№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 3825 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 560352/12.12.2018г., постановено по гр. д. № 63723/2017г.,
Софийски районен съд е отхвърлил изцяло
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Й.А. и П.Х.М. при условията на кумулативно
обективно и субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разделно заплащане при равни квоти (по
½ част) на следните суми: 2107,55лв., представляващи стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2015г., отразена в обща
фактура № 00559999043/31.07.2014г. за отоплителен сезон м.05.2013г.-м.04.2014г.;
обща фактура с № **********/31.07.2015г. за отоплителен сезон
м.05.2014г.-м.04.2015г.; 469,12лв., представляващи законна лихва за забава от
15.09.2014г. до 29.06.2017г. върху главните вземания; 60,96лв., представляващи
цена за услугата дялово разпределение за периода м.06.2013г.-м.05.2015г., и
17,46лв., представляващи лихва за забава върху цената за дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху главниците от депозиране на исковата молба –
13.09.2017г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца срещу
първоинстанционното решение. Излагат се съображения за неговата
неправилност поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост изводите
на съда. Поддържа се, че общите условия към договора за продажба на топлинна
енергия за влезли в сила и не са оспорени от ответника. Сочи се, че по делото
липсвали данни за извършена рекламация в предвидения по чл. 70, ал. 5 от
Наредбата за топлоснабдяването срок за възражение срещу отчета на уредите и
извършеното разпределение на енергията. Твърди се, че по делото са изслушани и
приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които установяват
релевантни за спора факти. Изтъква се, че моментът на забавата върху сумите за
потребена топлинна енергия се определя съгласно приложимите общи условия.
Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението и уважаване на предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответниците – С.А. и П.М., с който се оспорва същата.
Излагат се подробни съображения за правилност на първоинстанционното решение и
се моли за неговото потвърждаване. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач на страната
на ищеца – „Н.“ ЕАД не е изразило становище.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на
топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР №
2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. От
изложената нормативна уредба и приетото задължително тълкуване се извежда
заключението, че с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е установена законова
презумпция, съобразно която всяко лице, за което се установи, че е собственик
или вещен ползвател на имот в топлоснабдена сграда в режим на етажна
собственост, се счита по силата на закона клиент на топлинна енергия, съответно
страна по неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с
доставчика.
По делото не е спорно, че ответниците са
собственици на процесния имот, който се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо съдът приема, че между страните по делото е съществувало
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Възражението на
ответниците, че приложимите между страните общи условия към договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди не са публикувани и не са влезли в
сила, е неоснователно, тъй като на съда му е служебно известно настъпването на
това обстоятелство.
От приетата в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява,
че сградата, в която се намира процесният имот, е била с непрекъснато
топлоснабдяване за процесния период м.05.2013г.-м.04.2015г., както и че на монтирания
в абонатната станция общ топломер е извършван периодичен метрологичен контрол, съгласно
който топломерът е технически годен. Съгласно заключението за процесния период
за абоната е изчислявана топлинна енергия за отопление на имот по данни от два
топлинни разпределителя, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване
по данни от един водомер, като за имота са налични два броя отчети за 2014г. и
2015г., подписани от потребителя. Вещото лице е достигнало до извода, че
количеството доставена топлинна енергия до имота на ответниците за процесния
период е правилно изчислено и остойностено, като за периода
м.05.2013г.-м.04.2014г. възлиза на сумата от 845,88лв., а за периода
м.05.2014г.-м.04.2015г. на сумата от 1261,67лв., и в тези суми са включени топлоенергия
за отопление на имота, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Настоящият състав намира,
че приетата СТЕ е обективна и компетентно изготвена, поради което съдът я
кредитира изцяло досежно количеството потребена топлоенергия в имота и нейното
парично остойностяване. От това следва, че ищецът е доказал изпълнение на
своята престация за доставка на топлоенергия до имота на ответнциите в
претендираните с исковата молба размери.
Ответниците своевременно
са направили възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, което е
частично основателно. Задълженията
за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК
на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно общите условия приети
с Решение от 07.01.2008г. на ДКЕВР и действали в отношенията между страните до приемането
на общите условия, одобрени с Решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, купувачът е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 30 дни
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно изискуемостта на
вземанията, тоест моментът от който кредиторът може да иска тяхното изпълнение,
включително чрез средствата на
държавната принуда, настъпва от деня, следващ изтичането на тридесетте дни. От
същия момент започва да тече и погасителната давност за вземанията. В случая искът за установяване на вземанията и тяхното присъждане,
от когато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
предявен на 13.09.2017г. Ето защо всички вземания, станали изискуеми преди
13.09.2014г., са погасени по давност. Това са всички вземания за периода
м.05.2013г.-м.01.2014г., за които са действали общите условия от 2008г. За
вземанията от м.02.2014г. действат общите условия към договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия
размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало, тоест за вземанията след м.02.2014г.,
по отношение на които се прилагат общите условия от 2014г., давността тече от
деня, в който съответното задължение е възникнало - от деня, следващ изтичането
на съответния месец, например за месец март 2014г. – от 01.04.2014г., за месец
април 2014г. – от 01.05.2014г. и т.н. Следователно погасени по давност са и вземанията
за периода м.02.2014г.-м.08.2014г., тъй като давността за тях е започнала да
тече преди 13.09.2017. Общият размер на задълженията от м.05.2013г. до м.
08.2014г. възлиза на 1250,53лв. съгласно изчисленията в приетата
съдебно-счетоводна експертиза, които съдът приема за достоверни. За вземанията
от м.09.2014г. до м.04.2015г., чиято изискуемост е настъпила след 13.09.2014г.,
погасителна давност не е изтекла. Техният размер възлиза на сумата от 857,01лв.
Поради това до размер на сумата от 857,01лв. и за периода м.09.2014г.-м.04.2015г.
предявеният иск за заплащане стойността на потребена топлинна енергия следва да
бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен от 2107,55лв. и
за периода м.05.2013г.-.м.08.2014г., искът следва да бъде отхвърлен, поради погасяване
на вземанията по давност.
Вземанията за лихви са
акцесорни спрямо главните вземания, поради което с погасяването на последните
се погасяват и добавъчните вземания – чл. 119 ЗЗД. Поради това претенциите за
лихви върху погасените по давност вземания за периода м.05.2013г.-.м.08.2014г.
следва да бъдат отхвърлени. За вземанията от м.09.2014г. до м.04.2015г. в
отношенията между страните са приложими общите условия от 2014г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Тоест забавата на длъжника е поставена в зависимост от
публикуването на дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже настъпването на
това обстоятелство в обективната действителност. Ищецът не е предприел действия
в изпълнение на това свое процесуално задължение нито пред районния съд, нито
до приключване на съдебното дирене пред настоящата въззивна инстанция. Ето защо
претенциите за заплащане на лихва за забава върху главните вземания за периода м.09.2014г.-м.04.2015г
също следва да бъдат отхвърлени.
По отношение
отхвърлянето на претенциите за заплащане на цената за услугата дялово
разпределение и мораторна лихва върху същата, няма наведени конкретни доводи
във въззивната жалба за неправилност на решението в тази част. Доколкото
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата досежно правилността
на решението – чл. 269 ГПК, то настоящият състав намира, че не следва да
подлага на служебна проверка изводите на районния съд за недължимостта на тези
суми и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
Поради частично
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено само в частта, с която районният съд е отхвърлил иска
за заплащане на топлинна енергия за сумата от 857,01лв. и за периода м.09.2014г.-м.04.2015г.
В останалата част решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора,
право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената
част от исковете.
Ищецът е доказал
извършването на разноски в първоинстанционното производство в общ размер на 1200лв.,
от които 400лв. за държавна такса, 600лв. депозити за експертизи и 200лв.
юрисконсултско възнаграждение, от които съразмерно на уважената част от
исковете му се дължат 387,34лв.
Ответникът П.М. е
направила разноски в първоинстанционното производство в размер на 300лв. за
платено адвокатско възнаграждение, от които съразмерно му се дължат 203,17лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над дължимия
размер от 203,17лв. до пълния присъден от 300лв.
Ответникът С.А. не е
доказала извършването на разноски в първоинстанционното производство, но
процесуалният му представител е поискал присъждане на възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ, като районният съд му е присъдил
300лв. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на адв. Н.В. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 203,17лв., като за разликата над тази сума
до пълния присъден размер от 300лв. първоинстанционното решение следва да бъде
отменено.
За въззивното
производство ищецът е направил разноски в размер 146,90лв. за държавна такса и
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата от 79,69лв.
Ответниците са доказали
извършването на разноски във въззивното производство всеки по 200лв. за платено
адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва
да им се присъдят на всеки по 135,44лв.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 560352/12.12.2018г., постановено по гр. д. № 63723/2017г.
по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 150-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Й.А.
и П.Х.М. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 857,01лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода м.09.2014г.-м.04.2015г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, В ЧАСТТА, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Н.С.В. от АК – Сливен, възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ за разликата над 203,17лв.
до пълния присъден размер от 300лв., както и В ЧАСТТА, с която Т.С.“
ЕАД е осъдено да заплати на П.Х.М., ЕГН: **********, направените в
първоинстанционното производство разноски за
разликата над 203,17лв. до пълния присъден размер от 300лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД С.Й.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, и П.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят разделно /всяка по ½ част/ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 857,01лв. /осемстотин петдесет и седем лева и една стотинка/,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.09.2014г.-м.04.2015г.
за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „**********, ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на исковата молба –
13.09.2017г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖАДВА
Решение № 560352/12.12.2018г., постановено по гр. д. №
63723/2017г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение,
150-ти състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.Й.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и П.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят разделно /всяка по ½
част/ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 387,34лв. /триста осемдесет и
седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляващи сторените в
първоинстанционното производство разноски, и
сумата от 79,69лв. /седемдесет и девет
лева и шестдесет и девет стотинки/, представляващи сторените във въззивното
производство разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Й.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, и П.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, по 135,44лв. /сто тридесет и
пет лева и четиридесет и четири стотинки/ на всяка, представляващи
сторените във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Н.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.