№ 102
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600138 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.34 от ЗПИИАКОРНФС.
С решение № 7 от 20.01.2025г. по ч.н.д. № 825/2024г. на Софийски окръжен съд, е
признато Решение № BHVO/616210043695 от 10.12.2021г. в сила от 26.04.2023г., на
несъдебен орган на Република Австрия (Областно управление - гр.Фойтсберг), с което на В.
М. П., роден на ********г., в гр. ***, български гражданин, му е наложена финансова
санкция-глоба в размер на 80 евро или левовата равностойност на 156,47 лв. за това че на
12.10.2021г. в 13:07 часа, на път В70 в границите на Община Soding-Sankt Johann, Република
Австрия, с посока на движение гр. Фойтсберг, като водач на превозно средство с рег. №
********, е превишил максимално допустимата скорост от 50 км/ч с 9 км/ч, което съставлява
административно нарушение съгласно § 20 Abs. 2 StVO, § 99 Abs. 3 lit. a StVO 1960
(Правилника за движение по пътищата на Република Австрия).
Срещу това решение е подадена жалба от адв. М. Д. от САК, назначена
за служебен защитник на заинтересованото лице, в която се релевират
конкретни оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. В жалбата
се твърди, че Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е непълно, засегнатото лице В. П. не се явило в
производството в издаващата удостоверението държава и не е било уведомено
1
лично или чрез упълномощен представител за правото си и за срока за
обжалване на решението. Липсват данни за това какъв акт е връчен на лицето
–поканата за доброволно изпълнение или решението на органа. Според
защитата, в удостоверението липсва информация какво превозно средство е
управлявал нарушителят, както и че липсват сведения относно настъпила
давност съгласно местното законодателство. Релевират се оплаквания относно
нередовно проведена процедура по призоваване на лицето от първостепенния
съд. С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт.
В жалбата не е поискано събиране на доказателства пред тази
инстанция. С такива, по служебна преценка на САС, също е преценено, че не
следва да бъде попълвано делото.
В съдебно заседание, проведено на 24.02.2025г. пред апелативния съд,
заинтересованото лице В. П., редовно призовано, не се явява. Призовката е
получена лично от него на постоянния и настоящ адрес в страната. Същият не
е посочил уважителни причини за неявяването си. Вместо него се явява
служебния му защитник адв. Д., редовно уведомена. Същата поддържа
жалбата като излага твърдения за непълнота на доказателствата при
постановяване на съдебния акт от първостепенния съд, което според нея е
довело до опорочаване на вътрешното убеждение на съда и постановяване на
незаконосъобразен акт.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП изразява становище, че
с оглед на събраните по делото доказателства, първият съд се е произнесъл с
обоснован съдебен акт, като моли съдът да го потвърди. Според прокурора, в
представеното удостоверение са изпълнени изискванията на закона, същото
съдържа всички необходими реквизити и информация относно нарушението,
обстоятелствата във връзка с неговото извършване – време и място, посочено
е и самото нарушение, за което не се изисква двойна наказуемост. Решението
на органа на изискващата държава е влязло в сила, нарушителят е бил
уведомен и не са налице хипотезите на чл.35 ЗПИИАКОРНФС, за да откаже
съда неговото изпълнение.
В съответствие със задължението си за пълна проверка на обжалвания
акт, САС прие следното:
Съставът на Софийския окръжен съд е установил вярно всички факти
относими към процесния случай, а подадената жалба е неоснователна по
следните съображения:
Не е спорно по делото, че с решение № BHVO/616210043695 от
10.12.2021г. в сила от 26.04.2023г., на несъдебен орган на Република Австрия
(Областно управление - гр.Фойтсберг), на В. М. П., роден на ********г., в гр.
***, български гражданин, му е наложена финансова санкция-глоба в размер
на 80 евро.
2
Не е спорно по делото, че въз основа на това решение било издадено и
Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции. Видно от удостоверението, решението за налагане на финансова
санкция е издадено от несъдебен орган на решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по националния и закон, като санкционираният е имал
правна възможност да отнесе въпроса за разглеждане и до съд по наказателни
дела. От текста на удостоверението се установяват данните на засегнатото
лице - собствено и фамилно име рождената му дата и мястото на раждане, а
също и постоянният му адрес в Република България. От удостоверението по
чл.4 от Рамковото решение се установява, че актът на несъдебния орган е
издаден на 10.12.2021г. за нарушение на правилата за движение. Във
формуляра на удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на
26.04.23г. и срещу същото лице, за същото деяние изпълняващата или трета
държава не са постановили друго решение. Отразено е също така, че
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на Република
Австрия, за правото си да обжалва решението както и за сроковете, в които
може да извърши това. При тези посочени и от първия съд фактически
положения от правна страна САС приема следното:
Рамковото решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на
принципа на взаимното признаване по отношение на финансови санкции,
които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване
изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз,
различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на Рамковото
решение „решение за налагане на финансови санкции“ е влязъл в сила акт на
съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на
парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от
престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или
парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на
пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички
правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции
съгласно националното законодателство, включително за нарушения за
правилата на движение. Проверките за двойна наказуемост са премахнати по
отношение на 39 нарушения, изброени в рамковото решение. В процесния
случай, такава проверка също не се изисква, тъй като решението, което се иска
да бъде признато, санкционира поведение, представляващо нарушение на
3
правилата за движение по пътищата (арг. чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИАКОРНФС).
Няма основание решението на несъдебния орган да не бъде признато и по
другата, предвидена в чл.30, ал.3 от закона причина, тъй като от
удостоверението от Националната база данни е видно, че засегнатото лице
има местоживеене на територията на страната.
Горните две обстоятелства, сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ за
признаване, визирани в чл.35 от закона. Удостоверението съдържа всички
предвидени в закона и Рамковото решение реквизити, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната
давност за изпълнение на наказанието, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението, деянието е
извършено на територията на чуждата държава, производството в Република
Австрия е било писмено, а българският гражданин е бил уведомен в
съответствие с националното законодателство на чуждата държава за
възможността да обжалва санкцията.
Твърденията на защита, че П. не е бил уведомен лично или чрез
представител за правото си и срока на обжалване на решението е
несъстоятелно и противното се установява от изричното отбелязване в
Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение (секция „З“, т.2, б.“б“).
Неоснователно е и твърдението на защитата, че решението не би могло
да бъде признато, защото първостепенния съд е игнорирал факта относно
участието на заинтересованото лице в производството по постановяване на
решението, като и че липсват документи удостоверяващи връчването на
решението. За настоящата инстанция, както и за първоинстанционния съд,
няма съмнения относно редовността в процедурата по информиране на
заинтересованото лице. Действително актът на несъдебния орган е издаден на
10.12.2021г. и същият е влязъл в сила на 26.04.2023г. Видно от
удостоверението в Секция „Й“ е отбелязано, че решението е връчено на
лицето на 11.04.2023г., като в рамките на 15 дневен срок В. П. е могъл да се
възползва от правото си да го обжалва по надлежния ред. Обжалването на
решението на несъдебния орган е правна възможност за заинтересованото
лице, което видно от данните по делото, не се е възползвало от нея и е
оставило акта да влезе в сила, въпреки, че е било уведомено за правото си да
го оспори пред съд.
4
На следващо място за съда не е от съществено значение, отбелязването
на марката и моделът на автомобила, като в удостоверението ясно е посочен
регистрационния номер на превозното средство, което е достатъчно за
идентифициране на нарушителя.
На последно място, САС не споделя възраженията на защитата, относно
липсата на събрани доказателства и извършена проверка от
първоинстанционния съд за местоживеене на лицето и имущественото му
състояние на територията на издаващата държава. Видно от данните по делото
и събраните доказателства лицето многократно се е връщало на територията
на страната, като същото има настоящ и постоянен адрес в РБългария. В. П. е
уведомен изрично за решението, както се спомена по-горе, което
обстоятелство е отбелязано в Удостоверението по чл.4 и което опровергава
твърдението на защитата, че за лицето е следвало да се събират данни от
решаващия съд дали местоживеенето/местопребиваването му е на
територията на Република Австрия.
Не е налице и факултативното основание за отказ, визирано в текста на
на чл.35,т.6 ЗПИИАКОРНФС, доколкото наложената с решението санкция е
над 70 евро и възлиза на 80 евро.
Релевирани към настоящия казус, горните принципни съображения
мотивират настоящия състав на САС да приеме, че Софийски окръжен съд не
е имал основание да откаже признаване на решението. Като правилно и
законосъобразно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 34, вр. с чл.20, ал.1-3, вр. с чл.32,
ал.1, вр. с чл.16, ал.7, т.2 ЗПИИАКОРНФС, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 2-ри състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №7/20.01.2025г. на Софийски окръжен съд, 3-ти
първоинстанционнен наказателен състав – особени производства, по НЧД 825/2024г., с което
е признато Решение № BHVO/616210043695/2021, от 10.12.2021г., влязло в сила на
26.04.2023г. , постановено от Областно управление – гр.Фойтсберг, Република Австрия, с
което на българския гражданин В. М. П. е наложена глоба в размер на 80 евро, с левова
равностойност от 156,47 лв., за нарушение на правилата за движение по пътищата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6