№ 160
***, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100199 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството е образувано по ИМ на „Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***чрез адв. И.Л., против Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***. Предявени са
искове за признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от Договор за бърз
потребителски анюитетен кредит № 029884/05.01.2022г., сключен при ОУ между ответника и „И.“
АД, по силата на който в полза на ответника е отпуснат заем в размер от 1946 лева с краен срок на
погасяване 05.03.2026г., който следвало да бъде върнат на 50 равни м.вноски. Ответникът
преустановил плащанията, като ищецът твърди, че към 07.04.22г. заемателят имал неплатени
падежирали вноски, поради което бил поканен да ги заплати, както и че банката обявила кредита
за предсрочно изискуем на 09.06.22г. Сочи, че вземанията по договора банката прехвърлила на
ищеца с цесия от 01.09.22г., за която длъжникът бил уведомен на 05.11.22г. Към настоящия момент
според ищеца ответникът му дължи следните суми: 1894.98 лева– главница; 96.98 лева - договорна
лихва от 05.03.2022 г. до 08.06.2022 г.; 135.85 лева - лихва за забава от 05.04.2022 г. до 31.08.2022
г.; 39.48 лева - мораторна лихва от 01.09.2022 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането. Предвид дадени указания по чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК по ч.гр.д. № 1016/22 г. на РС-Айтос, образувано по заявление по чл.410 ГПК срещу
ответника и трето лице /солидарно осъдени да заплатят на ищеца посочените по-горе суми/, за
ищеца възникнал пр.интерес от предявяване на установителен иск, с който се претендира
установяване на дължимостта на описаните суми, произтичащи от посочения договор. Претендира
разноски.
В срока за отговор на ИМ ответникът не е депозирал такъв /редовно уведомен по чл. 47,
ал.3, изр.2 ГПК/. Не се явява в о.с.з., за което ответникът е също редовно уведомен. Не изпраща
представител в съдебно заседание.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от
съда указания по ч.гр.д. № 1016/22 г. на РС Айтос. Искът е допустим, тъй като е предявен в 1-
месечния срок от връчване на съобщението. Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, което според съда е основателно поради следните
съображения. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение.
За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице предпоставките по чл. 239, ал.
1 ГПК, а именно: на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, които
предпоставки в случая са налице. Съобразявайки посочените в ИМ обстоятелства и приложените
писмени доказателства, както и тези, приложени към приложеното ч.гр.д. на РС Айтос, съдът
намира исковата претенция за вероятно основателна – ответникът дължи на ищеца претендираните
суми, респ. че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по см. на чл.
238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, поради което и следва да бъде постановено такова без да се излагат
мотиви по съществото на спора.
С оглед уважаване на иска и на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца разноски в общ
размер на 1011,06 лв., от които 451,71 лв. – в заповедното производство и 559,35 лв. - разноски в
настоящото производство, следва да се възложат в тежест на ответника.Водим от изложеното
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, дължи на
„Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***чрез адв. И.Л., сумата от 1894.98
лева– главница по Договор за бърз потребителни анюитетен кредит № 029884/05.01. 2022 г.; 96.98
лева - договорна лихва от 05.03.2022 г. до 08.06.2022 г.; 135.85 лева - лихва за забава от 05.04.2022
г. до 31.08.2022 г.; 39.48 лева - мораторна лихва от 01.09.2022 г. до 14.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1016/22 г. на РС Айтос.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, да заплати на „„Е.Б.” АД, ЕИК ***,
сумата от общо 1011,06 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване, а защитата срещу него се
осъществява по реда на чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2