РЕШЕНИЕ
№ 18402
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110137006 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
В исковата молба ищецът В. К. В. твърди, че е наследник на Г.Г. К.а, починала
на 07.12.2014 г., на която в ответното дружество [*******] била открита партида за
имот, находящ се в [*******]. Поддържа, че за периода от 13.11.2019 г. до 13.03.2020 г.
по партидата за горепосочения имот била начислена сума в общ размер на 169,30 лева.
Твърди още, че сумата била оспорена пред монополиста, но от страна на негови
служители било заявено, че в случай, че сумата не бъде платена, ще бъде събрана със
съдебен изпълнител. Ищецът оспорва дължимостта на процесната сума с доводи, че
между него и ответното дружество не е налице валидно облигационно
правоотношение. Отделно от предходното оспорва, че през исковия период ответникът
е доставял стоки или услуги, чиято стойност да възлиза на процесната сума. Прави
възражение за недължимост на процесната сума, поради настъпила погасителна
давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 56,43 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 169,30 лева,
начислена за периода от 13.11.2019 г. до 13.03.2020 г. по партидата на недвижим имот,
находящ се в [*******].
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за недопустимост на предявения иск, тъй като по делото
липсват доказателства относно твърденията, че ищецът е наследник на титуляра на
1
партидата. В случай, че съдът приеме производството за допустимо – ответникът
признава иска. Моли за възлагане разноските върху ищеца на основание чл.78, ал.2
ГПК, тъй като дружеството не е предявявало каквито и да било претенции, нито е
отправяло покана за плащане към ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане по делото е отрицателен установителен иск - за
установяване на несъществуването на вземането за заплащане претендирано
задължение за доставени вода и водоснабдителни и канализационни услуги. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, при
отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца
вземане, т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на вода и водоснабдителни и канализационни услуги, обема на доставените на ищеца
услуги през процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната
сума.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б.„а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ. бр.18/25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
С проектодоклада, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно
заседание, съдът е указал на ответника, че именно той носи тежестта да докаже, че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот, съответно между страните е било
налице валидно облигационно правоотношение. Въпреки предходното, по делото не са
ангажирани никакви доказателства от които да се установява, че ищецът, респ. неговия
наследодател, е собственик или лице с учредено вещно право на строеж или ползване
върху имота.
С оглед предходното, при липса на доказателства, че през исковия период
ищецът притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги, искът следва да бъде
уважен само на това основание, без да се обсъждат наведените доводи за погасяване по
давност. В конкретния случай в писмения отговор ответникът заявява, че признава
иска.
Предвид гореизложеното, предявения иск е основателен и следва да бъде
уважен.
2
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото. Видно от представения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е
направил разноски в размер на 50,00 – дължима и внесена държавна такса. Заплатената
и претендирана от ищеца такса за банков превод нямат характер на разноски по
смисъла на чл.78, ал.1 ГПК, тъй като това са разходи направени във връзка с
предоставени услуги от трети лица. С оглед предходното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца само сумата от 50,00 лева.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния й представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Видно от списъка на разноските по
чл.80 ГПК е, че адв.Л. претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ГПК определяне
размера на адвокатското възнаграждение е в правомощията на съда. С оглед
предходното и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съдът определя възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата в минимален размер от 400,00 лева, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание, на което процесуалния представител не се е явил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. К. В., ЕГН **********
срещу [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление: [*******],
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 56,43 лева, представляваща 1/3 част от сума в общ
размер на 169,30 лева, начислена за периода от 13.11.2019 г. до 13.03.2020 г. по
партидата на недвижим имот, находящ се в [*******].
ОСЪЖДА [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление:
г[*******] да заплати на В. К. В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 50,00 лева, представляваща разноски по производството за платена държавна
такса.
ОСЪЖДА [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление:
[*******] да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, основание чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по производството за оказана безплатно адвокатска помощ и
3
съдействие на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4