Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 14.01.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №19105 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от С.К.С., с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Г. О. на А.” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 11.01.2014 г., при което починал бащата на ищцата К.К.. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищцата твърди, че при произшествието, осъществило се на 11.01.2014 г. по вина на лице, Г. О. на което е застрахована при ответника, е починал баща й, от което за нея са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на родител.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва настъпването на произшествието, механизма и вината на застрахования водач, както и настъпване на твърдените от ищеца увреждания. Позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 11.11.2014 г. на ВОС по НОХД №664/2014 г. Я.Ц.Х. е призната за виновна в това, че на 11.01.2014 г. при управление на лек автомобил „Ауди А4” с рег. № ******** по пътя гр. Добрич – гр. Варна нарушила правилата за движение – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.31 - навлязла в лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинила смъртта на К.К.К. и С.К.К., като е оправдана за нарушение на чл.21 ЗДвП – движение с неразрешена скорост. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което относно настъпване на увреждането, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

От Удостоверение за наследници от 05.11.2014 г. се установява, че ищцата е дъщеря на починалия К.К.К..

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живели на съпружески начала лица. Ищцата е дъщеря на починалия, поради което има право на обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищцата. Родството между починалия и ищцата установява правото й на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Установява се от публичния информационния регистър към Гаранционен фонд, че е налице сключена застраховка „Г. О.” между ответника и собственика на автомобил „Ауди А4” с рег. № ********, валидна към 11.01.2014 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Г. О.” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетеля Радева се установява, че макар и ищцата да не е живяла в едно домакИ.тво с починалия, те са имали изключително близки отношения – били са задружно семейство, виждали са се всяка събота и неделя, заедно са посрещали всички празници. Ищцата е преживяла тежко загубата на баща си, като емоционалният й срив е подсилен и от двойната загуба, тъй като при същата катастрофа е починал и брат й, което довело до неочаквана голяма загуба за семейството.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (74 г.), конкретните обстоятелства около произшествието (настъпване на смъртта и на сина на пострадалия и брат на ищцата), близките семейни връзки между ищцата и починалия, макар и да не са споделяли едно домакИ.тво, възрастта на ищцата (51 г. към момента на деликта), изживените психически страдания при загубата на баща й. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 100000 лв. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на баща са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размера на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на реализиране на О.та обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 100000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото не се установява поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

От комплексната авто-техническата и медицИ.ка експертиза се установява, че управляваният от починалия автомобил ВАЗ се е движил със скорост 60 км/ч, която е в рамките на разрешената извън населено място съгласно чл.21 ЗДвП. От писмените доказателства (протокол за оглед от 11.01.2014 г. - л.18-22), авто-техническата експертиза и гласните доказателства, събрани по делегация (разпита на делинквента Я.Х. - л.100-101) се установява, че произшествието е станало на прав участък от пътя, при ясно и сухо време в светлата част на деня и при добра видимост. Поради това съдът не намира, че са налице условия по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, които да установяват в тежест на пострадалия да избере скорост под тази, с която се е движил. От тук следва и изводът, че не е налице противопоравно поведение от страна на пострадалия, изразяващо се в движение с неразрешена или несъобразена скорост, с което да е допринесъл за вредите.

Установява се от комплексната експертиза, че с оглед механизма на произшествието и характера на травмите, правилно поставеният и работещ предпазен колан не би предотвратил фаталния изход за пострадалия. Поради това не е налице причинна връзка между поставянето на колан и вредоносния резултат.

По делото не се установява действие или бездействие на починалия, изразяващо се в неполагане на дължима грижа или непроявяване на нужно внимание, което макар и да не е противоправно, обективно да е допринесло за настъпване на вредите. От установения от наказателния съд механизъм на деянието е видно, че произшествието се е осъществило поради отклоняване на вниманието на водача-делинвент от пътната обстановка и навлизане в лентата за насрещно движение, при което мигновено е настъпил челен удар с автомобила, управляван от починалия. Т.е. не са налице условия за реакция или спасителна манерва.

Поради това съдът намира, че не са налице предпоставките за намаляване на определеното обезщетение поради съпричиняване.

Искът следва да се уважи за сумата от 100000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.

 

По разноските:

       На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 3265 лв.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица, съразмерно с отхвърлената част от иска. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно съобразно обема на доказателствения материал, извършените процесуални действия, броя на проведените заседания и правната сложност на делото. Поради това възнаграждението следва да се намали до минимума съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. На ответника следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 3485 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 4000 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ***, да заплати на С.К.С., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Г. О. на А.” за вреди от смъртта на К.К.К. при произшествие, осъществено на 11.01.2014 г., заедно със законната лихва от 11.01.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.

            ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ***, да заплати на адв. Н. Н. Д., адрес: *** Б., четвърти полуетаж, офис 4, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3265 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.ИНС АД, ЕИК:**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3485 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4000 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: