Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2023
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, в закрито заседание на 21.04.2023 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. МАРИЯ СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5829 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.250 ГПК.
Образувано е по молба на „У.Б.“ АД с искане за допълване
на постановеното по делото решение № 262863 от 31.08.2022 г., като съдът се
произнесе изрично по подадената въззивна жалба срещу определение №
55564/02.03.2020 г. по гр.д.№ 68470/2017 г. на СРС, 43 с-в.
Ответникът по молбата-А.Д.П. и третото лице-помагач-„К.Ж.“
клон Б.К. не вземат становище по нея.
Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема следното:
Молбата е подадена
в срока по чл.250, ал.1 ГПК и е допустима.
Производството по гр.д.№ 5829/2020 г. е било образувано
по въззивни жалби на ищеца „У.Б.“ АД срещу решение № 287534 от
28.11.2019 г. на СРС, 43 с-в, гр.д.№ 68470/2017 г. в частта, с която са
отхвърлени предявените евентуални установителни искове срещу А.Д.П. и срещу определение № 55564/02.03.2020
г. на СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 68470/2017 г., с което e отхвърлена молбата на „У.Б.“ АД с вх.№ 5211954/17.12.2019
г. за допълване на постановеното решение № 287534 от 28.11.2019 г.
С постановеното по настоящото дело решение № 262863 от 31.08.2022 г., въззивният съд не се е произнесъл по подадената въззивна жалба
срещу определение № 55564/02.03.2020
г. на СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 68470/2017 г., имащо характер на решение по чл.250 ГПК.
Настоящият съдебен
състав счита, че с решението от 28.11.2019 г.
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените евентуално съединени
установителни искове, като ги е отхвърлил като неоснователни.Липсата на мотиви
по изложените от ищеца твърдения за признаване на дължимостта на процесните
суми към конкретно посочената от него дата10.07.2017 г. е свързана с преценката
за обоснованост на решението и не е основание за допълването му.
Освен това с
решението от 31.08.2022 г., влязло в сила на 28.10.2022 г., въззивният съд е обезсилил решение № 287534/28.11.2019 г. на
СРС, 43 с-в, гр.д.№ 68470/2017 г. в обжалваната част /по предявените евентуални искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ и чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.430,
ал.2 ТЗ/ и е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса
на правен интерес.С оглед на изложените доводи за недопустимост на предявените
установителни искове и изводът за недопустимост на производството по тях, не са
налице предпоставките за произнасяне с акт по съществото на спора по искове за
установяване дължимост на процесните суми към конкретно посочен от ищеца момент
/10.07.2017 г./.Посочването на различен момент, към който да се признае за
установено, че ответникът дължи процесните суми, не променя извода за липса на
правен интерес от предявяване на установителните искове в конкретния случай, тъй като с влязло в сила
решение е установено, че вземанията на ищеца, предмет на производството, са
погасени чрез плащане, извършено от поръчителите.Отговорността на поръчителите
не е предмет на разглеждане в настоящото производство, в което съдът служебно
следи за наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск срещу
наследника на кредитополучателя, какъвто не е налице.
С оглед липсата на правен
интерес от предявяване на установителните искове не са налице предпоставки за
допълване на решението от 28.11.2019 г. и обжалваното определение, имащо
характер на решение, следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 55564/02.03.2020 г. на СРС, 43
с-в., по гр.д.№ 68470/2017 г., имащо характер на решение по чл.250 ГПК.
Решението е постановено при участието на „К.Ж. клон Б.“ К.
като трето лице-помагач на страната на ответника А.Д.П..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.