№ 214
гр. Ловеч, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310101459 по описа за 2021 година
Облигационен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от адв.М.В. М., в качеството му на пълномощник на
Н. П. Д. от гр.Ловеч против „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, кв.“Мотописта“, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, представлявано винаги от двама
Управители Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, в която
изтъква, че доверителят му е страна по Договор за потребителски кредит № 30037929329, подписан с ответното
дружество „Профи Кредит България“ЕООД. Съгласно Раздел VI от Договора за потребителски кредит, именуван
„Параметри", Н.Д. е трябвало да върне сумата по кредита в размер на 3 991.25 лева, при сума на получаване в
размер на 2 700.00 лева, при ГПР 48.87%, годишен лихвен процент 41.00% и лихвен процент на ден 0,11, при срок
на кредита от 24 месеца.
Съгласно същия Раздел от договора, доверителят му е трябвало да заплати възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст" в размер на 810.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси"
в размер на 2 430.00 лева, разпределени на 24 месечни вноски по 135.00 лева. По този начин общата сума, която е
следвало да заплати възлиза в размер на 7 231.25 лева
Счита, че клаузата съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит, сключен
между ищеца и „Профи Кредит България“ЕООД, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст" в размер на 810.00 лева и клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от
Договор за потребителски кредит, сключен между него и „Профи Кредит България“ ЕООД, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2 430.00 лева, са
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а,
чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като съображенията му затова са
следните :
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е
практиката на ВКС /Решение №4/2009 год. по т.д.№395/2008 год., Решение № 1270/2009 год. по гр.д.№5093/2007
год., Определение №877 по т.д.№662/2012 год. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските
1
и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за
търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД
също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне
на интересите на доверителя му с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
На следващо място изтъква, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бр.35
от 2014 год., в сила от 23.07.2014 год.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните
услуги по процесният договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем,
като същите водят до заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент
на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК.
Услугите „Фаст" и „Флекси" представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на
кредита". Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са
дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства,
реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а
отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на
страните.
Така уговорените клаузи, съдържащи се в Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 810.00
лева и клаузата съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит, която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2 430.00 лева, са
нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143,
т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за потребителски кредити. По
посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесните клаузи, предвиждащи заплащането на
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение
в размер, близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същите са
необосновано високи. Основната цел на така уговорената клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с
още % от предоставената главница. В същия смисъл е и Решение №511 от 17.04.2018 год. на ОС-гр.Пловдив по
в.гр.д.№ 324/2018 год. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави :
Решение №107 от 25.06.2010 год., на ВКС по т.д.№818/2009 год., II т.о.; Решение №511 от 17.04.2018 год. на ОС-
гр.Пловдив по в.гр.д.№324/2018 год.
С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" в размер на 810.00 лева и 2
430.00 лева пояснява, че се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Несъмнено събирането на такива
разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
2
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС
№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19,
ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за
заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от ЗЗП.
С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява
един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в
страната : Решение №353 от 31.01.2018 год. на PC- гр.Пловдив по гр.д.№8333/2017 год., Решение №1445 от
07.06.2019 год. на PC-гр. Бургас по гр.д.№6370/2018 год., Решение №373 от 14.11.2018 год. на PC-гр.Габрово по
гр.д.№1114/2018 год., Решение №1081 от 24.07.2019 год. на PC-гр.Пазарджик по гр.д. №3618/2018 год., Решение
№1411 от 15.04.2019 год. на PC-гр.Пловдив по гр.д.№ 18339/2018 год., Решение №425 от 04.05.2018 год. на PC-
гр.Шумен по гр.д.№51/2018 год., Решение №95 от 12.03.2020 год. на ОС-гр.Пазарджик по в.гр.д.№88/2020 год.
Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за
неустойка е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО /Решение
№1510/13.12.2019 год. по в.гр.д.№2373/2019 год. на ПОС/.
Също така намира, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с §
13а, т.9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В
Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито са
клаузите за заплащане на допълнителни разходи по допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси". В тази насока е и
практиката на Съда на Европейския съюз Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11 и цитираната в
него практика.
Не на последно място посочва и още едно нарушение, а именно на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която
разпоредба предвижда, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В процесният договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
3
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има
предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи
обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на допълнителни услуги в размер на 810.00 лева и 2
430.00 лева. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране
на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит е недействителен, а оттам недействителна е и
калузата за допълнителни услуги в размер на 1 259.52, поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
На последно място смята, че компетентен да разгледа настоящият спор, спрямо разпоредбата на чл.113 от
ГПК е РС-гр.Ловеч. Следва да се посочи, че в своята трайна практика в последните години, ВКС налага именно
това тълкуване на чл.113 от ГПК. Изключително много е практиката по дела, заведени срещу застрахователни
дружества, където ВКС приема, че лицата по различни застраховки, са потребители на застрахователна услуга и
затова исковете срещу тези дружества могат да бъдат предявени и по местожителството на ищеца. Многобройни
са делата и на потребителите на електрически ток, по заведени отрицателни установителни искове срещу
търговските дружества за недължима начислена ел.енергия, включително и отрицателни установителни искове
срещу колекторски фирми за недължимост на задължения от страна на длъжниците. Всички тези искове са
разгледани от съдилищата по постоянното местоживеене на ищците, независимо, че ответниците са имали
седалище в други населени места. В този смисъл цитира Определение №257 от 06.04.2010 год. на ВКС по ч.т.д.
№194/2010 год., II т.о., ТК, Определение №4184 от 12.12.2015 год. на ОС-гр.Варна по в.ч.т.д.№1767/2015 год.,
Определение №4186 от 12.12.2015 год. на ОС-гр.Варна по в.ч.т.д.№1801/2015 год., Определение №105 от
12.01.2017 год. на ОС-гр.Варна по в.ч.т.д.№1594/2016 год., Определение №242 от 23.10.2015 год. на ОС-
гр.Търговище по в.ч.т.д.№127/2015 год., Определение №123 от 01.06.2015 год. на ОС-гр.Търговище по в.ч.т.д.
№71/2015 год.
Въз основа на изложеното моли съда да приеме, че клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от
Договор за потребителски кредит, сключен между ищеца Н. П. Д. и ответника „Профи Кредит България ЕООД,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 810.00
лева и клаузата съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит, сключен между него
и „Профи Кредит България“ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси" в размер на 2 430.00 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22 във
връзка с с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена от
съда.
Моли съда да осъди ответната страна да заплати на доверителя му и направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от „Профи Кредит
България“ЕООД, чрез неговия пълномощник юрисконсулт Ирена Пенева, в който намира иска за недопустим,
поради липсата на правен интерес от страна на ищеца да установява действителността на процесните клаузи от
договора за кредит с отделно предявен установителен иск, тъй като накърненото му материално право може да
бъде защитено с осъдителен такъв, какъвто вероятно се очаква да предяви в последващо производство.
Подчертава, че предявяването на установителен иск е допустимо, само ако лицето не може да защити правото си
чрез осъдителен или конститутивен иск. Кредитът е изплатен от страна на ищеца, тоест ответникът не претендира
нищо повече от същия, с оглед на което ищецът няма правен интерес да установява недействителност на
процесната клауза с оглед евентуално искане на бъдещи плащания или друго. Счита, че наличието на правен
интерес е абсолютна процесуална предпоставка, тъй като обуславя правото на иск. Съдът е длъжен да следи за
нея служебно, изхождайки от твърдяните в исковата молба белези на спорното право, в който смисъл цитира и
4
практика на съдилищата. В този смисъл моли съда да прекрати производството като образувано по недопустим
иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и пълномощика му
адв.М.. Последният обаче представя писмено становище по делото вх.№89/07.01.2022 год., в което моли съда да
даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа изцяло депозираната искова молба и приложените с нея
доказателства и оспорва отговора на исковата молба. Моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи иска
така, както е предявен, като осъди ответната страна да заплати на доверителя му направените в производството
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за представител на ответната
страна и моли съда да го редуцира до минималния размер.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в хода на исковото производство.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и
становището на пълномощниците на страните, изразено в писмена форма, поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установени следните факти :
Страните не спорят, че на 08.07.2019 год. е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ №30037929329, по силата на който кредиторът „Профи Кредит България“ЕООД е предоставил на
кредитополучателя Н. П. Д. кредит в размер на сумата 2 700 лева, със срок на кредита 24 месеца. Страните са се
договорили, че размерът на вноската по кредита е 166.30 лева, ГПР 48.87%, Годишен лихвен процент 41.00%,
Лихвен процент на ден : 0.11% или дължимата сума по кредита е 3 991.25 лева.
В договора е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредотополучателят
изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, посочена в т.V. „Поискани от клиента
допълнителни възможности“ на този ДПК. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна
услуга е описан подробно в Общите условия на „Профи Кредит България“ЕООД към договорите за
потребителски кредит на ФЛ. Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е 810 лева, а
възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 2 430 лева. Размерът на вноската по закупена
допълнителна услуга е 135 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Постигната е
договореност между страните възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга
да стане изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се
добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателя поиска да погаси изцяло
или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за
периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят е
закупил допълнителна услуга „Фаст“ дължи възнаграждението за същата в пълен размер.
Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е 7 231.25 лева, а общият размер на
вноската – 301.30 лева. Дата на погасяване – 10 ден от месеца.
Договорът е подписан от страните – кредитор и кредитополучател.
Представен е Погасителен план към цитирания по-горе Договор за потребителски кредит, от който е
видно, че месечните анюитетни вноски по кредита са общо 24 на брой, с начален падеж 10.08.2019 год. и краен
падеж 10.07.2021 год., с размер на вноската по кредита ежемесечно по 166.30 лева.
В Общите условия на „Профи Кредит България“ЕООД към Договор за потребителски кредит, които са в
сила от 25.06.2019 год., представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е начина за сключване
и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение /годишен лихвен процент/, правата и
задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната
изискуемост, по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите
условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на кредитора годишна
лихва, чийто процент е определен в т.VI от ДПК. Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в
погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. /т.4.1/. Следващата т.4.2 гласи, че лихвата по кредита се
изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата
на усвояване на кредита За целите на изчисляване на лихвата, посочена в т.VI от ДПК, се приема, че годината се
5
състои от 360 дни, а месецът се състои винаги от 30 дни. В т.4.4 се посочва, че ако е закупена допълнителна
незадължителна услуга, страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което
възниква на кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и
да се погасява от него като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план. Видно от т.6.1 е че
кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и
дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в т.VI от
ДПК и според погасителен план, неразделна част от ДПК. Всяка една от страниците на Общите условия е
подписана от страните - кредитор и кредитополучател.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с облигационна
претенция с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с предявяването на която ищецът цели със сила на присъдено
нещо в настоящото исково производство да обяви за недействителна договорна клауза, съдържаща се в Раздел VI
„Параметри" от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30037929329/08.07.2019 год.,
сключен между ищеца Н. П. Д. и ответника „Профи Кредит България ЕООД, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 810.00 лева и клаузата съдържаща се в
Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит, сключен между него и „Профи Кредит
България“ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в
размер на 2 430.00 лева. За да е налице нищожност на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на сключването на
договора.
Една от предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е наличието на
правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните съществува спор относно
действителността на конкретно посочени договорени клаузи за заплащане на възнаграждние за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“.
Установява се, че със сключването на процесния договор за потребителски кредит се нарушава правната
сфера на една от страните – в случая ищеца, в който смисъл възражението на ответника, чрез пълномощника му
юрисконсулт Ирена Пенева за недопустимост на исковата претенция поради липса на правен интерес, е
неоснователно.
При иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, тъй като се касае за
искане да бъде установен един правопрепятстващ факт - факта на нищожност на конкретно посочена в петитума
на исковата молба клауза в сключения между страните договор.
От формална страна съдът приема, че безпорно се касае за сключен между страните договор за
потребителски кредит, чиито форма и съдържание отговорят на законовите изисквания на чл.9, ал.1 от ЗПК, като
ищецът като ФЛ има качеството на потребител, на основание чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответникът като ЮЛ, което
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност има
качеството на кредитор – чл.9, ал.4 от ЗПК.
Според съда клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №30037929329/08.07.2019 год., сключен между ищеца Н. П. Д. и ответника „Профи Кредит
България ЕООД, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер
на 810.00 лева и клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит, сключен
между него и „Профи Кредит България“ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2 430.00 лева, са нищожни, тъй като са сключени при неспазване на
императивните текстове на чл.10а, чл.11, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и най-вече при
накърняване на добрите нрави.
Съгласно Решение №4/2009 год. по т.д.№395/2008 год. и Решение №1270/2009 год. по гр.д.№5093/2007
год. на ВКС на Република България основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска
сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
6
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1, предл.З от ЗЗД.
Чрез накърняване на принципа на „добри нрави" по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на една
от страните /в случая ищеца/ с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Изхождайки от съдържанието на Договора за потребителски кредит съдът намира, че възнагражденията
за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни като противоречащи на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, защотое очевидно, че сборът на двете суми по тези
допълнителни услуги /810+2 430=3 240 лева/ значително превишава сумата на отпуснатия кредит в размер на 2
700 лева.Чрез така договорените допълнителни услуги,според съда, се нарушава принципа на добросъвестност,
който принцип е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В конкретният казус, чрез постигането на таказа уговорка за заплащане на възнаграждение за
закупени допълнителни услуги изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Не на последно място съдът счита, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи по допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на кредитора,
преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледан в този аспект, цитираните по-горе договорни клаузи се намират в пряко
противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. По посочения начин се заобикаля чл.33,
ал.1 от ЗПК.
Налице е нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.3 от Директива 93/1 З/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/1 З/ЕИО е
регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито безспорно са
съдържащите се в Договор за възлагане на поръчителство. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския
съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.
Установява се от договорните клаузи, чиято недействителност се иска да бъде прогласена от съда, че с
уговарянето им от страните е налице нарушение и на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като ответникът като
кредитор не може за изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, като ал.4 на цитирания по-горе член от ЗПК предвижда, че видът, размерът и действието, за което се
събат такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от сключения между страните договор за потребителски кредит е, че допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ не са ясно и точно определени, фиксирана е само сумата на всяка едно от двете услуги, без да е ясно в
какво се изразяват те, как и определен размерът на всяка едно от тези услуги, ползвани ли са от ищеца в
качеството му на потребител, което означава, че кредиторът не се е съобразил с цитираните законови разпоредби
на ЗПК при сключването на договора за потребителски кредит с ищеца.
Предвид изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС на Република България по
този въпрос, съдът намира, че в конкретният казус клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от Договор за
потребителски кредит, сключен между ищеца Н. П. Д. и ответника „Профи Кредит България ЕООД, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 810.00 лева и
клаузата съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит, сключен между него и
„Профи Кредит България“ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси" в размер на 2 430.00 лева, страдат от съществени пороци и в този си вид те не могат да породят
правни последици за страните.
7
Следователно след като в настоящия исков процес ищецът доказа при условията на пълно и главно
доказване спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях - чл.153 от ГПК, съдът приема,
че исковата му претенция се явява изцяло основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.
При този изход на процеса, видно от Определение №720/07.09.2021 год. ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото, поради което и след като не е направил
такива, не му се дължат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М.В. М. сумата в размер на 456,80 лева, на основание
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, тъй като
същият е осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца по настоящото граждански дело, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.10а,
чл.11, чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30037929329/08.07.2019 год., сключен между ищеца Н. П. Д.,
ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ж.к.“Здравец“№206, вх.“Г“, ет.8, ап.23 и ответника „Профи
Кредит България ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, кв.“Мотописта“,
бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, представлявано винаги от двама Управители Светослав Николаев Николов,
Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, която предвижда заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 810.00 лева и клаузата съдържаща се в Раздел VI „Параметри"
от Договор за потребителски кредит, сключен между Н. П. Д., с горните данни и „Профи Кредит България“ЕООД,
с горните данни, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в
размер на 2 430.00 лева.
Разноски на ищеца не се дължат, тъй като с Определение №720/07.09.2021 год. той е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, кв.“Мотописта“, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, представлявано винаги от двама Управители
Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак да заплати на адв.М.В. М.,
ЕГН-**********, с адрес на кантора и съдебен адрес : гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б сумата в
размер на 456,80 /четиристотин петдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство на ищеца по гр.дело №1459/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8