Р Е Ш Е Н И Е
№ 1819 13.05.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5286 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове по чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД против Г.Д.П. се твърди, че на *** Г.Д.П., в качеството на кредитополучател
е сключил договор за потребителски паричен кредит № *** с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание Общите условия на дружеството, неразделна част от договора. Твърди
се, че с факта на подписване на договора кредитополучателят удостоверявал, че
му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация, получил е
екземпляр от Общите условия, запознат е със същите и ги приема. По силата на
договора била предоставена сума от 50 000 лв., преведена по посочена от
кредитополучателя банкова сметка ******, като общият размер на кредита бил
51 500 лв., сбор от чистата му стойност от 50 000 лв. и такса за
разглеждане на кредита в размер на 1 500 лв. Таксата кредитополучателят се
задължил да изплати на ** бр. равни части, включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да
бъде включен в Групова застраховка, по която била договорена застрахователна
премия в размер на 2220.12 лв., била подписана и декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия била разделена на ** бр. месечни
плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски.
Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял
едномесечен гратисен период, в който, ако не било извършено плащане,
застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за
периода след *** по задължението не били начислявани месечни застрахователни
премии. Неразделна част от договора представлявал погасителният план, в който
бил посочен размерът на всяка погасителна вноска, включваща съответна част от
главницата по кредита, лихвата върху нея, таксата и съответната част от
застрахователната премия, падежът на всяка от вноските. Твърди се, че усвоената
парична сума за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва, с фиксиран месечен размер за целия срок на договора, като страните били
договорили годишен процент в размер на 11.49 %, или страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на действие на договора да бъде в общ размер
от 23 761.25 лв. Общата сума, подлежаща на връщане, била в размер на
77 481.37 лв., платима на ** бр. месечни погасителни вноски, всяка в
размер от 922.40 лв., първата от които дължима на ***, а последната – на ***,
която дата бил и крайният срок за издължаване по кредита.
Твърди се, че кредитополучателят не
изпълнявал задължението си по договора за заплащане в срок на погасителните
вноски, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл.12, ал.2, б. „а” от Общите условия. Твърди се, че от ищеца, заедно с
уведомително писмо за извършената цесия, до кредитополучателя било изпратено
писмено уведомление, според което поради просрочие и неплащане на погасителни
вноски, всички вземания по договора били изискуеми изцяло, считано от ***.,
като тези документи били получени от длъжника на дата *** Твърди се, че при
забава плащанията на сумите по договора и съобразно Общите условия, се дължи и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница, поради
което на длъжника било начислено обезщетение за забава в общ размер от 401.39 лв.
за периода от *** до датата на входиране на заявлението в съда. Твърди се, че
погасената до момента от кредитополучателя сума е в размер на 17 670.74
лв., с която били погасени възнаградителна лихва в размер на 8 479.26 лв.,
главница в размер на 8 505.41 лв., застрахователна премия в размер на
634.32 лв. и лихва за забава в размер на 51.75 лв.
Твърди се, че на *** между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „АСВ” ЕАД бил подписан договор за цесия, по силата
на който вземането срещу Г.Д.П. било прехвърлено на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности, вкл. и всички лихви, комисионни,
разноски на дружеството – кредитор. По силата на т.3.2 „АСВ” ЕАД имало право да
уведоми длъжниците за извършената цесия, като е посочено, че били направени три
опита за връчване на уведомително писмо за извършената продажба от дати ***, ***,
***, върнати съответно с отметки, че пратката не е потърсена от получателя;
лицето не е намерено на посочения адрес; няма никой на адреса. Направено е
искане да се приеме, че с връчване на приложеното към исковата молба
уведомително писмо за извършена цесия от ***, е налице надлежно съобщаване на
цесията и тя поражда действие за длъжника.
Изложени са обстоятелства за проведено
заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 579 по описа на ПРС за
2018г., като е посочено, че тъй като заповедта била връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, се предявявали и настоящите искове. Направено е искане да се приеме
за установено, че Г.Д.П. дължи на ищеца сумите от 24 007.15 лв. – частично
претендирана сума по договор за паричен заем № ***/***, представляваща главница
по ** бр. погасителни вноски за периода от *** до ***, 401.39 лв. обезщетение
за забава върху главницата за периода от *** до ***, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 579/2018
г. на ПРС. С исковата молба са претендирани направените по делото разноски,
както и тези по проведеното заповедно производство.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесното
вземане не е предсрочно изискуемо, е направено искане за осъждане на ответника
да заплати на ищеца непадежиралите по погасителен план вноски в размер на
24 007.15 лв. частично претендирана сума по договор за паричен заем № ***/***,
представляваща главница по ** бр. погасителни вноски за периода от *** до ***,
401.39 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от *** до ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното погасяване на сумите.
В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен
отговор от назначения на ответника особен представител адв.Р., със становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради което е направено
искане за тяхното отхвърляне. Оспорват се всички твърдения по исковата молба,
както и автентичността на подписите, посочени за положени от ответника в
договор за потребителски паричен кредит № *** от дата ***, общите условия към
него и погасителен план, искане за отпускане на паричен заем, искане за
рефинансиране на съществуващ дълг от ***, декларация за приемане на
застраховането. Посочено е, че договорът за потребителски кредит е нищожен,
поради противоречие с чл.11 и сл. ЗПК. В същия се съдържали неравноправни
клаузи, сключен бил при общи условия, при превишаващ интерес на ищеца. Оспорва
се предсрочната изискуемост на кредита, поради отсъствие на предпоставките за
това. Договорът бил сключен в нарушение на чл.5, ал.2 ЗПК. Посочено е, че
цесията не е валидно съобщена на ответника и ищецът не притежава правото на
иск. Ищецът и неговият праводател били ползващи се лица по сключената между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, Клон България”, ЕИК ********* и „Кардиф Общо застраховане,
Клон България”, ЕИК *********, поради което следвало да представят
доказателства дали не са получили застрахователно обезщетение, дали е предявена
застрахователна претенция, тъй като ако са получили застрахователно
обезщетение, покриващо исковата сума, то тя не се дължала от ответника.
В рамките на предоставения срок по
делото е постъпило становище от „Кардиф Животозастраховане, Клон България”, ЕИК
********* и „Кардиф Общо застраховане, Клон България”, ЕИК *********,
конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответника, с което не
се оспорва, че към договор № ***/*** между Г.Д.П. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е била добавена и застраховка „Кредитна протекция”
застрахователен пакет „А”, за рисковете „Смърт, настъпила в резултат на
злополука и заболяване, Трайно намалена или загубена работоспособност, в
резултат на злополука или заболяване, Временна неработоспособност, в резултат
на злополука или заболяване”, покривани от застрахователите. Посочено е, че
застрахованото лице Г.Д.П. е заплащал редовно дължимата месечна застрахователна
премия в размер на 26.43 лв., считано от *** и до месец *** *** – момент на
последно плащане на премия по тази застраховка. Съдържа се позоваване на чл.8
от Общите условия по застраховката, като е посочено, че застраховката е
прекратена от ***, когато е изтекъл предоставеният от застрахователите гратисен
период за заплащане на просрочените застрахователни премии. Не била налице и
хипотезата за възстановяване на индивидуалното застрахователно покритие. Поради
това застраховката била прекратена преди изтичане на срока й, като при
застрахователите не било постъпвало уведомление за настъпило застрахователно
събитие по сключената застраховка в срока на осигуреното застрахователно
покритие.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 579 по описа на ПРС за 2018г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено Г.Д.П. да заплати на „АСВ” ЕАД сумата от 24 007.15 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен между Г.П. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, представляваща ** бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от *** до ***, по отношение на които е настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.13, ал.2, б. „А” от Общите условия към договора за кредит, считано от ***, обезщетение за забава в размер на 401.39 лв. за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за ДТ в размер на 488.17 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Представен е договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Г.Д.П., с чиста стойност на кредита 50 000 лв., ГЛП: 11,49 %, ГПР: 14.30 %, като заемът е следвало да се върне на ** бр. месечни вноски, при месечна сума от 922.40 лв., с падежна дата 14-то число на месеца, с първа вноска – ***.
Представени са Общи условия за отпускане на потребителски кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, декларация за приемане на застраховането от ***, Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс” на кредитополучателите на банкови кредити, погасителен план към договор № *** от ***, искане за рефинансиране на съществуващ дълг от ***.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се е задължило ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля на „АСВ” ООД възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови кредити по Приложение № * към всеки договор за цесия. Представен е и индивидуален договор за цесия от ***, ведно с Приложение № * към него, част от което представлява и вземането на цедента против Г.Д.П. по договор № *** от ***.
По силата на представеното пълномощно, „АСВ” ЕАД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу тях.
По делото са представени и * бр. уведомителни писма от ***, *** и *** до Г.Д.П. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „АСВ” ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания, ведно с * бр. разписки към тях, видно от които адресатът не е открит на адреса и пратките не са потърсени.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимата по договора главница за периода от *** до *** е 23 214.50 лв., дължимата договорна лихва за същия период е в размер на 3 664.60 лв., дължимата застраховка – 792.90 лв., или общо дължимата сума е 27 672 лв. За периода от *** до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** лихвата за забава възлиза на сумата от 1 089.79 лв. Според вещото лице до датата на извършване на проверката от негова страна – *** извършените по договора плащания са в общ размер от 17 565.02 лв., с които са погасени, както следва: месечни застраховки – 528.60 лв., договорна лихва – 8 479.26 лв., главница – 8 505.41 лв., просрочена лихва – 51.75 лв.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-почеркова експертиза, според което подписите за „потребител”, „застрахован”, „платец” в договор за потребителски паричен кредит от дата ***, Общи условия към него и погасителен план, искане за рефинансиране на съществуващ дълг от *** и декларация за приемане на застраховането са изпълнени от лицето Г.Д.П..
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 579 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
С отговора на исковата молба е направено възражение, че цесията не е валидно съобщена на ответника и ищцовото дружество не притежава правото на иск за процесното вземане. По делото са представени *** броя уведомителни писма от ***, *** и *** до Г.Д.П. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „АСВ” ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания, като действително, видно от приложените към тях * бр. разписки, уведомленията не са връчени на адресата. Предвид приложените обаче към исковата молба пълномощно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД към „АСВ” АД да уведомява от името на първото дружество всички длъжници за прехвърлянето на вземанията, съдът намира, че е налице надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Действително, назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на посочената разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителните писма за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Актуалната съдебна практика приема дори и че уведомяването за прехвърляне на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен представител /решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/. Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен кредит.
Безспорно се установи по делото, че между Г.Д.П. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен процесният договор за потребителски паричен кредит № ***от м. *** *** Неуспешно бе оспорването автентичността на сключения договор за паричен кредит, като вещото лице по съдебно-почерковата експертиза е категорично в извода си, че подписите за „потребител”, „застрахован”, „платец” в договор за потребителски паричен кредит, Общи условия към него и погасителен план, искане за рефинансиране на съществуващ дълг и декларация за приемане на застраховането са изпълнени от лицето Г.Д.П.. Според клаузата на чл.12, ал.2, б. „а” от Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, дружеството има право да обяви всичките си вземания по кредита, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, за предсрочно изискуеми в пълен размер, при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че от страна на Г.П. по договора са внесени суми в общ размер от 17 565.02 лв., отразени в табличен вид от вещото лице по дати и размери, с първа вноска на дата *** и последна вноска на дата ***, като това са и всички плащания по договора до момента на извършване на проверката на вещото лице – ***, с оглед на което неоснователно е наведеното с отговора на исковата молба възражение, че не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Неоснователно е и възражението, че ищцовото дружество и неговият праводател са ползващи се лица по сключена застраховка и е възможно да са получили застрахователно обезщетение. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, както и от представеното от третите лица – помагачи на страната на ответника извлечение е видно, че Г.П. е заплащал редовно дължимата месечна застрахователна премия в размер на 26.43 лв., считано от *** *** до месец *** ***, след който момент плащанията са преустановени. Според разпоредбата на чл.8 от Общите условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите по банкови кредити при неплащане от застрахования на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж, застрахователите осигуряват гратисен период до падежа на следваща погасителна вноска, в срока на който застрахователните покрития остават в сила. В случай, че застрахованият не е заплатил дължимата премия по време на предоставения гратисен период /какъвто е настоящият случай/, индивидуалното застрахователно покритие се прекратява автоматично в 24.00 ч. на деня, предхождащ падежа на следваща дължима месечна вноска. В този смисъл и според твърденията на застрахователите, застраховката е прекратена от дата ***, когато е изтекъл предоставеният от застрахователите гратисен период за заплащане на просрочените застрахователни премии. Освен това не се твърди и не се установява да е постъпвало уведомление за настъпило застрахователно събитие по сключената застраховка.
Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, който е фиксиран, начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, приложен е погасителен план, предвидено е правото на потребителя да прекрати предсрочно договора, както и условията за прекратяване на договора, поради което съдът намира, че договорът е действителен, както и не са налице неравноправни клаузи.
Както се посочи по-горе, от приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е
преустановил плащанията на погасителни вноски по процесния договор за кредит на
***, от когато датира последното по договора плащане. С него задълженията по
същия не са погасени. В т.12, ал.2, б. „а“ от общите условия към процесния
договор за кредит, които са приети от ответника и с това станали неразделна
част от самия договор, е предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита,
в който случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем,
следователно налице са предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита.
Последната обаче не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на
длъжника да погаси която и да е било месечна вноска, а може да бъде обявена по
преценка на кредитодателя по аргумент от нормата на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции. Според установената съдебна практика, както и разясненията
по т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва
чрез едностранно изявление на кредитодателя до длъжника, включително в
случаите, когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере
вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е
предвидена т.нар.”автоматична” предсрочна изискуемост, вземането става
изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника. В посоченото
тълкувателно решение е постановено още, че правото на кредитора да обяви
предсрочната изискуемост следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В случая от представените от ищеца писмени
доказателства не се установява предсрочната изискуемост да е обявена на
длъжника, както се твърди в исковата молба, тъй като трите броя уведомителни
писма до Г.Д.П., в които се съдържа и уведомяване, че поради просрочие и
неплащане на погасителни вноски всички вземания са изискуеми изцяло и в пълен
размер, считано от ***, не са връчени на адресата. С оглед изложеното и по-горе
относно актуалната съдебна практика, следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост в случая е обявена на ответника с връчването на препис от исковата
молба и приложенията към нея на особения представител по делото. Няма пречка
предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника от цесионер, а не от
първоначалния кредитор, тъй като съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности. Правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо
е принадлежност към вземането, която преминава върху новия кредитор, ведно със
самото вземане. Поради това и следва да се приеме, че получаването на писмото
за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията е станало чрез
връчване на исковата молба и приложенията към нея, поради което и съдът намира,
че е настъпила предсрочната изискуемост по процесния договор, считано от ***.
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на
която волеизявлението на кредитора/цесионера, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, респективно до особения
представител. Предсрочната изискуемост на вземането по кредита променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането, тъй като вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали
на основание договора за кредит. Доколкото основанието на вземанията е едно и
също и предмет на подаденото заявление по чл.410 ГПК и на установителния иск за
главница са вноски с ненастъпил падеж – ** бр. погасителни вноски за периода от
*** до ***, както и предвид липсата на доказателства за извършено плащане от
ответника, съдът намира, че този иск следва да бъде уважен, като се признае за
установено съществуването на вземане на ищеца към ответника за сумата от
24 007.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Предмет на заповедта за изпълнение и на
исковата молба е и обезщетение за забава върху главницата за периода от *** до
датата на входиране на заявлението в съда – ***. Действително вземането за
обезщетение за забава в размер на 401.39 лв. е основано на чл. 12, ал. 1 от общите
условия за отпускане на потребителски кредит и е дължима при предсрочна
изискуемост на кредита. Предвид обстоятелството обаче, че към посочената начална
дата – ***, не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а предсрочната
изискуемост настъпва от момента на обявяването й на длъжника, то уговорената
лихва според настоящия съдебен състав не се дължи за претендирания период и
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважаване на главния иск, без
разглеждане следва да бъдат оставени предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове, като само за пълнота се отбележи, че дори да бъде разгледан
по същество искът за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 401.39 лв.
обезщетение за забава, същият би бил неоснователен, по вече изложените по
отношение на установителния иск за същото вземане съображения и доколкото
предсрочната изискуемост не е настъпила от дата *** – началния момент на тази
претенция.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски. Предвид
разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Уважената част
от исковете възлиза на сумата от 24 007.15 лв., а отхвърлената – на 401.39
лв. Направените в заповедното производство разноски възлизат на сумата от 538.17
лв. /от които 488.17 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, а в
исковото производство – на сумата от 2 034.37 лв. /от които 522.12 лв.
внесена ДТ, 1 262.25 лв. внесено възнаграждение за особен представител, 150
лв. депозит за вещо лице по ССчЕ, 100 лв. определено от съда възнаграждение за
юрисконсулт по исковото производство/. При тези данни в тежест на ответника следва
да се възложат разноски в размер на 529.32 лв. по заповедното производство и 2 000.92
лв. по исковото производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Районен съд Пловдив и сумата от 150 лв., изплатена от бюджета на съда,
за възнаграждение на вещото лице.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.П., ЕГН ********** *** дължи „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 24 007.15 лв. /двадесет и четири хиляди и седем лева и 15 ст./ частично претендирана сума, представляваща главница по ** бр. погасителни вноски за периода от *** до *** по договор за потребителски паричен кредит № *** от м.*** ***, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед № *** от *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 579 по описа на ПРС за 2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 401.39 лв. /четиристотин и един лева и 39 ст./, представляващо обезщетение за забава за периода от *** до датата на постъпване на заявлението в съда – ***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. против Г.Д.П., ЕГН ********** ***
искове последният да бъде осъден да заплати сумата от 24 007.15 лв. частично претендирана сума
по договор за паричен заем № ***/***, представляваща главница по ** бр.
погасителни вноски за периода от *** до ***, 401.39 лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на сумите.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 529.32 лв. /петстотин двадесет и девет лева и 32 ст./ разноски за производството по частно гр. дело № 579 от 2018г. и 2 000.92 лв. /две хиляди лева и 92 ст./ разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, изплатена от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на Г.Д.П. - „Кардиф Животозастраховане, клон България”, ЕИК ********* и „Кардиф Общо застраховане, клон България”, ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.