Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………гр.София,…………………г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на десети октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И. Златка
Чолева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 12461 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „С.П.“ ЕООД срещу решение № 446445
от 09.07.2018г. на СРС, 70 състав, постановено
по гр.дело № 82185/2017г.
в частта, с която „С.П.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „К.К.“ АД / с ново фирмено
наименование „Е.“ АД/ на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД - сумата от
9 287,35лв., представляваща
неустойка по чл.6.1 от сключен между страните договор на 16.02.2017г. за
периода 01.07.2017г.- 25.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба /21.11.2017г./- до окончателното изплащане, както
и на основание чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от 1 121,43лв.- разноски по
делото.
Въззивникът - ответник
в първоинстанционното производство поддържа на първо
място възражение за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Твърди, че спорът – предмет на
настоящото дело, е разрешен със силата на пресъдено
нещо с решение на СРС, 61 състав от
15.05.2018г. по гр.дело № 82183/2017г. и решение на СГС , ІІІ“Б“ състав от 25.03.2019г.
по гр.дело № 15201/2018г. Поддържа евентуални доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Въззивникът-ответник намира за
необоснован и изведен в противоречие с
фактите, установени по делото, извода на първата инстанция, с който е прието,
че от негова страна не е положена дължимата грижа на добрия стопанин при
изпълнение на договорното му задължение
за
прехвърляне на собствеността , както и на това за предаване на процесния имот с издадено разрешение за ползване в договорения
срок. Твърди, че действията на трети лица,
които са довели до забавата, безспорно следва да се квалифицират като
обективна причина за забавата. Счита, че необосновано с обжалваното решение е
прието, че няма доказано наличие на такива действия от страна на трети лица,
които обективно да са попречили на него /ответника-строител/ да въведе процесния обект в експлоатация и прехвърли собствеността
върху него в договорения срок. Въззивникът-ответник
поддържа, че по делото са представени достатъчно доказателства, от които е
видно, че забавата не се дължи на негово
виновно поведение. Твърди, че по делото
е безспорно доказан фактът, като за него няма и спор между страните, че
правоспособното лице по ЗКИР, на което е било възложено изработването на
проекта за нанасяне на процесната сграда в
кадастралната карта и кадастралните регистри –„Г.“ ООД, е допуснало грешка при
нанасяне на границите на сградата. На посочената грешка на третото лице въззивникът твърди, че се дължи забавата при нанасянето на процесната сграда в кадастъра и съответно –забавата за
изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху процесния имот в договорения срок. Счита, че необосновано
от СРС не е обсъдено представеното от него уведомление от 23.05.2017г., с което
добросъвестно е информирал всички бъдещи собственици на обекти в сградата, в
това число и ищеца, за възникналите проблеми с „Чез
Разпределение България“ АД, имащи за последица евентуално удължаване на срока
за изпълнение на договора от два до четири месеца. Ето защо, въззивникът-ответник
счита, че след като от доказателствата по делото е видно, че забавата му е
резултат на обективни пречки и на поведението на трети лица по смисъла на чл.6.3 от договора, а
не е последица от собственото му виновно неизпълнение на договорните задължения,
то претендираната неустойка се явява недължима.
С изложените доводи въззивникът-ответник
мотивира искането си за обезсилване на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с производството по делото да бъде прекратено,
евентуално- отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част като неправилно и необосновано и вместо него- постановяването
на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна- ищец по делото,
„К.К.“ АД /с ново фирмено наименование „Е.“ АД/ ,
оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Възразява, че от въззивника-ответник не е доказано обстоятелството, че
присъединяването на процесната сграда към
електроразпределителната мрежа е по вина на третото лице „Чез
Разпределение България“ АД. Твърди, че от представения по делото договор,
сключен между ответника-строител и третото лице „Чез
Разпределение България“ АД, е видно, че задължението на третото лице за
присъединяване на процесната сграда към
електроразпределителната мрежа е договорено като безсрочно, тъй като с договора
не е установен краен срок , в който третото лице да изготви и съгласува
необходимите документи, за да получи разрешение за изграждане и въвеждане в
експлоатация на необходимата инфраструктура. Твърди, че задължението на третото
лице е договорено и под условие- издаване на разрешение за изграждане на съоръженията за присъединяване.
Възразява, че след като от
ответника-кредитор не е отправена покана за изпълнение на безсрочното задължение
към титуляра му - третото лице „Чез
Разпределение България“ АД, то последното не е изпаднало в забава за изграждане
и въвеждане в експлоатация на съоръжението за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на процесната сграда,
поради което и ответникът не може да се позовава на тази твърдяна забава на
третото лице като обективен фактор за собствената си такава. Нещо повече, въззиваемият-ищец поддържа, че ответникът само твърди
наличието на сключен договор с „Чез Разпределение
България“ АД , но не твърди и не доказва той /ответникът/ сам да е изпълнил
своите си задължения по този договор. Твърди, че ответникът не установява да е
заплатил на третото лице цената за присъединяване, нито доказва изпълнението на
собственото си задължение за учредяване на сервитутно
право на третото лице за прокарване на електропроводни линии и сервитутното право за преминаване на хора и техника за
обслужване на енергийните съоръжения в срок от 1 месец от подписване на
договора с третото лице. Въззиваемият-ищец счита, че ответникът не може да се
освободи от отговорност за изпълнение на собствените си задължения по договора за строителство,
поради възлагане на отделни части от строителството на трети лица. На последно място поддържа, че изпратеното от
ответника уведомление от 23.05.2017г. не го освобождава от отговорност, след
като е доказано , че забавата му е последица от неупражнен контрол върху
неговите подизпълнители. По изложените
доводи в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК отговор на жалбата, въззиваемият –ищец заявява искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Прави искане за присъждане на разноските направени във въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната
жалба, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователен заявения от ответника отвод за
недопустимост на обжалваното решение, основан на твърдението за разрешаване на
спора- предмет на настоящото дело със силата на пресъдено
нещо с влязлото в сила решение на СРС, 61 състав от 15.05.2018г. по гр.дело №
82183/2017г. От извършената от настоящия
съдебен състав служебна справка е установено, че представеното по настоящото
дело от ответника делото решение на СРС,
61 състав, потвърдено с окончателното решение на СГС, ІІІ“б“ състав от
25.03.2019г. по гр.дело № 15201/2018г. макар да касае същите страни , има
различен предмет, поради което обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на СРС, 61 състав
не се простират по отношение на правния
спор- предмет на настоящото дело. Действително,
в постановеното по делото решение на СРС, 61
състав не е посочен /индивидуализиран/ процесният конкретен недвижим имот, за който е отхвърлена
претенцията на ищеца и по настоящото дело срещу ответника и по настоящото дело
за неустойка за същия период 01.07.2017г.- 25.09.2017г. по чл.6.1 от същия предварителен договор от 16.02.2017г. за
забавеното изпълнение в посочения период на задължението на ответника да
построи и да прехвърли собствеността върху този обект с издадено разрешение за
ползване в срок до 30.06.2107г. От
изискания от настоящия съдебен състав служебен препис от исковата молба, по
която е постановено влязлото в сила решение на 61 състав на СРС, обаче, е
видно, че претендираната по това дело неустойка касае
друг самостоятелен /жилищен/ обект в процесната сграда с идентификатор № 68134.1006.864.1.75, различен от отделния и
самостоятелен обект, за който се претендира неустойката по настоящото дело, а
именно – самостоятелен /жилищен/ обект с идентификатор № 68134.1006.864.1.72. При така констатираното различие
в предмета на двете дела, съдът приема, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на СРС, 61 състав
не се простират по отношение на спора- предмет на настоящото дело. Ето защо,
предявеният иск по настоящото дело иск се
явява допустим, съответно- допустимо е решението на първата инстанция в
обжалваната част, с което този иск е уважен. При установената от настоящата
инстанция валидност и допустимост на обжалвания първоинстанционен
акт, настоящият съд дължи произнасяне по съществото на спора, в рамките на
доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен,
съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД – за претендирана
от ищеца „К.К.“ АД /с ново фирмено наименование „Е.“
АД/ от ответника „С.п.“ ЕООД неустойка в размер на 9 288,12лв. по чл.6.1 от
договор от 16.02.2017г. , като дължима за забавеното изпълнение за
периода 01.07.2017г. - 25.09.2017г. на задължението за прехвърляне на
собствеността върху процесния имот - самостоятелен
/жилищен/ обект с идентификатор № 68134.1006.864.1.72, находящ се в сградата, построена в
УПИ ІІІ-929 от кв.22 по плана на гр.София, ж.к.“ Манастирски ливади-Изток“ в
договорения срок до 30.06. 2017г. и с издадено разрешение за ползване, както и
за забавеното изпълнение на задължението за предаване на процесния
имот с разрешение за ползване в договорения
срок до 30.06. 2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба- до окончателното изплащане.
С
първоинстанционното решение в обжалваната част исковата
претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД е уважена до размера на сумата от
9 287,35лв., след като от първоинстанционния съд
е прието наличието на неустоечна клауза в процесния договор,
приета е за доказана забавата на ответника за изпълнение на двете
договорни задължения - за прехвърляне на
собствеността върху процесния имот с издадено
разрешение за ползване и за предаване на имота с разрешение за ползване, в
рамките на целия исков период. В диспозитива на
обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като е
отразено, че неустойката се присъжда само за забавеното изпълнение на
задължението по чл.3.1 от договора /за забавеното изпълнение за предаване на
имота в договорения срок с разрешение за ползване/, а в мотивите на решението
съдът е приел, че тя се дължи за доказаната забава за изпълнение на двете договорни
задължения - това по чл.3.1 – задължението за
предаване на имота с разрешение за ползване, както и на задължението за прехвърляне на собствеността. Тази
очевидна фактическа грешка , обаче, не се отразява на допустимостта на
решението, тъй като подлежи на изправяне от първоинстанционния
съд по реда на чл.247 от ГПК. С обжалваното решение от първата инстанция и
прието за неоснователно възражението на
ответника забавата му за изпълнение на двете задължения да е резултат от
обективни и независещи от него причини по смисъла на чл.6.3 от процесния договор.
Настоящият
съдебен състав не споделя изцяло изводите на първата инстанция с които е
мотивирана основателността на исковата претенция в уважения размер за сумата от
9 287,35лв., присъдена за целия исков период. Настоящият съдебен състав
приема, че исковата претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД е основателна само до
размера на сумата от 3 949,79лв. ,
дължима като неустойка за забава по чл.6.1 от процесния
договор за периода 01.07.2017г.- 06.08.2017г. /вкл./ за забавеното изпълнение на задължението на
ответника за прехвърляне на собствеността върху процесния
имот по чл.3.3 от договора. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователна претенцията за неустойка за разликата на
горепосочената сума 3 949,79лв. – до уважения размер 9 287,35лв.и за
останалата част от исковия период 07.08.2017г.- 25.09.2017г. по следните
мотиви:
Между
страните няма спор, а и от писмените доказателства се установява, че между тях :
ответника- в качеството на продавач и строител и ищеца в качеството на купувач
и възложител, е сключен на датата 16.02.2017г. писмен договор, който попада в
приложното поле на чл.19 от ЗЗД и в който е инкорпориран и договор за
строителство по смисъла на чл.258 от ЗЗД. С клаузите на чл.1.1.1,
1.1.2 и 1.1.3 от този
договор страните са се съгласили ответникът да изгради и да прехвърли на ищеца собствеността
върху процесния
имот на ищеца с разрешение за ползване, при условие , че ищецът заплати на
договорената цена. Договореният срок за сключване на окончателния договор
за прехвърляне на собствеността е
30.06.2017г. – чл.3.2 от договора. С
чл.3.3 от договора страните са се съгласили ищецът –купувач да има правото да
изисква, а ответникът – продавач да е длъжен да прехвърли собствеността върху процесния имот и преди издаване на разрешението за ползване
или Акт обр.16. С клаузата на чл.3.1 от договора
ответникът е поел задължението към ищеца да му предаде процесния
имот с разрешение за ползване в срок до 30.06.2017г. Съгласно договора задължението на ищеца в
качеството му на възложител и купувач е за заплащане на цената на имота в
размер на общо 109 162 евро / с левова равностойност от
213 502,32лв./ по реда в сроковете по чл.2 от договора. Изпълнението на това
задължение на ищеца в установените с договора срокове и ред не се оспорва от ответника , а се доказва и с представените
по делото две платежни нареждания от 17.02.2017г. и от 20.03.2017г. В чл.6.1 от процесния
договор е закрепена клауза за неустойка, договорена между страните като дължима
от ответника- продавач и строител, в случай, че не изпълни в срок задълженията
по чл.3.1 и чл.3.3. Договорената неустойка за забава,
дължима на ищеца-купувач и възложител е в размер на 0,05% от стойността на процесния имот за всеки ден забава, но не повече от общо
10% от стойността на имота. Договорено е
между страните с клаузата на чл.6.3, че никоя от страните няма да дължи
обезщетение на другата за закъснение , причинено от непреодолима сила,
включително военни действия, природни бедствия, държавни декрети , криминални
действия на трети страни , забавяния причинени от трети страни и др.
От
представения по делото констативен протокол от 30.06.2017г. под № 51, том І, съставен от нотариус Р.Е., е видно, че на
датата 30.06.2017г. страните са се явили пред посочения нотариус. От ответника е посочена като причина, препятстваща
прехвърлянето на собствеността върху процесния имот
на ищеца – неиздадена схема за процесния имот по
действащия кадастър и кадастрални регистри, необходима за нотариалното
изповядване на сделката. Заявено е от ответника , че отказът за издаване на схемата
от своя страна е последица от допусната грешка при нанасяне на границите на
сградата от правоспособното лице , на което от ответника е било възложено
изработването на проект за нанасяне в кадастралната карта и кадастралните
регистри на сградата.
Няма
спор, а и от писмените доказателства е видно, че за сградата, в която се намира
процесния обект, е издадено разрешение за ползване
№ ДК-07-С-186 на датата 26.09.2017г. ,
както и че собствеността върху процесния обект ,
изграден в груб строеж, е прехвърлена от ответника на ищеца преди датата
26.09.2017г., но след договорения срок -
30.06.2017г.- при условията на чл.3.3 от процесния
договор и в горепосочения вид - в груб строеж, с договор за покупко-продажба, сключен на
07.08.2017г. с нот.акт № 174 , том І по нот.дело № 110/2017г. на нотариус Р.Е.с рег.№ 106 по
регистъра на Нотариалната камара.
В
конкретния случай с клаузата на чл.6.1 е договорена неустойка за забава общо
като дължима за забавеното изпълнение на договорното задължение на ответника по
чл.3.1– за предаване на процесния имот с разрешение
за ползване в срок до 30.06.2017г., както и за неизпълнение на задължението за
прехвърляне на собствеността върху процесния имот в договорения
срок - 30.06.2017г. Настоящият съдебен състав приема, че макар в клаузата на
чл.6.1 да е указано, че неустойката се дължи за неизпълнение на задължението на
ответника по чл.3.3 , което е свързано с прехвърляне на собствеността и преди
издадено разрешение за ползване на имота или Акт обр.16,
то доколкото с чл.6.1 от договора изрично е посочено, че неустойката е такава
за забава и именно като такава е установен и нейният размер, а в чл.3.3 от
договора липсва уговорка за срок, то клаузата
на чл.6.1 следва да се тълкува корективно във връзка
с тази на чл.3.3 и чл.3.2 от договора. Именно в чл.3.2 е установен падежът на
задължението на ответника за прехвърляне на собствеността, а с клаузата на
чл.3.3 изрично е установено право на ищеца да иска и реципрочното задължение на
ответника да прехвърли вещното право , дори процесният
имот да не е във вида, установен с изричната клауза на чл.1.1.3
от договора- с издадено разрешение за ползване/Акт обр.16,
като съдът приема, че изпълнението на задължението по чл.3.3 е относимо към същия договорен падеж - 30.06.2017г. при
липсата на указан друг. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
договорената с чл.6.1 неустойка касае забавата за изпълнението на задължението
по чл.3.1 и това за прехвърляне на собствеността върху процесния
имот на падежа, независимо от това, че за имота няма издадено към датата на
падежа разрешение за ползване/Акт обр.16.
Настоящият
съдебен състав приема, че от събраните и обсъдени по-горе в мотивите
доказателства се установява безспорно забавата на ответника за изпълнение на
задължението му по чл.3.1 от процесния договор – за предаване на процесния
имот с разрешение за ползване в договорения срок – до 30.06.2017г., като по
отношение на това задължение забавата е за целия исков период. Установява се от
доказателствата по делото и забавата на ответника за изпълнение на задължението
му за прехвърляне на собствеността на падежа - 30.06.2017г., като забавата за изпълнение на това задължение
е доказана само за периода 01.07.2017г.-06.08.2017г. /вкл./, доколкото
последното задължение при условията на чл.3.3
е изпълнено на датата 07.08.2017г. От друга страна, безспорно се установява от
доказателствата, че от своя страна ищецът- възложител и купувач е изпълнил
своето насрещно договорно задължение– за заплащане на договорената цена по
установения ред и в сроковете, посочени в договора.
Правният
спор е относно наличието или липса на обективни пречки по смисъла на чл.81 ,
ал.1 от ЗЗД , визирани и в чл.6.3 от процесния
договор, които да са препятствали изпълнението на горепосочените договорни
задължения на ответника в установения срок.
По
отношение на задължението за прехвърляне на собствеността ответникът релевира възражение наличие на обективна пречка за
изпълнението му на падежа – неиздадена схема на процесния
имот по актулната карадстрална
карта и кадастрални регистри, порада грешка ,
допусната от правоспособното лице по ЗКИР, на което е било възложено
изготвянето на проекта за нанасяне на сградата. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на ответника и съответно за правилен
извода на първата инстанция , с който е прието, че посочената грешка на третото
лице не представлява обективна пречка по
смисъла на чл.81,ал.1 от ЗЗД и чл.6.3 от договора между страните. Ответникът не
оспорва обстоятелството, /а то се установява и от представеното по делото
писмо, изходящо от третото лице- изпълнител на проекта за нанасяне на сградата
в кадастъра- „Г.“ ООД от 20.06.2017г./, че
възложител на проекта за нанасяне е именно ответникът в качеството му на
собственик на имота, който е направил избора на изпълнител на правоспособно
лице по реда на чл.16,ал.3 от ЗКИР , трето правоспособно лице което да изготви
изискуемия проект по чл.56,ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Върху дейността на правоспособното лице по чл.16 от ЗКИР липсва
нормативно установен монопол , поради това ответникът разполага с правото на
избор на лицензирано лице, което да извърши дейността. Ето защо ответникът носи
отговорността за направения от него „лош“ избор на изпълнител, който „лош“
избор се установява от представения по делото на л.55 от делото на СРС отказ на
Агенцията по кадастъра и имотния регистър за приемане на проекта за изменение
на кадастралната карта и регистри. След като този избор зависи изцяло от волята
на ответника, то действията на третото лице не могат да се квалифицират като
такива , независещи от ответника и не представляват обективна пречка ,
независеща от ответника, която да го освобождава от отговорност по реда на
чл.81,ал.1 от ЗЗД и чл.6.3 от договора между страните. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че по делото е доказана забавата за изпълнение на задължението на ответника за
прехвърляне на собствеността за частта от исковия период 01.07.2017г.-06.08.2017г.
/вкл./. Дължимата неустойка за този период на забава от 37 дни, определена
съгласно чл.6.3 от договора е в размер на 3 949,79лв. /106,75лв.- за 1 ден
х 37 дни забава/. По изложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД е
основателна до размера на сумата от 3 949,79лв., представляваща дължима
неустойка за забава по чл.6.1 от договора между страните за частта от исковия
период 01.07.2017г.- 06.08.2017г. /вкл./ За разликата над този размер от 3 949,79лв.
- до пълния уважен с обжалваното решение размер от 9 287,35лв. и за
останалата част от исковия период 07.08.2017г.-25.09.2017г., претенцията се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която тя е уважена
за тази разлика и период. Мотивите на настоящата инстанция за неоснователност
на претенцията за неустойка по чл.6.1 ог договора за
посочената разлика и период са следните: По отношение на задължението за
прехвърляне на собствеността, доколкото то е изпълнено при условията на чл.3.3
от договора на датата 07.08.2017г. , след тази дата не е налице забава на
ответника, поради което и претенцията за неустойка за забава е неоснователна за
остатъка от исковия период 07.08.2017г.-25.09.2017г.
Що
се отнася до забавата за изпълнение на задължението по чл.3.1 от договора- за
предаване на процесния имот от ответника с разрешение
за ползване, макар забавата да е доказана за целия исков период, настоящият
съдебен състав приема, че от ответника е доказано наличието на обективна пречка
, свързана с бездействие на третото лице
„Чез Разпределение България“ АД, / с ново фирмено
наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/, отстраняването на която
пречка е извън волята на ответника, поради което и на основание чл.81,ал.1 от ЗЗД и идентичната договорна клауза на чл.6.3 от договора, ответникът не носи
отговорност за тази забава и не дължи на ищеца обезщетение под формата на неустойка
по чл.6.1 от договора. От представения
по делото договор № ********** от 02.07.2015г. /л.70 от делото на СРС/, се
установява, че от ответника своевременно е възложено на третото лице „Чез Разпределение
България“ АД присъединяване на сградата, в която се намира процесния
обект ,към разпределителната електрическа мрежа. Договорено е присъединяването
да се извърши чрез съществуващ трансформаторен пост ТП „Тодор К.“ /Боянски водопад“. Видно от представеното от ответника писмо от
23.05.2017г., изходящо от третото лице „Чез
Разпределение България“ АД , своевременно
е издадено и одобрено изискуемото по ЗУТ разрешение за строеж на
благоустройствени обекти № 33/19.10.2016г. за строеж: „Външно ел.захранване с
кабели НН от съществуващ ТП „Тодор К.“ /Боянски водопад/ , като на 09.12.2016г.
е подписан протокол акт, обр.2 за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. От същото писмо се
установява, че изпълнението на задължението на третото лице по договора с
ответника е препятствано от заявени претенции за собственост от лицето Г.Д.Г.по
отношение на част от трасето на новопроектираната кабелна линия. С писмото от
третото лице е направено предложение към ответника за промяна на условията за
присъединяване на сградата посредством друга техническа възможност. Видно от представения
по делото Констативен протокол от 08.09.2017г., присъединяването на сградата ,
в която се намира процесния обект, е реализирано чрез
друга техническа възможност – чрез нов шахтов трафопост. При така установените
факти съдът приема, че забавата за издаване на разрешението за ползване за процесната сграда, условие за което е сградата да е присъединена към
разпределителната електрическа мрежа, е резултат от поведението на третото лице- „Чез Разпределение България“ АД, което е извън волята на ответника
и представлява обективна пречки по смисъла на чл.81,ал.1 от ЗЗД и чл.6.3 от
договора между страните, освобождаваща го от отговорност за вредите на ищеца от
тази забава. За разлика от дейността на правоспособното лице по ЗКИР, върху
дейността на третото лице „Чез Разпределение“ АД има
нормативно установен монопол- чл.43,ал.2,т.1 от Закона за енергетиката, поради
което и ответникът не разполага с правото на избор на лице, което да извърши
дейността по присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа,
нито разполага с правна възможност да въздейства върху изпълнението на
задължението на това трето лице по
чл.117 от ЗЕ. Ето защо, съдът приема, че по отношение забавата за
изпълнение на задължението на ответника по чл.3.1 от договора, по делото е доказано наличието на обективна пречка и след
като тази забава е резултат от невиновно поведение на ответника, на основание
чл.81,ал.1 от ЗЗД и чл.6.3 от договора, той не носи отговорност за вредите от
нея. Настоящият съдебен състав намира,
че не следва да бъдат обсъждани, като преклудирани,
на основание чл.266,ал.1 от ГПК, заявените от ищеца за пръв път във въззивното производство , възражения на ищеца за
неизпълнение на ответника на задълженията му по договора с третото лице- „Чез Разпределение България“ АД.
По
разноските по делото: При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция /държ.такса
и адв.възнаграждение/ съразмерно на уважената част от
исковете от 476,92лв., като за разликата над тази сума- до пълния присъден
размер от 1 ,121,43лв., първоинстанционното решение
следва да бъде отменено. Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника
се дължат разноски за производството пред СРС в размер на 574,74лв., поради
което ищецът следва да бъде осъден да му заплати още сумата от 574,66лв. над присъдените 0,08лв. с
обжалваното решение.
За
въззивното производство на ищеца се дължат разноски в
размер на 431,03лв.- адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от жалбата на ответника.На ответника се следват разноски за въззивното
производство за заплатена държавна такса от 78,99лв., съразмерно на уважената
част от жалбата му.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 446445 от 09.07.2018г. на СРС, 70 състав, постановено по гр.дело № 82185/2017г. в частта, с която „С.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.К.“ АД /с ново фирмено наименование „Е.“ АД/ , на основание
чл.92,ал.1 от ЗЗД – разликата над дължимата сума от 3 949,79лв.- до
размера на сумата от 9 287,35лв.,
представляваща
неустойка по чл.6.1 от сключен между страните договор на 16.02.2017г. и за
периода 07.08.2017г.- 25.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба /21.11.2017г./- до окончателното изплащане, както
и в частта, с която „С.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.К.“
АД /с ново фирмено наименование „Е.“ АД/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК –
разликата над сумата от 476,92лв. – до размера на сумата от 1 121,43лв.-
разноски по делото. ,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТВЪРЛЯ предявения от „К.К.“ АД /с ново
фирмено наименование „Е.“ АД/ срещу С.П.“ ЕООД иск с правно основание
чл.92,ал.1 от ЗЗД за разликата над
дължимата сума от 3 949,79лв.- до размера на сумата от 9 287,35лв., претендирана
като неустойка по чл.6.1 от сключен между страните договор на 16.02.2017г. и за
периода 07.08.2017г.- 25.09.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 446445 от 09.07.2018г. на СРС, 70 състав, постановено по гр.дело № 82185/2017г. в останалата обжалвана част, с която „С.П.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „К.К.“ АД /с ново фирмено наименование „Е.“
АД/, на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД - сумата от 3 949,79лв., представляваща неустойка по чл.6.1
от сключен между страните договор на 16.02.2017г. за периода 01.07.2017г.-
06.08.2017г./вкл./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба /21.11.2017г./- до окончателното изплащане, както и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от 476,92лв.- разноски по делото.
В
останалата част, като необжалвано, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„С.П.“ ЕООД да заплати на „К.К.“ АД /с ново фирмено наименование „Е.“ АД/, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от 431,03лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„К.К.“ АД /с
ново фирмено наименование „Е.“ АД/ да
заплати на С.П.“ ЕООД – сумата от
още 574,66лв.- допълнително дължими разноски за първата инстанция и сумата от
78,99лв.- разноски за въззивното производство , на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.