Р Е Ш Е Н И Е №507
14.02.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 7202/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Иск на Р.Г.Б., ЕГН **********,*** против „
ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж к. Малинова долина, ул. Рачо Петров – Казанджията, № 4-6, с правно основание
в чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Според твърденията на ищеца, по ч. гр. дело № 5005/2012 год. на ХІІІ гр.
състав на ПРС против него е издаден, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, изпълнителен лист за следната сума: 3533.82 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем ******от ***** год., ведно със законната
лихва от дата 03.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането. Като взискател
в листа, е посочен заематателя по
договора за заем „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД. Възоснова така издадения
изпълнителен лист, на 25.07.2012г. е образувано ИД №*****на ЧСИ *****. Твърди
се липса на извършени каквито е да е било изпълнителни действия по това
изпълнително дело; то било прекратено от ЧСИ на 10.04.2019 год. , тъй като по него взискателят
повече от две години не поискал извършването на изпълнителни действия Затова се
твърди, че по отношение на вземането на ответното дружество е изтекла
погасителна давност и се моли да се постанови от съда решение , с което да
установи недължимост на сумата.
Ответното дружество оспорва иска с мотива,
че вземането все още съществува, тъй като давността не е изтекла, а не е
изтекла, тъй като е била прекъсвана и спирана.
Иска е
допустим, при очевиден интерес от исканото установяване. Докато кредиторът разполага с валиден
изпълнителен лист за вземането си , интереса на длъжника от оспорване на принудителното изпълнение чрез
отричане на изпълняемото право не може да бъде отречен, дори в хипотеза, в
която липсва образувано изпълнително дело за събирането на вземането или вече
образуваното е било прекратено, или в хипотеза начастно правоприемство на
страната на кредитора .
Предпоставките
на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , сега чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили
това вземане
като притезание ( срв. решение № 101 от
1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). По наличието на изпълнителна сила, с
каквато вземането на ответното дружество е снабдено, не се спори, а ищецът не
отрича съществуването на изпълняемото право, въвеждайки от своя страна като
факт в спора единствено новонастъпило – след стабилизирането на заповедта –
обстоятелство, под формата на изтекла давност. Затова и съдът приема, че между
страните съществува (валидно е възникнало) договорно облигационно
правоотношение под формата на договор за
кредит с „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД.
Доколкото произтична от договор , вземането на това дружество става
изискуемо на най- рано настъпилата от следните три дати – на предсрочната изискуемост на вземането за
главница , на датата на изтичането на договора
( алтернативно : на датата на падежа на последната погасителна вноска ,
ако кредитора е приел плащане на части ) или датата на съдебното решение (
алтернативно : датата след изтичането на срока по чл. 414 от ГПК , когато
кредитора разполага със заповед за плащане на вземането). По делото отсъстват
данни , кога е изтекъл срока на договор за паричен заем ******от 03.02.2009 год.,
тъй като копие от него не фигурира в кориците на делото, а частното дело № 5005/2012
год. на ХІІІ гр. състав на ПРС е унищожено след изтичането на срока за архивно
пазене. Има обаче на л. 58 от делото
копие от приложение № 1 към договора за цесия от дата 24.02.2010г, с който
договор „Уникредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД прехвърля на ответното дружество множество
вземания по необслужвани кредити , един от които –процесния , сключен с ищеца (л.59).
Точната сума на прехвърленото вземане е тази, записана впоследствие и в
изпълнителния лист - 3533.82 лв., тоест,
към датата на прехвърлянето , вземането е било изискумо в пълния си размер. Затова
съдът приема, че най- късно към дата
24.02.2010г., вземането на последното дружество е било изискуемо, и при
липса на други данни, тази дата следва да се приеме за начална на срока ,
представляващ погасителна давност.
На следващо място , липсва основание да
се приеме , че вземането се погасява с
изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. Приложима е общата такава,
настъпваща след изтичането на петгодишно бедействие на взискателя.Доколкото е
период на бездействие, то давност за едно вземане тече винаги , освен ако не
бъде спряна или прекъсната. Основанията за това се доказват от лицето ,което черпи права от спирането или
прекъсването, тоест, от кредитора – ответник.
Данни за прекъсване няма; подаването на
молбата за издаване на заповед за плащане не прекъсва давността , нито молбата
за образуване на изпълнителното дело. Няма нито едно проведено изпълнително
действие – с разпореждане на ЧСИ от дата
06.03.2017г е насрочено опис на движимите вещи на длъжника в жилището му на
дата 07.04.2017г, но такъв не е проведен; със същото разпореждане е наложен запор върху вземанията на Б. срещу две банки (средства в банкови
сметки), но такива вземания не са съществували – по сметките не е имало
наличност. Отново със същото разпореждане е наложен и запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника , но такова не е било открито. Така или иначе, към
датата на насрочването на изпълнителните действия , е било осъществено
основание по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК производството по изпълнителното дело да
бъде прекратено, тъй като от датата на образуването му 25.07.2012г. до 2017г
няма нито едно поискано изпълнително действие.
Тук съдът следва каже и друго : изпълнителното дело под №*** е било
образувано по молба на взискателя „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД от дата
25.07.2012г.,с която на съдебния изпълнител са предоставени правата по чл. 18
от Закона за частните съдебни изпълнители; още с молбата за образуване са
представени доказателства за съществуването на договора на цесия и е направено
искане да се конституира ответното дружество като взискател по делото на мястото на „Уникредит кънсюмър файнънсинг“
АД, като на Б. се връчи и уведомление за цесията , на основание чл. 99 от ЗЗД. Искането е било основателно ,
доколкото цесията е породила действие между страните по нея, а на основанието
по чл. 429 ал. 1 от ГПК субективните предели на издадения лист обхващат и
частните правоприемници на взискателя, какъвто е ответника. по него ЧСИ не се е произнесъл - отсъства
нарочен акт, с който изпълнителя да конституира ответника като взискател или да
връчи уведомлението за цесията, като вместо това , за цялото движение по
делото, уведомявано е „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД, с две изключения – постановлението на ЧСИ за
прекратяване на производството от дата 10.04.2019г е връчено не на това
дружество , а на ЕОС Матрикс, а има и издадена през 2012 г на името на това
дружество сметка по Тарифата към ЗЧСИ. Същевременно
, разпореждането на ЧСИ от дата
06.03.2017г . за извършване на изпълнителни действия е издадено по искане на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД , които към този момент не само не са надлежен взискател по делото, но и (в
отношенията с ответника) не са легитимен носител на материалното право , тъй
като уведомлението за цесията не е било връчено. Затова
наложените запори и насрочените описи в никой случай не могат да препятстват
изтичането на давност, като се има предвид, че реално не са и извършени.
Или към 25.02.2015 г , давността за вземането
е изтекла. Искът е основателен.
Разноските се понасят от ответната страна , по
списък на л. 122 от делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено, че в отношенията между страните, Р.Г.Б., ЕГН **********,*** не
дължи на „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж к. Малинова долина, ул. Рачо Петров – Казанджията , № 4-6, следните
суми , за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5005/2012 год. на
ХІІІ гр. състав на ПРС и е
образувано изпълнително дело *** по
описа на ЧСИ *****: 3533.82 лв., представляваща главница по договор за паричен
заем ******от 03.02.2009 год., ведно със законната лихва от дата 03.04.2012г.
до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж к. Малинова долина, ул. Рачо
Петров – Казанджията , № 4-6 да заплати на Р.Г.Б., ЕГН **********,*** сумата от
641.35 лева разноски по делото .
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ