Р Е Ш Е Н И Е  №

 

Гр. Сливен, 26.11.2019 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито  заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря…..и с участието на прокурора…………..…..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова…..търговско дело № 146 по описа за 2019 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Производството е образувано по жалба против отказ на Агенция по вписванията и намира правното си основание в чл. 25 от ЗТР.

          Образувано е по жалбата на „Декотекс Имоти“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния Директор В.Й.Й., чрез пълномощника му адв. С.Д., против Отказ № 20190531211808//28.10.2019г., постановен от АВп, Търговски регистър към МП,  с който е отказано вписване на действителните собственици на дружеството.

Твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като  в Търговския регистър, по партидата на юридическото лице, декларирано в процесното заявление като такова, чрез което се осъществява пряк контрол - публичното дружество "Декотекс" АД ЕИК *********, вече е извършено вписване на действителните собственици, въз основа на заявление и декларация с почти идентично съдържание и структуриране на информацията в тях, като са приложени идентични с представените към процесното заявление документи. Такова вписване на действителните собственици, със същите тези документи представени към процесното заявление е извършено и с заявление и приложена декларация по чл.63,ал.4 от ЗМИП по партидата на дружеството „Капта Технолоджи" АД, което осъществява пък пряк контрол върху „Декотекс“ АД, а самото то пряко се контролира от ЕМПАИЪР ЕКУИТИС ЛЛС, а непряко от ЕМЕРЕМ ТРЕЙДИНГ Ко. Инк. Счита, че след като веднъж е допуснато такова вписване, то не може да постанови отказ при представянето на същите документи.

Счита, че макар, че не всички данни, посочените в декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП да са изрично посочени в приложените удостоверения от щата Делауеър и щата Ню Джърси, се касае за документи, които са издадени по националното право на съответната държава, а в случая и на конкретни щати от тази държава и от издалите ги органи не може да бъде изисквано да удостоверяват повече данни от тези, които са вписани в съответния регистър. Поради това, ако в регистъра не са вписани изрично данни относно представителството на чуждестранните юридическите лица по чл. 63 от ЗМИП, то те не могат да бъдат удостоверени от органа по регистрацията в издаваното от него удостоверение. Поради това липсата на тези факти в документите, удостоверяващи съществуването на юридическото лице само по себе си не може да обоснове отказ на вписването на обстоятелства  по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. Допустимо е тези данни да бъдат допълнени чрез съответните доказателства, удостоверяващи съществуването им.

Счита, че незаконосъобразен е и мотивът, посочен от ДЛР за постановяване на обжалвания отказ, а именно липсата на нотариална заверка на подписа на преводача, извършил превода на представените със заявлението документи на английски език. Съгласно чл. 18, ал.1 и ал.2 ЗТРРЮЛНЦ заявлението и приложенията към него се подават на български език. Документите по ал.1 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно със заверен превод на български език. В този смисъл е и чл. 7, ал.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица е нестопанска цел. По смисъла на цитираните норми и с оглед тълкуването им при съобразяване на чл. 185 ГПК, документи, изготвени на някой от официалните езици на Европейския съюз, следва да се представят, ведно със заверен от страната превод на български език. В случая е приложимо правило от общия исков процес (чл. 540 ГПК) и липсва законодателна воля за заверка, различна от тази на ползващата документа страна. Предвиждането в цитирания от длъжностното лице Правилник противоречи на ЗТРРЮЛНЦ и това завишено изискване относно превода не може да бъде прилагало (чл. 15, ал З ЗНА).

Счита, че  изискването на чл. 50а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е въведено с посочения подзаконов нормативен акт без да бъде съобразено, че в ЗМИП, който закон въвежда изискването за обявяване на действителни собственици, предвижда само, че вписването на действителните собственици се извършва въз основа на нотариално заверена декларация по образец. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Т.е., наредбата може да предвижда правила само за доразвиване на законовите разпоредби, за чието прилагане се издава, не и да създава нови правила, които законът не предвижда. Посочената Наредба е издадена за прилагане на ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП приложим в производството по вписване на обстоятелствата относно действителните собственици е именно ЗТРРЮЛНЦ. Следователно в случая наредбата следва да се разглежда както при сравнение със ЗТРРЮЛНЦ, така и със съответните разпоредби на ЗМИП, които касаят обявяването на действителни собственици. Според чл. 63, ал. 4 ЗМИП съответните данни се вписват съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона. Специалният закон предвижда като достатъчна за удостоверяване съществуването на вписваните обстоятелства декларация на заявителя и не въвежда   изискване   за   удостоверяване   верността   на   декларираните обстоятелства.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което отмени атакувания отказ и задължи АВп и да даде указания да се впишат исканите промени в обстоятелствата подлежащи на вписване.

Жалбата е допустима и подадена в срок, от лице имащо право на обжалване. Разгледана по съществото си е  неоснователна.

Със заявление образец Б7 с вх_№ 20190531211808/31.05.2019г., подадено по електронен път от адв. А.К. като пълномощник на "Декотекс имоти" ЕАД, е поискано вписване на действителните собственици на дружеството - действителни собственици физически лица - Й.Е., М.Е. и Р.Е., както и юридическите лица чрез които пряко от „Декотекс“ АД и непряко от американското дружество „Емерем Трейдинг Ко.Инк“ се упражнява контрол, с оглед разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

На 23.10.2019г. на жалбоподателя са дадени указания на основание чл. 22 ал 5 от ЗТРРЮЛНЦ, че следва да представи документи, удостоверяващи съществуването на чуждестранните търговски дружества „Емерем Трейдинг Ко.Инк“ и „Емпайър Екуитис ЛСС“, доказателства за лицата, които ги представляват по националния им закон, със заварен превод на български език, съгласно чл. 7 ал.3 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и РЮЛНЦ.

Тъй като в дадения срок не са представени такива доказателства е постановен обжалвания отказ, с мотиви, че не са представени надлежни документи, удостоверяващи заявените обстоятелства.

Постановеният отказ е законосъобразен.

В жалбата на първо място е навадено твърдение, че при аналогични обстоятелства е извършено вписване на действителен собственик на капитала по партидата на друг търговец. Това обстоятелство не е от значение за преценка законосъобразността на настоящия отказ, която се преценява винаги конкретно.

В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено, че учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България. В случая капитала на дружеството –жалбоподател се притежава от чуждестранно юридическо лице и същото има задължение да декларира действителен собственик.

Съгласно дадената легална дефиниция в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП "действителен собственик" е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

Съгласно чл. 50а, ал. 1 и 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Заявлението се състои от две части: В зависимост от заявените за вписване обстоятелства към заявлението се прилагат съответно: 1. декларация по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2. документ, установяващ съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон; 3. документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 4. нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 5. други документи съгласно изискванията на закон.

В конкретния случай жалбоподателят е приложил удостоверение, издадено от Държавния секретар на щата Делауеър, САЩ,  заверено с апостил, от което се установява, че Емпайър Екуитис ЛСС“ е надлежно учредено и има юридическа правосубектност, но от това удостоверение, не е видно кои са лицата, които представляват дружеството по националния му закон.

Приложено е и удостоверение  от Министъра на финансите на Щата Ню джърси, САЩ, заверено с апостил, от което се установява, че „Емерем Трейдинг Ко.Инк“ е надлежно учредено и неговия регистриран представител е Р.Е..

И двата документа са представени в оригинал и превод от английски, без нотариална заверка на подписа на преводача.

При наличието на посочените доказателства ДЛР правилно е преценило, че липсват доказателства кое лице представлява по закон „Емпайър Екуитис ЛСС“. Представената клетвена декларация от лицето Р.Е., че е управител на това дружество, без да е налице документ от държавата по регистрация за това не е достатъчен за да се извърши вписването на действителния собственик. Още повече, че от същата декларация е видно, че притежател  на 83% от капитала на Емпайър Екуитис ЛСС“ е друга дружество т.е. не е установено физическото лице, което „в крайна сметка“ контролира юридическото лице по см. на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП.

За „Емерем Трейдинг Ко.Инк“ е налице документ удостоверяващ кое е лицето, което представлява дружеството по националния му закон, макар и не с надлежния превод.

Доводът на жалбоподателя, че предвиждането в чл.7 ал.3 от   Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел противоречи на чл. 18  ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и това завишено изискване относно превода не може да бъде прилагало на основание чл. 15, ал 3 от  ЗНА е несъстоятелен. Двете норми не се противоречат – чл.7 ал. от Наредбата уточнява вида на необходимата заверка на превода.

С оглед изложеното съдът намира, че постановения отказ е правилен и следва да остави без уважение жалбата.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Декотекс Имоти“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния Директор В.Й.Й., чрез пълномощника му адв. С.Д., против Отказ № 20190531211808//28.10.2019г., постановен от АВп, Търговски регистър към МП,  с който е отказано вписване на действителните собственици на дружеството, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя, пред Апелативен съд – Бургас.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Агенция по вписванията - ТР.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: