Решение по дело №1823/2020 на Районен съд - Стара Загора

               Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер:                20.01.2021 година       град Стара Загора

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд               ПЪРВИ наказателен състав

На 18 януари                            Година: 2021

В публичното заседание в следния състав:

 

                                      Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ

Прокурор:

разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

а.н.дело № 1823 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

     Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

    Обжалвано е наказателно постановление (НП) № F231760 от 10.02.2017 г. на Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив.

    Жалбоподателят „АКВА СПИРИТС“ ЕООД в жалбата си твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

    Въззиваемата страна изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата. Счита, че НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

    Съдът, като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на страните и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление, приема за установено следното:

    Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.

С обжалваното наказателно постановление № F231760 от 10.02.2017 г. на Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП - Пловдив на „АКВА СПИРИТС“ ЕООД, с. Ковачево на основание чл.179 ал.1 пр.4 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора справка декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. в законоустановения срок - до 14.06.2016 г., с което на 15.06.2016 г. виновно е нарушило чл.125 ал.5 от ЗДДС.

Справката - декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за процесния данъчен период е подадена в Офис - Стара Загора при ТД на НАП, гр. Пловдив с вх. № 24001792412/20.06.2016 г.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 231760/11.08.2016 г., съставен от инспектор по приходите в НАП при ТД – Пловдив, Офис Стара Загора в отсъствие на нарушителя.

От показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите писмени доказателства се установява, че жалбоподателят „АКВА СПИРИТС“ ЕООД, с. Ковачево не е подал справка-декларация чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. в срок до 14.06.2016 г. Като такова нарушение е извършил и за периода от 23.06.2015 г. /датата на регистрация по ЗДДС/ до 30.06.2015 г., но тогава му е отправено предупреждение по чл.28 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на Закона за административните нарушения и наказания, водещи до неговата отмяна.

АУАН и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в отсъствието на дружеството - жалбоподател, но в случая е приложима разпоредбата на чл.40 ал. 2 от ЗАНН, тъй като не е намерен негов представител на декларираните пред НАП адреси. Освен това правата на жалбоподателя са охранени и от обстоятелството, че на 30.01.2017 г. АУАН е бил връчен лично на управителя му Г.Д.Х..

Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че доколкото справката декларация и отчетните регистри по ЗДДС се подават едновременно и заедно, неподаването им в законоустановения срок представлява едно единствено нарушение. Съдът намира, че в случая се касае за две отделни нарушения, извършени при условията на реална съвкупност и съгласно чл.18 от ЗАНН за извършването им следва да се наложат отделни наказания. Аргументи за този извод се черпят и от разпоредбите на чл.125 ал.1 вр. чл.124 и чл.125 ал.3 от ЗДДС, в които законодателят прави ясно разграничение между справките-декларации и отчетните регистри по ЗДДС.

Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил на 15.06.2016 г. от обективна страна състава на нарушението по чл.125 ал.5 от  ЗДДС – като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора справка декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. в законоустановения срок - до 14.06.2016 г. Нарушението е формално, извършва се чрез бездействие и законодателят не изисква настъпването на вредоносен резултат.

От субективна страна, се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и не може да се обсъжда въпроса за вината, тъй като същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.

Доколкото с това нарушение се засягат обществените отношения, касаещи нормалното функциониране на данъчната система в  Република България, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Липсата на настъпили вредни последици от нарушението и неосъществяването на дейност от търговеца, могат да бъдат преценени само като смекчаващи такива по смисъла на чл.27 ал.2 ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото се за извършеното нарушение наказание, но не и като такива, които обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Възражение, че дружеството не е осъществявало търговска дейност и не е реализирало доходи остана недоказано в настоящото производство. Но дори и да бяха представени доказателства в тази връзка, както бе посочено по-горе, това обстоятелство само по себе си не е основание да се приеме, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

Важно е да се отбележи също, че спрямо жалбоподателя вече е било отправено предупреждение по чл.28 от ЗАНН за същото нарушение.

По аргумент от разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващия орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен /В горния смисъл виж решение № 187/19.06.2020г. по КАНД № 13/2020 г. по описа на Административен съд – Стара Загора/.

Що се касае до размера на определеното от наказващия орган административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева, съдът намира, че същото е правилно определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. От една страна е взето предвид, че справката-декларация е подадена само няколко дни след изтичане на законоустановения срок, а именно на 20.06.2016 г., че спрямо дружеството не е налагано административно наказание за същото нарушение, а от друга, че спрямо него вече веднъж е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същото нарушение.

Съдът констатира, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление е погасена по давност.  В случая е изтекла абсолютна давност, което е основание за изключване на административно - наказателната отговорност на нарушителя и аргументи в тази посока съдът намира в постановеното  съвместно  от ОСС на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 година. Според цитираното постановление в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). От своя страна изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл.82 ал.1 от ЗАНН) и абсолютна такава (чл.82 ал.3 от ЗАНН). Според тълкувателното постановление един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация  на института на абсолютната погасителна давност. В чл.34 от ЗАНН липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на уредба в ЗАНН относно абсолютната давност и наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Изтичането на абсолютната давност (чл.81 ал.3 от НК) за наказателно преследване води до погасяване на наказателната отговорност, в смисъл възможността да се наложи наказание на дееца с влязла в сила осъдителна присъда. При съобразяване с разпоредбите чл.80 и чл.81 от НК (приложими съгласно препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН), следва да се приеме, че съобразно момента на извършване на административното нарушение, към датата на постановяване на настоящото съдебното решение, предвиденият в разпоредбите на  чл.80 ал.1 т.5 от НК и чл.81 ал.3 от НК давностен срок е изтекъл. За изтичане на давността съдът е длъжен да следи служебно, правната последица от което е отмяната на наказателното постановление на това правно основание. В случая, с обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за нарушение извършено на 15.06.2016 година и следователно абсолютната давност от четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението е изтекла на 16.12.2020 година.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, а административно-наказателното производство – прекратено.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № F231760 от 10.02.2017 г. на Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 пр.4 от ЗДДС на „АКВА СПИРИТС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Ковачево, ул.“9-ти септември“ № 6 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.

    ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по а.н.дело № 1823/2020 година на Старозагорски районен съд.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

     СЪДИЯ: