Решение по дело №4970/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 104
Дата: 31 януари 2019 г. (в сила от 31 януари 2019 г.)
Съдия: Христинка Колева Христова Божкова
Дело: 20181100604970
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р      Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

   гр.София, ...........01.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III- ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

                                                                СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

       

СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА,

ПРОКУРОР НИНА ЯНЕВА,

 

като разгледа докладваното от съдия Колева ВНОХД № 4970 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 05.07.2018г., постановена НОХД № 3429/2018г., по описа на СРС, НО, 130-ти състав съдът е признал подсъдимия А.Й.Г., за виновен в това, че на 01.09.2017г. около 15,00 часа в гр.София, ж.к.„Лагера“, ул.„********се заканил с убийство срещу М.В.Г., като й казал „********“ и това заканване е могло да възбуди у М.В.Г. основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.З, пр.1 вр. ал.1, вр.чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година.

Съдът е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е подсъдимия А.Й.Г. да заплати в полза на държавата и по сметка на МВР направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 380,88 лева за изготвяне на експертизи, по сметка на СРС сумата от 160,00 лева, представляваща възнаграждения за вещи лица в хода на съдебното производство.

Против първоинстанционната присъда е постъпила жалба от подсъдимия, чрез адв.Р.П., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и необоснована. Поддържа се, че в хода на съдебното следствие не е установено по безспорен и несъмнен начин, че е осъществил престъплението. Прави се искане да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита жалбата за неоснователна, тъй като изготвените експертизи не разколебават обвинителната теза.Предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

 

Решение по ВНОХД № 4970/2018г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 2 стр.

 

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на

подсъдимия А.Г. пледира, че при подзащитният му е налице психично заболяване, характерно с превъзбуденост, повишена раздразнителност и проява на агресия. Поддържа, че между страните има множество дела, включително за делби и по закона за домашното насилие. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът поставови, с която да признае подзащитният му за невиновен.

В съдебно заседание подсъдимият заявява, че не е заплашвал никого.

В последна дума подсъдимият счита себе си за жертва.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XVI-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че през 2008-2009г. на подсъдимия била поставена диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство“, а през 2015г. диагнозата била прецизирана на „билополярно афективно разстройство“, като му била назначена терапия. Подсъдимият А.Й.Г. често проявявал физическа агресия към съпругата си- свидетелката М.Г. и дори към дъщеря си- свидетелката Е.Г.. Във връзка с поведението на подсъдимия свидетелката М.Г. няколкократно инициирала производства по Закона за защита от домашното насилие. През месец декември 2015г. подсъдимият се изнесъл от семейното жилище- апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.„Лагера“, ул.„********, където останали да живеят свидетелите М.Г. и Е.Г.. През април 2017г. било поставено съдебно решение за прекратяване на брака между подсъдимия и свидетелката по взаимна вина, което към 01.09.2017 г. не било влязло в сила, тъй като било обжалвано.

Към 01.09.2017г. заболяването на подсъдимия било в състояние на дългосрочна ремисия. Това негово състояние му позволявало да разбира свойството и значението извършеното и да ръководи постъпките си.

На 01.09.2017г. свидетелката М.Г. се намирала в дома си в гр.София, ул.„******** заедно с майка си- свидетелката Р.К.. Около 15,00 часа свидетелката К.излязла на терасата на апартамента и забелязала да се приближава подсъдимият А.Г.. Като я видял подсъдимият поискал от нея да повика дъщеря си М.Г.. Свидетелката К.се притеснила от присъствието на подсъдимия пред дома на дъщеря си, но въпреки това я повикала. Когато свидетелката М.Г. излязла на терасата подсъдимият започнал да хвърля камъни по нея. Свидетелката Г. го помолила да спре, за да не счупи прозорците. Тогава подсъдимият отправил към свидетелката М.Г. думите „********.“, „********“. Свидетелката М.Г. силно се уплашила от отправените й закани и се притеснила за живота си. Същата предупредила подсъдимия, че ще повика

Решение по ВНОХД № 4970/2018г., СГС, НО,XVI-ти въззивен състав, 3стр.

 

полиция, на което той отговорил, че не се страхува и се оттеглил.

Още същия ден свидетелката М.Г. подала жалба в 06 РУ- СДВР за отправените й заплахи. Било образувано досъдебно производство, а на подсъдимия било повдигнато обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 НК.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия А.Й.Г., показанията на свидетелите М.Г. /включително и приобщени по реда на чл.281 НПК/, Е.Г., Р.К. /включително приобщени по реда на чл.281 НПК/, И.С., Е.В.- Г., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1,т.5 НПК, решение № 177589/20.07.2017 г. на CPC, III ГО, 89-ти състав и заповед за защита от същата дата, заверени копия от епикризи № 40183/2016г., № 39707/2016г., № 29341/2017г. на подсъдимия А.Й.Г., копие от история на заболяването на Г. № 29341/2017г., оперативен протокол и други медицински документи за проведеното лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, заключенията на приетите експертизи- комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на подсъдимия, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата, справка за съдимост на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия А.Й.Г., съдът е приел за установено, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият А.Й.Г. от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, от НК. Обосновано съдът е приел, че на 01.09.2017г. около 15,30 часа в гр.София, ул.„********подсъдимият е отправил към свидетелката М.В.Г. репликите „********“. Изпълнителното деяние се е изразило в отправяне на цитираните изрази спрямо пострадалата, които реплики обективно са заплашителни по своя характер. Обективната съставомерност на престъплението по чл.144, ал.З пр.1 вр. ал.1 от НК изисква възприетите от пострадалия заплахи с оглед обстоятелствата, при които са отправени, обективно да са годни да породят у него основателен страх от осъществяването им. В конкретния случай заплашителните изрази са били отправени от подсъдимия, който нееднократно е проявявал физическа агресия спрямо пострадалата и същите са възбудили основателен страх от осъществяването им у свидетелката М.Г..

Правилни и законосъобразни са изводите на съда при определяне на наказанието. Обосновано като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел чистото му съдебно минало и наличието на психично заболяване, а като отегчаващо- неправомерното поведение на подсъдимия, насочено към физическата неприкосновеност на пострадалата и наложил наказание „Лишаване от свобода“ за

Решение по ВНОХД № 4970/2018г., СГС, НО,XVI-ти въззивен състав, 4стр.

 

срок от една година, изпълнението на което отложил с изпитателен срок от три години. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.

При извършената на основание чл.313 от НПК служебна проверка на правилността на присъдата въззивният съд не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, непълнота на доказателствата.

Предвид изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.07.2018г., постановена по НОХД № 3429/2018г. по описа на СРС, НО, 130- ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.