Р Е
Ш Е Н
И Е
№260517/17.2.2021г.
Гр.Варна,17.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори януари, през две хиляди деветнасесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11 698 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба, заведена във ВРС с вх.рег. №
266959/21.09.2020 г., с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Ищцовата страна „А.
Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
членовете на Съвета на Директорите А. Д.и М. М., чрез пълномощника юрисконсулт М.
К. е предявила в срок специалния положителен установителен иск против ответника „Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от С. К., с цена на иска 459,46лв.
Исковата си молба и уточнителната дружеството ищец основава
на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:
Кредитора – ищец
в исковото производство „А.Б.“ ЕАД, ЕИК
№ *, сочи в исковата си молба,
че упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен
съд издаване на заповед за изпълнение, като депозирал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано частно гражданско дело №
6276/2020 г. по описа на РС Варна, 42-ри състав. В хода на заповедното
производство, на основание чл. 423 ГПК /всъщност 414а ГПК видно от ч.гр.д./
било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от Д. ООД и във връзка с
горното на основание чл.415 ГПК ищцовата страна моли ВРС да разгледа исковата
молба. Моли служебно да бъде изискано частното гр.дело , като с исковата молба
е предявен иск с правно осн. чл. 415 ГПК за дължимо парично вземане в размер на
459, 46 лв. – сбора от следните суми:
402,46 лв. цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни услуги
за отчетния период от 21.06.2018 г. до
20.11.2019 г. / период на изисксуемост на задължението 24.7.2018 –
21.12.2018 г./ начислена съгласно условията на Договор № *********,
приложенията към него и Общите условия. Сумата пояснява ищцовата страна, че е
сбора от следните суми за които са издадени първични счетоводни документи: 46,70 лв. за която сума била издадена фактура №
********* /24.7.2018 г., фактурата била издадена за сумата 78,04
лв., по нея било постъпило плащане в размер на 31,34 лв. и остатъкът възлизал
на 46,70 лв.; 180,94 лв. – за която
сума била издадена фактура №
*********/24.8.2018г. Фактурата била издадена за сумата от 200,24 лв., по нея било извършено плащане
на сумата от 19,30 лв., като остатъкът възлизал на 180,94 лв., 49,39 лв. за която сума била издадена фактура № *********/25.9.2019 г., 76,04 лв. за която сума била издадена фактура № *********/24.10.2018 г., 49,39 лв. за която сума била издадена фактура № *********/ 23.11.2018 г.
Претендира се и сумата от 57,00 лева неустойка за която била издадена сметка №
*********/21.12.2018 г. Неустойката била начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията
на чл. 54.12 от Общите условия и начислена съгласно разпоредбите за
отговорност на Приложение № 1 към
Договора.
Основанието на
което ищцовата страна предявява иска си е посочено още в изложението а именно:
Твърди се, че
страните по спора са страни и по договор № ********* за електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер Д1021971 и приложения към договора (Договор
*********) за периода от 24.07.2018 г. до 21.12.2018 г. По този договор, твърди
мобилният оператор, че ответникът
натрупал и не заплатил в сроковете, съгласно договора и ОУ на М.ЕАД задължения
в размер на общо 402,46 лв.- непогасена сума за ползвани услуги. На 21.12.2018
г. поради неплащане в срок на просрочени задължения Договорът № ********* бил
прекратен по вина на ответника. В тази връзка и съгласно договора и общите
условия на „М.“ ЕАД била начислена
неустойка в размер на 57,00 лева. Предвид горното ищцовата страна предявява
в срока по чл. 415 ГПК специалния положителен установителен иск за установяване
съществуването на паричното вземане в размер на 459,46 лв.
С оглед горното е
отправено и искането на основание чл.422,ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
СУМАТА от 402,46
лв. – цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги за отчетния период от 21.06.2018 г. до 20.11.2019 г. (период на
изискуемост на задълженията 24.07.2018 г. до 21.12.2018 г.) начислени съгласно
условията на договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен
партиден номер Д1021971, приложенията към него и общите условия,
СУМАТА от 57,00
лева – неустойки, начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на
абоната и при условията на чл. 54.12. от ОУ и начислени съгласно разпоредбите
за отговорност на Приложения 1 към Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер Д1021971,
Както и законната
лихва върху сборната сума от 352,78 лв. от датата на образуване на ч.гр.д. №
6267/2020 г. по описа на ВРС,42-ри състав до окончателното изплащане на
задълженията, вземания за които е била издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 6267/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри състав.
Обективирано е
искане и да бъдат присъдени сторените разноски както в заповедното така и в
исковото производство.
В подкрепа на
твърденията и исканията си ищцовата страна е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество чрез Г. К.е
депозирал писмен отговор. В отговора е заявено, че ответникът не е съгласен с
исковата молба, защото на 23.07.2018
г. било подадено заявление за прекратяване на договора.Приложени са писмени
доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата
страна не изпраща представител, но преди заседанието депозира писмена молба
/л.72 от делото / от дата 21.1.2021 г. в която на първо място поддържа
възраженията си направени още в заповедното производство за недопустимост на
иска а в условията на евентуалност желае уважаване на иска ведно с присъждане
на разноските, без да прави доказателствени искания.
В същото съдебно заседание ответното дружество
представлявано от адв.Д. Й.от ВАК моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна .Твърдението на процесуалния представител на ответното дружество
е , че в Приложение 1, подписано от страните на 23.07.2018 г., в т. 5 и сл.
е уреден моментът на влизане в сила на процесния договор, като било
уговорено, че същият влиза в сила 7 дни
от датата на подписването, като в този срок абонатът имал право да прекрати договора едностранно като заплаща по
смисъла на т. 5.1.4 само такса за един месец. По делото,сочи адв.Йорданов,
че има представено доказателство, че на същата
дата – 23.07.2018 г., ответното дружество
подало молба за прекратяване на
процесния договор. В този смисъл и адв.Й.счита исковата претенция за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена ведно с присъждане на сторените от
ответната страна съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Страните по делото не спорят, че по заявление на мобилния
оператор „А.Б. „ ЕАД е било образувано и водено заповедно производство.От
приобщеното към исковото производство частно гр.дело № 6276/2020 г. по описа на
ВРС , 42 –ри състав е видно, че на дата 12-ти юни 2020г. заявителят е депозирал
пред РС Варна заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против длъжника .
Въз основа на Разпореждане № 21934/30.6.2020 г. заповедният
съд е издал Заповед № 3070/30.6.2020 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6276/2020 г. по
описа на РС Варна, 42 –ри състав в полза на заявителя и против длъжника. Видно
от оригинала на цитираната Заповед / приложен на л. 11 –ти от частното дело /
съдът е разпоредил : цитат „ Длъжникът „Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от С. К.,да заплати на Кредитора „А.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от А. Д.и М. М., македонски гражданин,
притежател на паспорт № *, издаден на 04.10.2017 г. от властите на *, заедно,
чрез пълномощник юрисконсулт М. К.,сумата
от 452.46 лв. (четиристотин петдесет
и два лева и четиридесет и шест стотинки) – главница, представляваща неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер Д1021971, сключен между „Д.“ ООД и „А.Б.“ ЕАД (предишно
наименование „М.“ ЕАД), за което са издадени счетоводни документи №№ *********/24.07.2018
г. с падеж 13.08.2018 г., *********/24.08.2018 г. с падеж 13.09.2018 г.,
*********/25.09.2018 г. с падеж 15.10.2018 г., *********/24.10.2018 г. с падеж
13.11.2018 г. и *********/23.11.2018 г. с падеж 13.12.2018 г.,сумата от 57.00 лв. (петдесет и седем лева) – неустойки в общ размер,
начислени поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
съгласно чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на Договора при неплащане на
дължими суми, за което е издаден счетоводен документ № *********/21.12.2018 г.
с падеж 21.12.2018 г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски,
от които: 25.00 лв. (двадесет и пет
лева), заплатена държавна такса и 50.00
лв. (петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.“В така
цитираната заповед, заповедният съд е посочил и че вземането произтича от
следните обстоятелства а именно : /цитат /: „Неизплатени задължения по Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер Д1021971, сключен
между „Д.“ ООД и „А.Б.“ ЕАД (предишно наименование „М.“ ЕАД), за периода от
24.07.2018 г. до 21.12.2018 г., за което са издадени счетоводни документи №№
*********/24.07.2018 г. с падеж 13.08.2018 г., *********/24.08.2018 г. с падеж
13.09.2018 г., *********/25.09.2018 г. с падеж 15.10.2018 г.,
*********/24.10.2018 г. с падеж 13.11.2018 г., *********/23.11.2018 г. с падеж
13.12.2018 г. и *********/21.12.2018 г. с падеж 21.12.2018 г.“
Видно от л.15- ти
от заповедното дело, в срока по чл.414 ГПК заявителят е депозирал Възражение в
което са наведени твърденията,че вземанията не се дължат ,че е било подадено
заявление от 23.7.2019 г. за прекратяване на договора а отделно от горното
/макар и на първо място / Заповедта е оспорена със същото възражение ,но по
реда на чл.414 а ГПК ,частично за сумата от 50 лева като са приложени и
доказателства / л. 15 – 36/.С Разпореждане № 28350/5.8.2020 г. заповедният съд
е приел възражението постъпило в срока по чл. 414, ал.2 ГПК като е разпоредил
връчване на преписа и доказателствата към него на заявителя на основание чл.
414а ГПК.Указано е било на заявителя,че може да подаде становище в 3 дневен
срок в частта касаеща направеното частично плащане на сумата от 50 лв. Указано
е било на заявителя,че на основание чл.415 , ал.1, т.1 ГПК, има възможност в 1
месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си за разликата над
50,00 лв. , до пълния претендиран размер от 509,46 лв.
Видно от л. 40,41 от заповедното дело с Определение № 260452/31.08.2020 г.
заповедният е обезсилил частично Заповед №3070/30.06.2020 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч. гр.д. № 6276 /2020 г. по описа на
ВРС ХLІІ-ри състав, , само за следните парични вземания :СУМАТА от 50,00
лева (петдесет лева ) – част от общо 452.46 лв. (четиристотин петдесет и два лева и четиридесет
и шест стотинки) – главница, представляваща
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по Договор
№ ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер Д1021971,
сключен между „Д.“ ООД и „А.Б.“ ЕАД (предишно наименование „М.“ ЕАД), за което
са издадени счетоводни документи №№ *********/24.07.2018 г. с падеж 13.08.2018
г., *********/24.08.2018 г. с падеж 13.09.2018 г., *********/25.09.2018 г. с
падеж 15.10.2018 г., *********/24.10.2018 г. с падеж 13.11.2018 г. и
*********/23.11.2018 г. с падеж 13.12.2018 г.,. както и за законната лихва върху погасената чрез плащане главница от
50,00 лв. считано от датата на
подаване на заявлението в съда -12.06.2020
г. до датата на извършване на частичното плащане – 03.08.2020 г.,поради погасяване чрез плащане на паричното вземане
присъдено със Заповедта – част от
главницата, на основание чл. 414 а , ал.4 вр. чл. 415, ал.5 ГПК.
С определение №262207/13.11.2020 г.
заповедният съд е оставил без разглеждане като преждевременно заявено искането
на заявителя за издаване на изпълнителен лист по невлязлата в законна сила
Заповед .На л. 45 – 47 по заповедното дело е приложен препис от своевременно предявената
искова молба с цена на иска от 459,46 лв./ т.е. разликата от обезсилената до
необезсилената част на заповедта по чл.410 ГПК / .
При така изложеното по-горе, при наличие на представени
писмени доказателства за упълномощаване, след справка и в ТР, при предявена в
срок искова молба с правно основание чл.422 ГПК, исковият съд намира,че
производството по делото е допустимо .Приемайки ОСИ за допустими за сумата от
общо 459,46 лева, исковият съд дължи произнасяне по същество на спора.
Спорът между ищцовата и ответната страна се свежда основно до
това кога е започнало действието на сключения помежду им договор и кога , на
какво основание е прекратен .
От приобщените по делото писмени доказателства представени и
от двете страни, от фактическа страна исковия съд приема за установено следното
:
От приложения на л.5 –ти и
представен с исковата молба в заверено за вярност с оригинала копие на Договор
№ ********* се установява, че на дата 04.10.2013 г. страните по
спора : „М.“ ЕАД (от една страна като мобилен оператор) и „Д.“ ООД (от друга
страна като потребител, с представител по регистрация Светлана Николаевна К.) са сключили писмен договор, по силата на който мобилния
оператор е приел да предоставя на потребителя електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи на оператора и или негови
партньори при условията на договора.Съгласно чл.4 ти от договора влизането в
сила ,срокът и условията за прекратяване
на договора по отношение на всяка една отделна услуга се посочват в съответното
приложение, подписано на основание т.3.2. В чл.6 Заключителни разпоредби на
договора е посочено, че за неуредените в договора условия се прилагат
разпоредбите залегнали в Приложенията , Общите условия и действащото
законодателство, като неразделна част от Договора за всички приложения към него
и Общите условия.
Видно от листи 23 – 37 , по делото са приложени в заверено за
вярност с оригинала копие на Общите
условия за взаимоотношенията между „А.Б.“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни надземни мрежи на “ А.Б. „ ЕАД по стандарти GSM ,UMTS и LTE с общо 108 пункта, но видимо
неподписани от потребителя.
Приобщени по делото са по надлежния ред и следните
Приложения,подписани от потребителя а именно : Приложение № 1/18.03.2016 г. към Договор №
********* – Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на
данни *мобилен интернет – л.6-8,л.9 -11, Приложение
№ 1/23.07.2018 г. към Договор № ********* – Активиране и условия за
ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга тарифни планове *М
Клас- л.12-14, Приложение № 3/23.07.2018 г. към Договор № ********* - Ценоразпис
на „А.Б.” ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги – л. 15
-16.На гърба на същото Приложение
–л.16-ти от делото ,гръб/ е копирано и Допълнение към Приложение № 1 към
Договор № ********* от 23.07.2018 г.
Така цитираните договор ОУ и приложения, от фактическа страна мотивират
исковия съд да приеме,че считано от дата 04.10.2013 год.страните по спора са
страни и по договор за електронни услуги, като договорът е сключен при
действието на Общи условия.
С оглед установяване и на размера и на основанието на исковете си ищцовата
страна е представила с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на
следните първични счетоводни документи ,приложени на л. от 17-ти до 22-ри вкл.
:фактура № **********/23.11.2018 г.;
фактура № **********/24.08.2018 г.; фактура № **********/25.09.2018 г.; фактура
№ **********/24.07.2018 г.; фактура № **********/24.08.2018 г.; сметка №
**********/21.12.2018 г.;
Ответното дружество в заповедното производство още е навело
възражения за недължимост на исковите суми, като е твърдяло, че далеч преди
образуване на заповедното производство е поискало прекратяване на договора
.Тези възражения на ответната страна се явяват и основателни и доказани .Видно
от лист 61 –ви на 23.07.2018 г. Св.К.е подала като представител на „Д.“ ООД
заявление за прекратяване на договор.В копието на заявлението в горен десен
ъгъл е вписана датата на подаване, мястото на подаване –Варна, вписан е ЕИК на
юридическото лице потребител, като с цитираното заявление е посочено, че се
желае договор № Д 1021971( Договора) за номера *, *, *да бъде прекратен, считано от 23.08.2018 г. Приложеното по делото на л. 54
– ти заверено за вярност с оригинала копие на частен документ свидетелства
затова, че Св.К.като МОЛ на ООД „Д. „ се е обърнала писмено към госпожа Д. Д.–
мениджър Жалби и обслужване на клиенти при мобилния оператор А.Б. ЕАД.От
прочита на цитираното писмено доказателство се установяват възраженията на
ответната страна затова,че на 23 юли 2018 г. в офис на *–„*“ , К.подала
заявлението за прекратяване на договора / приложено на л. 61/ и подписала
Приложение 1 към друг договор /настоящ /
за номер **********. Твърди се, че година по-късно,през м.юли 2019 г. К.отново
се обърнала към офиса находящ се в местност “ * „ във Варна за да разбере „има
ли дълг по това споразумение „, като служител в офиса проверил системата и
отговорил, че няма дългове а освен това номерът *принадлежал на друг. На 3 юли
2020 г. се сочи в искането, че съпругът на К.и собственик на „Д.“ ООД Г. М. К.с
пълномощно издадено от К.по-рано, получил в Административен съд Заповед №
3070/30.06.2020 г., на ВРС , гражданско отделение за изпълнение на парични
задължения в размер на 452,46 лв., 57 лева неустойки за предсрочно прекратяване
на договора по вина на абоната, 25 лева държавна съдебна такса и 50 лева
възнаграждение за юрисконсулт .При тези твърдения К.е посочила, че по никакъв
начин от мобилния оператор не са правили опити да се свържат с тяхната компания
–нейна и на мъжа й , който бил съсобствеиник в „Д. „ООД. Искането на К.е било А.Б.
ЕАД да разкладат искането й да се преизчисли сумата от 452,46 лева с оглед
подписаното приложение 1 и декларация за прекратяване на споразумението, да се анулира начислената неустойка и отмени
сумата от 25 и 50 лв.
Видно от л. 53 –
ти, в отговор на искането от дата 31.7.2020 г. Д.Д.е отговорила писмено на госпожа
Св.К.чрез г-н Г. К., че приложеното към писмото на К.пълномощно не дава права
на г-н К.да представлява фирма“ Д.“ ООД пред “ *“ .
Други
доказателства по делото не са ангажирани .
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД/ вр. чл. 79 и чл. 92 ЗЗД/.
Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е
постъпило Възражение от задълженото по същата лице - длъжник в заповедното производство
и ответник в исковото.
При така
изложената фактическа обстановка по-горе, съдът прави извода,че искът е
допустим и съдът следва да се произнесе по същество. Възраженията на ответното
дружество ,затова че договорът сключен още на дата 04.10.2013 г. договор № *********
е прекратен съдът намира за основателни и доказани .На първо място от самия
договор е видно, че същият е сключен между тогова „*“ и „Д.“ ООД . Данните за
юридическото лице потребител са вписани в самия договор и съгласно справка в ТР
се установява, че ООД –то съществува още от 2006 г., със съдружници осем
физически лица с дялово участие 3900 лева за С. Н.К., 500 лева за Г. М. К.и
по100 лв. за останалите а управител на дружеството е С. К.. Правата на един
съдружник в ООД са регламентирани в ТЗ. Съгласно нормата на чл. 123 ТЗ всеки съдружник има право да
участва в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да бъде
осведомяван за хода на дружествените дела ,да преглежда книжата на дружеството
и има и право на ликвидационен дял . Управлението и представителството на ООД е
регламентирано в чл. 141 ТЗ съгласно която норма управителят на дружество с
ограничена отговорност организира и ръководи дружеството съобразно закона и
решенията на ОС .
При обективните
данни по делото съдът приема, че съдружникът в „Д.“ ООД Г. К.в исковото
производство разполага с надлежно пълномощно
с нотариална заверка на подпис с рег.№ *г. на нот.К. П., издадено към него
от „Д.“ ООД чрез управителя Св.К., респ. не е налице нарушение на нормата на
чл.27 ГПК .Впрочем и по заповедното производство Г.К.е разполагал с пълномощно
с нотариална заверка на подпис и именно затова съдът счита, че в заповедното и
исковото производство правата на „Д.“ ООД са надлежно упражнени ,като в
откритото съдебно заседание е представено и надлежно пълномощно към адв.Й..
Независимо от
оспорването на представителната власт сторено от страна на ищцовото дружество,
съдът отчита факта, че поделото е установено и доказано че не пълномощник на
дружеството а лично Св.К.като управител на ООД „Д.“ е подала заявлението за
прекратяване на договора й с мобилния оператор.
В приложеното на
лист 61 – ви копие на заявление за
прекратяване на процесния договор е вписана датата на подаване на
заявлението 23.07.2018 г. и посочен
срок от който се е поискало прекратяването на договора 23.08.2018 г.
За настоящият
съдебен състав липсват законови пречки управителя на едно ООД ,след като веднъж
е сключил договор за мобилни услуги, втори път да не може да поиска
прекратяването.Ето защо съдът приема, че с изтичане на едномесечния срок, срок
посочен в заявлението за прекратяване на договора, процесният договор следва да
се счита прекратен с едностранно волеизявление направено от управителя на Д.
ООД ,достигнало до адресата - мобилен оператор .
От своя страна и
ищцовото дружество е твърдяло, че договорът е прекратен, но по вина на
потребителя поради което и претендира със СПН да бъдат установени паричните
вземания представляващи начислена цена на ползвани мобилни услуги и неустойка
за прекратяване на договора.Приложените по делото на листи 17 – 22 заверени за
вярност с оригинала копия на фактури касаят отчетни периоди : 21.10.2018 – 20.11.2018
г., 21.07.2018 – 20.08.2018 г., 21.08.2018 – 20.09.2018г., 21.06.2018 -
20.07.2018 г.,21.07.2018 - 20.08.2018 а приобщеното на л. 22 – ри заверено за
вярност с оригинала копие на сметка № **********/21.12.2018 г. без посочено
основание но с цена 57,00 лв. касае неустойката, начислена от мобилния оператор
с посочен срок за плащане 21.12.2018 г. Сред цитираните фактури единствено
приложената на л. 20 -ти касае отчетен период преди подаване на заявлението за
прекратяване на Договора от 2013 г., но в същата са вписани не три а четири
мобилни номера, като издадената фактура на стойност 65,03 лева с ДДС
Ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че претендираните парични
вземания и към момента са дължими, респективно липсата на писмени доказателства
за размера на задълженията на ответното дружество към мобилния оператор, както
и неизползване на възможността посредством специални знания в областта на
счетоводството да се установи размера на всяко едно задължение, периода и
основанията на които се води като дължимо при ищцовата страна, мотивират съда
да обобщи извода за това, че предявените специални ОСИ по чл.422 ГПК са
останали неоснователни и недоказани.
По същество съдът
приема, че договорът от дата 4.10.2013 г.е едностранно прекратен по заявление
на потребителя от дата 23.07.2018 г. а дори и да е прекратен едностранно, но от
мобилния оператор, размерите на всяко едно отделно задължение, период и
основания, за настоящия съдебен състав по делото не са доказани. По делото не е
изготвяна ССчЕ, липсва изходящо от ищцовата страна писмено доказателство за
размера на задълженията на Д. ООД към момента.
Отделно от
горното, за неоснователността и недоказана на исковете съдът отчита и факта, че
Договор № ********* е с ясно разписан предмет а влизането му в сила и
прекратяването е регламентирано в т.4.
Според т.4.1.от
договора влизането в сила, срокът и условията за прекратяване на договора по
отношение на всяка една отделна услуга се посочват в съответното приложение, подписано
на осн. т.3.2.
Приложенията от
18.3.2016 г., и от 23.7.2018 г. са със срок на договора съответно „ 1 или 2
години„ и „24 месеца „ а влизането с вила е разписано в т.6.1.1 .Според т. 6.1.1. / л.7, л. 10 / от Приложения 1 към договора и аналогичния
чл. 228, ал. 3 от Закона за елекронните съобщения, доколкото не е изрично уговорено
„незабавно действие“ на договора, същият влиза в сила 7
дни от датата на подписването, в рамките на който срок абонатът има право да се
откаже от услугата като заяви това писмено в уведомление до оператора.
Предвиждането в т.6.1.1., че 1-2-годишният срок / 24 месечния от действието на договора, сключен
на 04.10.2013г., не замества изричната уговорка за
незабавно действие, считано от подписването.Т.е.според настоящия съдебен състав, при липса на ясно и недвусмислено
уговорено изключение от общия принцип, сключеният между страните договор е влязъл в влиза в сила 7 дни след подписването.
Съдът
не може да игнорира факта, че съобразно нормата на чл. 228, ал. 5 ЗЕС в срока по ал. 3, когато е приложим, абонатът има право едностранно да прекрати
договора, без да дължи неустойки. Именно такъв е и настоящия казус.
Съдът
приема, че ответната страна се е
възползвала от тази възможност на дата 23.07.2018 г., години след сключване на
договора, чрез заявлението си от 23.07.2018 г. за прекратяване на
правоотношението, респ. ответното дружество е упражнило произтичащо и от
договора и от закона свое право. При липса на договорно
неизпълнение или недобросъвестна злоупотреба с права, исковият съд приема, че
ответното дружество не дължи съгласно т. 6.3.1 от Приложение 1 към договора
неустойка за предсрочно прекратяване по искане или вина на абоната. След като
не е установено ,че в исковия период мобилния оператор е предоставял услуги от
ответното дружество, то и последното не дължи и съответна насрещна месечна
такса.
Отделно, от всичко изложеното по-горе, според
задължителните разяснения на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г., ОСГТК на ВКС, съдът
следи служебно за нищожност на неустойката поради нарушения на принципа за
справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая, при извършена
преценка за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, към
момента на договарянето, настоящия исков съд съпоставя следните критерии:
Неустойката е уговорена по вид като
компенсаторна за пълно неизпълнение за целия оставащ срок на договора, а не
като мораторна за неточно
изпълнение. Нейният размер, съответстващ
на месечните такси, без отстъпки / т. 6.3.1 от Приложение 1/, за периода от
прекратяването на договора до уговорения краен срок на действие, съществено
превишава предвидимите към момента на договарянето вреди за мобилния оператор
през същия период. Присъждането на подобна неустойка би довело до неоснователно
обогатяване на „А.Б. „ ЕАД, вместо до обезщетяване съразмерно реалните вреди от
неизпълнение. Като уговорена с единствената цел да се отклони от присъщите й
функции, т. е. в противоречие с добрите нрави, клаузата за неустойка е изцяло
нищожна на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е преобладаваща съдебна
практика, макар че напоследък практиката се променя като се приема ,че
неустойка равна на трикратния размер на дължими месечни абонаменти такси е
действителна . И на последно място съдът отчита факта,че не е било релевирано
възражение за недействителност на клаузата за неустойка, но с последните
изменения в ГПК съдът следи служебно затова /чл.411,ал.1 т.3 ГПК –ДВ
бр.100/2019 г./.
С оглед всичко изложено по – горе исковият
съд обобщава правния извод, че са останали неоснователни и недоказани
предявените специални положителни установителни искове от „А.Б. „ ЕАД против „Д.
„ ООД с исканията за признаване дължимостта и изиускумостта на месечни такси за
предоставени услуги и неустойка за предсрочно прекратяване, поради което и ги
отхвърля .
При този изход на
спора съдът на основание чл. 78, ал.3 ГПК присъжда съдебно – деловодни разноски
в полза на ответното дружество в размер на 300,00 лева – разноски за
процесуално представителство ( доказани и по основание и по размер съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие –лист
69,77,78 от делото ).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно, кумулативно
съединени специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „А. Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от членовете на Съвета на Директорите А. Д.и М. М., чрез
пълномощника юрисконсулт М. К. против ответното
дружество „Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С. К., с искане за установяване съществуването на паричното вземане в размер на общо 459,46 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и четиридесет и шест
стотинки )
от които : СУМАТА от 402,46 лв. – цена на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 21.06.2018 г. до 20.11.2019
г. (период на изискуемост на задълженията 24.07.2018 г. до 21.12.2018 г.)
начислени съгласно условията на договор № ********* за електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер Д1021971, приложенията към него и общите
условия, СУМАТА от 57,00 лева – неустойки, начислени за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната и при условията на чл. 54.12. от ОУ
и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения 1 към Договор №
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
Д1021971, както и законната лихва върху сборната сума от 352,78 лв. от датата
на образуване на ч.гр.д. № 6267/2020 г. по описа на ВРС,42-ри състав до
окончателното изплащане на задълженията, вземания за които е била издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6267/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, като неоснователни и недоказани, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете на
Съвета на Директорите А. Д.и М. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С. К. сумата от 300,00 лева (триста лева )– сторените от ответното
дружество съдебно - деловодни разноски в исковото производство пред настоящата
инстанция, за процесуално представителство – защита от един адвокат ,съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните,чрез процесуалните йм представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: