоящия процес е предявен единствено за лихвите и
разноските по заповедта за изпълнение.
Като писмени доказателства по делото
са приети процесната фактура, платежното нареждане за погасяване на сумата по
нея от 26.08.2020 г., както и потвърждение за разчети по салдо между страните
към 31.12.2019 г. за непогасено задължение в общ размер на 2 069, 11 лева.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че ищецът е
издал фактура № **********/ 01.09.2016 г. на стойност 944 лева с ДДС, с
получател- ответника, за цена на продадени препарати за растителна защита. В
документа като падеж (дата на плащане) е посочен денят на издаване на
фактурата- 01.09.2016 г., като плащането е следвало да стане по банков път. Задължението
по фактурата обаче е погасено много по- късно- на 26.08.2020 г., с преводно
нареждане по банковата сметка на ищеца. Няма и спор, че това плащане е станало
в хода на образуваното заповедно производство, в срока за възражение по чл. 414
от ГПК. В писмени становища в заповедното дело длъжникът поддържа тезата, че
между страните имало уговорка при незабавно изплащане на главницата, да не се
търсят лихви и разноски, по отношение на което обаче заявителят оспорва да се е
постигнало подобно съгласие. В настоящото производство в отговора се поддържат
други различни съображения за недължимост на лихвата и разноските по заповедта,
които са единствено останали като предмет на спора и именно те следва да бъдат
обсъдени, доколкото не са събирани доказателства за възраженията по заповедното
дело за наличие на съответна уговорка между страните за недължимост на
акцесорните задължения при погасяване на главния дълг- главницата по фактурата.
На първо място, в отговора на
исковата молба се посочва, че с плащане на главното задължение, се погасявали и
акцесорните му такива, каквито несъмнено са лихви и разноски по дълга. Тази
постановка принципно е вярна, но не е приложима за настоящия случай, доколкото
тук е налице плащане след падежа, което не може да заличи последиците от забавата
в изпълнението, а отделно от това, по делото не се претендира лихва след датата
на плащане на главницата, поради което възражението е неоснователно.
На второ място, прави се и
възражение за изтекла погасителна давност за търсените лихви, която се
аргументира с нормата на чл. 111 от ЗЗД, където действително е предвидена
тригодишна давност за вземанията за лихва. Неправилно обаче в отговора се
посочва периода на давността, който според ответника се брои от датата на
падежа за три години напред. Напротив- давността следва да се определи в
тригодишен срок назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение, или в случая давност няма да има за периода
20.07.2017 г.- 20.07.2020 г., а само преди това. Датата на подаване на
заявлението (доколкото искът се счита за предявен оттогава по смисъла на чл.
422 ал. 1 от ГПК) е моментът, в който кредиторът на вземането (издателят на
фактурата) е предявил правата си спрямо получателя на фактурата (длъжника/
ответника). Датата на падежа на фактурата е началният момент, от който
вземането става изискуемо, т.е. от този ден- 01.09.2016 г. кредиторът има
петгодишен давностен срок, в който да упражни правата си, но давността за
лихвата не тече от падежа, а се счита за назад, от момента на предявяване на
вземането. Така възражението се явява частично основателно, като претендираната
лихва е за два периода- първият от 02.09.2016 г. до 12.03.2020 г. и вторият- от
09.04.2020 г. до 26.08.2020 г. С оглед основателността на възражението за
давност само за част от периода, следва, че искът за лихвата ще е неоснователен
единствено за времето от 02.09.2016 г. (началната дата на претенцията) до 20.07.2017
г. (три години назад, считано от подаване на заявлението), за което време той
ще следва да се отхвърли. В останалата си част (и за останалите периоди) искът
е основателен, доколкото е налице непогасено в срок главно задължение, което
като последица води до начисляване на лихва за забава. Тук не може да се
приеме, че ответникът не е дал повод за образуване на делото, защото с
неплащане на фактурата и отдавна настъпилият й падеж, ищецът има правото да търси
събиране на вземането си, като плащането на главницата не го лишава от правото
да претендира лихва, доколкото погасяването на главния дълг е направено след
падежа. В този смисъл съображенията във възражението по заповедното
производство, както и в отговора на исковата молба, базирани на изпълнението
(плащане на главницата по фактурата) не могат да бъдат споделени. Без значение
за делото е обстоятелството дали между страните е имало други предходни
отношения, които са довели до натрупване и на други задължения, посочени в
признатото салдо като потвърждение на разчети, защото сумата там е различна от
тази по фактурата, не е ясно дали в нея е включена и лихва за забава,
задължението се отнася до 31.12.2019 г., а плащането по заповедното
производство е станало осем месеца по- късно и т.н. Този документ е ирелевантен
за настоящия процес и той не установява дължимостта на вземането, което в
случая се явява законна последица от платеното със забава главно задължение.
По отношение на размера на лихвата,
както по- горе вече се посочи, за периода на давността, искът следва да бъде
отхвърлен, като изчисленията на съда са направени посредством електронен
калкулатор, доколкото за тези аритметични пресмятания не са необходими
специални знания, а само съответна компютърна програма с общ достъп на
потребителя (calculator.bg),
резултатите от която с оглед нормата на чл. 162 от ГПК могат да се приемат като
доказателства за размера на иска. Така за периода, за който искът е
основателен- от 20.07.2017 г. до 12.03.2020 г. дължимата лихва възлиза на
сумата от 253, 57 лева, пресметната през този електронен калкулатор, като за
пълния предявен размер и период искът ще се отхвърли. За втория претендиран
период- от отпадане на извънредното положение (09.04.2020 г.) до датата на плащане
(26.08.2020 г.), сумата следва да се присъди изцяло в търсения й размер от 27,
01 лева и за пълния период, доколкото тук няма погасяване по давност.
В заключение следва да се приеме,
че в полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Искът е
основателен за тази част от сумите за лихви, за която не е изтекла погасителна
давност и неоснователен- в останалата част. Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в
заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като на
страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно
уважените вземания за част от лихвите и като се вземе предвид оттеглената част
от иска за главницата, разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат
на сумата от 12, 80 лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното
производство размер от 59, 74 лева, остава за сметка на страната, която
неоснователно е претендирала установяване на суми в по- висок от дължимия им
размер. Длъжникът принципно също има право на разноски в заповедното
производство, но той не претендира такива, а и не представя доказателства за направени
разходи там, доколкото не е ангажирал свой пълномощник, поради което разноски в
предходното производство не му се и следват.
Предвид изхода на делото-
частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3
от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност: ищецът- съобразно уважената част, а ответникът- по оттеглената (непредявената
главница) и съобразно отхвърлената част за лихвата. И двете страни претендират
разноски, представят списъци за тях по чл. 80 от ГПК, както и доказателства, че
разходите им са реално заплатени: ищецът- внесена държавна такса от 26, 80 лева
(л. 23) и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 10);
ответникът- платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 41). Така
по съразмерност, на ищеца се дължат разноски в размер на общо 70, 06 лева, а на
ответника- 235, 68 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4245/ 04.08.2020 г., издадена по частно гр. дело № 8821/ 2020 г. на ПРС, XIV гр. с-в, „Пътинженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов” № 8, представлявано от ******** Н.И.Б., ДЪЛЖИ на „Агродрип“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цариградско шосе” 1- ви км., представлявано от ******** Л.В.Д., следните парични суми: сумата от 253, 57 (двеста петдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) лева- лихва за забава за периода 20.07.2017 г.- 12.03.2020 г. и сумата от 27, 01 (двадесет и седем лева и една стотинка) лева- лихва за забава за периода 09.04.2020 г.- 26.08.2020 г., и двете начислени върху сумата от 944 лева- главница по фактура № ********** от 01.09.2016 г.- цена на препарати за растителна защита „Верита“, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че дължи сумата за първата лихва в пълния й предявен размер от 337 лева, както и за периода 02.09.2016 г.- 20.07.2017 г., поради погасяване на иска за тази лихва по давност.
ОСЪЖДА „Пътинженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов” № 8, представлявано от ******** Н.И.Б., да заплати на „Агродрип“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цариградско шосе” 1- ви км., представлявано от ******** Л.В.Д., разноските в заповедното производство, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 12, 80 (дванадесет лева и осемдесет стотинки) лева, както и разноските по настоящото дело, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 70, 06 (седемдесет лева и шест стотинки) лева.
ОСЪЖДА „Агродрип“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цариградско шосе” 1- ви км., представлявано от ******** Л.В.Д., да заплати на „Пътинженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов” № 8, представлявано от ******** Н.И.Б., разноските по настоящото дело, изчислени по съразмерност, възлизащи на сумата от 235, 68 (двеста тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД