№ 16244
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110168034 по описа за 2022 година
С. Д. Т., М. А. Б., В. А. Л., М. Ц. Л., Я. Н. В. са предявили срещу С.О.
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с
които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на ПИ с проектен идентификатор ***********
по КККР, находящ се в /населено място/, с площ 618 кв.м., съгласно скица-
проект № ******** от 08.03.2022г. от СГКК-гр. София, с която се изменя КК
на /населено място/, одобрена със Заповед № *********/17.01.2021г. на изп.
директор на АГКК, при съседи: ПИ с идентификатор: **********,
*************, **********, **************, ***********, ************,
*************.
Ищците твърдят, че са наследници на Л.Р.А., починал на 09.06.1974г.
Поддържат, че бащата на техния наследодател /Р.А./ е придобил чрез делба
имот, представляващ ливада м. „При Егрека“ от 4 декара, при съседи Б. Л.,
Б.А., река и път, отразена към 1931 г. като имот с пл. № 23 с обща площ 6267
кв.м. и предвидени два парцела № II 23, с площ 3432 кв.м. и VI 23, с площ
2835 кв.м. След смъртта на Р.А. наследодателят на ищците – Л.А. получава в
дял след делба, обективирана в спогодба от 19.05.1948 г. по ч.гр.д. 582/1947 г.
на Околийски съд София, имоти от т. „А“ – „Ъ“, които включват ливада в м.
„При егрека“ от 2 декара при съседи: Б.А., река и път. Ищците поддържат, че
по следващия регулационен план от 1966г. частта от имот № 23, от която е
образуван парцел № VI 23, е отразена с пл.№ 138 и включва парцели № IV
138,V 138, VI 138 и VII 138. Със Заповед № 309 /12.07.1976г. на Главния
Архитект на София е одобрен действащия регулационен план по силата на
който от имот № 138 са образувани парцели № I 304, II 304, II 304 и IV 304. По
КК одобрена със заповед № РД 18-13/17.01.2012г. на ИД на АГКК от имот №
1
138 са образувани имоти с ид. № *********, № *************, №
**********, № ******** Според ищците част от имота на Р.А. /от имот пл. №
23 парцел № VI по ЗРП от 1931 г./ с площ от 618 кв.м. по КК е включена в
имот с идентификатор ************* - второстепенна улица, с площ 165 кв.м.
и имот с идентификатор *********** - за друг вид озеленени площи, с площ
453 кв.м., представляващи публична общинска собственост. Оспорват АОС №
467/10.05.2022г., съгласно който имот с идентификатор *********** е
публична общинска собственост и попада в УПИ XVI за парк в кв. 21, в
/населено място/ и твърдят, че това е терен без отреждане по РП от 1966г. и
част от терен без отреждане и предназначена за река по РП от 1976г. Твърдят
че ЗРП от 1966г. и ЗРП от 1976г. не са приложени по отношение на частта от
имота на наследодателите им, която сега е включена в имот № 627 и имот №
600 и е индивидуализирана с проектен идентификатор ***********. Тази
процесна част е в тяхно владение през всичките години от 1911г. до настоящия
момент. Поддържат, че /административен адрес / / ид. № 627/ е изпълнена от т.
35 до т. 91 / комбинирана скица от ГИС София /, а в частта и от т. 91 до т.91а
няма улица. Имотът на Л.Р.А. граничи пряко с имотите на наследниците на
Б.А. /имот № 22/ № 139 по старите кадастрални планове/, като преди
изпълнението на /административен адрес/ е имало ограда от плет между двата
имота-от ул. Кракра до реката. В нотариален акт от 1911 г. раздел III, т. 23 е
отразено че Б.А. -брат на Р.А., получава в дял ливада /административен адрес/
- задраскано и отгоре „селището” 4 декара и три ара, при съседи Р.А., П.А. път
и река. Според ищците този документ отразява двата съседни имота, които
имат обща граница и граница река. Сочат, че съгласно комбинирана скица на
ГИС София имотът на Р.А., който преминава по наследство в собственост на
Л.Р.А., по първия РП на /административен адрес/ от 1931г. е с площ от 6267
кв.м. - по голям от площта посочена в нотариалните актове от 1911 г. и 1948г.
Разликата в площта, която е придобита по давност, е именно тази, която
попада в проектния имот с идентификатор ***********. Поддържат, че не са
налице основания за актуване на имота като общинска собственост. Молят
съда да уважи иска. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба заседание и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. на първо място оспорва допустимостта на иска предвид липсата на
правен интерес, тъй като не се доказва идентичността на имотите. Оспорва
иска като неоснователен. Поддържа, че липсва идентичност между имота,
посочен в акта от 1911 г. и този в спогодбата от 1948 г. Твърди, че имот с
проектен идентификатор *********** попада в УПИ XVI-за парк, кв. 21а,
/административен адрес/. Поддържа, че е издаден АОС № 467/10.05.2022г.,
съгласно който имот с идентификатор *********** е публична общинска
собственост и попада в УПИ XVI-за парк, кв. 21, /административен адрес/.
Оспорва ищците да са владели имота, доколкото част от него попада в улица, а
друга – в озеленени площи. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
2
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
подадения отговор на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № РБН17-
ГР94-1726 от 11.07.2017 г. издадено от С.О., от което е видно, че Л.Р.А. е
починал на 09.06.1974 г., като е оставил наследници по закон Ц. Л. РА. – син
починал на 07.02.1996 г. и заместен от М. Ц. Л. - дъщеря, А. Л. РА. – син
починал на 22.11.1981 г. и заместен от В. А. Л. – син и М. А. Б. – дъщеря,
Т.Л.Н. – дъщеря починала на 11.09.1991 г. и заместена от Я. Н. В. – внучка, Д.
Л. РА. – син починал на 06.12.1979 г. и заместен от С. Д. Т. - дъщеря.
Представен е нотариален акт за доброволна делба на наследство на
недвижими имоти № 1656 от 01.12.1911 г., дело № 3477 извършена между РА.,
П.,Б.,Н. и Б.А., от който е видно, че в дял на Р.А. се предоставя в дял ливади по
т. 21 от 4 дка в местността /административен адрес/, по т. 25 т. 21 от 1.9 дка в
местността /административен адрес/
Представен е протокол от 19.05.1948 г. по гр. д. № 582/1947 г. по описа на
Софийски околийски съд, съгласно който е извършена съдебна делба, като Л.
А. получава в дял имоти по т. 5, от бул. а до бук. ъ ливада в м.
„/административен адрес/“ при егрека от 2 декара при съседи: наследници на
Гроздан Стойков, път и река и ливада в м. „При егрека“ от 2 декара при съседи
Б.А., река и път.
От представеното заявление – декларация от 30.01.1958 г. подадено от
Л.Р.А. се установява, че същият внася в ТКЗС 52 декара земя, от които 42,8
дка. обработваема земя, 9.2 дка ливади, като в опис-декларацията е посочена
ливада в м. „При егрека“ от 2 декара.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166
от 21.07.1958 г., том ХХI, дело № 2112 от 1958 г., Л.Р.А. продава на А. Л. РА.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в
/административен адрес/ – София, съставляващо парцел 11-23 от квартал 16
по плана на същото село от 2290 кв. м., заедно с намиращата се в него масивна
жилищна сграда построена върху 30 кв. м., при съседи: улица, Станимир
Грозданов Стойков, дол и продавача Л.Р.А., което дворно място е част от
имота по п. 21 от нотариален акт № 1656 от 01.12.1911 г.
По делото е представена комбинирана скица за пълна или частична
идентичност на поземлен имот с пл. № 138 по действащия регулационен план
на м. „/населено място/, /административен адрес/“, както и удостоверение с
изх. № 94-00-4935 от 16.12.2019 г. на „ГИС София“ ЕООД.
Представени са проект за изменение на КККР за поземлени имоти с
идентификатори: *************, ***********, удостоверение за приемане на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-
62633 от 01.03.2022 г. за поземлени имоти с идентификатори: *************,
***********.
3
Представена е скица- проект № ******** от 08.03.2022 г., за проектен
имот с идентификатор ***********, като в проекта се изменял кадастралната
карта на /населено място/, като се отнемала площ от 165 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор *************, с адрес /населено място/,
/административен адрес/, площ 593 кв. м., като се отнемала площ от 453 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор ***********, с адрес /населено място/,
площ 15028 кв. м.
Представена е молба-декларация от 30.03.2022 г., от С. Д. Т. до нотариус,
чрез община „Банкя“ за признаване правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
Съгласно писмо от 09.05.2022 г. ответникът е посочил, че проектен имот с
идентификатор *********** бил собственост на С.О. на основание акт за
публична общинска собственост № 467/2022 г., поради което нямало
основание да се администрирала молба-декларация от 05.02.2022 г.
Съгласно решение № 1379 от 31.10.2022 г. постановено по адм. №
1835/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е отменен отказа на
кмета на район „Банкя“, да издаде удостоверение за липса на акт за общинска
собственост като завери молба-декларация с вх. № ПБН22-Гр94-853 от
30.03.2022 г. от С. Д. Т., във връзка със снабдяването й с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за имот с проектен идентификатор ***********,
находящ се в /населено място/, м. кв. „Градоман“.
По делото е представен акт № 467 за публична общинска собственост от
10.05.2022 г. издадена на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 3, ал. 2, т. 1 от
ЗОС за поземлен имот с идентификатор *********** с площ 15028 кв. м.,
който имот попадал в УПИ XVI – „за парк“, кв. 21, м. „Градоман“, гр. „Банкя“.
Представена е скица № 15-395094 от 12.04.2022 г., за имот с
идентификатор ***********, с адрес /населено място/, площ 15028 кв. м.,
начин за трайно ползване: за друг вид озеленени площи.
Като свидетел по делото е разпитван Х.Х., който посочва, че познавал
дядото на ищците Л.Р.А., който бил брат на неговата баба, като свидетелят
живеел близо до тях. Л.Р.А. живеел в /административен адрес/ и имал голям
имот там, като след неговата смърт той го оставил на неговия син А., като в
имота имало стара къща, в която и до днес живеела ищцата М. Б.. Имотът бил
около 7-8 дка., всичко било дадено на дядо Л., като се намирал на
/административен адрес/, и стигал непосредством до реката, като терена бил
полегат, имало дървета сливи, круши и два големи ореха. Посочва, че имали
обща граница, като не били слагали ограда, плетели от клони ограда, като жив
плет. Твърди, че от имота на ищците, който граничил до реката били взели, за
да направят една малка улица „Заря“, но нямало никаква улица до реката,
улица „Заря“ стигала до /административен адрес/, като нямало и изграден
парк. Посочва, че живеел на около 500 м. от имота, разхождал кучето там, и
никога не бил виждал някои друг, освен М.на и мъжа й, които да се грижат за
имота. От изток на имота се намирала /административен адрес/, надясно
завивала към /административен адрес/, надолу имало около 200-300 метра до
реката, наляво стигало до реката, имотът изглеждал като неправилен
4
шестоъгълник, като бил с квадратура не по-малко от 700-800 метра. Твърди, че
имотът или части от него не бил влизал в ТКЗС, не е било стопанска земя.
Разпитван е свидетелят С.М., който посочва, че познавал Л.А., като
познавал и А., който е баща на М. Л.. Посочва, че имали имот, който се
намирал на /административен адрес/, до реката като имотът бил около 6-7
дка., граничил от ляво с улица, северната част на имота граничила с реката, а
сега граничил с улица „Заря“, която за да я направят взели от техния имот.
Посочва, че неговия имот се намира в другия край на /административен
адрес/, до язовира. Посочва, че процесния имот в дъното си граничел с реката,
имало круши, орехи, като ищците си поддържали имота. След смъртта на Л.,
за имота се грижел сина му А., а след неговата смърт неговите наследници се
грижеха за имота, като бил виждал съпруга на ищцата М. да се грижи за
имота. Улицата, която направили преди години била влязла в техния имот,
след това завивала край реката, като улицата нямала продължение до реката.
Посочва, че край реката никога не бил направен парк, там било мочурище и
сега нямало нищо. Не бил виждал никой друг да се грижи за имота освен М..
Твърди, че фигурата на имота би трябвало да е трапец и имотът е бил по-
малко от 6 дка.
Като свидетел по делото е разпитван и С.К., който посочва, че Б.А. бил
негов прадядо, С.Б. била негова дъщеря и баба на свидетеля, като Б.А. бил
брат с Р.А. и през 1911 г., били извършили делба. Свидетелят посочва, че имал
имот в /административен адрес/, с идентификационен № 599, имотът
представлявал около 570 кв.м. на юг граничил с /административен адрес/, на
запад с имот № 9350, на север с имот идентификатор № 600, който бил
отдаден за озеленяване и бил публична общинска собственост, на запад
граничи с имот който през 2012 г. бил актуван като публична общинска
собственост определен, като второстепенна улица с идентификатор 627.
Знаел, че Р.А. имал имоти, като те се намират западно от имотите на Б.А., като
размерът на имотите варирал във времето. Твърди, че имот с идентификатор
627 не бил виждал негови роднини да го стопанисват, нито след 2010 г., като
ние са били във близки отношения и никога не са афиширали и не са завявали,
че тази част, която е продължението на /административен адрес/ с
идентификатор 627 е част от техен имот, за другия имот, които е към реката
бил чувал от М. и от нейни сродници, че покрай реката е техен имот и
подлежат на обезщетение. Посочва, че продължението на /административен
адрес/ съществувало и в момента и било с геометрична фигура на
правоъгълник и с дължина около 25-30 метра и широчина от 4.50 м. до 5
метра, с твърда настилка, като ищците, с които бил в добри отношения никога
не му казали, че това място между тях и до съседния имот с идентификатор
1171 било част от техен бивш имот. Свидетелят бил насипал продължението
на улица „Заря“ с чакъл, като и неговата къща била проектирана така, че да се
вкарват пелети и други неща откъм /административен адрес/ и затова се
принудил в кратък срок без да се обръща към общината да насипе настилката.
Посочва, че ползвал улицата, защото винаги бил знаел, че това е улица, никога
никой не е предявил претенции, че това бил имот на ищците. Продължението
на /административен адрес/ било ползвано от свидетеля като улица и като
5
паркинг, като аз временно си паркирал там автомобилите си, тъй като няма
къде другаде да ги паркира. Не бил виждал да са направени пейки покрай
реката. В тази част, в която паркирал не бил виждал ищците да полагат грижи
за имота, в другата част от 2010 г. също не бил ги виждал, като преди 2010 г.
не бил живял на адреса и не можел да каже. Имал врата на неговия имот от
страна на продълженото на /административен адрес/, която била процесната.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че имот с
проектен идентификатор № *********** представлявал част от ПИ 23 и част
от отредения за него парцел VI- 23 от кв.№ 16 по стар регулационен план на
/административен адрес/, одобрен с Указ № 374/18.07.1931 г. за улична
регулация и Заповед № 2490/29.07.1931 г. за дворищна регулация. Процесния
по делото имот не попадал върху парцел II-23 от кв. 16 и не попадал върху
проектирани по този план улици. Частта от стар ПИ 23, която е попадала в
парцел II-23 от кв. 16 по регулационния план от 1931 година и попада в
обхвата на парцел за озеленяване и за парк по последващите регулационни
планове, е била нанесена в КККР като имот с идентификатор **************
като собственост на наследниците на А. Л. А. въз основа на н.а. 166, том XII
дело 2112 от 21.07.1958 г. Съгласно заключението имот с пл.№ 138 по
кадастралната основа на регулационен план от 1966 година бил идентичен
имот с идентификатор № *********** представлявал част от северозападната
част на имот пл. № 138 по стар кадастрален план на /административен адрес/,
емисия на оригинала 1960 г., като била налице частична идентичност,
доколкото в стар имот с пл. № 138 освен процесния имот били включени и
други имоти. Вещото лице е посочило, че по архивния кадастрален план,
поддържан до влизане в сила на действащата кадастрална карта имот с
проектен идентификатор № *********** попадал върху части от имот без
планоснимачен номер - друг вид терени със селищен характер, обединен със
съществуващото на место дере, върху част от имот с пл. № 211 и върху имот
без планоснимачен номер - територии заети от улична мрежа, всички
попадащи в к.л. В-1-9-А, като в записите към архивния кадастрален план
данни за собственост са налични само за ПИ 210, за който имот като
собственик бил записан Стефан Христов Величков въз основа на нотариален
акт от 1970 година, а за останалите имоти - ПИ 209, ПИ 211, ПИ 212 и ПИ 554
нямало вписани данни за собственост. Съгласно заключението по стар
регулационен план на /административен адрес/, одобрен със заповед №
376/23.11.1966 г. имот с проектен идентификатор № *********** попада в
предвиждане за улица между о.т.91 и о.т.91-А и в предвиждане за озеленяване,
а по действащия регулационен план на /административен адрес/, одобрен със
заповед № 309 от 12.07.1976 г. на Главния архитект на София и потвърден
имот с проектен идентификатор *********** попадал изцяло в УПИ XVI-за
парк от кв.21А. От направените от вещото лице проверки не се установили
данни за извършени процедури по отчуждаване на частта от стария имот с пл.
№ 138, която е идентична с имот с проектен идентификатор № ***********,
като нямало данни за издаване на заповеди за отчуждаване и за изплащане на
отчуждени площи за части от процесния по делото имот. Вещото лице е
6
извършило и оглед на място като е установило, че частта от улица „Заря“ в
участъка между о.т. 91 и о.т. 91А по регулационния план от 1966 година не
била изпълнена, като на теренът бил засипан с баластра и се ползвал като
паркинг от собствениците на УПИ Х-350 от кв. 16, а по отношение на
мероприятието „за озеленяване“ и за улица по източния бряг на реката по
регулационния план от 1966 година и мероприятието с отреждане „за парк“ за
УПИ XVI от кв. 21А по регулационния план от 1976 година се установило, че
не били изпълнени. В участъка в близост до процесния имот не били налице
видими белези през годините да било започвало такова изпълнение и вещото
лице не установило и заповеди за стартиране изпълнение на такъв проект. Към
момента на огледа имот с проектен идентификатор № *********** не бил
ограден като самостоятелен имот, имота в по-голямата си част бил
сравнително равнинен, като имало белези за модифициране на терена от
страна на ПИ ************** и ПИ ************, северната част от имота се
намирала между оградите на УПИ Х-350 от кв.16, УПИ I-304 от кв. 12 и
изградената част на /административен адрес/. Тази част от имота била
насипана с баластра и се ползва като паркинг от УПИ Х-350 от кв.16.
Източната част от имота била включена в ограда към ПИ с идентификатор
************, южната част от имота е включена в заградена с ограда площ
към ПИ с идентификатор **************., като между двете огради имало
равна площ, която била свободна и представлява ливада. Част от
северозападната част от имота към момента била със стръмен терен поради
насипването и подравняването в съседните имоти, като в тази част били
налични и отрязани клони, строителни отпадъци и други боклуци, през терена
на процесния имот били видими две тръби, отвеждащи отпадни води от ПИ
************ към дерето. Съгласно заключението имот с проектен
идентификатор № ***********: попада в обхвата на посочения в т. Ъ имот -
част от дела на Л.Р.А. по протокол за спогодба от 10.05.1948 г. по гр.дело №
582/1947 година, попадал в обхвата на имот, описан в т.21 от дял I на Р.А. по
нотариален акт за делба на наследствен недвижим имот от 1.12.1911 година,
както и попада в парцел VI-23 от кв. 16, собственост на Л.Р.А., описан в скица
№ 6887 от 27.09.1960 г.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ищеца е да установи наличието на правен
интерес от предявения иск, а в доказателствена тежест на ответника е да
докаже, че е собственик на процесния недвижим имот на твърдяното от него
основание.
Неоснователно се явява твърдението на ответника за недопустимост на
производството поради липса на правен интерес от страна на ищците за
предявяване на отрицателни установителни искове. Съгласно разрешенията да
дени с тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. постановено по тълк. д. №
8/2012 на ВКС, ОСГТК, то интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни
права върху един и същ обект. В настоящият случай с оглед наведените
фактически твърдения в исковата молба, а именно, че ищците се явяват
7
собственици на процесния имот, за който ответникът е издал акт за общинска
собственост, то предявените искове се явяват допустими.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОС, Общината удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска
собственост. Последователна е съдебната практика, че актът за държавна
собственост и актът за общинска собственост се ползват с доказателствена
сила, съгл. чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде
опровергана.
В случая по делото не се спори, а и от представеното удостоверение за
наследници с изх. № РБН17-ГР94-1726 от 11.07.2017 г. се установява, че
ищците са наследници на Л.Р.А., който е починал на 09.06.1974 г. Ищците
извеждат правото си на собственост от нотариален акт за доброволна делба на
наследство на недвижими имоти № 1656 от 01.12.1911 г., дело № 3477, по
силата на който на Р.А. се предоставя в дял ливади по т. 21 от 4 дка в
местността /административен адрес/, по т. 25 т. 21 от 1.9 дка в местността
/административен адрес/, както и по силата на протокол от 19.05.1948 г. по гр.
д. № 582/1947 г. по описа на Софийски околийски съд, съгласно който е
извършена съдебна делба, като наследодателя на ищците Л. А. получава в дял
имоти по т. 5, от бул. а до бук.ъ. Съгласно заключението по съдебно-
техническата експертиза процесния имот попада в обхвата на посочения в т. ъ
имот - част от дела на Л.Р.А. по протокол за спогодба от 10.05.1948 г. по
гр.дело № 582/1947 година, както и в обхвата на имот, описан в т. 21 от дял I
на Р.А. по нотариален акт за делба на наследствен недвижим имот от 1.12.1911
година. В същото време обаче от страна на ищците към исковата молба е
представено заявление – декларация от 30.01.1958 г. подадено от Л.Р.А.,
съгласно което същият е внесъл в ТКЗС общо 52 декара земя, от които 42,8
дка. обработваема земя и 9.2 дка ливади, измежду, които ливади е и ливадата в
м. „При егрека“ от 2 декара, посочена в т. ъ по протокол за спогодба от
10.05.1948 г. по гр.дело № 582/1947 г., както и в т. 21 от дял I от нотариален
акт за доброволна делба на наследство на недвижими имоти № 1656 от
01.12.1911 г., дело № 3477. Настоящият състав намира, че съдебно-
спогодителния протокол от 10.05.1948 г. по гр.дело № 582/1947 г. описа на
Софийски околийски съд не може понастоящем да легитимира собствеността
на ищците като наследници на Л.Р.А.. В исковата молба и в хода на
пърВ.станционното производство липсват техни твърдения и ангажирани
доказателства, че общия наследодател Л.Р.А. не е бил член на ТКЗС, с оглед на
което да се преценява дали правото на собственост е било запазено в реални
граници в периода на колективизацията на земеделските земи, а съответно и
да се формира извод, че имотът не е подлежал на реституция. Доколкото
съгласно заявление – декларация от 30.01.1958 г. подадена от Л.Р.А. процесния
имот е бил включен в ТКЗС, то това обстоятелство обуславят извод, че имотът
е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ като земеделска земя. Следва да бъде
посочено, че по уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и
правото на собственост върху земи, които към момента на обобществяването
им са били със земеделски характер, но впоследствие са влезли в
урбанизираните територии на населените места, какъвто е настоящият случай,
8
вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или други
обществени нужди. Още повече, че съгласно заключението по съдебно-
техническата експертиза няма данни плана за улична регулация от 1931 г. да е
бил прилаган по отношение на процесния имот, поради което се установява,
че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал по
своето предназначение земеделска земя.
В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 1997 г., ОСГК на
ВКС е разяснено, че с разпоредбите в чл. 10 ЗСПЗЗ законодателят е обусловил
собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в
реални граници, което се осъществява с решение на органа по поземлена
собственост на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Делбената спогодба от
10.05.1948 г. се явява само документ по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, удостоверяващ
правото на възстановяване на собствеността на лицето, което я е притежавало
преди обобществяването. Ищците обаче не са инициирали административно
производство за възстановяване правото на собственост на процесния имот в
срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, нито са установили по съдебен ред чрез иск по
чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на възстановяване на собствеността.
Възстановяването на земеделската земя се извършва не по право, а след
подаване на заявление от заинтересованите лица, поради което без наличие на
отправено искане няма възможност да се постанови възстановяване на земята,
дори и с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ да е установено, че тя
е принадлежала на определено лице към момента на образуване на ТКЗС – в
този смисъл Решение № 402 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 1395 / 2010 г., ВКС, I
г.о. В случая ищците не се легитимират като собственици на процесния имот,
доколкото не са реализирали надлежно производството за възстановяване на
същия по предвидените в ЗСПЗЗ ред и срок.
Ищците не се легитимират като изключителни собственици на твърдЯ.та
част от процесния имот и на наведеното евентуално придобивно основание -
изтекла придобивна давност. Показанията на свидетелите Х.С. не са годни да
установят това обстоятелство. Впечатленията на двамата свидетели не може
да се приемат, че се отнасят до процесния имот, доколкото показанията на
двамата свидетели касаят имотите притежавани от общия наследодател на
ищците. Още повече, че съгласно показанията на свидетеля Крумов ищците не
са стопанисвали процесния имот нито са демонстрирали по някакъв начин, че
същият се явява тяхна собственост. В този смисъл е и заключението на вещото
лице, което посочва, че процесния имот не бил ограден като самостоятелен
имот, като в част от имота били налични отрязани клони, строителни
отпадъци и други боклуци, като през терена на процесния имот били видими
две тръби, отвеждащи отпадни води към дерето. С оглед на гореизложеното не
се установява ищците да са придобили правото на собственост върху сочената
част от имота на това основание. Още повече, че от ангажираните
доказателства не се опровергава съдържанието на акта за публична общинска
собственост, поради което след като имота е бил общински за него действа
забраната за придобиване по давност до 01.06.1996 г., установена с нормата на
чл. 86 от ЗС във всичките й редакции до ДВ бр. 33 от 1996 г., от което може да
се заключи, че е общината е придобила правото на собственост. Следователно,
9
легитимиращото действие на акта за публична собственост не може да
отпадане, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора ищците нямат право на разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 5 лв. такса за
удостоверение и 1100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес
г/административен адрес/, М. А. Б., ЕГН **********, с адрес /населено място/,
/административен адрес/, В. А. Л., ЕГН **********, с адрес /административен
адрес/, М. Ц. Л., ЕГН **********, с адрес /населено място/, /административен
адрес/, и Я. Н. В., ЕГН **********, с адрес г/административен адрес/, против
С.О., БУЛСТАТ: *******, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че С.О. не е собственик на ПИ с проектен
идентификатор *********** по КККР, находящ се в /населено място/, с площ
618 кв.м., съгласно скица-проект № ******** от 08.03.2022г. от СГКК-гр.
София, с която се изменя КК на /населено място/, одобрена със Заповед №
*********/17.01.2021г. на изп. директор на АГКК, при съседи: ПИ с
идентификатор: **********, *************, **********, **************,
***********, ************, *************.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес г/административен адрес/,
М. А. Б., ЕГН **********, с адрес /населено място/, /административен адрес/,
В. А. Л., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, М. Ц. Л., ЕГН
**********, с адрес /населено място/, /административен адрес/, и Я. Н. В.,
ЕГН **********, с адрес г/административен адрес/, да заплатят на С.О.,
БУЛСТАТ: *******, със седалище и адрес на управление: /административен
адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1105 лв. - разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10