Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 74
гр.Враца,04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 14.02.2020г.,в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Г.Емилова
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.гр. дело
N` 24 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258
и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
05.12.2019г.,подадена от „Агропламинвест“ ЕООД гр.Враца, чрез процесуален
представител адв.Цв.С. от ВрАК, срещу решение на РС гр.Враца от
18.11.2019г.,постановено по гр.д.№ 3294/2019г.,с което са уважени предявените
против въззивника искове при условията на обективно съединяване с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.8 ал.1 ЗАЗ и чл.86 ЗЗД,за установяване в
отношенията между страните,че въззивникът дължи на въззиваемия процесните
суми,представляващи главница за неизплатено рентно плащане за стопанските
2015-2016г. и 2016-2017г.по договор за аренда от 01.03.2012 г.,и лихва за
забава върху неизплатените главници за периода 02.10.2016г.-19.06.2019г. и
02.10.2017г.-19.06.2019г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 2426/2019г.по описа на РС Враца.Поддържа се във въззивната жалба,че
решението е необосновано и неправилно –
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Излагат
се подробни доводи и съображения. Иска се отмяна на същото,и вместо него
постановяване на друго,с което се отхвърли претенцията на въззиваемия. С
въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания.Претендират се
разноски за двете инстанции.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.Няма доказателствени искания.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в
процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Поддържа се в
жалбата на първо място, че районният съд неправилно е приел, че след 29.01.2013
г. страните по делото са били обвързани от валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на договор за аренда от 01.03.2012 г. и договор за
покупко-продажба от 29.01.2013г.,обективиран в нот.акт № 32 от същата дата на
нотариус С.Б.,рег.№ 482 и район на действие района на РС Враца. Твърди се, че
ищецът не е изпълнил задължението си по чл.17 ЗАЗ за уведомяване на арендатора
за настъпило заместване на страна по арендния договор. В тази връзка се
навеждат доводи, че уведомяването има значение за възникване на правото на
новия арендодател да иска от арендатора изпълнение на задължението за заплащане
на рента и липсата на надлежно уведомяване влече като санкция лишаване на
правоприемника от правото да иска изпълнение на задължение, което арендаторът е
изпълнил към предишния арендодател - чл.17 ал.3 пр.2 ЗАЗ. Жалбоподателят
намира, че районният съд неправилно е отхвърлил направеното възражение за
изтекла погасителна давност. Навежда доводи за неоснователност и на предявените
искове за присъждане на обезщетения за забавено плащане.
В подадения отговор,както
се изложи, "С.И.Г" ООД, гр.София, чрез юрисконсулт П.М., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения и
решението е постановено след обстоен анализ на събраните доказателства, от
които се установява, че предявените искове са основателни и доказани. Моли
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и на въззиваемия
да бъдат присъдени разноски за втората съдебна инстанция.
При извършената служебна
проверка по реда на чл.269 изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният
съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран със заявление на "С.И.Г" ООД гр.Сливен за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против "Агропламинвест" ЕООД
гр.Враца за следните суми: сумата 125,25 лева, представляваща неплатена арендна
вноска за стопанската 2015/2016 г.; сумата 125,25 лева, представляваща
неплатена арендна вноска за стопанската 2016/2017 г.; сумата 34,44 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02.10.2016 г.- 20.06.2019 г. и сумата
21,77 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.10.2017 г.- 20.06.2019
г.Претендира се присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумите, както и на направените разноски.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2426/2019 г. по описа на
Районен съд-Враца,и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1499/21.06.2019 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника на 01.07.2019 г.,и същият е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК. С Разпореждане № 5313/16.07.2019 г. районният съд на основание чл.415 ал.1
т.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя на 23.07.2019 г.,
и в срока по чл.415 ал.1 от ГПК - на 14.08.2019 г. същият е предявил иск пред
ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.
Както в заявлението,
така и в исковата молба се твърди, че с договор за аренда от 01.03.2012 г., вписан надлежно на 05.03.2012 г. в Служба по вписванията гр.
Враца, Й.Г.Л. е отдал под аренда на
„Агропламинвест“ ЕООД гр.Враца земеделски земи с обща площ 8,350 декара, находящи се в землището
на с. Краводер, обл.Враца за
срок от 5 стопански години.Посочва се, че на 29.01.2013 г. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 32, том
I, рег. № 646, нот. дело № 21/2013 г. на нотариус С.Б., ищецът е придобил собствеността върху посочените по-горе земеделски земи, предмет на арендния договор, и на
основание чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ е встъпил в правата на арендодателя. Поддържа се, че ответникът е неизправна страна
по договора за аренда, тъй като не изплатил на новия арендодател-ищеца рентните вноски за процесния период, което е породило правен интерес от подаване на
заявление по реда на чл.410 ГПК, а след постъпване на възражение от длъжника -
и за предявяване на иск по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Агропламинвест“ ЕООД гр.
Враца, с който оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Поддържа, че по делото липсват доказателства
ищецът да е изпълнил задължението си по чл. 17 ал. 3 ЗАЗ за уведомяване на арендатора,
че е придобил собствеността върху арендуваните имоти. По отношение на претенциите за мораторна лихва сочи, че такава
не се дължи, тъй като в договора липсва уговорка за дължимост на обезщетение за
забава. Направено е възражение за погасяване на исковите претенции с изтичането
на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства, които районният съд е обсъдил
задълбочено ,и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил
правни изводи за основателност на исковите претенции. Фактическите констатации
и правните изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в
обжалвания съдебен акт.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269 изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав приема следното:
За да бъде уважен
предявения установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.8 ал.1 ЗАЗ ищецът следва да
докаже възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания за главници, т. е. наличието на валидно облигационно отношение между
първоначалния арендодател и ответника, произтичащо от договор за аренда на
земеделска земя, съдържащ валидни уговорки за арендно заплащане, по който
арендодателят е изпълнил задължението си да предаде на арендатора земеделските
земи, описани в договора, както и съществуването на валиден
договор за покупко-продажба, по силата на който
собствеността на земеделските имоти, отдадени под аренда,
е прехвърлена на ищцовото дружество, и е настъпила изискуемостта на вземането
за арендно плащане. При доказване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или
отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти.
От приложения по делото договор за аренда от 01.03.2012 г.,
вписан надлежно в Служба по
вписванията гр. Враца на 05.03.2012г., е видно, че Й.Г.Л. е предоставил на "Агропламинвест" ЕООД за временно възмездно ползване земеделски земи, находящи се
в землището на с.Краводер: нива от 4,011 дка в м.”Мътница”, представляваща
имот № 062041 и нива от 4,349 дка в м.”Чапляка”, представляваща имот № 098065.
Договорът е сключен за срок
от пет стопански години.
Ответникът е поел задължение да
извършва арендното плащане, посочено в чл. 2 /р-л срок/от
договора: 15 лв. на декар или продукция. По отношение на паричната арендна
вноска в договора не е предвиден срок за изпълнение.
С договор за покупко-продажба от
29.01.2013 г., обективиран в нотариален акт № 32, том I, рег. № 646, нот. дело № 21/2013 г. на нотариус С.Б. с рег. № 482, Й.Г.Л. е продал на ищеца „”С.И.Г“ ООД гр.Сливен земеделските имоти в землището на с.Краводер,
предмет на горепосочения договор за аренда, а
именно: нива с площ 4,011 дка в
м.”Мътница”, представляваща имот № 062041 и нива от 4,349 дка в м.”Чапляка”,
представляваща имот № 098065.
На основание чл.
17 ал. 2 ЗАЗ приобретателят на арендуваната земеделска земя замества
праводателя си като арендодател в арендното правоотношение във всички случаи,
независимо дали договорът за аренда е вписан или не. Вписването му има значение
само относно срока, за който той го замества – ако договорът за аренда е
вписан, заместването е за целия оставащ срок на договора; ако не е вписан –
заместването е само за две стопански години след годината на придобиването.
Заместването в арендното правоотношение настъпва по силата на закона, като
първоначалният арендодател се замества от новия собственик на имота, без да е
необходимо каквото и да е друго действие или акт от страна на приобретателя.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че считано от 29.01.2013 г. - датата
на придобиване на правото на собственост върху арендованите имоти, страните по
делото са във валидно облигационно правоотношение, като ищецът "С.И.Г."
ООД е придобил качеството на арендодател по вписания договор за аренда по отношение
на закупените имоти за целия оставащ период от договора. Приобретателят е обвързан от договора за аренда с всички
негови клаузи, в т.ч. е придобил и правото да получи дължимото арендно плащане
от момента на заместването на арендодателя - прехвърлител.
Пред двете съдебни инстанции
ответникът прави възражение, че ищецът не е изпълнил задължението си за
уведомяване на арендатора за придобиването на
собствеността върху арендуваните имоти, поради което е лишен от правото
да иска изпълнение на задължение по договора. Действително с разпоредбата на чл.
17 ал. 3 ЗАЗ в тежест на приобретателя е установено задължение да уведоми
незабавно арендатора за настъпилото заместване. Неизпълнението на това
задължение обаче има за последица единствено лишаване на приобретателя от
възможността да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той
вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за
заместване. В конкретния случай ответникът не твърди да е изпълнил задължението
са за арендно плащане за процесния период към предходния арендодател, нито
представя доказателства в тази насока. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че арендадорът дължи арендно плащане в уговорения размер на новия
арендодател.
При тези съображения, въззивният съд
приема, че искът за съществуването на вземания за главница е основателен и
доказан в претендираните размери и за посочените периоди. Върху размера на
главниците се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
За основателността на предявения
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и
момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на
претендираните обезщетения за забава.
По делото се доказа наличието на
главен дълг в размер по 125,25 лева за всяка от стопанските години 2015/2016 г.
и 2016/2017 г.
В договора за аренда липсва
конкретно посочен падеж, поради което относно настъпване на изискуемостта
следва да се приложат разпоредбите на чл. 8
ал. 5 от ЗАЗ, съгласно която ако не е уговорено друго, арендното плащане се
дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, и на § 2 т.
3 от ДР към ЗАЗ, съгласно която "стопанска година" е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.
С оглед на тези норми падежът на
претендираните арендни вноски настъпва съответно на 02.10.2016 г. и 02.10.2017
г. ,и от тези дати ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи
обезщетения за забава върху главниците в размер на законната лихва. Размерът на
претендираните обезщетения не е оспорен от ответника.
В жалбата се навеждат доводи за
неоснователност на претенцията за обезщетение за забава, поради липса на
изрична клауза в договора за аренда. Действително договорите имат сила на закон
за тези, които са ги сключили - 20а ал.1 ЗЗД, но за неуредените в договора
въпроси следва да се приложи закона. В договора за аренда няма изрична клауза
за заплащане на обезщетение за забава, но страните са уговорили, че неуредените
с този договор въпроси ще се решават въз основа на ЗАЗ, ЗЗД и общото гражданско
законодателство. След като въпроса за заплащане на обезщетение за забава не е
уреден изрично в договора за аренда, то приложение намира нормата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ето защо претенциите на ищеца за мораторни лихви са
основателни в претендираните размери.
Неоснователно е и направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията
на ищеца за главница и обезщетенията за забава.
Съгласно чл.
111 б. "в" от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Тази
разпоредба е приложима в разглеждания случай, тъй като вземането за аренда е
идентично с вземането за наем.
Съгласно разпоредбата на чл.
114 ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/,
давността тече от деня на падежа. Както бе посочено, в договора липсва
конкретно посочен падеж, поради което съгласно чл.8 ал.5 ЗАЗ арендното плащане
се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, т.е.
падежът на претендираните арендни вноски настъпва съответно на 02.10.2016 г. и
02.10.2017 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
20.06.2019 г., т.е. преди да е изтекла погасителната
давност по чл.111 б."в" ЗЗД.
В обобщение на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд, с което
исковете са уважени, следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78 ал.1 ГПК право на разноски за въззивната инстанция има ищецът
"С.И.Г" ООД, като на основание
чл.78 ал.8 ГПК следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определен от съда на основание чл.37 ал.1 ЗПП вр. чл.25
ал.1 НЗПП при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното, ВрОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 973/18.11.2019 г.
по гр.д.№ 3294/2019 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.8 ГПК
„Агропламинвест“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.И.Г“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно, съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........