Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 88 12.08.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
четвърти август 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 165 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на „Ивонкомерс-77“ ЕООД срещу „Булкомерс“ ООД.
Ищецът твърди, че през месец октомври 2018 г. ответното дружество възложило на
ищцовото дружество да извърши превоз на глина и фракция със собствени товарни
автомобили от Рудник 1 до депото на рудника в с. Трояново, като постигнали
съгласие за цената на работата и за нейното отчитане чрез издаване на фактура в
края на всеки месец, при заплащане на работата в 3-дневен срок от датата на
издаване на фактурата. Твърди, че в изпълнение на договора през месеци октомври
и ноември 2018 г. извършил превоз на глина и фракция с товарен автомобил МАН с
рег. № СТ3971ВА по определен маршрут и за изпълнената работа издали фактура №
714/30.11.2018 г. на стойност 480 лв. с ДДС и фактура № 715/30.11.2018 г. на
стойност 9570,44 лв. с ДДС, придружени с товарителници. Твърди, че през месец
януари 2019 г. извършил дейности, за което била издадена фактура №
726/31.01.2019 г. на стойност 4416,40 лв. с ДДС, придружена с товарителници.
Твърди, че през месец февруари 2019 г. също извършил дейности, за което била
издадена фактура № 728/28.02.2019 г. на стойност 5290 лв. с ДДС и фактура №
729/28.02.2019 г. на стойност 639,64 лв. с ДДС, придружени с товарителници.
Твърди, че за свършената работа съобразно издадените фактури ответникът дължал
сумата от 20396,51 лв. с ДДС, като към момента ищецът пък дължал на ответника
сумата от 2263,80 лв. и след прихващане на задължението ответното дружество
останало задължено със сумата от 18132,71 лв. Твърди, че на 11.12.2019 г.
ответникът изплатил на ищеца сумата от 9132,71 лв. и останали за изплащане още
9000 лв. с ДДС. Твърди, че поканил ответника да му плати сумата, но плащане не
било осъществено, а представителите на ответното дружество се укривали. Поради
това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 9000,00 лв. с ДДС, остатък за плащане в размер на 917,73 лв.
с ДДС по фактура № 715/30.11.2018 г., в размер на 4416,40 лв. с ДДС по фактура
№ 726/31.01.2019 г., в размер на 3365,87 лв. с ДДС по фактура № 728/28.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2020 г. до
окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника „Булкомерс“ ООД, действащо чрез адв. А. ***, в
който взема становище за допустимост на исковете. Твърди, че не оспорва през
2018 г. да е възлагало на ищцовото дружество да извърши превоз на глина и
фракция със собствени товарни автомобили от Рудник 1 до депото на рудника в с.
Трояново, както и дължимо и незаплатено възнаграждение в размер на цената на
иска към датата на завеждане на исковата молба. Твърди, че на 11.12.2019 г. е
заплатило на ищеца сумата от 9132,71 лв. като част от общо задължение в размер
на 18132,71 лв., след прихващане на сумата от 2263,80 лв., а за остатъкът от
сумата в размер на 9000 лв. била постигната устна договорка за разсрочено
плащане като с две плащания на 23.04.2020 г. в размер на 1000 лв. и на
05.05.2020 г. в размер на 8000 лв. изпълнили изцяло задълженията си за плащане
на цената на работата, в това число за исковата претенция. Твърди, че
плащанията били извършени преди да узнаят за депозиране на исковата молба,
които били получени на 08.05.2020 г., по повод на което била платена
допълнително и сумата от 55 лв., представляваща законна лихва върху сумата от
9000 лв. за периода от 14.04.2020 г. до 05.05.2020 г. Твърди, че съществуват
между страните задължения за парични плащания, които били забавени по различни
финансови и други обективни причини, което изключвало повода за завеждане на
делото. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира
разноските да се възложат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Постъпило е становище вх.
№ 2443/08.07.2020 г. от ищеца, в което твърди, че ответникът е причина за
завеждане на делото, с оглед на което претендира разноските за производството,
като се отказва от доказателственото искане за допускане на СИЕ предвид
извършеното плащане от ответника.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателност на иска за главница с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД
ищецът следва да докаже наличието на валидни облигационни отношения по
процесните договори, точно и в срок изпълнение на възложената работа по
договорите съобразно издадените фактури, размера на уговорените възнаграждения
за работата, както и нейното приемане от ответника или неоснователното
отказване за приемането й, а при доказване на тези факти, ответникът следва да
докаже изпълнение на задължението си за заплащане на възнаграждението.
С протоколно определение от 04.08.2020 г.
е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определение от
08.07.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
обявил за признати или ненуждаещи се от доказване всички факти, посочени в
исковата молба и отговора, досежно наличието на договори, изпълнението на
доставките, наличието на остатъчен дълг в размер на 9000 лв. и неговото
заплащане от ответника с две плащания на 23.04.2020 г. в размер на 1000 лв. и
на 05.05.2020 г. в размер на 8000 лв.
Поради това се установява наличието на
дълга и неговото погасяване в хода на процеса, тъй като исковата молба е
предявена на 14.04.2020 г., а двете плащания са осъществени на 23.04.2020 г. и
05.05.2020 г. Установява се също така, че ответното дружество е заплатило на
ищцовото дружество на 08.06.2020 г. и сумата от 55 лв. като обезщетение за
забава върху главницата от 9000 лв. за периода от 14.04.2020 г. до 05.05.2020
г. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид настъпили в хода
на процеса обстоятелства, а именно погашението на задължението от страна на
ответното дружество, в това число и законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба до датата на погашение на задължението.
С оглед на това ще следва да се отхвърли
иска на ищцовото дружество поради погашение на дълга в хода на процеса.
По разноските:
Ответното дружество е направило изявление
за признание на иска и счита, че следва разноските да се определят съобразно
чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото, получили
препис от исковата молба на 08.05.2020 г., главницата била погасена преди това.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква
наличие на две кумулативни предпоставки – признание на иска и липса на
поведение за даване повод за завеждане на делото. В случая първата предпоставка
е налице, тъй като ответното дружество признава иска и е заплатило исковата
претенция на ищцовото дружество. Обаче не се установява наличие на втората
предпоставка – в случая исковата молба е заведена преди плащанията, съответно
след настъпване на падежите за плащане. Отделно от това към исковата молба са
приложени 2 броя нотариални покани за покана ответника да погаси задълженията,
поради което поведението на ответното дружество, конкретно неплащане на
задължението, е било повод за завеждане на делото. Поради това и съдът намира,
че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Въпреки отхвърляне на иска, ищецът има
право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като отхвърлянето се дължи на
погашение в хода на процеса, взето предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ищецът
е сторил разноски за държавна такса в размер на 360 лв. /л.2/ и адвокатско
възнаграждение в размер на 1430 лв. по договор за правна защита и съдействие от
10.04.2020 г. /л.35/. Претенцията на ищцовото дружество да се присъдят като
разноски сумата за платена държавна такса за обезпечение не следва да се уважи,
тъй като в случая обезпечението е поискано в хода на висящия съдебен процес, в
който случай държавна такса не се дължи. Държавна такса в размер на 40 лв. се
дължи при искане на обезпечение на бъдещ иск съгласно чл. 22, т. 1 от Тарифата
за ДТ по ГПК, какъвто не е настоящия случай.
В хода на устните състезания
процесуалният пълномощник на ответника прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото
безспорно е изключително ниска правна и фактическа сложност, тъй като исковата
претенция е платена преди получаване на препис от исковата молба, доказателства
не са събирани, а спорът е само относно разноските. Минималното възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. в случая е в размер на 780
лв., до която сума следва да се намали адвокатското възнаграждение на ищеца.
Поради изложеното горе ще следва на ищеца
да се присъдят разноски в размер на 1140 лв., от които 360 лв. държавна такса
за иска и 780 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените „Ивонкомерс-77“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Струма“
№ 6, срещу „Булкомерс“ ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Раднево, ул. „Кирил и Методий” № 5, вх. Б, ап. 2, осъдителни
искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9000 лв. (девет хиляди лева) с ДДС, представляваща остатък
за плащане в размер на 917,73 лв. с ДДС по фактура № 715/30.11.2018 г., в
размер на 4416,40 лв. с ДДС по фактура № 726/31.01.2019 г., в размер на 3365,87
лв. с ДДС по фактура № 728/28.02.2019 г., поради погашение на дълга в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „Булкомерс“ ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес
на управление гр. Раднево, ул. „Кирил и Методий” № 5, вх. Б, ап. 2, да заплати
на „Ивонкомерс-77“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес
на управление гр. Раднево, ул. „Струма“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1140,00 лв.
/хиляда сто и четиридесет лева/, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: