№…………..../……………2019
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, двадесет и втори
състав, в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 3062 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.248 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по молба от Общо събрание на Департамента за информация, квалификация и
продължаващо обучение – гр. Варна към Шуменски университет „Епископ Константин
Преславски“ за допълване
на Определение № 11607 от 27.11.2018 година, като на страната бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 600.00 лева, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие.
Ответната
страна оспорва искането по съображения в писмено становище.
Съдът, преценявайки искането с
оглед данните по делото, приема следното:
Молбата за допълване на определението
от 04.12.2018 година в частта на разноските е подадена в предвидения от закона
срок, поради което образуваното производство е допустимо.
С Определението от 27.11.2018 година Административен съд Варна прекратява производството
по делото като недопустимо,
без произнасяне по направените
от ответната страна разноски.
Искането за присъждане
на разноски е заявено с придружаващото
жалбата писмо, с което е представен и договор за правна защита и съдействие от
02.11.2018 година. Представени са
и доказателства за извършено
плащане на договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00 лева.
Искането за присъждане
на разноски е основано на субсидиарното приложение на
чл.81 от ГПК във връзка с
чл.144 АПК и приключилото в полза
на страната производство по делото.
Преценявайки разпоредбите
на Административнопроцесуалния кодекс, посветени на направените от страните разноски, съдът намира, че те представляват изрична правна уредба, която изключва
субсидиарното приложение на Гражданския
процесуален кодекс. Текстът
на чл.143 от АПК, озаглавен «Отговорност
за разноски» и намиращ се Глава Десета
«Общи разпоредби» за производството
пред съд, следва да намери приложение и в настоящото първоинстанционно съдебно
производство. Уредените с нормата
на чл.143 от АПК хипотези на отговорност
за разноски не съдържат правило за отговорността за разноски в случая на недопустимо образувано съдебно производство,
но отсъствието на изрична разпоредба не води до субсидиарно
приложение на разпоредбите на Гражданския
процесуален кодекс, относими
към тази хипотеза. Наличието на дадена от Административнопроцесуалния кодекс уредба
на отговорността за разноски в съдебните
производства, която е подчинена на принципите и
целите на тези производства, не позволява
субсидиарното приложение на нормите
на ГПК, които са съобразени с принципите и целите
на гражданското съдопроизводство.
Предвид изложените
съображения за неприложимост
на разпоредбите на Гражданския
процесуален кодекс и дадените
с нормата на чл.143 от Административнопроцесуалния
кодекс разрешения, съдът намира
искането за допълване на определението неоснователно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Общото събрание на Департамента за
информация, квалификация и продължаващо обучение – гр. Варна към Шуменски
университет „Епископ Константин Преславски“ за допълване на Определение № 11607 от 27.11.2018
година, с присъждане на направените по делото разноски в размер на 600.00 лева,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 7 / седем / дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: