Старозагорски
окръжен съд - 1 - н.о.х.д. № 15/2015 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия С.Д.И. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198,
ал.1, пр.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, за това, че на 29.08.2014 г. в гр.Стара Загора е отнел чужди движими
вещи – 1 бр. дамска чанта на стойност 20 лв., 1 бр. мобилен телефон марка
„Самсунг GT- Е2600” на стойност 71,40 лв., 1
бр. очила с 2,5 диоптър на стойност 56 лв., 1 бр. слънчеви очила на стойност 5 лв., 1 брой кафяво портмоне на стойност
7,50 лв., 1 брой червено портмоне на стойност 20 лв., паричната сума от 500
лева и паричната сума от 180 евро, равняваща се на 352,04 лева – или всички
вещи на обща стойност 1031,94 лв. от владението на собственика им С.С.И., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
деянието е извършено в условията на опА. рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.
„а” от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с
чл.29, ал.1, б.”а” от НК срещу подсъдимия И.. Счита, че на подсъдимия И. следва
да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер, предвиден в
закона, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо
общежитие от „закрит” тип, тъй като са налице немалко отегчаващи вината
обстоятелства.
Подсъдимият С.Д.И. твърди, че не е
извършил престъплението, в което е обвинен. Моли съда за оправдателна присъда.
Подробни съображения за това развиват в пледоарията си защитниците му адв. С.П.,
ад. Б.Б. и адв. Г.С..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Подсъдимият С.Д.И. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият И. бил известен с прякорите
„А.” и „П.”.
Свидетелката С.С.И. живеела и
понастоящем живее в гр. Стара Загора – на ул. „****” № 38. Тя работела в МБАЛ
„Св. Иван Рилски” – Стара Загора и рожденият й ден бил на 29-ти август.
На 29.08.2014 г., надвечер, свидетелките
С.С.И. с две свои колежки и приятелки
/едната от които била Р.Б.Д./ били в заведението „Н.” на ул. „О. П” в гр. Стара
Загора. Същият ден свидетелката И. имала рожден ден и по този повод тя почерпила.
Около 20 ч. трите жени напуснали
заведението и тъй като времето било топло и приятно, тръгнали да се разхождат,
като свидетелката И. изпратила свидетелката Д. *** и бул. „С. В.”.
-
2 -
Там двете приятелки се разделили и свидетелката
И. ***, след това завила на север по ул. „****” /бивша ул. „****”/, а след това
надясно /на изток/ по бул. „****”, за да се прибере
Тъй като свидетелката И. *** и блокът й
бил от южната страна на същата улица, тя се движела по южния тротоар, в посока
от запад на изток. През рамо свидетелката И. носела дамската си чанта /черна на
цвят, малка, тип плик, с две дълги тънки дръжки/, като я стискала под мишница,
а в другата си ръка държала роза. В чантата си свидетелката И. имала 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг GT- Е2600” със СИМ карта на
„Виваком” /мобилен № ****/, 1 бр. очила
с 2,5 диоптъра, 1 бр. слънчеви очила, 1 бр. кафяво портмоне имитиращо
естествена кожа, 1 брой червено портмоне от естествена кожа, сумите от 500 лева
и от 180 евро, лични документи – лична карта, СУМПС, контролен талон и
свидетелство за регистрация на МПС, 2 дебитни карти, едната на „Алфа банк”, а
другата на „Пиреус банк” /”Милениум банк”/.
Малко по-назад от свидетелката И. вървял
подсъдимият С.Д.И..*** с ул. „М.К.” свидетелката И. била настигната от подсъдимия
И., който дръпнал силно дамската й чанта. Въпреки че свидетелката И. била
изненадана, тя също дръпнала чантата към себе си, като държала дръжките й. В
резултат на това дърпане в двете посоки дръжките на дамската чанта се скъсали и
останали в ръката на свидетелката И., а подсъдимият И. *** и побягнал с чантата
на север, към ул. „В.Л.”.
Свидетелката И. хукнала след него и се
опитала да го настигне, но подсъдимият И. бягал много бързо и се изгубил между
жилищните блокове от северната страна на ул. „****”.
Свидетелката
И. спряла един автомобил и помолила водача му да й помогне. Тя се качила в
автомобила и двамата се опитали да догонят подсъдимия И., но не успели –
стигнали до ул. „В.Л.” /първата успоредна на ул. „****” на север/, където вече
нямало и следа от подсъдимия И..
След това непознатият шофьор закарал
свидетелката И. до дома й, откъдето тя се обадила на тел.112 и съобщила за
случилото се.
Сигналът бил подаден в 20.26 ч., записан
и препратен към Второ РУП – Стара Загора, видно от писмо № УРИ 105840-65/17.03.2015
г. от Дирекция „Национална система 112”,
„Районен център 112”
– Бургас, към което е приложен и изисканият от съда компакт диск /л.78 и л.79
от настоящото дело/.
Подаденият от свидетелката И. сигнал бил
приет и записан във входящия дневник на Второ РУП – Стара Загора, видно от
писмо № 824500-4344/19.03.2015 г., писмо № 824500-5395/03.04.2015 г. и от копието
от входящия дневник, изискано от съда /съответно, л.75 – л.77 и л.80 – л.83 от
настоящото дело/.
По случая било образувано д.п. № ЗМ
740/2014 г. по описа на Второ РУП – Стара Загора.
На следващия ден свидетелят Г. И. Б. /инспектор
в сектор
Старозагорски
окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 15/2015 г.
„Криминална полиция” при Второ РУП – Стара Загора/
разпитал свидетелката И., след което заедно посетили мястото на произшествието
и минали по пътя за бягство на извършителя, който И. показала.
А подсъдимият И., на 29.08.2014 г., се
прибрал в кв. „Лозенец” в гр. Стара Загора, където живеел, заедно с отнетите
вещи.
На другия ден – 30.08.2014 г.,
подсъдимият И. и свидетелите Г.Т.Г. /по прякор „Г.”/ и А.Д.З., с автомобила на
сестрата на свидетеля Г., тръгнали за гр. Сливен. По пътя подсъдимият И.
извадил отнетия от свидетелката И. мобилен телефон /който бил с плъзгащ се
панел/ и го показал на спътниците си. Тъй като свидетелят Г. харесал телефона,
подсъдимият И. му го дал, като в замяна получил мобилния телефон на Г..
В гр. Сливен свидетелят Г. дал телефона,
получен от подсъдимия И., на приятелката си Милена, която през м. септември му
го върнала.
С протокол за доброволно предаване от
11.09.2014 г. свидетелят Г. предал на органите на полицията мобилен телефон марка „Самсунг GT- Е2600”
/л.38 от д.п. № ЗМ 740/2014 г. по описа
на Второ РУП – Стара Загора/. При предаването свидетелят Г. дал следните
собственоръчно написани писмени пояснения: „Телефона ми го даде моя приятел С.
когато пътувахме за Сливен. Сас нас беше и моя приятел А.”.
Видно от заключението на съдебно-оценителната
експертиза от 01.12.2014 г. /л.75 – л.79 от
д.п. № ЗМ 740/2014 г. по описа на Второ РУП – Стара Загора/, стойността на
отнетите от С.С.И. вещи към 29.08.2014 г. е, както следва: 1 брой дамска чанта от естествена кожа – 20 лв.,
1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг GT- Е2600” със СИМ карта на
„Виваком” – 71,40 лв., 1 бр. очила с 2,5
диоптър – 56 лв., 1 бр. слънчеви очила, без марка – 5 лв., 1 бр. кафяво
портмоне, имитиращо естествена кожа – 7,50 лв., 1 бр. червено портмоне от
естествена кожа – 20 лв. Стойността на отнетите вещи е общо 179, 90 лв.
Заключението е компетентно и мотивирано
и съдът го възприема.
По делото е безспорно, че по отношение
на свидетелката И. *** е извършен грабеж, като са й отнети описаните по-горе
вещи.
По делото се спори за мястото на
извършения грабеж и за авторството на деянието.
Прокурорът поддържа становището, че грабежът
е извършен на ул. „****”, преди пресечката
с ул. „М.К.”, и че извършителят е подсъдимият И..
Защитата на подсъдимия И. твърди, че не
е доказано с категоричност мястото на извършването на грабежа; поддържа тезата,
че това е станало в Градската градина, до Универсалния магазин в гр. Стара
Загора, както и че негов автор е свидетелят Р.И.Р., от когото подсъдимият И. е
купил инкриминирания телефон за 20 лв.
- 4 -
Предвид становищата на страните и изложената
по-горе фактическа обстановка по делото, приета от съда, следва да се обсъдят
подробно обясненията на подсъдимия И., показанията на разпитаните свидетели и
всички останали доказателства, събрани по делото.
Според съда, по делото са събрани
безспорни доказателства относно мястото на извършването на грабежа.
Това са показанията на свидетелите И.
/пострадала и очевидец на случилото се/ и Б. /инспектор от Второ РУП – Стара
Загора, който на следващия ден заедно с пострадалата посетил мястото на
произшествието/.
Показателно за това, че мястото на
грабежа е на ул. „****”, преди пресечката
с ул. „М.К.”, е обстоятелството, че точно в тази отсечка ул. „****” се пресича
с ул. „С. С.”. Именно по последната улица на горе /на север/, според свидетелката
И., избягал извършителят.
Описаното място и същия маршрут
свидетелката И. показала на 30.08.2014 г. на свидетеля Банев, който с нея
огледал мястото и района на произшествието.
В този район ул. „С. С.” на юг се
пресича с на ул. „****”, а на север – с ул. „В.Л.”. Именно там е регистриран и
последният разговор с мобилния телефон, вече отнет от свидетелката И., видно от
представената разпечатка /л.36 от д.п. № ЗМ 740/2014 г. по описа на Второ РУП –
Стара Загора/.
Налице са и писмени доказателства за
мястото на грабежа – посочените по-горе писмо № 824500-4344/19.03.2015 г.,
писмо № 824500-5395/03.04.2015 г. и копието от входящия дневник, изискано от
съда /съответно, л.75 – л.77 и л.80 – л.83 от настоящото дело/. От тези
документи е видно, че непосредствено след извършването на грабежа пострадалата И.
е съобщила, че мястото на престъплението е на ул. „****”, преди пресечката с ул. „М.К.”.
Неоспорими доказателства в горния смисъл
са и писмо № УРИ 105840-65/17.03.2015 г. от Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112” – Бургас, и приложения
към него компакт диск, на който е записано обаждането на свидетелката И. /съответно,
л.78 и л.79 от настоящото дело/.
Според посоченото писмо, на 29.08.2014
г., в 20.26 ч., е регистрирано повикване към тел.112, за възникнал инцидент –
престъпление против личността, в гр. Стара Загора, на бул. „****”. Повикването
е постъпило от телефон 0879 **** от лице, което се е представило като С.С.И..
В съдебното заседание на 06.04.2015 г.
по настоящото дело съдът и страните изслушаха звукозаписа, съдържащ се на
изпратения от „Районен център 112”
– Бургас компакт диск. От звукозаписа ясно се чува съобщеното от свидетелката И.
на оператора на тел.112, непосредствено след грабежа: „Вървях по „С.”, от „****”
на дясно, и първата пряка сигурно беше – един млад циганин ми взе чантата…”.
Същото съобщава свидетелката И. и на
дежурния във Второ РУП – Стара Загора.
Старозагорски
окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 15/2015 г.
Действително, свидетелката Д. заявява,
че И. на следващия ден й е казала, че грабежът е станал около С. ц. /който се
намира на ул. „****”, под ул. „****”/. Но тези показания по никакъв начин не могат
да разколебаят извода на съда за мястото на инкриминираното деяние – а именно –
на ул. „****”, преди пресечката с ул. „М.К.”.
Защитата на подсъдимия И. поддържа
тезата, че грабежът е станал в Градската градина, до Универсалния магазин,
както и че негов автор е свидетелят Р., от когото подсъдимият И. е купил
инкриминирания телефон.
В подкрепа на горното становище защитата
на подсъдимия И., освен неговите обяснения, сочи и показанията на свидетелите Р.И.Р.
/по прякор „К.”/, Х.Н.К. /по прякор „К.”/, А.Д.З. и Г.Т.Г. /по прякор „Г.”/.
Свидетелят Р. разказва, че взел един
телефон от „леличката, която беше седнала на една пейка, в градинката до
универсалния магазин” /л.39, стр.1 от настоящото дело/. Според свидетеля Р.,
той не видял как изглежда жената, от която отнел чантата; не си спомня дали
това се е случило през деня и как изглежда чантата, защото след това я хвърлил;
твърди, че в чантата имало 160 евро и 100 лв., телефон без СИМ-карта, едно
портмоне и документи; категоричен е, че в чантата нямало очила.
А свидетелката И. е категорична както за времето, мястото и начина на извършване
на деянието, така и за това какво точно й е отнето. А именно: 1 бр. дамска
чанта /черна на цвят, малка, тип плик, с две дълги тънки дръжки/, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг GT- Е2600” със СИМ карта на
„Виваком” /мобилен № 0896 ****/, 1 бр.
очила с 2,5 диоптър, 1 бр. слънчеви очила, 1 брой кафяво портмоне, 1
брой червено портмоне, паричната сума от 500 лева и паричната сума от 180 евро.
Свидетелката Д. потвърждава къде са били
същата вечер с И. и с още една колежка, докъде я е изпратила и какъв е бил
маршрутът й на връщане. Свидетелката Д. без колебание заявява: „Тя беше с една
малка чантичка, преметната през рамо” /л.85, стр.1 от настоящото дело/.
Предвид гореизложеното, съдът не може да
приеме за достоверен разказа на свидетелят Р. и това, че признанието за
извършеното от него престъпление се отнася за случая, предмет на настоящото
наказателно производство. Основание за тези изводи дава пълното несъответствие между
основните обстоятелства от фактическата обстановка, установена по делото и
изложена по-горе, и основните обстоятелства за деянието, на което твърди, че е
автор свидетелят Р..
Тези разминавания се отнасят до:
-място на извършване на деянието;
-време на извършване на деянието;
-начин на извършване на деянието;
- 6 -
-описание на пострадалата;
-предмет на престъплението – описание на
чантата и на съдържащите се в нея вещи.
Действително, в съдебното заседание на
16.02.2015 г. на свидетеля Р. е предявен отнетият от свидетелката И. мобилен
телефон, при което Р. заявява: „Това е телефона, в него нямаше СИМ-карта, не
съм проверявал, нямаше, мисля, че нямаше” /л.39, стр.2 – горе, от настоящото
дело/. Но следва де се има предвид, че в случая на свидетеля Р. се предявява
една вещ /очевидно – отнетата/. По друг начин биха стояли нещата, ако свидетелят
Р. е поставен в условията на разпознаване на предмети, което
процесуално-следствено действие, безспорно, би имало по-голяма тежест.
Подсъдимият И. твърди, че вечерта на
29.08.2014 г., в една уличка на кв. Лозенец”, свидетелят Р. извадил банкнота от
50 лв. и купил от свидетеля К. мобилен телефон м. „Нокиа”, с две тонколонки.
Веднага след това, по думите на
подсъдимия И., той самият купил от свидетеля Р. „крадения телефон” за 20 лв. Подсъдимият
И. заявява, че тогава с Р. са били само двамата /„Не, не, останахме насаме и аз
купих телефона от Р.” – л.34, стр.2 от настоящото дело/, след което твърди, че
и „К.” /свидетелят К./ бил с тях /л.40, стр.2 от настоящото дело/.
След това тримата отишли в
интернет-залата, която държал свидетелят З., и там Р. почерпил с по един дюнер.
Подсъдимият И. отговаря противоречиво на
въпроса попитал ли е свидетеля Р. дали мобилният
телефон марка „Самсунг GT- Е2600” е краден или не. Твърди, че на следващия
ден, по пътя за гр. Сливен, е дал същия телефон на свидетеля Г., тъй като той
го е харесал за приятелката си.
Свидетелят К. твърди, че описаната
по-горе „размяна” на телефони между него, Р. и И. е станала в интернет-залата,
която държал З..
А свидетелят З. твърди, че в
интернет-залата му тогава имало много момчета, които хапвали и пийвали.
Заявява: „С. и Р. правиха някакви оферти, за които аз не знам” /л.38, стр. 1 от
настоящото дело/. Обяснява, че не е видял размяната на телефоните, но видял
инкриминирания телефон първо у Р., след това яли дюнери и след един час видял
същия телефон у И.. Поради това свидетелят З. направил извода, че Р. и И. са
направили някаква размяна – продаване или подаряване /л.38, стр.2 от настоящото
дело/.
Свидетелят Г. заявява: „… видях, че в С.
имаше един телефон… попитах го от къде го е взел, С. ми отговори от един
приятел и това беше” /л.36, стр.1 от настоящото дело/.
Съдът счита, че обясненията на
подсъдимия И. са неговата защитна позиция, която в действителност не се
подкрепя от показанията на свидетелите Р., К., З. и Г..
Посочените гласни доказателства бяха
обсъдени по-горе, като съдът отдели особено внимание на показанията на
свидетеля Р.. Същите са противоречиви /както вътрешно, така и помежду си/ и не
съответстват на останалите доказателства по делото.
Старозагорски
окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 15/2015 г.
На първо място, съдът не кредитира
показанията на свидетеля Р. относно това, че той е автор на инкриминираното
деяние, с оглед подробните съображения за това, изложени по-горе. А именно
пълното несъответствие между престъплението, предмет на настоящото дело, и
престъплението, описано от свидетеля Р., за което той признава, че е извършил. Тези
несъответствия са:
-място на извършване на деянието;
-време на извършване на деянието;
-начин на извършване на деянието;
-описание на пострадалата;
-предмет на престъплението – описание на
чантата и на съдържащите се в нея вещи.
От този основен извод произтичат и
останалите разсъждения на съда за неправдоподобност както на останалата част от
показанията на свидетеля Р., така и на показанията на свидетелите К. и З.
относно т.нар. „размяна на телефони” между Р., К. и И..
Разминаванията в посочените гласни
доказателства се отнасят до:
-място на последователната размяна на
телефоните – първо между Р. и К. и после между Р. и И. – в уличка в кв.
Лозенец” или в интернет-залата на З.;
-кой е видял размяната на телефоните –
по делото има коренно противоречиви данни по този въпрос, и то както от
подсъдимия И., така и от свидетелите Р., К. и З. ;
-кога е станал размяната на телефоните –
преди или след като всички са яли дюнери в интернет-залата на З..
Поради това съдът не приема за
достоверна описаната от защитата последователна „размяна на телефони” и счита,
че изложеното от Р., К. и З. цели да оневини подсъдимия И., който е пълнолетен
и осъждан. За разлика от свидетеля Р., който е роден на *** г. и е неосъждан.
Тъй като свидетелката И. е видяла
нападателя си само в гръб, тя дава следното описание: „Беше с черна коса,
атлетичен, среден на ръст, с бяла тениска с къс ръкав и бягаше много силно”
/л.52, стр.1 от настоящото дело/.
По подобен начин И. описва извършителя,
видно от звукозаписа, съдържащ се в изпратения от „Районен център 112” – Бургас компакт диск /на
л.79 от настоящото дело/. А именно, като „млад циганин”, „младо момче със
по-светла блуза и три-четвърти панталони”, „среден на ръст, около 20-годишен”.
Действително, това не е достатъчно да се
идентифицира извършителят. Но предвид обсъдените по-горе доказателства, се
налага безспорният извод, че първият човек, който след извършването на грабежа
над свидетелката И. на 29.08.2014 г. е държал мобилния й телефон /една от
отнетите вещи/, е подсъдимият И.. А оттук следва и логичният, единствен и
категоричен извод, че подсъдимият И. е извършителят на инкриминираното деяние.
Още повече, че всички съобщени от
свидетелката И. белези на нападателя й, макар и общи, се отнасят към подсъдимия
И..
- 8 -
Възражението на защитата на подсъдимия И.,
че той е женен човек, сериозен и не носи три-четвърти панталони, е
несъстоятелно и голословно. Същото не би могло да се отнесе към предмета на
доказване по настоящото дело.
Същото се отнася и до възраженията на
защитата на подсъдимия И., че през м. септември 2014 г. той взел от майка си
/свидетелката А.М.Д./ 30 лв. за лична
карта и че бил малтретиран от органите на полицията /във всеки един момент на
наказателното производство подсъдимият И. твърди, че е купил инкриминирания
телефон от свидетеля Р., като последното оплакване е направено едва в хода на
съдебното следствие/.
Видно от справка за съдимост №
3181/12.09.2014 г., издадена от Старозагорския районен съд /л.14 – л.15 от д.п.
№ ЗМ 740/2014 г. по описа на Второ РУП – Стара Загора/, подсъдимият И. е
осъждан няколкократно за извършени престъпления против собствеността.
Със споразумение от 05.03.2010 г. по
н.о.х.д. № 335/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, за престъпление
по чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК на
подсъдимия И. е наложено наказание две години „лишаване от свобода”, при
първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип.
Наказанието е изтърпяно на 26.07.2011 г. с помощта на 4 месеца и 16 дни от
работа в негова полза.
Горното съдебно минало обуславя
квалификацията „опасен рецидив” по чл.29, ал.1, б.”а” от НК на извършеното от
подсъдимия И. деяние – същото е извършено след като подсъдимият е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и от изтърпяване на
това наказание /на 26.07.2011 г./ до извършване на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство /на 29.08.2014 г./ не са изтекли пет
години.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимия И., показанията
на свидетелите И., Д., Б., Г., Р., З., К. и Д., разпитани в хода на съдебното
следствие, заключенията на вещото лице К. и приложените към делото писмени и
веществени доказателства.
Въз основа на установената по-горе
безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И. е осъществил
от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието,
визирано в по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с
чл.29, ал.1, б.”а” от НК, понеже на 29.08.2014 г. в гр.Стара Загора
е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта на стойност 20 лв., 1 бр.
мобилен телефон марка „Самсунг GT- Е2600” на стойност 71,40 лв., 1 бр. очила с 2,5 диоптър на стойност 56 лв.,
1 бр. слънчеви очила на стойност 5 лв., 1
брой кафяво портмоне на стойност 7,50 лв., 1 брой червено портмоне на стойност
20 лв., паричната сума от 500 лева и паричната сума от 180 евро, равняваща се
на 352,04 лева – или всички вещи на обща стойност 1031,94 лв. от владението на
собственика им С.С.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.
Старозагорски
окръжен съд - 9 - н.о.х.д. № 15/2015 г.
От субективна страна престъплението по чл.199,
ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК е извършено с пряк умисъл – подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият И. е упражнил принуда спрямо
свидетелката И. под формата на сила, чиято цел е била да отнеме дамската чанта,
ведно със съдържанието й, от владението на пострадалата. Именно употребата на
сила /дръжките на чантата са се скъсали и са останали у свидетелката И./ квалифицира
деянието като грабеж /Р-381-86-І н.о., Р-218-86-І н.о. и др./.
При отнемането от владението на другиго
на вещ, която е предназначена за съхраняване или за пренасяне на вещи, пари или
други ценности, макар и при извършване на деянието да не знае какво е
съдържанието на тази вещ, то умисълът на дееца обхваща като предмет на
престъплението освен вещта – и нейното съдържание /Р-20-85-ІІ н.о./.
Така е и в настоящия случай, при който
подсъдимият И. е употребил сила, за да отнеме от владението на свидетелката И.
дамската чанта й, ведно със съдържанието й, описано подробно по-горе.
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че
наказанието на подсъдимия И. следва да се определи при превес на смекчаващите
вината обстоятелства: подсъдимият е млад човек и има възможност да се поправи,
има семейство /жена и две деца/, дава обяснения по обвинението. Отегчаващи вината
обстоятелства са, че подсъдимият е осъждан и за други престъпления против
собствеността /като се изключи осъждането, което обуславя квалификацията по
чл.29, ал.1, б.”а” от НК/. Ето защо, съдът намира, че наказанието на подсъдимия
И. следва да се определи в минималния размер, предвиден в чл.199, ал.1, т.4,
във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, а
именно пет години лишаване от свобода /законът предвижда от пет до петнадесет
години лишаване от свобода/.
На основание чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва
да определи на подсъдимия И. първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието пет години
лишаване от свобода в затворническо общежитие от „закрит” тип.
Съдът счита, че не следва и не може да наложи на
подсъдимия И. наказанието конфискация до една втора от имуществото на виновния,
предвидено в чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1 от НК /по преценка на
съда/, тъй като подсъдимия И. е
декларирал, че не притежава имущество /декларация за СМПИС от 12.09.2014 г. –
л.12 от д.п. № ЗМ 740/2014 г. по описа на Второ РУП – Стара Загора/.
На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето, през което
подсъдимият И. е бил задържан, считано от 12.09.2014 г. до влизане на присъдата
в сила.
- 10 -
Веществените доказателства по делото
следва да бъдат върнати на собствениците им, след влизане на присъдата в сила.
А именно:
-мобилен телефон марка „Самсунг GT-E2600” с IMEI 359 230 045 829 272, ведно с
батерия и СИМ карта „Wind” 89398
83645 **** – на С.С.И.;
-1 бр. връхна дреха, 1 бр.черно портмоне
с намираща се в него пластик-карта с надпис „Mania bonus Card”, 2 бр. СИМ карти с надпис на тях „Глобул”, като
едната има изписан номер 8935 9051 0004 0736 1809, а на другата е изписан номер
8935 9050 1003 **** – на С.Д.И..
Подсъдимият И. следва да бъде осъден да
заплати направените
по делото разноски, както следва:
-по бюджетната сметка на Висшия съдебен
съвет – 30 лв.;
-по сметка на Второ РУП – Стара Загора –
40 лв.
Причините за извършване на престъплението от
подсъдимия И. са ниско правно съзнание и желание да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Предвид гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: