ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№293
гр.
Варна, 28.05.2018г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 218/18г., намира следното:
Производството е
образувано по частна жалба, подадена от „Джи Ви Си Комодитис Инк” - дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалови
острови, с адрес на управление Trust Company Complex, Ajeltake Island, Majuro,
the Marshall Islands, чрез процесуалния му представител адв. Мл. П. ***, против
определение № 494/21.02.18г. по гр.д. № 806/16г. на ОС-Варна, с
което е прекратено частично производството по делото относно предявени от
жалбоподателя искове както следва:
- с правно основание чл. 403, ал.
1 от ГПК против ответника „ВИСТАМАР”
ООД, гр. Бургас, за заплащане на сумата от 111 944.97 щ.д., представляващи обезщетение за имуществени
вреди от незаконосъобразно обезпечение на
бъдещи искове /като
незаконосъобразността се състои в отмяната на обезпечението от по-горната
съдебна инстанция, както и в непредявяването на обезпечените искове срещу
ищеца, както и в прекратяването на производството по исковете на ответника
срещу ищеца/, претърпени за периода от 17.11.15г. до 11.12.15г. и
съставляващи сбор от следните вреди: 18
450 щатски долара пропуснати ползи (неполучения наем за периода от
17.11.2015 до 02.12.2015 и 50% от неполучения наем за периода от 03.12.2015 до
11.12.2015г по договор за беърбоут чартър на м/к „Катя” от 12.11.2015 год.; 93 494,97 щатски долара загуби (разходи
за м/к „Катя” в гр. Констанца в периода от 17.11.2015 до 11.12.2015),
включващи: 67 773 щатски долара дневни разходи съгласно договор за корабен
мениджмънт от 12.11.2015г.
(100% от разходите за периода от 17.11.2015г. до 02.12.2015г. и 50% за периода от
03.12.2015г. до
11.12.2015г.); 10
024,27 щатски долара разходи за гориво (100% от разходите за периода от
17.11.2015г. до
02.12.2015г. и 50%
за периода от 03.12.2015г.
до 11.12.2015г.);
13 745,25 щатски долара дисбурсментски разходи в пристанище Констанца (100% от
разходите в периода за периода от 17.11.2015г. до 02.12.2015г. и 50% за периода от
03.12.2015г. до
11.12.2015г.);
1641,67 щатски долара разходи за адвокатска защита в обезпечителното
производство пред компетентните румънски съдилища (50% от всички разходи);
310,78 щатски долара договорна лихва за периода от 08.12.2015г. до 25.03.2016г. върху сумата от 15 000
евро, предоставени като гаранция с цел замяна на ареста на м/к „Катя“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на
иска до окончателното ѝ изплащане
- с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК против
ответника „СЕНИ” ЕООД, гр. Варна, за
заплащане на сумата от 26 822.32
щ.д., представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно обезпечение на бъдещи искове /като незаконосъобразността се състои в
отмяната на обезпечението от по-горната съдебна инстанция, както и в
непредявяването на обезпечените искове срещу ищеца/, претърпени за периода
от 17.11.15г. до 11.12.15г. и съставляващи сбор от следните вреди: 4 050 щатски долара пропуснати ползи
(50% от неполучения наем за периода от 02.12.2015г. /относно
месеца и в исковата молба и в обжалваното определение е допусната очевидна
фактическа грешка и е изписано „.02.”/ до 12.12.2015, по договор за
беърбоут чартър на м/к „Катя”
от 12.11.2015); 22 772,32 щатски долара
загуби (разходи за м/к „Катя”
в Констанца в периода от 02.12.2015г.
до 11.12.2015, включващи: 14 877 щатски
долара дневни разходи съгласно договор за корабен мениджмънт от 12.11.2015
(50% за периода от 02.12.2015г. /относно
месеца и в исковата молба и в обжалваното определение е допусната очевидна
фактическа грешка и е изписано „.02.”/
до 12.12.2015г.); 2
200,44 щатски долара разходи за гориво (50% от разходите за периода от 02.12.2015г. /относно
месеца и в исковата молба и в обжалваното определение е допусната очевидна
фактическа грешка и е изписано „.02.”/
до 12.12.2015г.);
3 017,25 щатски долара
дисбурсментски разходи в пристанище Констанца (50% от разходите за периода от
02.12.2015г. /относно
месеца и в исковата молба и в обжалваното определение е допусната очевидна
фактическа грешка и е изписано „.02.”/
до 12.12.2015г.);
1 641,68 щатски долара разходи за
адвокатска защита в обезпечителното производство пред компетентните румънски
съдилища (50% от всички разходи); 1
035,95 щатски долара договорна лихва за периода от 08.12.2015г. до 25.03.2016г. върху сумата от 50 000
евро, предоставени като гаранция с цел замяна на ареста на м/к „Катя”, ведно със законната
лихва върху сумата от 26 822,32 щатски долара, считано от предявяването на иска
до окончателното й изплащане.
Претендира се отмяна на
определението като незаконосъобразно, тъй като е неправилен извода на съда, че
ищецът не е бил ответник в обезпечителното производство, развило се пред ОС в
гр. Констанца, Румъния, във връзка с което ищецът претендира заплащането на
обезщетенията за вредите. Възпроизвеждат се твърденията по фактите от обстоятелствената
част на исковата молба, както и потвърждаването им с уточняващата молба от
02.03.17г., в които изрично е посочено, че ищецът твърди, че е бил страна –
ответник в посоченото обезпечително производство. Тези твърдения са били
подкрепени и от конкретно представени и посочени от ищеца писмени
доказателства, представляващи приложения 7, 8 и 9 към исковата молба. Счита се,
че след като процесуалната легитимация на ищеца се определя от заявеното в
исковата молба твърдение за принадлежността на спорното материално право, то и
това е достатъчно, за да се обоснове надлежната процесуална легитимация на
ищеца. Верността на неговите твърдения следва да се прецени при решаването на
спора по същество. Обстоятелството, че с определение № 759/03.12.15г. по дело №
7345/118/2015г. на Окръжният съд в Констанца е отхвърлил искането за допускане
на обезпечението срещу ищеца като бъдещ ответник, не налага извода, че
последният не е бил страна в обезпечителното производство. Жалбоподателят се
позовава и на задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 6/14.03.14г. по
т.д. № 6/13г. на ОСГТК на ВКС, в които се приема, че право на защита срещу
обезпечението има всяко лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната
мярка. Жалбоподателят счита, че тази защита може да се реализира, както чрез
упражняване правото на жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК срещу определението по
допускане на обезпечението, така и чрез предявяването на иск за вреди, основан
на нормата на чл. 403, ал. 1 от ГПК.
В предвидения срок е депозиран отговор
на частната жалба от насрещната страна „ВИСТАМАР” ООД, гр. Бургас чрез адв. Ж. Я.
***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че тъй като с
нормата на чл. 403, ал. 1 от ГПК е уредена една особена отговорност за вреди, причинени
само във връзка с обезпечителното производство, то и след като ищецът не е имал
процесуалното качество на страна в обезпечителното производство, не е налице
абсолютна процесуално-правна предпоставка за наличието на правото на иск.
Поради това и производството по този иск, основан на нормата на чл. 403, ал. 1
от ГПК, правилно е било прекратено.
Отговор на частната жалба не е
депозиран от другата насрещна страна – „Сени” ЕООД.
Частната жалба е подадена в срок, от страна
с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. №806/16г. по описа на ВОС е образувано по
предявени от „Джи Ви Си Комодитис Инк” против „Вистамар”ООД, гр. Бургас и „Сени” ЕООД, гр. Варна искове за осъждане на ответниците да
му заплатят: първият сумата от 111 944, 97 щ.д., а
вторият сумата от 26 822, 32 щ.д., ведно със законните лихви върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, представляващи обезщетения за
причинените на ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразен арест на моторен кораб „Катя”, собственост на ищеца, в пристанище Констанца, Румъния, за периода 17.11.2015г.-11.12.2015г.
В исковата молба ищецът излага, че е
собственик на м/к „Катя”, плаващ под флага на Того, регистриран като
корабособственик в корабния регистър на Того. На 12.11.2015г. като корабособственик е сключил с
„Юнитрейд Инвестмънт Лимитед”, Маршалови острови като чартьор договор за
беърбоут чартър на кораба за срок от 14.11.2015г. до 07.06.2020г. с определена
месечна наемна цена в размер от 27 000 щ.д. „Юнитрейд Инвестмънт Лимитед” е сключило с „Астромар” ООД договор за менажиране на кораба с
договорено възнаграждение за корабния мениджър в размер на 7 500 щ.д.
месечно. На 13.11.2015г. корабът е пристигнал в
пристанище Констанца, където е било извършено предаването му на чартьора.
На 17.11.2015г. е подадено до пристанището
заявление за отплаване на кораба, което е било отказано, като е връчен акт за
задържане от 14.11.2015г., издаден от капитана на пристанище Констанца по
искане на първия ответник. На
18.11.2015г. първият ответник е подал молба до Окръжен съд Констанца за
обезпечителен арест на кораба като обезпечение на бъдещия му иск против
„Индивидуъл Технолоджи СА”-дружество, което е бивш собственик на кораба. На 18.11.2015г. съдът по дело № 7345/118/2015г. е допуснал предварителен
арест на кораба до окончателното му произнасяне по молбата.
С допълнителна молба по делото „Вистамар” ООД е конституирало като ответници по
делото „Шипинг Лоджистик СА”-дружество, бивш беърбоат чартьор на кораба/както и
дружество, длъжник по облигационните отношения, предмет на бъдещия иск на
„Вистамар” ООД, чието обезпечение се
претендира чрез ареста на кораба/, както и „Джи Ви Си Комодитис Инк” като
настоящ собственик
/представено в превод на български език е искането в тази насока на л. 52-55 от
делото на ВОС/.
На 02.12.2015г. „Сени”ООД е встъпило като
страна по същото дело против тримата ответници с искане корабът да бъде
арестуван и като обезпечение на негов бъдещ иск против „Шипинг Лоджистик СА”, „Индивидуал Технолоджи С.А.” и „Джи Ви Си Комодитис Инк”.
С определение № 759/03.12.2015г. съдът по дело №7345/118/2015г. е
допуснал безсрочен арест на кораба като обезпечение на бъдещите искове на
„Вистамар” ООД и „Сени” ЕООД, но само против „Шипинг Лоджистик СА”.
На 08.12.2015г. „Джи Ви Си Комодитис Инк” е
внесло банкова гаранция в размер на 15 000 евро за „Вистамар” ООД и в размер на 50 000 евро за
„Сени” ЕООД с цел замяна на обезпечителната мярка. С определение № 797/11.12.2015г. съдът по дело № 7345/118/2015г. е допуснал замяна на ареста
на кораба с представените от ищеца банкови гаранции и същата вечер корабът е отплавал
от Констанца.
С определение от 07.03.2016г. Апелативният съд в Констанца
е отменил изцяло като назаконосъобразен ареста на кораба /прието е, че доколкото след 14.11.2015г.,
т.е. и към момента на подаване на молбата пред съда за допускане на обезпечение,
корабът не е в експлоатация от „Шипинг Лоджистик СА”-дружество, бивш беърбоат
чартьор на кораба/действието на неговия договор е прекратено/ и длъжник по
облигационните отношения, то и арестът на кораба /като ограничаване на експлоатацията му/,
който има нов собственик, както и нов беърбоат чартьор, който експлоатира
кораба, не може да послужи като обезпечение на бъдещите искове против „Шипинг Лоджистик СА”, който вече не го
експлоатира.
С молба от 20.05.16г. са
направени от ищеца само уточнения на размерите на претърпените вреди, чието
обезщетение се претендира от първия ответник „Вистамар” ООД.
След оставяне на производството
по исковата молба без движение с определение № 460/17.02.17г., ищецът е уточнил
с молба от 02.03.2017г., че същият е бил страна в
обезпечителното производство по
дело № 7345/118/2015г. на Окръжен съд-Констанца, Румъния – първоначално
конституиран като ответник от „Вистамар” ООД с допълнителната му молба, а при
встъпването си като страна по това дело „Сени” ЕООД също е конституирало ищеца
като ответник с молбата си от 02.12.15г. В тази молба се е твърдяло, че в
посоченото обезпечителното производство ответниците са злоупотребили с
процесуалните си права, тъй като делото е било водено с ясното съзнание, че м/к
„Катя” е собственост на ищеца, срещу когото те нямат никакви претенции, и с
едниствената цел ищецът да бъде склонен да погаси чуждо задължение, за да
избегне по-големите вреди от ареста на кораба. В тази връзка са наведени
конкретни твърдения, че ответниците
са знаели към момента на подаване на молбата от 14.11.2015г. до пристанището в
Констанца и към момента на подаване на молбата до съда на 18.11.2015г. и
съответно към 02.12.2015г., че корабът има нов собственик и нов беърбоат
чартьор, съответно, че не се експлоатира вече от техният длъжник „Шипинг
Лоджистик СА” и съответно, че не може неговият арест да служи като обезпечение
на исковете им –
цитирана е кореспонденция, водена от „Вистамар” ООД чрез неговия адв. С. Д. и адресирана до ищеца, за
периода от 13.10.15г. до 17.10.15г., с предупреждението, че ще арестува кораба
в Констанца. Сочи се и на последваща кореспонденция между мениджъра на кораба
„Астромар” ООД и „Вистамар” ООД – на 19.10.15г., което е довело единствено до
допълнителното конституиране на ищеца като ответник в обезпечителното
производство, след като е узнато, че той е новият собственик на кораба. За
втория ответник се сочи, че той също не е могъл да не знае за промяната в
собствеността на кораба, тъй като и двамата ответници са били представлявани
пред ОС-Констанца от един и същ процесуален представител, а освен това, в
молбата на втория ответник от 02.12.15г. като бъдещи ответници са посочени
освен бившия собственик на кораба, бившия му наемател, но и ищеца по настоящото
дело.
В проекта си за доклад с определение
№ 2164/17.08.17г. първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и е за обезщетение на вреди, причинени на ищеца вследствие на
допуснато обезпечение на бъдещ иск от съд в Румъния, по искане на ответниците и
при злоупотреба с процесуалните им права.
В с.з. на 29.11.17г. процесуалния
представител на ищеца е направил изявлението, че след уточняващата молба от
02.03.17г., са предявени в условията на евентуалност две основания на
претенцията за обезщетяване на вредите – основанията, попадащи в хипотезата на
чл. 403, ал. 1 от ГПК и евентуално – основанията, попадащи в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 3 от ГПК за злоупотреба с процесуални права на ответниците в
рамките на обезпечителното производство.
В изпълнение на указанията на
съда, дадени с протоколно определение от същата дата, ищецът с молба от
06.12.17г. е посочил, че претендира обезщетение за вредите на две основания,
предявени в евентуалност:
а) главно основание –
незаконосъобразно обезпечение на бъдещи искове, като незаконосъобразността се
проявява от една страна в отмяната на обезпечението; от друга страна – в
непредявяването на обезпечените искове срещу ищеца – чл. 403, ал. 1, пр. 2 от ГПК и прекратяване на производството по исковете на „Вистамар” ООД против „Шипинг
Лоджистикс С.А.” – чл. 403, ал. 1, пр. 3 от ГПК;
б) евентуално основание –
злоупотреба с процесуалните права в обезпечителното производство – чл. 45, ал.
1 от ЗЗД вр. чл. 3 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира
следното:
Определянето на правната квалификация
на исковете чрез посочване на конкретната норма, под чиято хипотеза да бъдат
подведени твърдяните от ищеца факти, за да се разреши правния спор съобразно
диспозитива на същата, е задължение единствено на съда. В тази връзка съдът
следва да изхожда от точните твърдения на ищеца относно фактите, както и от
съдържанието на правните норми и даденото тълкуване по тяхното прилагане.
Отговорността по чл. 403, ал. 1
от ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, с чието искане е
допуснато обезпечение, при което вследствие на наложената обезпечителна мярка
са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението /законодателят използва израза „ответникът
може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди”/.
В нормата на чл. 403, ал. 1 от ГПК са посочени 3 самостоятелни хипотези, при
които допуснатото обезпечение на иска представлява неоснователно засягане на правната сфера на ответника по иска –
обезпеченият иск е отхвърлен като неоснователен; делото по обезпечения иск е
прекратено; бъдещият иск не е предявен в дадения от съда на ищеца срок.
Нормата на чл. 403, ал. 1 от ГПК
е специална спрямо състава на генералния деликт, уреден с нормата на чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, приложим и при причиняването на вреди във връзка с
недобросъвестното или в разрез с добрите нрави упражняване на процесуалните
права в гражданския процес – чл. 3 от ГПК. Разширително тълкуване на
специалната норма е недопустимо. Последното предопределя и извода, че макар и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 6/14.03.14г. по т.д. №
6/13г. на ОСГТК на ВКС (в които се приема, че право на защита срещу
обезпечението има всяко лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната
мярка), то при настоящата редакция на нормата на чл. 403, ал. 1 от ГПК, тази
специфична безвиновна отговорност за вреди от обезпечението, не може да се
реализира от лицето, което не е било ответник по обезпечения иск, но чиято вещ
е била запорирана, възбранена или арестувана без основание.
Ако твърденията на ищеца относно
фактите не попадат в уредените от тази специална норма на чл. 403, ал. 1 от ГПК
хипотези, то същите следва да се подведат под хипотезата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД (а при наличието на твърдения за съответните факти – чл. 49 от ЗЗД за отговорността
на възложителя на работата при или по повод на която делинквентът е причинил
вредите), но само ако страната, поискала обезпечението, е действала при
злоупотреба с права /в този смисъл и Решение № 257/14.07.11г. по гр.д. №
1149/09г. на ВКС, ІV г.о./. Относно съдържанието на „злоупотреба с право” в
процеса – виж Решение № 189/20.06.14г. по гр.д. № 5193/13г., ІV г.о. на
ВКС.
В настоящия случай ищецът не
твърди, че срещу него е допуснато обезпечението по искането на ответниците до
съда в Констанца, а твърди, че той е бил страна в това обезпечително
производство /посочен като бъдещ ответник от молителите/, по което срещу друго
лице е допуснато обезпечението /а срещу
ищеца искането е отхвърлено като неоснователно/, но пък е била ограничена
правната сфера именно на ищеца чрез наложената обезпечителна мярка /тъй като е
арестуван собствения му кораб/.
Изхождайки от горното следва да
се приеме, че липсват твърдения, попадащи в хипотезата на чл. 403, ал. 1 от ГПК
и по специално – на пр. 2 /както се посочи и по-горе, ищецът не твърди, че
срещу него е било допускано обезпечението и поради това не може да претендира
вреди от непредявяване на обезпечените срещу него искове/; и пр. 3 – ищецът не
твърди, че обезпечените искове са били предявени против него и производството
по тях е било прекратено, а твърди, че е било прекратено производството по
исковете на „Вистамар” ООД срещу „Шипинг Лоджистикс С.А.” (ответника, по
отношение на когото е било допуснато обезпечение на бъдещ иск). Твърдението за
незаконосъобразност на обезпечението /поради неговата отмяна по реда на
инстанциионния съдебен контрол/ не попада като самостоятелен факт в хипотезите
на чл. 403, ал. 1 от ГПК, тъй като сочи на противоправност на поведението на
молителя.
При това положение именно липсата
на твърдения относно факти от съответната правна норма, води до недопустимост
на производството при подвеждането им под хипотезата на тази правна норма /а не
липсата на установеност на фактите от хипотезата на правната норма чрез
съответните доказателствени средства, което действително би било въпрос по
съществото на спора/.
От гореизложеното следва, че
определението е законосъобразно и следва да се потвърди.
Първоинстанционният съд обаче
следва да разгледа всички гореизложени факти, релевирани с исковата и уточняващите
молби на ищеца, изследвайки ги през призмата на твърденията за злоупотреба с
процесуални права от ответниците в проведеното обезпечително производство,
довело до ареста на чужда за ответника по обезпечението вещ, принадлежала на
настоящия ищец – в която част производството на това основание е останало
висящо.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 494/21.02.18г. по гр.д. № 806/16г. на ОС-Варна, с
което е прекратено частично производството по делото.
Определението може да се обжалва
с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя
/чрез процесуалния му представител/ пред ВКС, при наличието на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: