М О
Т И В И
към
присъда по НАХД № 46 по описа на КРС за 2010 г.
Срещу обвиняемите С.П.П. и Б.Е.Ч. е внесено постановление по чл.375 от НПК, с което РП **** прави предложение същите да бъдат освободени от наказателна отговорност
и да им бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за
извършеното от тях престъпление по чл. 197, т.2, във вр. с чл. 194, ал. 3 във
вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на
19.11.2009 г. в гр. ***, обл. ***,
в съучастие по между си, като съизвършители са отнели чужди движими вещи, а
именно 10 броя алуминиеви столове с ратанова обвивка, на обща стойност 800.00
лв. от владението на „***” ЕООД-гр. ****,
без съгласието на ръководството, с намерението противозаконно да ги присвоят,
като деянието представлява маловажен случай и откраднатите вещи са върнати до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Прокурорът поддържа
обвнението, пледира обвиняемите да бъдат освободени от наказателна отговорност
и да им бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78”а” от НК,
което наказание и за двамата да бъде глоба в размер на 700 лева.
Обвиняемият С.П.П. се
явява лично в съдебно заседание, изразява съгласие с така предложеното и искано
от Районна прокуратура **** наказание, заявява,
че съжалява за постъпката си.
Обвиняемият Б.Е.Ч. се
явява лично в съдебно заседание, заявява, че съжалява за постъпката си.
Съдът като разгледа
делото в рамките на фактическите положения, посочени в предложението, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият С.П. П.
е роден на *** ***, обл. ***, ***,
***, ***, със ***
образование, ***, ***, ЕГН **********.
Обвиняемият Б.Е.Ч. е
роден на *** ***, обл. ***, ***,
***, ***, със ***
образование, ***, ***, ЕГН **********
На 18.11.2009 г.
двамата обвиняеми – С.П. и Б.Ч. посетили питейно заведение „***”
в центъра на гр. ***, където консумирали бира. На излизане
от заведението около 02-02,30 ч. на 19.11.2009 г., забелязали, че отвън пред
него имало маси и столове и без предварително да се уговарят, взели по пет
стола и се отправили в посока сградата на *****.
В заведението била и
свидетелката П. Г., която излязла малко
преди двамата обвиняеми и видяла действията им. Същата се обадила на свидетелят
М. С., който в момента бил
барман в „***”. Свидетелят С. излязъл, констатирал
липсата на 10 стола, потърсил ги, но не ги открил и продължил работата си.
На сутринта
свидетелят И.В. – наемател на заведение
„***” подал сигнал в РУ на МВР гр. ***
за кражбата на 10-те стола от заведението му.
Извършителите на
деянието били веднага установени и с протокол от 19.11.2009 г., обвиняемият С.П.
предал на органите на РУ на МВР гр. **** 10 бр. градински
метални стола с кафява пластмасова оплетка.
Вещите били върнати
на собственика им И.В..
Видно от заключението
на назначената в хода на разследването съдебно стокова експертиза, стойността
на отнетите вещи – 10 бр. градински метални стола с кафява пластмасова оплетка
е общо 800.00 лв. /10 бр.х 80.00 лв.=800.00 лв./.
Тази фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на
обвиняемите, показанията на свидетелите и писмените доказателства и няма
различия с фактическите положения, отразени в постановлението на Районна
прокуратура, и с оглед доказателствата, събрани по делото, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Съдът намира,че обвиняемите
П. и Ч. са осъществили от обиктивна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 197, т.2, във вр. с чл. 194, ал. 3 във вр. с ал.1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 19.11.2009 г. в гр. ***
обл. ***, в съучастие по между си, като съизвършители са отнели
чужди движими вещи, а именно 10 броя алуминиеви столове с ратанова обвивка, на
обща стойност 800.00 лв. от владението на „***”
ЕООД-гр. ***, без съгласието на ръководството, с намерението противозаконно
да ги присвоят, като деянието представлява маловажен случайи откраднатите вещи
са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от фактите, изложени в обстоятелствената
част на постановлението на Р.п.К. и се подкрепя изцяло от събраните в
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите В.,
С. и Г. съдът кредитира
изцяло, същите са обективни, безпристрастно депозирани и съответствуващи на
установената от съда фактическа обстановка. Съдът ползва при постановяване на
присъдата си обясненията на двамата обвиняеми, дадени в досъдебното
производство, като съответствуващи на установената от съда фактическа
обстановка досежно отнемането на вещите. Обвиняемите изясняват подробно
механизма на отнемане на инкриминираните вещи, обясненията им са логични и
последователни в тази част, подкрепени са от преки доказателства – показанията
на св. Георгиева, която е видяла обвиняемите да носят столовете- обект на
кражбата.
Като обективни и
безпристрастни настоящия състав на КРС преценява изготвената в досъдебното
производство съдебно -стокова експертиза. Вещото лице, разполага с необходимите
познания, отговорило е пълно и изчерпателно на поставените му въпроси и съдът
дава вяра на депозираното заключение изцяло.
Съдът при
постановяване на присъдата си ползва и писмените доказателства по делото –
свидетелства за съдимост,
характеристични справки, протокол за доброволно предаване, които са
събрани в предвидения от НПК ред, относими са към предмета на доказване и са в
пряка връзка с останалите събрани доказателства по делото.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
От обективна страна с
престъплението кражба се засягат обществените отношения с упражняване правото
на собственост, а обект на престъплението е чужда движима вещ. Изпълнителното
деяние е двуактно, състои се в противозаконно прекъсване на чуждото владение и
осъществяване на собствено такова. В производството по делото е установено по
несъмнен начин, че подсъдимите са прекъснали владението на собственика на
инкриминираните движими вещи и са осъществили собствено такова. От обективна
страна осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението кражба са
установява от показанията на свидетелите В.,
С. и Г. и обясненията на
двамата обвиняеми. Доказателствата по делото с категоричност сочат, че
обвиняемите са прекъснали владението на св. В.
върху 10 броя алуминиеви столове с ратанова обвивка и са осъществили собствено
такова. Първият акт на изпълнителното деяние е осъществен с отнемането на вещите
от заведението на пострадалия и скриване на същите в дома на обвиняемия- С.П..
Вторият акт- осъществяване на собствено владение – с отчуждаването на вещите.
Доказателствата по делото са в пряка връзка и си кореспондират – от показанията
на свидетелите и обясненията на обвиняемите се установяват прекъсването на
владението и осъществяването на собствено такова. Показанията на свидетелите
изцяло съответствуват на обясненията на подсъдимите, дадени в досъдебното
производство.
От субективна страна
всеки от подсъдимите е действувал при пряк умисъл – всеки е имал съзнанието за
противоправността на деянието, като обществено опасните последици са целени и
настъпили.
Като причини за
извършване на престъплението съдът намира,
незачитаното на правото на собственост и стремеж към лично облагодетелствуване.
Поради изложеното
съдът намира, че обвиняемите П. и Ч. са осъществили от обиктивна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 197, т.2, във вр. с чл. 194, ал. 3 във
вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на
19.11.2009 г. в гр. ***, обл. ***,
в съучастие по между си, като съизвършители са отнели чужди движими вещи, а
именно 10 броя алуминиеви столове с ратанова обвивка, на обща стойност 800.00
лв. от владението на „****” ЕООД-гр. ***о,
без съгласието на ръководството, с намерението противозаконно да ги присвоят,
като деянието представлява маловажен случайи откраднатите вещи са върнати до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Отноно наказанията на
обвиняемите:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази
императивните разпоредби на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. Тъй като обвиняемите не са
осъждани до настоящия момент, предвиденото в закона наказание за извършеното от
тях умишлено престъпление по чл. 197, т.2, във вр. с чл. 194, ал. 3 във вр. с ал.1,
във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК е пробация или глоба от 100 до 300 лева и няма нанесени имуществени
вреди, то за обвиняемите са налице всички императивни изисквания за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК. Съдът прилага и разпоредбата на чл.2, ал.2
от НК, тъй като от момента на извършване на инкриминираното деяние до
постановяване на решението по настоящото дело са настъпили промени в
разпоредбата на чл.78 „а” от НК, като съда следва да приложи законът, който е
най-благоприятен за извършителите на деянието, а именно разпоредбата на чл.78
„а” от НК в редакцията й преди влизане в сила на изменението обнародвано в ДВ
бр.26/ 2010г., при която редакция пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност и му се налага наказание от 500 до 1000 лева. Съдът намира, че
административното наказание по отношение
и на двамата обвиняеми следва да бъде определено при превес на смекчаващите
вината им обстоятелства – липса на други противообществени прояви, признанието
на вината, съдействие за разкриване на обективна истина по делото. Въпреки това
същото не може да бъде в предвидения от закона минимум, тъй като е висока
стойността на отнетите от обвиняемите вещи- 800 лева, което съда определя, като
отегчаващо вината на обвиняемите обстоятелство. С оглед изложеното, на П.
и Ч. съдът налага глоба в размер на 800
лева, като на основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемите следва да бъдат
осъдени да заплатят и направените по делото разноски в размер на по 18.50 лева
за всеки един от тях.
С така наложените на обвиняемите П. и Ч. наказания съдът счита, че ще се осъществят генералната и индивидуалната
превенция на закона.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: