№ 189
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. С.
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000759 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София, срещу решение № 262 от
04.08.2021г. по търг.дело № 1212/20г. по описа на Окръжен съд – Варна,
търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на В. В. АС. сумата от 13 500лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания,
емоционален стрес и негативни изживявания в резултат на получени
травматични увреждания при ПТП, настъпило на 17.12.2018г., по вина на С.
Н. Б. при управление на лек автомобил „Ситроен С-3“ с рег.№ В 7468 ВК,
ведно със законната лихва считано от 12.11.2019г. (датата на уведомяване) до
окончателното изплащане, както и сумата от 36лв., обезщетение за
имуществени вреди, представляващи такса за медицинско удостоверение по
фискален бон от 21.12.2018г., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр. с чл. 429 от
КЗ и по насрещна въззивна жалба на В. В. АС. срещу същото решение, но в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП
за разликата над 13 500лв. до претендираните 28 000лв., както и за
1
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 36лв. до претендираните
440лв.
В жалбата на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се твърди, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати
нарушения на материалния закон.
Застрахователят оспорва приетия от съда размер на застрахователно
обезщетение като твърди, че същото е прекомерно и противоречи на
принципа на справедливостта и установената съдебна практика по
аналогични случаи за процесния период. Твърди че същото е изключително
завишено и не съответства на реално претърпените от А. болки и страдания.
Позовава се на съдебна практика при подобно травми, в които е присъден по-
нисък размер на обезщетение.
Оспорва приетата от съда степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия в размер на 10 %, което води до завишен
размер на присъденото обезщетение. Твърди че по делото от приетото
заключение на автотехническата експертиза се установява, че А. е навлязъл
внезапно на платното за движение, като не се е огледал, преди да предприема
пресичане на нерегламентирано за целта място и не се е съобразил със
скоростта на движение и разстоянието от управляваното от А. МПС. Оспорва
извода на съда, че от страна на А. не е налице нарушение на чл.114 т.1 и т.2
от ЗДвП. Твърди че е налице съпричиняване в размер на 50 % от страна на
пострадалия А..
Твърди че съдът неправилно е приел, че с оглед решението по АНД
№2754/2020г. по описа на РС – Варна, не е необходимо гражданският съд
отново да изследва причините за настъпване на ПТП, доколкото същите се
отнасят до вината.
Излага доводи за неправилност на обжалваното решение по отношение
на началния момент, от който се дължи законна лихва, като твърди че
застрахователят дължи законна лихва на основание чл.497 от КЗ в срок от 15
работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ или
от изтичането на срока по чл.496 ал.1 от КЗ. Счита, че съдът дори не е
обсъдил възраженията на застрахователното дружество във връзка с
началната дата, от която би следвало да се дължи законна лихва.
2
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявените срещу застрахователя искове да бъдат отхвърлени изцяло,
в отношение на евентуалност да бъде намален размера на застрахователните
обезщетения. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от В. В. АС., в който
се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда
решението в обжалваната от застрахователя част да бъде потвърдено.
В подадената насрещна въззивна жалба от В. В. АС., се твърди че
решението, в обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно и
незаконосъобразно.
Оспорва приетия от съда размер на обезщетение, като твърди че същият
не отговаря на принципа на справедливост и действително претърпените
вреди. Твърди че съдът не е съобразил действително претърпените от него
вреди – множество медицински интервенции, загуба на дъвкателна
способност, негативни психични изживявания и емоционален стрес. Твърди
че към момента му предстои поставяне на имплант на мястото на липсващия
зъб, като продължителността на тази процедура не може да се предвиди.
Твърди се, че уважената част от исковите претенции не е съобразена и с
лимита предвиден по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи предявеният от него иск
за обезщетение за неимуществени вреди изцяло. Претендира разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
застрахователното дружество, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба от А.. Моли съда решението в
обжалваната от ищеца част да бъде потвърдено.
Въззивникът В. В. АС., в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, поддържа своята жалба и моли съда да уважи предявените от
него искове в пълен размер и да остави без уважение жалбата на
застрахователя. Претендира направените по делото разноски, адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Въззивникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД в съдебно заседание,
3
чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата на ищеца и моли съда да потвърди решението в обжалваните от него
части. Поддържа своята жалба и моли съда да я уважи.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от В. В. АС.
срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 28 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер
на 440лв., в резултат на пътно-транспортно произшествие на 17.12.2018г.,
причинено виновно от С.Н. Б. при управление на лек автомобил „Ситроен С-
3“ с рег.№ В 7468 ВК, при сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.
Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от Б. вреди при управлението на лекия автомобил.
С влязло в сила решение по реда на чл.78а от НК по НАД № 275420г. по
описа на ВРС, 28-ми състав, С.Н. Б. – А. е призната за виновна в това, че на
17.12.2018г. в гр.Варна, при управление на лек автомобил „Ситроен С-3“ с
рег.№ В 7468 ВК при завиване не е пропуснала пешеходец, не била
внимателна и предпазлива към пешеходците, нарушила правилата за
движение по чл.119 ал.4 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на В. В. АС., изразяваща се в многофрагментно
счупване на короната на първи горен ляв зъб, обусловило трайно
затрудняване на дъвченето и говора.
С оглед влязлото в сила решение на наказателния съд по чл.78а от НК е
установено настъпването на пътно-транспортното произшествие на
17.12.2018г., вината на водача С.Н. Б. – А., причинената на А. средна телесна
повреда.
Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
4
пострадалия.
По размера на обезщетението:
Не са спорни установените от първата инстанция травматични
увреждания, получени при пътно-транспортното произшествие. От приетото
от първата инстанция заключение на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, въззивният
съд приема че А. като пешеходец в резултат на ПТП е получил: разкъсно-
контузна рана по лигавицата на горната устна, счупване на короната на първи
горен ляв зъб до основата, с разместване, състояние след отстраняване на
корена и короната на първи горен ляв зъб, контузия на лява раменна става –
лека. Посочено е от експерта, че отсъствието на първи горен ляв зъб
нарушава функцията на дъвченето във фазата на захапването, като
продължителността на възстановителния период зависи от подхода на
лекуващия специалист дентална медицина. Към момента на прегледа
/17.05.2021г./ А. е с поставена временна коронка и поставен коренов имплант
на първи горен ляв зъб, като лечението продължава.
От приетата като доказателство по делото от първата експертно
заключение на съдебно-психиатричната експертиза, обективно и компетентно
дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд
приема, че във връзка с получената травма на зъба А. е развил симптомите на
Разстройство в адаптацията – тревожно хиподепресивен синдром, което
състояние е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Посочено е от
експерта, че психичното състояние на А. постепенно се е подобрило в
рамките на няколко месеца, като към момента е с остатъчни симптоми на
специфична фобия при пресичане на улици, която успява да преодолява.
Липсват документи за консултации с психиатър и психотерапевт.
От показанията на разпитания по делото свидетел Е. Х. М. – А.а,
съпруга на ищеца, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво,
кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема
за установено че причинената травма - контузна рана по лигавицата на
горната устна, счупване на короната на първи горен ляв зъб до основата,
последвалото хирургично отстраняване на корена и короната на първи горен
ляв зъб на следващия ден след инцидента са причинила на А. силни болки,
5
дискомфорт и затруднения. Продължително време е бил с рана, не е можел да
преглъща, не е можел да се храни нормално, а само със сламка. Освен
физическите болки, неудобства и затруднения от липсата на преден зъб и
рана, А. изцяло е ограничил социалните си контакти – страдал е от това, че
външният му вид е изплашил детето му, отдръпнал се е от всички - от
приятели и роднини, спрял е да разговаря, за да не се вижда дупката в устата.
Последвалото лечение по слагане на имплант допълнително е причинило
болки и неудобства поради извършените дентални процедури. За този период
от около седмица – десет дни е бил с рани и шевове и отново не е могъл да се
храни и е имал затруднение при говорене. Към момента на събиране на
гласните доказателства е установено че е с временна коронка, която също му
причинява неудобства.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 24 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от А. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и дискомфорт, които е преживял в резултат на
претърпяното на 17.12.2018г. пътно-транспортно произшествие и продължава
да търпи. Към момента на ПТП ищецът е бил на 31 години. За да определи
този по-висок размер съдът изхожда от полученото увреждане – счупване на
короната на първи горен ляв зъб до основата, последвало хирургично
отстраняване на корена и короната. Загубата на зъб представлява средна
телесна повреда и е завинаги и пълно възстановяване е невъзможно.
Възможностите на денталната медицина позволяват изграждане на коренов
имплант и поставяне на зъб, който да възстанови дъвкателната способност
във фазата на захапването, нормалността на говора и да върне естетическия
вид на лицето, но това е свързано с продължителни и болезнени медицински,
включително и хирургични процедури. Към момента на приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, над две години и половина след
произшествието, окончателно процедурата не е завършила. Въззивният съд
намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалия за
6
значителните по интензитет и продължителност болки, както и за
причиненото на А. в резултат на увреждането ограничаване на социални
контакти и социален живот.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалият А. е допринесъл за настъпване на пътното –
транспортното произшествие, поради това че е навлязъл внезапно на
платното за движение, не нерегламентирано място, без да се огледа и да се
съобрази със скоростта на движение на автомобила. В тежест на
застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно
доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
От заключението на приетата от първата инстанция комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, обективно и компетентно
дадено, и кредитирано от въззивния съд изцяло, съдът приема следното: ПТП
е настъпило на 17.12.2018г. около 19.20 часа в подземния паргинг на „Гранд
Мол“ Варна при ниво -1. Автомобилът, управляван от Б., предприел маневра
„завой на ляво“ без да спре на знак „Стоп“. Към този момент пешеходецът А.
се е намирал вляво и напред преди навлизане в кръстовището. При
настъпилият удар пострадалият се е облегнал на преден капак като главата му
е достигнала предните чистачки при предно обзорно стъкло. Посочено е от
експерта, че механизмът е установен само на база настъпилото увреждане и
техническите показатели на автомобила, съпоставено с налична видео
информация. Посочено е от експерта, че при конкретното разполжение на
7
автомобила и пешеходеца, водачът е имал възможност при спиране на знак
Стоп ясно да забележи наличието на пешеходец с ярки цветове дрехи.
Установено е, че най-вероятната скорост на движение е била около 20 км/час,
при която скорост е настъпило облягане на пострадалия спрямо автомобила.
Установено е от експерта, че автомобилът не е спрял на знак стоп, с което
поведение е намалил времето за реакция на останалите участници в
движението. От експерта е дадено заключение, че от пешеходеца е
предприето пресичане на пътното платно без да се увери, че автомобилът ще
спре знак стоп и ще го пропусне да пресече ширината на пътното платно.
Вината на водача Б. е установена с влязлото в сила решение по чл.78 а
от НК на наказателния съд - при завиване не е пропуснала пешеходец, не била
внимателна и предпазлива към пешеходците, нарушила правилата за
движение по чл.119 ал.4 и чл.116 от ЗДвП. Пешеходецът А. при движението
си е допуснал нарушение на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП като при пресичане на
платното за движение не се е съобразил с приближаващото се пътно превозно
средство. Другите въведени нарушения от застрахователя са недоказани.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на
пострадалия в размер на 15 %. При определяне на по-голяма отговорност на
водача на автомобила съдът отчита от по-голямата отговорност на водачите
на превозни средства, която ЗДвП им поставя за осигуряване на
безопасността на движението /чл.5 ал.2, чл.20, чл.116 от ЗДвП/, както и
тежестта на допуснатото от него нарушение.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
8
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от А.
неимуществени вреди и определена степен на съпричиняване на вредоносния
резултат, дължимото обезщетението следва да бъде определено в размер на
сумата 20 400лв. Поради което и решението в обжалваната му част, с която е
отхвърлен иска на А. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 13 500лв. до 20 400лв. следва да бъде отменено и искът за тази разлика да
бъде уважен. Решението в частите му, с които застрахователят е осъден да
заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 13 500лв.
и с която искът е отхвърлен за разликата над 20 400лв. до 28 000лв. следва да
бъде потвърдено.
По оплакването на застрахователя по отношение на началната дата на
дължимата законна лихва върху обезщетението за вреди:
При определяне на началната дата на забава в плащането на дължимото
от застрахователя обезщетение за вреди въззивният съд се позовава на
разрешението, дадено от ВКС в решение № 128 от 04.02.2020г. по търг.дело
№ 2466/18г., първо търговско отделение. От касационната инстанция е
прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължима лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
той дължи законната лихва върху обезщетението за претърпените
неимуществени вреди за собствената си забава.
Поради което и дължимото обезщетение за забава следва да бъде
присъдено с начална дата - датата на уведомяване на застрахователя.
По иска за имуществени вреди:
От първата инстанция е прието че искът за имуществени вреди е
доказан до размера на сумата 40лв. Оплаквания по приетия за доказан размер
няма и в двете въззивни жалби. Още повече че по делото няма представени
9
доказателства за извършени плащания на двете фактури за хирургическа
екстракция и поставяне на пластика. Предвид приетия от въззвиния съд по-
висок размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и доказания размер на имуществените вреди, обезщетението
следва да бъде намалено до размера на сумата 34лв. Поради което и
решението в частта, с която застрахователят е осъден да заплати разликата
над тази сума до 36лв. следва да бъде отменено и искът за този размер да бъде
отхвърлен. За разликата до 440лв. решенето в отхвърлителната му част следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и съобразно изхода на
спора в настоящата инстанция дължимото адвокатско възнаграждение за една
инстанция от застрахователя е в размер на сумата 1 005.88лв. Предвид
присъдения от първата инстанция размер с настоящето решение следва да
бъде присъдена още сумата 347.55лв. За въззивна инстанция следва да бъде
присъдена сумата 1 005.88лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, направеното искане и съобразно
изхода на спора, дължимите в полза на застрахователното дружество
разноски за първа инстанция са в размер на сумата 253.35лв. Поради което и
решението, в частта му, с която са присъдени разноски над този размер следва
да бъде отменено. Дължимите за въззивна инстанция разноски, които следва
да бъдат възложени на ищеца са в размер на сумата 170.31лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение и такса за удостоверение.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и увеличения размер
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена още
сумата 276лв., дължима държавна такса за първа инстанция, както и сумата
138лв., дължима държавна такса за въззивно производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 262 от 04.08.2021г. по търг.дело № 1212/20г.
по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от В. В. АС. срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“
АД иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
10
страдания, емоционален стрес и негативни изживявания в резултат на
получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 17.12.2018г., по
вина на С. Н. Б. при управление на лек автомобил „Ситроен С-3“ с рег.№ В
7468 ВК за разликата над 13 500лв. до 20 400лв. и в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 34лв. до 36лв. ведно с законна лихва и
вместо него и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК ********* да
заплати на В. В. АС. от гр.Варна, ЕГН **********, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, емоционален стрес и
негативни изживявания в резултат на получени травматични увреждания при
ПТП, настъпило на 17.12.2018г., по вина на С. Н. Б. при управление на лек
автомобил „Ситроен С-3“ с рег.№ В 7468 ВК още в размер на сумата 6 900лв.
/шест хиляди и деветстотин лева/, /разликата над 13 500лв. до 20 400лв./,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 12.11.2019г. до
окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. АС. от гр.Варна срещу „ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД със седалище гр.София за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 34лв. до 36лв.
ОТМЕНЯВА решение № 262 от 04.08.2021г. по търг.дело № 1212/20г.
по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която
В. В. АС. е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
направените по делото разноски за разликата над 253.35лв. до 471.65лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 от 04.08.2021г. по търг.дело №
1212/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частите
му, с които ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на В.
В. АС. сумата от 13 500лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания, емоционален стрес и негативни
изживявания в резултат на получени травматични увреждания при ПТП,
настъпило на 17.12.2018г., по вина на С. Н. Б. при управление на лек
автомобил „Ситроен С-3“ с рег.№ В 7468 ВК, ведно със законната лихва
считано от 12.11.2019г. (датата на уведомяване) до окончателното изплащане,
както и обезщетение за имуществени вреди, представляващи такса за
11
медицинско удостоверение по фискален бон от 21.12.2018г. до размера на
сумата 34лв., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр. с чл. 429 от КЗ; в частите му,
с които са отхвърлени предявените от В. В. АС. искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП
за разликата над 20 400лв. до претендираните 28 000лв., както и за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 36лв. до претендираните
440лв., и в частите му, с които са присъдени разноски по реда на чл.38 от ЗА
и разноски в полза на застрахователното дружество до размера на сумата
253.35лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК ********* да
заплати на адвокат СВ. Б. СЛ. от АК – Варна още сумата 347.55лв. /триста
четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/, дължимо адвокатско
възнаграждение за първа инстанция и сумата 1 005.88лв. /хиляда и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА В. В. АС. от гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.150, ет.5, ап.14, ЕГН
**********, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище
гр.София, ЕИК ********* сумата 170.31лв. /сто и седемдесет лева/,
представляваща разноски за въззивно производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Апелативен съд – гр.Варна сумата 276лв. /двеста
седемдесет и шест лева/, представляваща дължима държавна такса за първа
инстанция и сумата 138лв. /сто тридесет и осем лева/, представляваща
дължима държавна такса за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13