Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря
МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 462/2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от ЕТ "Д.К.", дружество регистрирано в Р
България, вписано в Търговският регистър с ЕИК по Булстат ****, със седалище
България и адрес на управление *** съдебен адрес: адвокат Д.Ч.-***. кантора с
адрес: град Варна, ****, против "Ч.М." АД, дружество регистрирано в Р
България, вписано в Търговският регистър с ЕИК по ****, със седалище България и
адрес на управление ***, представлявано от управителя ****, да бъде признато за
установено, че "Ч.М." АД, дружество регистрирано в Р България,
вписано в Търговският регистър с ЕИК по ****, със седалище България и адрес на
управление ***Д.К.", дружество регистрирано в Р България, вписано в
Търговският регистър с ЕИК по Булстат ****, със седалище България и адрес на
управление ***, сумата от сумата от 4728.68 лева (четири хиляди седемстотин
двадесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница за
стойността на доставени масла (редукционно масло ЕП 90 и хидравлично масло MX 1
32), формирана като сбор от незаплатените суми по издадените фактури за
доставка, както следва: сумата от 439.82 лв. по фактура ****от 14.06.2016 г.,
сумата от 949.56 лв. по фактура № **** от 27.06.2016 г., сумата от 129.60 лв.
по фактура № **** от 15.07.2016 г., сумата от 1069,90 лв. по фактура № **** от
12.08.2016 г., сумата от 940.30 лв. по фактура № **** от 29.08.2016 г, сумата
от 129.60 лв. по фактура № **** от 14.09.2016 г. и сумата от 1069.90 лв. по
фактура № **** от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата
молба, че между ищцовото и ответното дружество са
налице дългогодишни търговски отношения, датиращи от 2004 година, като редовно
през годините ищцовото дружество е извършило доставка
и продажба на стоки (редукционно масло ЕП 90 и хидравлично масло MX 1 32), като
стоките са били предавани ежемесечно. Твърди се, че всички фактури за доставка
до 2016 година са били плащани през годините, понякога със закъснение. Твърди
се, че за 2016 година не са платени издадените фактури за доставени масла, като
за доставените стоки през месец юни 2016 година е съставена, издадена и
подписана фактура ****от 14.06.2016 г. за сумата от 3076.68 лв. Фактурата е
осчетоводена и в двете дружества нея е начислен, внесен и ползван ДДС, в размер
от 512.78 лева. По издадената фактура са извършени частични плащания в общ
размер от 2636.86 лева, а остатъчното задължение е в размер на 439.82 лева.
Твърди се, че за доставените стоки през месец юни 2016 година е съставена,
издадена и подписана и фактура № **** от 27.06.2016 г. за сумата от 949.65 лв.
Фактурата е осчетоводена и в двете дружества и по нея е начислен, внесен и
ползван ДДС, в размер от 158.26 лева. Твърди се, че за доставените стоки през
месец юли 2016 година е съставена, издадена и подписана фактура № **** от
15.07.2016 г. за сумата от 129.60 лв. Фактурата е осчетоводена и в двете
дружества и по нея е начислен, внесен и ползван ДДС, в размер от 21.60 лева.
Твърди се, че за доставените стоки през месец август 2016 година е съставена,
издадена и подписана фактура № **** от 12.08.2016 г. за сумата от 1069.90 лв.
Фактурата е осчетоводена и в двете дружества и по нея е начислен, внесен и
ползван ДДС, в размер от 178.32 лева. Твърди се, че за доставените стоки през
месец август 2016 година е съставена, издадена и подписана и фактура № **** от
29.08.2016 г. за сумата от 940.30 лв. Фактурата е осчетоводена и в двете дружества
и по нея е начислен, внесен и ползван ДДС, в размер от 156.72 лева. Твърди се,
че за доставените стоки през месец септември 2016 година е съставена, издадена
и подписана фактура № **** от 14.09.2016 г. за сумата от 129.60 лв. Фактурата е
осчетоводена и в двете дружества и по нея е начислен, внесен и ползван ДДС, в
размер от 21.60 лева. Твърди се, че за доставените стоки през месец октомври
2016 година е съставена, издадена и подписана фактура № **** от 27.10.2016 г.
за сумата от 1069.90 лв. Фактурата е осчетоводена и в двете дружества и по нея
е начислен, внесен и ползван ДДС, в размер от 178.16 лева. Твърди се, че на
10.12.2019 година е депозирано в PC-Варна, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. С Разпореждане № 55519 от 13.12.2019
година постановено по ч. гр. дело № 20 373 по описа за 2019 година на ВРС, 51
състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9440 от
13.12.2019 година, която е връчена на длъжника, който е възразил по реда на чл.
415 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ч.М." АД, ****, в който се оспорват
предявените искове като частично неоснователни за сумата над 890,08 лв.. Не се
оспорва факта на търговските отношения
между дружеството, както и извършените от ищеца доставки. Излага се, че макар и
със закъснение, по-голямата част от претендиранте
задължения са били изплатени от ответника.
Съдът като проучи събраните по делото
доказателства и като обсъди доводите на ищцовата
страна по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът по 422 ГПК,
вр.чл.79, вр. с чл.200 от ЗЗД, във връзка с чл. 318 - чл. 328 ТЗ има за предмет вземания,
произтичащи от неоспорени от страните продължителни ежемесечни периодични
продажби през периода от 2004 до 2016г. С предявения иск се претендира реално
изпълнение на задълженията по продажбените договори. Страните не спорят, че ищецът
ежемесечно е доставял на ответника редукционно масло ЕП 90 и хидравлично масло MX 1
32, като стоките са били предавани ежемесечно. Не се спори, че всички фактури
за доставка до 2016 година са били плащани през годините, макар и понякога със
закъснение. Не се спори, че всички твърдяни доставки
по процесните фактури са реално извършени от ищеца.
Спорно между страните е изплащането на цената на реализираните доставки.
Като писмени
доказателства по делото са приети: 1. Фактура ****от 14.06.2016 г.; 2. Фактура № ****
от 27.06.2016 г.; 3. Фактура № **** от 15.07.2016 г.; 4. Фактура № **** от
12.08.2016 г.; 5. Фактура № **** от 29.08.2016 г.; 6. Фактура № **** от
14.09.2016 г.; 7. Фактура № **** от 27.10.2016 г.; Извлечение от сметка 411
(хронологична справка); Покана за доброволно плащане на задължения от
09.11.2019 г. ведно с фискален бон и известие за доставяне; Заповед за
изпълнение на парично задължение № 9440 от 13.12.2019 г. изд. по ч. гр. дело №
20 373 по описа за 2019 г. на ВРС, 51 с; Удостоверение изх. № **** от
29.11.2019 по партида на кредитора; Разпечатка от TP по партида на длъжника от
10.12.2019 г.; ч.гр.д.№ 20373/2019 г. по описа на ВРС, 51 състав.
По искане на ищцовата страна бяха събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля ****– служител в ищцовото
дружество. Заявява, че той лично е извършвал доставките в ответното дружество,
като са били издавани и фактури за тях. Заявява, че фактурите, по които е налице плащане
са били надлежно отразявани счетоводно, но за голяма част от доставките не е
постъпило плащане.
Всяка от тези фактури е
подписана от представител на "Ч.М." АД като получател на стоките.
Ответната страна не е оспорила изрично нито издаването на цитираните фактури, нито съдържанието им, нито подписването
им от представители на "Ч.М."
АД. Ответникът не оспорва и получаването на стоките по тези фактури.
Според
приетото в съдебното заседание на 25.08.2020г. заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, процесните фактури ****/14.09.2016г.
и ****27.10.2016г. са отразени в
счетоводството на ищеца, като само по фактура № ****/14.06.2016 г. е
отразено частично погасяване в размер 2636,86 лв,
след което е налице неплатен остатък 439,82 лв. в съответствие със Закона за счетоводството и общата им стойност е
4728,68 лв. Според вещото лице от ответната страна не са извършвани други
плащания към ищцовото дружество във връзка с
извършвани от второто доставки по процесните фактури.
Вещото лице заявява, че процесните фактури са били
коректно осчетоводени от ответната страна и са
фигурирали в счетоводството, съответно в дневниците за покупки и за тези
покупки е ползван данъчен кредит по ЗДДС по процесиите фактури в общ
размер 1227,59 лв - общо по седемте процесии фактури.
При наличието на валидна
двустранна и възмездна облигационноправна връзка, по която ищецът се явява
изправна страна предвид на изпълненото задължение за доставка на договорените стоки, в тежест на ответното
дружество е да докаже заплащане на договорената цена, чийто размер от сумата от 4728.68 лева (четири хиляди седемстотин
двадесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница за
стойността на доставени масла (редукционно масло ЕП 90 и хидравлично масло MX 1
32), формирана като сбор от незаплатените суми по издадените фактури за
доставка, както следва: сумата от 439.82 лв. по фактура ****от 14.06.2016 г.,
сумата от 949.56 лв. по фактура № **** от 27.06.2016 г., сумата от 129.60 лв.
по фактура № **** от 15.07.2016 г., сумата от 1069,90 лв. по фактура № **** от
12.08.2016 г., сумата от 940.30 лв. по фактура № **** от 29.08.2016 г, сумата
от 129.60 лв. по фактура № **** от 14.09.2016 г. и сумата от 1069.90 лв. по
фактура № **** от 27.10.2016 г. с включен ДДС, се установява от представените по делото фактури. По
гореизложените причини по делото е доказано, че за ответника е възникнало
задължението по чл. 79, ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 200, ал.1, изр.1 ЗЗД във връзка с чл. 318 - чл. 328 ТЗ за плащане на цената на
закупените от него стоки, изброени в процесните
фактури. Тъй като по делото няма доказателства, тази сума да е платена от
ответното дружество (което е в негова доказателствена
тежест - чл. 154, ал.2, изр.1 ГПК и чл. 8, ал.2 ГПК ), тя следва
да бъде присъдена на ищеца. Предявеният иск по чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 200, ал.1, изр.1 ЗЗД във връзка с чл. 318 - чл. 328 ТЗ следва да бъде уважен изцяло. С оглед правоувеличаващия характер на исковата молба следва да
бъде уважено и искането за присъждане
на законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д. № 20 373 по
описа за 2019 година на ВРС, до окончателното
изплащане на сумите по главниците.
При този изход на спора и предвид отправеното искане с правно основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер от 1734,58лв., от които 664,58 лева
разноски направени в заповедното производство и сумата от 1070 лева
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, в това число за заплатен
депозит за допускане на ССЕ и адвокатско
възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства/доколкото банковите такси не представляват
държавни такси и не подлежат на репарация/.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Ч.М.“ АД, ****, със
седалище и адрес на управление ***Д.К.“, Булстат ****, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от сумата от 4728.68
лева (четири хиляди седемстотин двадесет и осем лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща главница за стойността на доставени масла
(редукционно масло ЕП 90 и хидравлично масло MX 1 32), формирана като сбор от
незаплатените суми по издадените фактури за доставка, както следва: сумата от
439.82 лв. по фактура ****от 14.06.2016 г., сумата от 949.56 лв. по фактура № ****
от 27.06.2016 г., сумата от 129.60 лв. по фактура № **** от 15.07.2016 г.,
сумата от 1069,90 лв. по фактура № **** от 12.08.2016 г., сумата от 940.30 лв.
по фактура № **** от 29.08.2016 г, сумата от 129.60 лв. по фактура № **** от
14.09.2016 г. и сумата от 1069.90 лв. по фактура № **** от 27.10.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.422 ГПК, вр.чл.
79, ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 200, ал.1, изр.1 ЗЗД във връзка с чл. 318 - чл. 328 ТЗ и чл.86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Д.К.“, Булстат ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1734,58лв./хиляда седемстотин тридесет и четири лева и 58 стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски, от които 664,58 лева разноски направени в заповедното производство по ч.гр.д. №20373/2019г. по описа на ВРС, и сумата от 1070 лева съдебно-деловодни разноски в исковото производство, в това число за заплатен депозит за допускане на ССЕ и адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: