Решение по дело №931/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

състав

На

16.12.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Цветелина Стойчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

931

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1300- 001119 от 07.07.2020г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което са наложени на С.И. *** с ЕГН ********** следните наказания: по т.1 на основание на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000.00лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки и по т.2 на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на 10лв., за извършени нарушения на 27.06.2020г. в 22.30часа в гр.Кърджали съответно на чл.174 ал.3 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С. С., който го обжалва изцяло с молба да се отмени като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочили цялото производство по установяване на административно нарушение и налагане на съответното наказание. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от защитник, който поддържа жалбата. В ход по същество последният пледира за отмяна на наказателното постановление. Счита, че от обективна и субективна страна не е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, поради което не е налице извършено административно нарушение. Моли съда за решение в този смисъл като на основание чл.63 от ЗАНН настоява за присъждане на направените по делото разноски.

Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Депозирал е писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Постъпила е и молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: Свидетелят Г.Х.,***, бил на работа на 27.06.2020г. за времето от 19,00ч. до 07,00ч. На датата 27.06.2020г., по разпореждане на колеги от криминална полиция, в 22.30ч. свидетелят Г.Х. спрял за проверка на кръстовището между бул.България и бул.Беломорски в гр.Кърджали лек автомобил марка „Хонда“ с рег.№ К1009АТ, който бил управляван от жалбоподателя С. С. След проверка на документите, при която водачът не представил свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него, свидетелят Г.Х. отвел водача С. в Районно управление- Кърджали за извършване на тест за употреба на наркотични вещества. Тогава бил извикан свидетеля С.С., работещ в сектор „Пътна полиция“- Кърджали, за да окаже съдействие на колегите си от автопатрула. Поради това той отишъл в сградата на Районно управление- Кърджали, където заварил колегите си и жалбоподателя С. С. Свидетелят С.С. предложил на последния да го изпробва за употреба на наркотични вещества, но тъй като той се колебаел, му дал няколко минути да помисли за решението си. След дадената му възможност за размисъл, жалбоподателят С. С. отказал да му се извърши такава проверка за употреба на наркотични вещества с тест, както и отказал да даде кръв за медицинско изследване. След това на место свидетелят С.С. съставил срещу жалбоподателя С. Акт за установяване на административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, който водачът подписал без възражения. На место същата нощ бил издаден и Талон за изследване № 0056643, в който водачът С. вписал собственоръчно, че отказва да бъде изпробван на наркотици, както и че отказва да даде кръв за анализ. На тази база на 07.07.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление.     

Тази безспорна фактология бе установена на база събраните гласни доказателства от свидетелите С.С., Г.Х., Ю.Ф. и И.И., от писмените- Талон за изследване № 0056643, Справка за нарушител/ водач, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20- 1300- 000295 от 29.06.2020г., и Акт за установяване на административно наказание серия GA № 202285 от 27.06.2029г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички тези доказателства са еднопосочни, безпротиворечиви и изграждат една житейски логична обстановка. Всички гласни доказателства установяват главния факт на доказването по делото за извършено административно нарушение, че водачът С. С. е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство на инкриминираната дата 27.06.2020г. Включително и свидетелят И.И. установява това обстоятелство. Без значение по делото е обаче поведението на жалбоподателя С. С. след случилото се на 27.06.2020г. в 22,30ч., поради което гласните доказателства в тази посока не бяха кредитирани.  

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 7- дневен срок- на датата 23.07.2020г., а наказателното постановление е било връчено на 17.07.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според задължителните разпоредби на ЗАНН.

По т.1 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.174 ал.3 от ЗДвП казва, че „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000лв.” Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят С. С. е извършил вмененото му административно нарушение по втората алтернатива, за което правилно му е ангажирана административнонаказателната му отговорност като му е наложено и единственото предвидено в закона  наказание, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство. При определяне на наказанието наказващият орган е наложил такова в единствено възможния вид и размер, поради което обжалваното наказателно постановление по т.1 следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Правилно са били отнети 12 контролни точки на жалбоподателя на основание чл.6 ал.1 т.3 от Наредба № Із- 2539 от 27.12.2007г.

по т.2 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи със себе си свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и контролния талон към него. Безспорно по делото се установи, че това нарушение е извършено от жалбоподателя С. С., поради което правилно наказващият орган го е подвел под състава на чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП и му е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 10лв. Поради това и в тази част следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът намира за незаконосъобразни съображенията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Това е така, защото при извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат платени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. Ето защо, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1300- 001119 от 07.07.2020г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което са наложени на С.И. *** с ЕГН ********** следните наказания: по т.1 на основание на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000.00лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки и по т.2 на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на 10лв., за извършени нарушения на 27.06.2020г. в 22.30часа в гр.Кърджали съответно на чл.174 ал.3 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА С.И. С. с адрес *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

    

                                                        Районен съдия: