Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 9667/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 07.02.2019 г. (с подадено в срок допълнение към нея от 08.02.2019 г.) на Х.Щ. чрез адв. К.Д. срещу Решение № 556938 от 08.12.2018 г. по гр.д. № 51409/2016 г. на СРС, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск от Х.Щ. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 143,02 лв., представляваща стойност на начислена ел. енергия при осъществена корекция на сметка за периода 13.11.2015 г. - 10.02.2016 г., за която сума е издадена фактура № **********/30.08.2016 г.
Твърди, че не са налице материалноправни предпоставки за извършване на корекция на сметка, а именно - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и предвиждане в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и спазване на правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Неправилно е прието, че съществуват ПИКЕЕ, чиито норми се считат отменени през периода на процесната проверка. Не е предвиден конкретен ред за уведомяване на потребителя за извършване на корекция на сметка съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, имайки предвид, че разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ОУ не урежда такъв ред, а бланкетно е посочено единствено, че кореспонденцията между страните ще се разменя на посочените от тях адреси, но не е посочен начин на размяна на книжа – по поща, куриер или по друг начин, също и как се връчва уведомление, ако потребителят не бъде намерен на последния известен адрес. Съдът неправилно не се е произнесъл по искане по чл. 17, ал. 2 ГПК да извърши инцидентен съдебен контрол по отношение на разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, които били отменени, каквото искане се отправя и към въззивния съд. Неправилно е прието, че отговорността на потребителя при корекционната процедура е обективна. В ЗЕ няма специална норма, която да дерогира общата норма на чл. 82 ЗЗД. В самия ЗЕ е уредено, че тази отговорност е виновна при тълкуване на изразите, използвани в разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ – неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване, неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, в който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.
Подадена е и частна жалба от 26.07.2019 г. на Х.Щ. чрез адв. К.Д. срещу Определение № 154188 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 51409/2016 г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата на Х.Щ. за изменение на обжалваното решение в частта за разноските.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че при реализиране на корекционната процедура по чл. 48 ПИКЕЕ с оглед на осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско измерване процесната сума е дължима от ищеца като правилно и служебно начислена от ответното дружество.
С Определение от 02.10.2017 г. по гр.д. № 51409/2016 г. на СРС е отделен за безспорен фактът, че между страните е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа за процесния имот. Това присъединяване по-скоро касае отношения по достъп до мрежата между ищеца и енергоразпределителното дружество, но от него, както и от останалите доказателства по делото, включително и признанието на ищеца в исковата молба, че потребява електрическа енергия за процесния обект (I - 2), се приема, че през процесния период - 04.05.2017 г. - 01.08.2017 г. между страните съществува облигационно правоотношение, по което „Ч.Е.Б.“ АД е поело задължение да доставя ел. енергия до имота на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЕ като възможни страни по сделката с електрическа енергия са посочени краен снабдител и краен клиент на електрическа енергия. Ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ, а ищецът е краен битов клиент на електрическа енергия по смисъла на т. 27г и т. 2а от ДР на ЗЕ, в които качества страните по делото са и страни по горното облигационно отношение.
Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено неоспореното от страните заключение на съдебна техническа експертиза (СТЕ) и допълнително заключение на СТЕ и като правдоподобни като съответстващи на останалите доказателства по делото показанията на свидетелите И.и Б..
От констативен протокол от 10.02.2016 г. и от горепосочените показания се установява, че на същата дата служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в присъствието на представители на Федерацията на потребителите са извършили проверка на процесния обект (I - 122, 203, 253г). Констатирани са следните нарушения по електромер с фабричен № 40011761: липсва пломба на щита на ел. таблото; нарушена е пломба на капачката на клемния блок; нарушен е холограмният стикер, фирмената и метрологичната пломба на големия капак на електромера; при наличие на товар на съответни фази индикаторът на електромера не мига, като е демонтиран същият електромер и е подменен с нов електромер с фабричен № ********** (I - 124), тоест налице е нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, както е потвърдено и в заключението на СТЕ (I - 252). Според констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване с фабричен № 40011761 от 25.08.2016 г. на Български институт по метрология (БИМ), който протокол се ползва с материална доказателствена сила като официален свидетелстващ документ (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК и чл. 10, чл. 57 и чл. 58 ЗИ, където е уредено възлагане на контрол на средствата за измерване и редът за неговото осъществяване) при включване на електромера с цел изследване той дава на късо и еталонът изключва, поради което не могат да се изследват метрологичните му характеристики, осъществен е достъп до вътрешността на електромера, на електронната платка изводите на вторичните страни на втори и трети токови преобразуватели допълнително са закъсени с тинол и електрическата схема е изменена, както е потвърдено и в заключението на СТЕ (I - 126, 252). Въз основа на констативния протокол от 10.02.2016 г. е изготвено предложение за корекция на сметка от 17.11.2017 г. за 90-дневен период - 13.11.2015 г. - 10.02.2016 г. с общо количество електроенергия в размер на 16 628 kWh, което изчисление е потвърдено в заключението като математически правилно (I - 127, 252). При тези данни и съгласно одобрени от ДКЕВР цени на ел. енергия за процесния период е издадена фактура ведно с приложение към нея от 30.08.2016 г. за 2 143,02 лв., имайки предвид извършено надплащане съгласно писмо от 31.08.2016 г. (I – 130, 129).
През исковия период (13.11.2015 г. - 10.02.2016 г.) се прилага ЗЕ в ред. с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., действал и след влизането в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/2013г.). С Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о. са отменени чл. 48-51 от ПИКЕЕ, приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обн. в ДВ, бр. 98/2013 г. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в горепосоченото решение е обезсилено в частта за отмяна на чл. 48-51 ПИКЕЕ и всички разпоредби на ПИКЕЕ с изключение на чл. 48-51 са отменени. С Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., оставено в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в, са отменени чл. 48-51 ПИКЕЕ. Отмяната на горепосочените разпоредби със съответното решение на ВАС няма обратно действие, тъй като ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт (чл. 195, ал. 1 АПК). Към момента на извършване на процесната проверка - 10.02.2016 г., ПИКЕЕ не са били отменени в тяхната цялост и представляват приложим нормативен акт.
С изменението в ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о.; Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о.; Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2605/2014 г., I т. о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о.).
Сами по себе си, четирите неотменени през спорния период разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация, изискуема от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия.
Същевременно, липсват издадени нови общи условия, съобразени с действащата редакция на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, което отново изключва правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената от него енергия. В чл.24, ал.2 ОУ, заварени от новата уредба и одобрени с решение № ОУ-061 07.11.2007г. на ДКЕВР се предвижда само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 111/17.07.2015г., т.д.1650/14г., ВКС, І т.о.; решение № 173/16.12.2015г., т.д.3262/14г., ВКС, ІІ т.о.; решение № 203/15.01.2016г., т.д.2605/14г., ВКС, І т.о. Предвиденият в чл.17, ал.2 ОУ 7-дневен срок за уведомяване не дава необходимата пълна регламентация на посочената процедура, чрез ясно уточняване на начините за редовно уведомяване.
Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о.).
В хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 1 ПИКЕЕ (при липса на точен измерител) е налице грешка при отчитането извън допустимата, чието наличие се доказва с протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен надзор, на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ. В хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 2 ПИКЕЕ (при липса на средство за търговско измерване) е налице нерегламентирано вмешателство в измервателната система (Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.). Констативният протокол от 10.02.2016 г. касае първата хипотеза, поради което и количеството ел. енергия е изчислено като 1/3 от максималния ток на СТИ в предложението за корекция на сметка, както се потвърждава и в заключението на СТЕ (I - 127, 252).
Неоснователни са доводите за необходимостта от установяване на авторството относно неправомерния достъп до СТИ при реализиране на горната процедура съобразно гореизложените мотиви. Неоснователен е доводът на въззивника, че районният съд следвало да извърши инцидентен контрол на ПИКЕЕ съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, чиято разпоредба касае само индивидиални и общи административни актове, но не и нормативни административни актове, какъвто е ПИКЕЕ (Решение № 262873 от 28.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2644/2020 г.).
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. с оглед и на основателността на възражението за прекомерност на същото възнаграждение, направено в срок от въззивника, при липса на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални действия от въззиваемото дружество, както и материалният интерес по делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК
Съобразно гореизложеното обжалваното определение следва да отменено като неправилно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за първоинстанционното производство, какъвто размер е посочен в жалбата. Така общият размер на разноските възлиза на 330 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 556938 от 08.12.2018 г. по гр.д. № 51409/2016г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.Т.Щ., ЕГН: ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ******сумата в размер на 50 лв. - разноски за въззивното производство.
ОТМЕНЯ Определение
№ 154188 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 51409/2016 г. на СРС, с което е оставена
без уважение молбата на Х.Щ. за изменение на обжалваното решение в частта за
разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ Решение № 556938 от 08.12.2018 г. по гр.д. № 51409/2016 г. на СРС в частта за разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.Т.Щ., ЕГН: ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ******сумата в общ размер на 330 лв. - разноски за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.