Р Е Ш Е Н И Е № 1998
гр. Бургас, 15.12.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия:
ЧАВДАР Д.
при секретаря И.Л.
и с участието на прокурора ,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1903 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
административно с правно основание чл.215 ЗУТ.
Образувано е по
жалба на Антикстоун ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с.
Дъскотна, общ. Руен , извън регулация №0 със законен представител Ю.Ф., против
Заповед № РД – 08 – 432/05.07.2021г. на кмета на Община Руен, с която на
основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж “кабелна линия - ниско напрежение от
съществуващ трафопост в УПИ259, кв.7 по плана на с. Дъскотна , общ. Руен, до
сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор 24699.47.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дъскотна, общ. Руен,
собственост на Антикстоун ЕООД, извършена според административния орган от
жалбоподателя.
В жалбата се твърди,
че заповедта е неоснователно издадена, при допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закони, и в противоречие с целта на закона, тъй като
жалбоподателят не е бил уведомен за проверката, не му е бил връчен констативния
акт, а вместо това е връчен на лице, за което се твърди, че не е служител на
жалбоподателя, като се навежда довод, че целта на административния орган е
пропускане на срокове за възражение от негова страна. По съществото на спора
жалбоподателят твърди, че строежът не е собственост на дружеството, тъй като се
касае за електропроводен кабел - ниско напрежение, достигащ до имота на
жалбоподателя, положен изцяло извън имота на жалбоподателя. Твърди се, че
кабелът е собственопст на електроснабдителното дружество, на което са били
заплатени от страна на търговеца необходимите такси за присъединяване. Позовава
се на разпоредбата на чл.117, ал.1 от Закона за енергетиката, както и на
разпоредбата на чл.7 от същата норма, която според него решава въпроса за собствеността.
Сочи се и това, че в заповедта липсва конкретика относно това коя то хипотезите
на чл.225, ал.2 ЗУТ органът приема за налична по отношение на жалбоподателя.
Ответникът – Кмет на Община Руен, редовно
уведомен, представя преписката, а в о.с.з. се представлява от адв. Ж., която
оспорва депозираната жалба, представя допълнителни писмени доказателства, моли
за служебно изискване на допълнителни такива от трето за производството лице,
както и назнааване на СТЕ.
След преценка на жалбата и изложените в същата
аргументи, Административен съд Бургас намира, че тя е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Не са представени от страна на органа доказателства за
датата на връчването й, но не се и оспорва от страна на органа нейното срочно
депозиране, поради което като съответстваща на изискванията на чл.150 и сл.,
съдът я намира за допустима.
За да се произнесе по основателността й, съдът
преценя събраните по делото доказателства и възприема за установени следните
факти:
Производството по делото е открито след писмо
вх.№ УТ-43/22.03.2021г. (л.45 от делото) от Агенция „Пътна инфраструктура“,
Областно пътно управление – Бургас до Община Руен, в което е посочено, че при
изпълнение на Обект : Лот 30 „Път III-208“Дъскотна –Айтос“ от км.65+933 до км.
82+749, с обща дължина 16,816км, Област Бургас“, от фирмата изпълнител е
констатирано наличието на неправомерно изграден кабел на път III-208“Дъскотна
–Айтос“ при км.70+170, намиращ се на ул. „Иван Вазов“ в с.Дъскотна, като
проводът влиза в съществуващата дъждоприемна шахта на път III-208 / ул. „Иван
Вазов“ / при км.70+170 вляво, откъдето
подземно продължава под пътя на отводнителната тръба.
В тази връзка, с писмо изх.№ УТ-43(1)/26.03.2021г.
(л.44 от делото) от дружеството жалбоподател е поискано да представят
строителни книжа по §5, т.36 от ПРЗУТ за кабелна линия – ниско напрежение от
съществуващ трафопост в УПИ XI259, кв.7 по плана на с.Дъскотна, община Руен, до
сгради, находящи се до ПИ с идентификатор 24699.47.15 по КККР на с. Дъскотна,
община Руен.
В отговор на писмото, в Община Руен е
представено становище вх.№ УТ-43(2)/13.04.2021г. от адвокат К.К. (л.43 от
делото), в което е посочено, че управителят на дружеството е турски гражданин,
намира се извън страната и поради карантинните мерки, наложени във връзка с
пандемията и COVID -19, не е ясно кога ще има възможност да представи
изисканите документи. Поискано е да бъде спряно производството по преписката и
да бъдат изискани документите от съответното подразделение на
обслужващото/електроснабдително
дружество. Изразено е становище, че тези връзки са били съгласувани,
изградени и приети от него, за което дружеството е заплатило съответните такси.
С писмо изх.№ УТ-43(3)/16.04.2021г. (л.42 от
делото) кметът на Община Руен изискал от „Електроразпределение Юг“ ЕАД да
представи всички налични документи относно кабелна линия – ниско напрежение от
съществуващ трафопост в УПИ XI-259, кв.7 по плана на с.Дъскотна, община Руен,
до сгради, находящи се до ПИ с идентификатор 24699.47.15 по КККР на с.
Дъскотна, община Руен.
В тази връзка, с писмо вх.№
УТ-43(4)/14.05.2021г. (л.41 от делото), „Електроразпределение Юг“ ЕАД уведомило
кмета на Община Руен, че при посещение на 29.04.2021г. е установено, че
посоченият кабел е разположен след границата на собственост на съоръженията на
„ЕР Юг“, съгласно чл.117 от ЗЕ и същият не е изграждан и полаган от „ЕР Юг“.
Посочено е, че съгласно чл.21(1) и (2) и чл.51(7) от „Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа“, дружеството поддържа
ел.инсталацията до границата на мерене, а инсталацията след границата на мерене
е частна собственост и поддръжката й е задължение и отговорност на клиента.
На 26.05.2021г. в Община Руен е постъпило
становище вх.№ УТ-43(5)/26.05.2021г. (л.40 от делото) от жалбоподателя, в което
се изразява несъгласие с доводите на електроразпределителното дружество, като е
посочено, че електрическата енергия следва да бъде доставена до границите на
имота, респ. че съоръженията, които са изградени извън имота на клиент, не са
негова собственост.
С писмо изх.№ УТ-43(6)/16.06.2021г. (л.39 от
делото), адвокат К., като представител на „Антикстоун“ ЕООД, бил уведомен, че
на 24.06.2021г. ще бъде извършена проверка на терен от служители при Община
Руен на УПИ XI-259, кв.7 по плана на с.Дъскотна, община Руен.
Проверка била извършена на място на
24.06.2021г. от работна група – юрисконсулт, главен специалист в отдел „ТСУ“
при Община Руен и специалист в отдел „Контрол на строителството“ при Община
Руен. Извършените констатации на място били отразени в Констативен акт №
32/24.06.2021г. Констатиран бил захранващ кабел от трафопост, находящ се в кв.7
по плана на с.Дъскотна, община Руен, област Бургас, преминаващ по улица с о.т.
78,84 и 85 и до ПИ с идентификатор 24699.47.15 по КККР на с.Дъскотна, община
Руен, област Бургас. Посочено било, че проверката е извършена в присъствието на
Т. П. Т. – Костова. Като възложител и извършител на строежа било посочено
„Антикстоун“ ЕООД. Отразено било и обстоятелството, че строителството на
проверения обект е извършено без строителен надзор, без актове и протоколи,
съставени по време на строежа, без одобрен проект и без разрешение за строеж, а от страна на
дружеството не са представени
удостоверение за въвеждане в експлоатация, заповедна книга, протокол за определяне на
строителна линия и ниво, както и протокол за откриване на строителна площадка.
Като нарушени са били посочени разпоредбите на чл.142, чл.148 и чл.157 от ЗУТ.
Преценено било, че констатациите сочат на достатъчно основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ за издаване на
заповед за премахване на строежа.
Констативният акт е получен от Татяна Пройчева
Таскова – Костова на 24.06.2021г., видно от приложената по делото разписка
(л.34 от делото).
На 28.06.2021г. в Община Руен е постъпило
становище от жалбоподателя вх.№ УТ-43(7)/28.06.2021г. (л.22 от делото), в което
е посочено, че за процесния строеж е образувана и преписка № 53-00-396 от ОПУ
Бургас, преди 24.02.2021г. Изразено е становище, че не е допустимо да има две
административни производства с идентичен предмет, с оглед на което по-новото
(пред Община Руен) следва да бъде прекратено. Отново са изложени доводи, че
управителят на дружеството е турски гражданин, намира се извън страната и
поради карантинните мерки, наложени във връзка с пандемията и COVID -19, не
може да се защити ефективно, с оглед на което е поискано да бъде спряно
производството по преписката. Отново е посочено, че процесният строеж не е
собственост на дружеството.
Въз основа на така издадения констатаивен акт
и след преценка на всички факти и обстоятелства по делото, със заповед №
РД-08-432/05.07.2021г. на кмета на Община Руен, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал.2, т.2 е наредено да се премахне незаконен строеж: кабелна
линия – ниско напрежение от съществуващ трафопост в УПИ XI259, кв.7 по плана на
с.Дъскотна, община Руен, до сгради, находящи се до ПИ с идентификатор 24699.47.15
по КККР на с. Дъскотна, община Руен, собственост на „Антикстоун“ ЕООД. В
мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения констативен
акт, като е прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Жалбоподателят е уведомен за издадената
заповед с писмо изх.№ УТ-43(8)/08.07.2021г. (л.12 от делото).
С жалба вх.№ 8217/26.07.2021г. (л.2-3 от
делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по съдебен ред.
С писмо № 53-00-767/14.07.2021г. (л.5 от
делото) от Областно пътно управление Бургас, е уведомено дружеството
жалбоподател, че при изпълнение на Обект : Лот 30 „Път III-208“Дъскотна –Айтос“
от км.65+933 до км. 82+749, с обща дължина 16,816км, Област Бургас“ е
констатирано наличието на незаконен строеж – подземна кабелна линия при
км.70+170 /км.70+300, п.т. 223 – по проект/, изграден в противоречие с
изискванията на Наредба № 8 от 28.07.1999г. за правила и норми за разполагане
на технически проводи и съоръжения в населените места. Според съдържанието на
писмото било установено, че проводът започва от съоръжение на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД и преминава под тротоара на второстепенна улица
„Йордан Йовков“, село Дъскотна, перпендикулярна на ул. „Иван Вазов“, която е
част от републикански път III-208, преминаващ през урбанизираната територия на
село Дъскотна.
В писмото е посочено още, че на път III-208,
при км 70+170, вляво кабелът влиза в съществуващо пътно съоръжение -
дьждоприемна шахта, откъдето продължава под републиканския път /т.е, попада в
обхвата на пътя/ по друго пътно съоръжение - отводнителната тръба /водосток/,
като пресича пътя по ширина при горепосочения километър. Установено било, че
дължината на горепосоченият силов захранващ кабел в обхвата на пътя е
приблизително 10 метра.
Съгласно данните, предоставени пред Областно
пътно управление - Бургас от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, проводът е изграден
и е собственост на „Антикстоун“ ЕООД. След извършена проверка в Областно пътно
управление - Бургас било установено, че за обекта не е издадено разрешение за
специално ползване на пътищата съгласно предвиденият в Наредбата за специално
ползване на пътищата /НСПП/ ред за изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя
и в обслужващата зона, което е възприето като нарушение на разпоредбите на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „г“ и ,д“ от Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл. 19
от цитираната наредба.
Във връзка с установеното незаконно изграждане
на подземна кабелна линия в обхвата на републикански път без надлежно
разрешение на администрацията, управляваща пътя, и с оглед осигуряване на
безопасност и условия за осъществяване на предвидените строително монтажни
работи, Областно пътно управление - Бургас предоставило 3-дневен срок за премахване
на провода от обхвата на републикански път III-208„Дъскотна - Айтос“, като е
указано, че при неизпълнение същият ще бъде демонтиран от обхвата на пътя, за
сметка на дружеството.
При така установената фактическа обстановка,
съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Според настоящия съдебен състав Заповед № РД –
08 – 300/11.07.2017г. на кмета на Община Руен е издадена, при спазване на
установената писмена форма, в съответствие с процесуалните разпоредби на закона,
но от некомпетентен орган, с оглед на разпоредбата на чл.225а, ал.1 ЗУТ, вр.
чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, поради което се явява нищожна.
Компетентността на органа да постанови
административен акт от типа на оспорения пряко произхожда от вида на строежа,
доколкото според нормата на чл. 225, ал.1 ЗУТ „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях.“, докато
според нормата на чл.225а, ал.1 ЗУТ, „Кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях.“
В конкретния случай липсва спор между страните,
че предмет на заповедта е „кабелна линия - ниско напрежение“. Т.е. касае се за
елемент на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т.31 ДР на ЗУТ, поред
която последната представлява „система от
сгради, съоръжения и линейни инженерни
мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването,
електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и
геозащитната дейност.“
Съгласно разпоредбата на чл.137 ЗУТ, ал.1
строежите се категоризират в шест категории, „в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете
при експлоатация“. Що се отнася до мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура, същите са категоризирани от законодателя в 4 вида категории
строежи според предназначението и характеристиките им. Съгласно чл.137, ал.1,
т.1, б.“б“ ЗУТ първа категория са и „преносни
проводи (мрежи) на техническата инфраструктура и съоръженията към тях в
областта на водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването,
газоснабдяването и други дейности;“, а според т.3, б.“з“ на същата норма
трета категория са следните строежи:“приемно-предавателни
станции и останалата физическа инфраструктура за разполагане на електронни
съобщителни мрежи от магистрален тип на национално ниво или извън урбанизирани
територии;“ Съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“ж“ ЗУТ четвърта категория са „физическа инфраструктура за разполагане на
електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии
с високо и средно застрояване;“, а според т.5, б.“д“ пета категория строежи
са и „физическа инфраструктура за
разполагане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в
урбанизирани територии с ниско застрояване;“
От цитираните по-горе разпоредби става ясно,
че от всички мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, единствено
електронните съобщителни мрежи и съоръжения могат да попадат в категории
различни от първа категория строежи.
Ако следва да бъде квалифициран по своята категория
строежът, предмет на настоящия спор, същият според настоящия съдебен състав,
при отчитане белезите и характеристиките му, попада в хипотезата на чл. 6,
ал.2, т.6 от НАРЕДБА № 1 ОТ 30 ЮЛИ 2003г. ЗА НОМЕНКЛАТУРАТА НА ВИДОВЕТЕ СТРОЕЖИ,
(Наредбата), според която трета категория строежи са и „електропроводи до 35 kV включително и трансформатори до 16 МVA;“ Установеният
кабел, чрез който е реализиран спорния електропровод е 1 kV (един киловолт), т.е. не надхвърля горната граница от
35kV, поради което не следва да се приема, че мрежовият строеж попада в
категория по-висока от трета. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
при определяне категорията на предмета на заповедта, категорично следва да се
съблюдава и правилото на чл.13 от цитираната наредба, според разпоредбите на
което: „Когато строежи или части от тях
попадат по един критерий в определена категория, а по друг - в по-висока, те се
категоризират в по-високата категория. Отклоненията за присъединяване на
строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура, включително абонатни
станции, водомерни шахти, разпределителни табла, локални пречиствателни
съоръжения и др., са от категорията на съответния строеж. Когато за
присъединяване на нов строеж е необходимо изграждане на трафопост за собствени
стопански нужди, както и при сгради с вграден трафопост, категорията на строежа
се определя съгласно ал. 1.“ В настоящия случай не става въпрос за отклонение, за присъединяване, доколкото
при разпита на вещото лице се установява, че, строежът е извън имота на
жалбоподателя, като липват доказателства за това да представява, неразделна
част от строежите в собствения му имот. Самите твърдения на
електроснабдителното дружество в различни моменти на производството са различни
и дори противоречиви, но от една страна тежестта да докаже авторството на
строежа в лицето на жалбоподателя е на органа, а отделно от това, видно от
представения и неспорен по делото инвестиционен проект за цех за каменни
изделия, електро-силнотокова част, посочената мрежа не представлява част от
строежа - цех, за който е бил разработен и одобрен представения инвестиционен
проект.
Въпреки констатираната нищожност, съдебният
състав намира за необходимо за пълнота на изложението да посочи аргументи и по
законосъобразността на оспорения административен акт.
В тази връзка преди издаване на заповедта е
изпълнена процедурата, предвидена в чл.225, ал.2 от ЗУТ и е съставен
констативен акт. Невръчването му на надлежен представител на адресата на
заповедта само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото жалбоподателят се е възползвал от възможността да оспори крайния
административен акт, като е разполагал с всички допустими доказателствени
средства да защити позицията си пред съдебната инстанция, която е такава по
същество и аргументите в подкрепа на тезата си жалбоподателят може да изложи и
пред съдебния състав.
За да бъде издадена заповед по този ред е
необходимо, да са налице следните материалноправни предпоставки – да е налице
обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ и той да е извършен
от констатирания като негов автор правен субект.
Съгласно разпоредбата на §5, т.38 ЗУТ
"Строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните
основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението“.
Що се отнася до “законността на спорния
строеж”, съдът взема предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2 ЗУТ
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:
1. в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план;
2. без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж;
3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ;
4. със строителни продукти, несъответстващи на
съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на
конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно
привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за
издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 ЗУТ;
6. в нарушение на изискванията за строителство
в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на
превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
Следователно, за да бъде един строеж незаконен
по смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една
от посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според
чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на
закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148,
ал.1 от ЗУТ).
В конкретният случай, в оспорената заповед строежът
се сочи като извършен в нарушение на разпоредбата на т.2 – „без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.“
Основното възражение на жалбоподателя обаче е
относно това, че не е нито извършител, нито собственик на посочения строеж.
Според настоящия състав действително липсват каквито и да е доказателства в
тази насока. Обстоятелството, че посочения кабел обслужва единствено и само
собствените на жалбоподателя сгради не може да бъде посочено като индиция, че е
положен от същия. В тази връзка следва да се възприеме възражението на
жалбоподателя , че съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, вр. ал.5 и ал.7 от
Закона за енергетиката, „Операторът на
електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа,
е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия,
включително зарядна точка, разположен на съответната територия, който: 1. има
изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на
техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил
условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа,
и 3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на
електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа,
по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36,
ал. 3.“ Доколкото жалбоподателят е установен като надлежноприсъединен към
електроразпределителната мрежа абонат, като електрическата уредба - трафопост
не обслужва единствено него и не се намира в имота му, (по аргумент от чл.117,
ал.7 ЗЕ), следва да се приеме, че той е изпълнил всички от посочените условия като
е правилно възражението на жалбоподателя, че в този случай мрежи и съоръжения,
разположени извън имота, не са негова собственост, в противен случай същият не
би имал основание да бъде надлежно присъединен към мрежата.
В хода на съдебното производство е бил
разпитан и воден от страна на ответния орган свидетел Ч., който излага общи
твърдения за това, че имотът е бил закупен от дружеството през 1999г., като
през 2000г. според него е започнало самото преустройство на обекта от МТС във
фабрика за паркет, а по-късно за каменни и гипсови изделия. Твърди, че си
спомня полагането на кабела през 2001г. - юли или август, без да уточнява,
предвид отдалечеността във времето, с какво събитие свързва този момент, за да
го помни до днес.
Подобен спомен според настоящия съдебен състав
е малко вероятен на база единствено обстоятелството, че брат му е работел там
по това време или , че живее наблизо. Свидетелят не дава обяснение и за това
дали е виждал именно дружеството жалбоподател със свои работници, да го е положил
или чрез трети лица, в който случай установено следва да бъде, от чие име и за
чия сметка е бил положен посочения кабел - дали за ответника или за
електроснабдителното дружество, тъй като лично според последното обектът на
жалбоподателя е бил електроснабден преди 1999г. и няма спор между страните, че
същият е редовен от гледна точка на законосъобразното му свързване абонат.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 ЗУТ
строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
Чл.147, ал.1 ЗУТ предвижда хипотези, при които разрешение за строеж се издава
без необходимостта от одобрен инвестиционен проект, като процесният не е сред
тях. Така цитираната разпоредба освобождава инвеститора единствено от
задължението за изработване и одобряване на инвестиционен проект, но не и от
това за наличие на разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.151 е тази, която
към настоящият момент урежда допускането на някои видове строежи да бъде
извършвано без разрешение. Сред тях определено не попада предмета на настоящия
спор. От изложеното следва, че компетентния орган (Началник РДНСК Бургас) би
имал основание да постанови заповед с процесния предмет - премахване на “кабелна линия - ниско напрежение от
съществуващ трафопост в УПИ259, кв.7 по плана на с. Дъскотна, общ. Руен, до
сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор 24699.47.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дъскотна , общ. Руен“ ,
но по отношение на неустановен собственик и извършител. Съобразно
разнообразната практика на второ отделение на ВАС, в конкретната хипотеза при
преценка законосъобразността на акта в контекста на недоказаното авторство на
строежа в лицето на жалбоподателя би било основание или за отмяна на заповедта
само в частта възлагаща премахването му на дружеството жалбоподател, или до
отмяната й изцяло.
Направеният по-горе извод за нищожност
означава, че и междинните актове, съставени в хода на съответното
административно производство и неподлежащи на самостоятелно оспорване са
съставени от некомпетентни дл. лица, което опорочава провеждането на
процедурата, тъй като съставения протокол не притежава обвързващо и сезиращо
компетентния орган действие.
Отделно от изложеното,
Доколкото обаче настоящият съдебен състав
констатира липса на материална компетентност на административния орган да
постанови оспорената заповед, съдът следва да прогласи нищожността й.
При този изход на спора в тежест на ответния
орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за д.т. - 50,00
лева и за адв. възнаграждение - 900,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНА по жалба на Антикстоун
ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с, Дъскотна, общ. Руен ,
извън регулация №0 със законен представител Ю.Ф., Заповед № РД – 08 –
432/05.07.2021г. на кмета на Община Руен, с която на основание чл.225а, ал.1,
вр. чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “кабелна линия - ниско напрежение от съществуващ трафопост в
УПИ259, кв.7 по плана на с. Дъскотна , общ. Руен, до сгради, находящи се
поземлен имот с идентификатор 24699.47.15 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Дъскотна , общ. Руен.
ОСЪЖДА Община Руен да заплати в полза на Антикстоун
ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с, Дъскотна, общ. Руен ,
извън регулация №0 със законен представител Ю.Ф., направените по делото
разноски в размер на 950,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: