Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260033
Гр. Русе, 16
октомври 2020 г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 17 септември 2020 г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Палма Тараланска
Боян Войков
при
участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 250
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване.
Делото пред окръжния съд е образувано
по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* гр.
София, представлявано от изпълнителен директор Д.Б. чрез юрисконсулт П.Б., против
решение № 37/9.01.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гражданско
дело № 325 по описа за 2019г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иск срещу А.А.А. за следните суми: главницата над уважения размер от 4712,39
лв. до пълния размер от 6260,04 лв.; 1734,95 лв. договорна (възнаградителна)
лихва, начислена за периода от 20.02.2018г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 20.07.2021г. (падеж на последна погасителна вноска);
671,34 лв. обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г. до 2.10.2018г.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната
част. Моли окръжния съд да го отмени и да постанови ново решение, с което да
уважи изцяло предявения иск.
А.А.А. чрез
особен представител адвокат В.Р. подава отговор, в който заявява, че въззивната
жалба е неоснователна.
А.А.А. чрез особен
представител адвокат В.Р. подава насрещна въззивна
жалба срещу същото решение в частта, с която е установено съществуване на
задължение на А. за сумата над 3319,39 лв. до 4712,39 лв. Насрещната жалбоподателка моли окръжния съд да отмени решението на
първата инстанция в обжалваната от нея част и да отхвърли иска за тази част.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
ЕИК ********* чрез юрисконсулт П.Б. подава отговор, че насрещната въззивна
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въззивните жалби са подадени в
законния срок от надлежни страни по делото против подлежащо на въззивно
обжалване решение на районния съд. Жалбите
са процесуално допустими. Същите са редовни - съдържат реквизитите, посочени в
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Русенският окръжен съд прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и прие следното:
На 24.06.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД ЕИК ********* – кредитор и А.А.А. ЕГН ********** – кредитополучател бил сключен договор
за потребителски паричен кредит PLUS-13489954
със следните основни параметри: размер на кредита за потребителски цели 7000
лв., застрахователна премия 1680 лв., такса ангажимент 245 лв., 60 броя
погасителни вноски по 190,51 лв., обща стойност на плащанията 11430,60 лв.,
годишен процент на разходите 16,10%, лихвен процент 13,45%. Договорът съдържа
подробен погасителен план до 20.07.2021г. Към договора е съставен на същата
дата Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити /Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/, съгласно
който таксата ангажимент за фиксиране на лихвения процент през целия срок на
договора е в размер на 3,5% от размера на кредита – 245 лв., която се удържа от
сумата на кредита при отпускането. По отношение годишния процент на разходите
16,10% е посочено, че се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и
зависи от избрания лихвен процент, размера на кредита, гратисния период и
матуритета. Застрахователната премия се заплаща директно от кредитора на
застрахователен агент „Директ Сървисис“
АД, а размерът й се разделя на равен брой вноски и е част от всяка погасителна
вноска.
На 27.07.2017г. е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се задължава да прехвърля и продава на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всеки месец определено портфолио от
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си. Конкретните вземания
се посочват в приложение № 1. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
упълномощена от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А. клон България, да уведомява съгласно
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията. Вземането
от А.А.А. по процесния договор за потребителски
кредит е прехвърлено с приложение № 1 от 14.03.2018г. под № 40 с остатъчни
задължения както следва: 6260,04 лв. остатък главница към 14.03.2018г., 1734,95
лв. остатък договорна лихва към същата дата, 296,80 лв. остатък лихва за
просрочие, общо задължение към датата на продажбата му 14.03.2018г. 8291,79 лв.
По делото са представени три
уведомителни писма за съобщаване на цесията (чл. 99, ал. 3 от ЗЗД): от
19.03.2018г., от 21.09.2018г. и от 4.01.2019г., като нито едно от тях не е
получено от длъжника. Ищецът поддържа в исковата молба, че уведомлението на
длъжника за цесията и за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се
прави с исковата молба. Окръжният съд счита за правилен извода, че с получаване
на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление от 4.01.2019г. от
страна на ответника същият се счита надлежно уведомен за цесията и за
предсрочната изискуемост на кредита, включително и когато длъжникът се
представлява от особен представител.
Окръжният със намира за правилен
извода на районния съд, че договорът за потребителски кредит е нищожен на две
основания. Съдебно-техническа експертиза
дава заключение, че използваният шрифт на текста на договора е Garamond с размер
10. Чл. 10, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит изисква размер на шрифта не по-малък от 12.
Годишният процент на разходите е посочен като число 16,10%
без да става ясно как се образува. Допусканията, посочени в част ІІІ, т.2 от
стандартния европейски формуляр, са общи и не изясняват на потребителя при
годишна лихва 13,46% как се достига по-високия размер
на ГПР. Така посочен ГПР не отговаря на изискванията на чл.
11, ал.1, т. 10 вр. чл. 19 от
Закона за потребителския кредит: договорът да
се изготвя на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нормите
на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 са сред тези норми, които ако не са
спазени, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК.
Правилно районният съд приема, че не
доказано сключването на договор за застраховка за защита на плащанията и
заплащането на застрахователната премия от кредитора, в полза на когото е
установено изискването за застраховане. Следователно не е дължимо и
възстановяването на тази премия като част от погасителните вноски по
потребителския кредит.
Съдебно-счетоводна експертиза по
делото установява, че длъжникът е заплатил по кредита общо 2287,61 лв. С тази
сума са погасени 11 вноски с падежи до 20.06.2017г, а от 12-та вноска с падеж
20.07.2017г. остава непогасена главница 86,34 лв. По пера отчетените от
кредитора погашения са: 907,96 лв. главница, 364 лв. застраховка, 1015,65 лв. договорна
(възнаградителна) лихва. Правилно съдът е отбелязал, че сумите 364 лв.
застраховка и 1015,65 лв. договорна лихва не се дължат, тоест А.А. е заплатила недължимо общо 1379,65 лв. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Неплатената главница според вещото лице е 6260,04 лв. Районният съд е приел за
погасена допълнително и сумата 1379,65 лв., при което остава дължима главница
4712,39 лв., за която сума е уважен установителния иск. Правилно районният съд
отхвърля иска за горницата.
Действително в исковата молба ищецът
твърди, че ответницата е заплатила 3435,61 лв., с която са погасени лихва
2695,65 лв. и главница 739,96 лв. А.А. в насрещната въззивна жалба твърди, че е налице признание на факт, от който
следва, че по договора е платено 3435,61 лв., а не 2287,61 лв., колкото посочва
вещото лице. Вещото лице е изготвило таблица, в която посочва дати и платени
суми на обща стойност 2287,61 лв. Прави обоснован извод, че са погасени изцяло
11 вноски с падеж до 20.06.2017г., а от 12-та вноска с падеж 20.07.2017г.
остава непогасена главница 86,34 лв. Съдът дава вяра на заключението на вещото
лице, което е работило по документите в делото и електронната информация,
предоставена от ищеца, и е направило експертен извод. Признанието на неизгоден
факт се цени наред с другите доказателства, а в случая доказателство с
по-голяма доказателствена сила е съдебно-счетоводната експертиза.
Окръжният съд счита за неоснователни
въззивната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и насрещната въззивна жалба на А.А.А. и
потвърждава решението на първата инстанция. Съдът препраща към мотивите на
районния съд на основание чл. 272 от ГПК по въпросите, които не са изрично
засегнати тук.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от
9.01.2020г. по гражданско дело № 325 по описа за 2019г. в ЧАСТТА, с която съдът
признава за установено по отношение на А.А.А. ЕГН **********,
че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* сумата над
3319,39 лв. до уважения размер 4712,39 лв., както и в ЧАСТТА, с която съдът отхвърля установителните
искове за дължимост на сумите: главница над размера
4712.39 лв. до претендираните 6260.04 лв., 1734,95 лева - договорна лихва за периода
от 20.02.2018 г. до 20.07.2021 г. и 671,34 лева - обезщетение за забава - за периода
от 21.03.2018 г. до 02.10.2018 г., както и в частта за присъдените разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД ЕИК ********* ГР. СОФИЯ, , РАЙОН Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен
директор Д.Б.Б., да ЗАПЛАТИ на адвокат В.В.Р. ***,
ст. 15, личен № ********** в качеството й на особен представител на А.А.А. сумата възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева)
Решението на окръжния съд може да се
обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
всяка страна.
Решението на районния съд в частта, с
която е уважен установителния иск за главница до размер 3319,39лв. не е
обжалвано и е влязло в сила.
Председател:
Членове: