Решение по дело №3298/2018 на Административен съд - Варна

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   №………………/………………… гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Административен съдия: Елена Янакиева

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 3298 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Предмет на делото е предявен от „ДЕОМИД“ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от Д.Т.К., иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 и сл. АПК, против  ДНСК - София с цена на иска в размер на 2860.00лв. / две хиляди осемстотин и шейсет /лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сторени при обжалването на  отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № В-33-ДНСК-41/12.03.2018г. на Директора на Дирекция „Оперативна дейност и контрол“ ДНСК-София, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

Изложени в исковата молба са твърдения, че с Наказателно постановление (НП) № В-33-ДНСК-41/12.03.2018г. на Директора на Дирекция „Оперативна дейност и контрол“ ДНСК-София за извършено нарушение на чл.142 ал. 5 т.1 от ЗУТ, на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 30000 лв. Наказателното постановление е отменено с Решение № 1408/02.08.2018г., постановено по  АНХД №1714/2018г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение № 2187/14.11.2018г. на ВАдмС, постановено по адм.д.№ 2599/2018г..

Дружеството-ищец твърди, че в производството по АНХД № 1714/2017г. по описа на ВРС и в производството по КАНХД №2599/2018г. по описа на АдмС– Варна е направило разноски за хонорар на процесуалния си представител в общ размер от 2860лв., от които 1430лв. във въззивното производство и 1430лв. в касационното производство. Според дружеството, посочената сума представлява пряка и непосредствена имуществена вреда, причинена във връзка с издаденото срещу него незаконосъобразно Наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника- ДНСК - София да му заплати обезщетение в същия размер за нанесените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по горепосочените АНХД и КАНХД, като моли да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

Ответната страна – ДНСК-София, чрез процесуалния си представител юриск. Д.П., изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Твърди, че не са налице кумулативно регламентираните от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за причинени вреди.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното и приобщено по делото АНХД № 1714/2018 г. по описа на ВРС, ХXXVIII състав, се установява, че с Решение № 1408/02.08.2018г., постановено по същото дело е отменено Наказателно постановление на Директор на Дирекция „Оперативна дейност и контрол“ при ДНСК-София. След обжалване по съдебен ред и с Решение № 2187/14.11.2018г., постановено по КНАХД № 2599/2018г. по описа на Административен съд Варна, решението на ВРС е потвърдено.

По НАХД № 1714/2018г. по описа на ВРС е представено и прието към доказателствата пълномощно, от което се установява, че „ДЕОМИД“ ЕООД , чрез представителя си е упълномощило адв. И.К. да го представлява и защитава по административно-наказателно дело № 1714/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, а от приложения по делото договор за правна защита и съдействие/л.27 от в.д./ се установява, че предмет на договора е процесуално представителство, защита и съдействие по АНХД № 1714/2018г., както и че договореното и заплатено в брой възнаграждение е в размер на 1430 лв.

По КНАХД № 2599/2018 г. по описа на ВАдмС е представено пълномощно, от което се установява, че „ДЕОМИД“ ЕООД е упълномощило адв. И.К. да го представлява и защитава в производството по оспорване на Решение № 1408/02.08.2018г., постановено по АНД № 1714/2018г. по описа на ВРС. От приложения по същото дело договор за правна защита и съдействие се установява, че предмет на договора е процесуално представителство, защита и съдействие по КНАХД пред Административен съд – Варна, образувано по жалба срещу Решение, постановено по АНД №1714/20181г. по описа на ВРС, както и че договореното и заплатено в брой възнаграждение е в размер на 1430 лв.

Видно от изготвените протоколи от проведените открити съдебни заседания по двете посочени дела, адв. К. се е явила и е извършила процесуално представителство на дружеството и в първоинстанционното, и в касационното съдебно производства.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Искът е предявен от легитимиран субект, в изпълнение на предпоставките на чл.2013 от АПК- след отмяната на наказателното постановление, пред родово компетентен съд, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и Общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на правната норма, а именно: установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието, и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието, и настъпилият в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида, посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отменения акт, респ. от действието или бездействието.

Безспорно по делото е, че Наказателно постановление № В-33-ДНСК-4/12.03.2018г. е отменено с Решение №1408/02.08.2018 г., постановено по АНХД № 1714/2018 г. на ВРС, в законна сила от 14.11.2018 г., като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от писмените доказателства по делото.

Според Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В конкретния случай наказателното постановление е издадено от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид това, настоящия съдебен състав приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно: отменен незаконосъобразен административен акт.

Според Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е за безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово предположено и регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството-ищец е заплатило адвокатско възнаграждение за образуване и защита по АНД № 1714/2018г. по описа на ВРС и по КНАХД № 2599/2018г. по описа на ВАдмС, видно от представените по цитираните дела договори за правна защита и съдействие. Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в конкретния случай особена юрисдикция-наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, съгласно ТР № 1/2017 г.

Констатират се и трите предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Върху определената като обезщетение сума от 2860 лева, ответникът дължи и претендираната законна лихва, като акцесорно вземане в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС (вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразния административен акт), в случая от 14.11.2018 г. В конкретния случай обаче лихва е претендирана от ищеца, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, а не от предхождащата я 14.11.2018г., поради което следва да се счита като дължима  от 27.11.2018г., от когато е датирана исковата молба.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, в полза на дружеството-ищец следва да бъде присъдена и сумата в размер от 455 лева, представляващи направените разноски в това производство, в това число платена държавна такса в размер на 25 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 430 лева.

Водим от горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, XXXIV състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол - София да заплати на „ДЕОМИД“ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от Д.Т.К., сумата от 2860.00лв. / две хиляди осемстотин и шейсет лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № В-33-ДНСК-41/12.03.2018г. на Директора на Дирекция „Оперативна дейност и контрол“ ДНСК-София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол - София да заплати на „ДЕОМИД“ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от Д.Т.К., сумата от 455 /четиристотин петдесет и пет) лв., представляваща направените в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                        Административен съдия: