Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Пирдоп,
27.02.2019 година.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Симеон Гюров
При участието на съдебния секретар: Мария
Николова,
като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 182 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от Х.С.Ч. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, пощ.код: 1225, район Сердика, ул. „Х.
Батанджиев”, бл. 5, вх. А, ет. 2, ап.4, с
която е обжалвано Наказателно постановление № 18-0347-000634 от 25.06.2018 г., издадено
от Началник група към ОДМВР-София, РУ
Пирдоп, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание
„глоба” за нарушения на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП в размер на 20,00 лева на основание чл.183, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата
и в съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представтел, жалбоподателят
изразява становище, че атакуваното от него наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, в нарушение на административно-производствените правила, и
в несъответствие с целта на закона, административно-наказващият орган
неправилно е приел за установена фактическата обстановка, изложена в
наказателното постановление, АУАН не съдържа необходимите реквизити, изискуеми
според разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, описаното нарушение в АУАН
и НП не кореспондира с ЗДвП, В разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се
съдържат няколко алтернативи и е следвало актосъставителят и
административно-наказващият орган да посочат коя алтернатива точно на чл. 98,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП е нарушена, като това несъответствие препятства основното му
право да разбере за какво се ангажира неговата отговорност и да организира в
пълен обем защитата си във връзка с описаното нарушение, като е нарушено
правото му на защита, в АУАН и НП не е записано в какво точно се състои
неговото нарушение, като пропуските в описанието на фактическата обстановка
препятстват възможността на нарушителя да разбере за какво свое виновно
поведение ще понесе санкция и да организира защитата си. В
съдебно заседание лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства,
претендира разноски.
Въззиваемата
страна не заявява становище по жалбата.
Районна
прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен
съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи
се от събраните по делото писмени доказателства: НП № 18-0347-000634/25.06.2018
г. на Началник ГРУПА към ОДМВР – София РУ гр.Пирдоп; АУАН от 20.06.2018 г. бл.№
932705 серия Д и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, от която е видно, че жалбоподателят е изпратил
жалбата срещу НП на 30.07.2018 г.(пощ.клеймо), връчено му на 23.07.2018 г., като
административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по
повод съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение, затова,
че на 20.06.2018 г.,
около 16,00 часа, в гр.Пирдоп, на ул.Цар Освободител - пред Уникредит Булбанк,
като водач на товарен автомобил - ИВЕКО 35 С 21 с peг. № СВ1864АВ, държава България, при
обстоятелства: Паркира МПС-то и престоява на място, където превозното средство
създава опасност, или е пречка за движението, или закрива от другите участници
в движението пътен знак, или сигнал, е извършил: 1) СПИРА ИЛИ ПАРКИРА НА МЕСТА
СЪЗДАВАЩИ ОПАСНОСТ, ПРЕЧКИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ИЛИ ЗАКРИВАЩИ ПЪТЕН ЗНАК, ИЛИ СИГНАЛ,
с което виновно е нарушил чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Свидетелят Д. съставил акт за установяване на
административно нарушение от 20.06.2018
г. срещу жалбоподателя, който е отказал
да подпише същия, удостоверено от св.З., свидетеля К., като на жалбоподателя е връчен препис от АУАН с
разяснени права по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” за нарушения на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП в
размер на 20,00 лева на основание
чл.183, ал.2 от ЗДвП.
От разпита
на св.Д., се установява, че е съставил АУАН и поддържа констатациите в него. Не
си спомня датата, но след като видял жалбоподателя, се сетил за акта. Мисли, че
карал микробус същия ден. Пред „Униредит Булбанк“ видели микробус, който бил
спрял зад два автомобила. Дошъл един човек от града, когото познавал по
физиономия и казал, че бил възпрепятстван да си изкара автомобила. Същият е бил
до банката като клиент. Попитали го видял ли е той кой управлявал буса. Той
казал „не” и казал, че много бърза. Тук разместили автомобилите си, за да
можело той да изкара колата си и продължи.
По-късно господинът дошъл до МПС-то си. Представили му се. Заявили му,
че възпрепятства движението на друг автомобил. Той заявил, че бил клиент на
банката. Свидетелят му казал, че не оспорва това и че ще му състави акт заради
това, че възпрепятства движението на друг автомобил, а не затова, че е спрял
пред банката. И затова му съставил АУАН. Не оспорва, че той е спрял пред
банката, но бил спрял така, че възпрепятствал друго МПС да излезе от там.
Паркоместата пред банката били упоменати със знак – две паркоместа. Имало
табела пред банката за две паркоместа за клиенти на банката. Той не бил спрял
на тези две места. Той бил препречил зад тези два автомобила, които били спрели
пред банката. Накарали автомобила, на който пречил, да мине през пешеходната
зона, тъй като човека бързал. Тук мисли, че около техния паркинг, където бил за
служебни МПС-та, имало също знак от Общината, че е дадено за четири паркоместа
за служебни автомобили. Нямало знак, че е пешеходна зона тази улица, по която
трябвало да мине автомобила. Имало знак „Забранено влизането в двете посоки“.
Двата автомобила, които се намирали пред банката, били в положение север-юг.
Север е към планината. Неговият автомобил бил зад тях, перпендикулярно на двата
автомобила, в посока гр.София.
От
разпита на св.К., се установява, че е свидетел при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на акта. Присъствал на мястото на нарушението. Доколкото
си спомня, жалбоподателя бил паркирал така, че създавал трудности за тези,
които били паркирали на паркинга за банката. Това е нещото, което си спомня.
Другите автомобили били спрели по нормален начин за паркиране. Не помни точно
как е било, но знае, че създавал някаква пречка за излизането на автомобилите.
За жалбоподателя мисли, че бил паркирал успоредно на пътното платно – това,
което е в посока към гр.София. Другите автомобили били перпендикулярно на
платното към гр.София. Другите автомобили не може да каже дали били един до
друг или един зад друг, но не можели да излязат и трябвало да минат през
центъра, който бил пешеходна зона. Не може да каже кой подал сигнала. Пред
банката имало знак за паркиране на автомобили само за клиенти на банката. Не си
спомня тази улица пред банката дали има знак, че е пешеходна зона, мисли, че
няма. Мисли, че някой от автомобилите дори излязъл през площада нагоре. Мисли,
че след като автомобила излязъл през центъра, тогава се срещнал с
жалбоподателя. Не може да каже с точност, но мисли, че било след това. Освен
него, колегите Д. и В. присъствали на мястото. Мисли, че дори някой
сигнализирал, че не може да излезе, но не може да каже точно кой бил. Не може
да каже дали служител от банката конкретно бил сигнализирал. Колегата Д.
съставил акта. Не си спомня как реагирал жалбоподателя. Ако нещо било упоменато
в акта, то е написано. Не си спомня цялото съдържание на акта. Жалбоподателят
бил на самата будка на районното. Присъствал на съставяне на акта. Бил отстрани.
Не може да каже дали направил възражения. Каквото било упоменато в акта – това
е, не си спомня подробности.
От
разпита на св.В. се установява, че е свидетел при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на акта. За кога точно-не може да каже. Жалбоподателят
спрял на паркоместата, които били определени за банката, като затиснал по
спомен на свидетеля или една или две коли, но това със сигурност не може да го
каже. Шофьорът на едната кола дошъл при тях, те били на пост 1 отпред пред РПУ.
Попитал на кой е буса. Казали му, че човека бил в банката. Колко време се е
забавил там, не може да каже, но трябвало да направят така, че шофьорът с
колата трябвало да мине през забранената част на центъра на града. Имало знак,
че била забранена тази част напред. Сега не може да каже точно къде. Имало
знак, който разрешавал да се паркира от клиенти на банката. Автомобилите, които
спирали пред банката, спирали нагоре в посока центъра на града. Жалбоподателят
бил затиснал автомобила. Не познава господина, който подал сигнала. Няма спомен
жалбоподателя след колко време излязъл от банката. Като свидетел на акта трябва
да го е подписал. При съставянето на акта актосъставителя и свидетелите били
там. Сега не си спомня, понеже имали практика да казват на нарушителите да
останат в автомобила си, докато съставят акта и след това ги запознават и им го
връчват, дали жалбоподателя бил там, или си е бил в автомобила, няма спомен
дали е имал възражения и дали е подписал акта. Присъствал е със сигурност, но било
минало време и не може да си спомни. Те пишели постоянно актове и нямало как да
помни всички.
От
разпита на св. З. се установява, че бил на работа дневна смяна на пост № 1 пред
РУ - Пирдоп и колегата Р.Д. работел по КАТ пред районното управление. Бус спрял
на паркинга пред двете банки, като пред него имало две коли и ги запушил.
Колите били на първи ред. Бусът бил на втори ред. Колите не могли да излязат.
Като излезли, хората от банката били възмутени, че не могат да излязат. Дошли
при тях и колегата им казал да минат през центъра, че не се знаело кога ще
излезе буса. Колите били спрели на паркинга и буса зад тях. Колите били
паркирали една до друга успоредно, с лице нагоре към центъра, т.е.
перпендикулярно на пътя, а буса били спрял зад тях, пак с лице нагоре. Мисли,
че било и леко настрани буса, че имало клони и сигурно го пазел от клоните.
Собствениците на двете коли дошли да се оплакват. Били клиенти на банката.
Оттам излезли. Водачът на буса и той влязъл в банката. Те не са се били
обърнали към него в банката, а към тях. Присъствал на съставянето на акта. При
положение, че водачът на буса бил клиент на банката, колегата не му пишел акта
за знака, а за това, че бил блокирал двете коли. Знакът, който бил там е
„Паркинг за клиенти на банката“. Не било начертано по какъв начин трябвало да
се паркира. Нямало табела за брой места. Имало знак „Забранено влизането“,
който важи за целия център. Бусът възпрепятствал другите две коли да извършват
маневри. Видял буса като пристигнал и паркирал и видял, че паркирал зад двете
коли. Водачът би трябвало да знае закона, че втори ред е забранено паркирането.
Имало възможност на втори ред да се паркира там и да не пречи на движението по
пътното платно, но било забранено по Закона за движение по пътищата. Ако са
познати и излизали заедно, могло да паркират един зад друг.
От
разпита на св.И. се установява, че познава жалбоподателя-г-н Ч.. Клиент бил на
банката. Бил при нея в банката. Извършили банкови операции и след като си
тръгнал и се върнал и казал, че му искат документите и ще му пишат акт, че е
спрял пред банката. Когато излязла от банката, бил само буса. Полицаите казали,
че е имало и други коли, но свидетелката не ги била видяла. Излязла от банката
накрая, когато си тръгвал. Работното и място било така разположено, че не вижда
навън. Лично при нея не е идвал никой да се оплаква, че не може да излезе от
мястото за паркиране. Още при влизането, клиентът я попитал ще има ли проблем,
че е спрял отвън. Свидетелката казала, че си плащат наем на Община Пирдоп и
нямало проблем за паркомястото и след което се било случило това. Казали, че е
имало запушени коли, но свидетелката, когато излязла, била само буса. Бил спрян
на една страна и не пречел на движението. Не знае какво се е случило. След това
се прибрала на работното си място. Бусът си бил вкаран пред банката, но бил на
една страна. По главния път си вървели коли – не пречел на движението. Бил
спрял от лявата страна на паркинга. От дясната страна била служебната „Нива“ на
полицията, мисли, не твърди, че е на полицията, но била спряна бяла „Нива“. От
лявата страна бил буса. Г-н Ч. бил бизнесклиент. Не обслужвал банкоматите, не
карал пари.
От
разпита на св.Хайдуков се установява, че неговия проиятел Х. го помолил да
изгледа клип от движеща се камера /той му казал, че била монтирана на буса/, на
която се виждало, че идва от главната улица. От лявата страна се виждали трима
полицаи. Спрял пред една пешеходна пътека, по която преминавала една жена. След
това връщал назад. От дясната страна се виждала табела, която обозначава
паркинг. Имало една кола „Рено“, която била спряла успоредно и един
„Фолксваген“, който бил спрял перпендикулярно и той спрял между двете коли
успоредно. Спрямо първата кола отдясно. Твърди, че е видял тези две коли, със
следните номера: „Рено“ с рег.№ СО 0994 АН и „Фолксваген“ с рег.№ СВ 3944 КХ.
Той не им пречел по никакъв начин на движението, защото от главната улица се
виждало, че има перпендикулярна улица, която продължавала. На клипа се виждало,
след като спрял, че има отсреща две жени, които си говорели пред банката. След
това тръгнал назад и тогава се видяло, че има улица, перпендикулярна на
главната. На клипа нямало други знаци, освен този знак, който бил за паркинг,
нямало обозначени паркоместа.
От
разпита на св.К. се установява, че притежава автомобил „Рено“ с рег.№ СО 0994
АН и го управлявам го. През лятото на 2018 г. пред банката го спирали
катаджиите за непоставен колан. За паркиране пред банката не било имало случай,
тук не паркирал въобще. Не билм подавал никакъв сигнал до полицията, не е
паркирал никога пред банката. Лятото на 2018 г. го спрели пред полицията за
непоставен колан. Оттук, от улицата излизал /посочва улицата пред входа на сградата на РС-Пирдоп/ и пред полицията го
спрели и полицая му посочил къде да спре и да не мърда оттам. Спрял, както си
се движел по пътя към гр.Златица. Бил спрял извън пътното платно, успоредно на
пътя, в посока гр.Златица. Две жени имало с него в колата. Катаджията го викнал
вътре за справка, да подписва документи и тогава слязъл от колата. Никой не бил
идвал да се оплаче, че му пречела колата. Не помни дали е имало други коли
паркирани на същото място, платил си глобата и си заминал. Не било имало човек,
който да дойде при него и да му кажел: „Ти ми пречиш“.
От
разпита на св.Ч. се установява, че притежава автомобил „Фолксваген Тигуан“ с
рег.№ СВ 3944 КХ и го управлява. Точна дата не може да си спомни. Било късното
лято и началната есен на миналата година. Бил паркирал на мястото за паркиране
на банката, като погледнато от РС-Пирдоп, на дясното място бил паркирал. Имал
служебна работа в „УниКредит Булбанк“. Когато излязъл, зад него имало спрял
голям бус, цвят и марка не помни. Бил спрял на платното, така че свидетел да не
може да излезе. До него и отляво на другото място имало още една спряла кола и
свидетелят не можел да направи маневра, за да излезе. Отдясно имало
растителност, отляво другата кола, отзад бус, отпред стълби. Може би изпушил
две цигари, може би след 5-6 мин. предполага и един от полицаите от кабинката
го видял, че нищо не прави, че не тръгва и явно имал някаква работа, пресякъл и
се заговорили. И свидетеля го попитал: „Ще ми разрешите ли да изляза направо?“
тъй като можело да се излезе, но било в нарушение тука през градинката. Бил
притеснен от времето. И той му казал: „Да, няма никакъв проблем. Ама къде е
човека с буса?“. Казал: „Не знам къде е и не ме интересува. Просто искам да си
тръгна, че имам работа“. И той му разрешил да премине напред и свидетеля
излязъл и си тръгнал. Това е, което се случило, бил клиент на банката. Когато
спрял пред банката, не може да си спомни дали съседната кола била паркирала
вече или не. Неговият автомобил спрямо главния път бил спрян перпендикулярно,
разбира се, защото така било редно да се спре на паркомястото, което е означено
по този начин. Указано било как да се паркира. То се следвала логиката на
съседните места. Пишело, че са два броя места. Разговор с полицая бил провел,
като сега дали бил пресякъл улицата или не, просто това наистина не може да си
го спомни в момента. Не помни в такива детайли, но разговор с полицая провел
единствено с идеята да му разреши един
вид да направи нарушение, с което да излезе напред през градинката и понеже
имало паркирани коли, нямало как да се излезе на улицата по никакъв начин и
единствената възможност била покрай барчето нагоре. Свидетелят не смята, че е
редно да прави разследвания на кой бил този бус, човек е като всички останали и
си има своите задължения и права и не смята, че трябва да се съобразява и да
прави някакви допълнителни действия, при положение, че някой друг нарушавал
неговите права. Бусът бил успоредно на движението, перпендикулярно на колата на
свидетеля, запушвайки го на „100%%. Сега не може да твърди дали бил запушил и
съседната кола, но за него бил абсолютно сигурен. Ако имал възможност по
някакъв начин да излезе, нямало да се разправя да търси никакво съдействие.
Просто щял да си излезе. На паркинга това, което помни, е неговата кола, за
буса и за съседната кола. По негови спомени отстрани в парка имало автомобил на
чистотата и не била на паркинга. Три автомобила на паркинга били. Негоатаа
работа в банката може би е била за около 2-3 мин. А отвън да са минали поне 7-8
мин.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Въз основа на служебно
извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно
постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е
започнало, протекло и е приключило съобразно с процесуалните изисквания на
ЗАНН.
От събраните
писмени доказателства, както и от разпитаните в
съдебно заседание свидетели, чиито показания настоящия съдебен състав
кредитира като лично възприети и установяващи различния темпорален интервал на
възприемането на фактическата обстановка, намира, че се установи по безспорен
начин извършването на административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, а
именно, че административно-привлечения Ч. е паркирал и престоявал на място, където превозното средство е пречка за
движението, като в тази част следва да потвърди
издаденото наказателно постановление и следва да отмени същото в частите му
относно извършени нарушения по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП от
административнопривлечения Ч., а именно, че същия е паркирал и престоявал на място, където превозното средство
създава опасност, или закрива от другите участници в движението пътен знак, или
сигнал. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /„доказателствата и средствата за тяхното установяване не
могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по
делото доказателствен материал, а обратното би било в нарушение на презумпцията
за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в
административнонаказателното производство. Тази позиция категорично е застъпена
и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от
закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото
административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това,
особено в случаите, когато и доколкото констатациите, отразени в
акта, се оспорват от наказаното лице, какъвто е и настоящия.
В случая, презумптивната доказателствена сила на
съставения АУАН съдът преценява в контекста на показанията на свидетеля, който
го е установил – Д., а също и
на свидетелите
К., В., К., както и на св. Хайдуков, и Ч., който е
възприел лично и непосредствено извършените нарушениея от страна на жалбоподателя Ч.. Ето защо, съдът приема, че изложените в
обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства относно извършено
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно
че че административно-привлечения
Ч. е паркирал и престоявал на място, където
превозното средство е пречка за движението, съответстват на действителното положение, интерпретирани
са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. С оглед
на това съдът счита за доказано по несъмнен начин, че нарушениета по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП при
което административно-привлечения
е паркирал и престоявал на място, където
превозното средство е пречка за движението, е извършено от
жалбоподателя Ч., поради което административнонаказващият орган
законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността му за същото,
като следва да отмени НП в останалата му част, а именно, с която е ангажирана отговорността
на административно-привлечения
Ч. за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, а именно затова, че е
паркирал и престоявал на място, където
превозното средство създава опасност, или закрива от другите участници в
движението пътен знак, или сигнал.
С оглед
на изложените по-горе
съображения, доводите, изложени в въззивната
жалба се явяват неоснователни.
Относно претенцията за разноски: В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на
страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила,
за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс. В
производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както
когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат
разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК / чл. 170, ал.
1 от НПК отм./ съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по
обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета
на съда.
Мотивиран
от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, наказателно постановление № 18-0347-000634 от 25.06.2018 г.,
издадено от Началник група към
ОДМВР-София, РУ Пирдоп, с което на Х.С.Ч. с ЕГН: ********** му е наложено
административно наказание „глоба” за извършени нарушения на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2 от ЗДвП, в частта за извършено нарушение, затова
че е паркирал и престоявал на място, където
превозното средство е пречка за движението, като ОТМЕНЯ наказателно
постановление
№ 18-0347-000634 от 25.06.2018
г. в частите за извършени нарушения, затова че е паркирал и престоявал на място, където
превозното средство създава опасност, или закрива от другите участници в
движението пътен знак, или сигнал.
Решението може да бъде обжалвано
в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: