№ 808
гр. Варна , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500416 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Г. Б. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Р.Н.,
против Решение № 261535/04.12.2020 г. по гр. д. № 5130/2020 г. на Х състав на ВРС в
частта, с която е прекратен с развод брака между Г. Б. П. и Б. А. П., на осн. чл. 49, ал. 1 от
СК и е прието, че вина има съпругът Г. Б. П.; в частта, с която му е определен режим на
лични отношения с децата Г., р. 29.06.2017 г. и Л., р. 31.03.2019 г.; в частта, с която е
осъден да заплаща издръжка в полза на децата Г., р. 29.06.2017 г. и Л., р. 31.03.2019 г. в
размер от по 200,00 лв. в полза на всяко едно от тях и в частта, с която е осъден да заплаща
в полза на съпругата си Б. А. П. издръжка в размер на 150,00 лв. месечно за срок от една
година.
Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, се моли да бъде
отменено. Иска да бъде отхвърлен иска на Б.П., че вина за разстройството на брака носи той,
както и за присъждане на месечна издръжка в нейна полза. Иска още да му бъде определен
режим на лични отношения с децата Г., р. 29.06.2017 г. и Л., р. 31.03.2019 г. всяка първа и
трета събота от 10:00 ч. до 17:00 ч. в неделя с преспиване, за да не се прекъсне връзката им с
родителя. Заявява, че може да плаща на децата си месечна издръжка в минималния
определен от закона размер, понеже от м. 09.2020 г. е безработен, плаща месечна наемна
цена от 220,00 лв. за ползваното от него под наем жилище и плаща издръжка от 150,00 лв.
месечно за роденото си от предишна връзка дете Б., р. 29.03.2009 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. А. П., ЕГН
1
********** от гр. Варна, жк „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Иванина В., с който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в обжалваните части. Оспорва твърденията за нейна вина за
прекратяването на брака с развод. Сочи, че до раздялата на страните тя и децата са били
подложени на непрекъсната агресия и стрес от страна на Г.. Децата се страхуват от него и
той никога не е оставал насаме с тях, затова е невъзможно предоставянето на по-широк
режим на лични отношения с тях. В момента е нетрудоспособна и се грижи за двете си деца,
поради което съпругът й дължи издръжка. От раздялата им Г. не се интересува от децата и
от техните нужди. Не работи и непрекъснато употребявал алкохол, след което се качва на
колата си и шофира.
ДСП-Варна, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по
постъпилата жалба.
В редовно проведеното о.с.з. страните чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си изразени във въззивната жалба, съответно в писмения отговор.
Въззивникът, чрез адв. Р.Н. представя писмени бележки по съществото на спора.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Б. А. П., действаща чрез адв. Ив. В. излага, че на 15.05.2018 г.
сключили брак с ответника Г. Б. П.. От съвместното им съжителство имали родени две деца
- Г. Г.ова П., р. 29.06.2017 г. и Л. Г.ов П., р. 31.03.2019 г. Сочи, че цялото семейство,
включително и детето й от предходен брак – И. Д. У., живеели в нейния апартамент,
находящ се гр. Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. *, ет. *, ап.*. Твърди, че по време на брака с
ответника, последният станал агресивен и неконтролируем, както и че тя и децата били
подложени на постоянен психически и физически тормоз. Посочила е случаи на
осъществено от него насилие спрямо нея и е представила доказателства за заведени по ЗЗДН
дела, по които имало издадени заповеди за незабавна защита по отношение на нея и децата.
След многократни неуспешни опити за събиране, се разделили окончателно на 15.05.2020 г.
Откакто не живеели заедно, ответникът не се интересувал от децата си, не помагал
финансово и не плащал издръжка. Тя изтеглила банков кредит, с който ответникът си
закупил кола, но тя плащала месечните вноски. С помощта на родителите си покривала
нуждите на семейството и успявала да задоволи всички потребности на децата. Поддържа
,че между нея и децата съществувала силна взаимна привързаност и се чувствали спокойни
и сигурни.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба се моли бракът между нея и
ответника да бъде прекратен с развод по вина на съпруга и за уважаване на предявените
небрачни искове- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца – Г. Г.ова П., ЕГН *****, и Л. Г.ов П., ЕГН ****, за определяне
местоживеенето на децата при нея на адрес: гр. Варна, жк. „****”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
2
като на бащата бъде определен режим на лични отношения с децата, както следва: до
навършване на четиригодишна възраст на всяко от децата – всяка първа и трета седмица от
месеца в събота от 10:00 ч. до 14:00 ч. в нейно присъствие; след навършване на
четиригодишна възраст на всяко от децата – всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00
ч. в събота до 16:00 в неделя (с преспиване). Иска осъждане на ответника да заплаща в
полза на всяко от децата месечна издръжка в размер на по 200,00 лв., с падеж 1-во число
на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2020 г., до
настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й, и осъждане на
ответника за заплащане на издръжка в нейна полза в размер на 150,00 лв. с падеж всяко
1-во число на месеца. Желае да носи предбрачното си фамилно име Х.. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
ДСП-Варна, чрез директора при ОЗД А. Г. в изготвения социален доклад посочва, че
майката притежава добри родителски качества и умения, справя се с отглеждането на
децата, осигурява напълно всички техни потребности, като след раздялата на страните по
делото, непосредствените грижи се полагат само от нея, с помощта на родителите й.
Констатирано е, че в семейството е имало чести скандали и побой над майката в
присъствието на децата и въпреки осъждането на П. по ЗЗДН, същият не спазва решението
и поставя семейството в рискови ситуации. Предлагат да бъде определен първоначален
ограничен режим за лични контакти между децата и бащата на публично място, в
присъствието на трето лице и без присъствието на майката, или в Контактен център към
ЦОП „По-добро бъдеще“ гр. Варна, а след четвъртата си година, децата да осъществяват
срещите си в дома на бащата с приспиване.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като
са съединени за съвместно разглеждане и небрачните искове по чл. 59, ал. 2, чл. 53 и чл. 145
от СК.
Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело
удостоверение за сключен граждански брак, че на 15.05.2018 г. Г. Б. П. и Б.А. Х., са
сключили граждански брак, за което е съставен акт № 385/15.05.2018 г. на длъжностно лице
по гражданско състояние при Община Варна, а от приложените удостоверения за раждане е
видно, че ищцата и ответникът имат две деца - Г. Г.ова П., ЕГН ***** и Л. Г.ов П., ЕГН
****.
Няма спор и за това, че съпрузите живеят разделени от 15.05.2020г., а до раздялата си
са обитавали жилището на ищцата в гр. Варна, жк „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
Представено е Удостоверение за раждане на И. Д. У., р. 21.10.2010 г. – дъщеря на
Б.А. Х. от предишна връзка и Удостоверение за раждане на Б. Г.ова П., р. на 31.03.2009 г. –
3
дъщеря на Г. Б. П. от предходна връзка.
Представено е Медицинско удостоверение № 38/2019 г. от Отделение съдебна
медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД на Б. А. П., от заключението на което е видно,
че на 14.04.2019 г. след побой от съпруга си, е получила контузия на шията, разкъсно-
контузна рана по лигавицата на горната устна, травматични отоци, кръвонасядания и
ожулвания в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните време и начин, като същите са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Представени са и
медицински документи на Г. Г.ова П. и Л. Г.ов П. за извършени прегледи от педиатър във
връзка с различни заболявания.
Представени са решение по гр. д. № 2688/2019 г. по описа на ВРС от 09.04.2019 г.,
според което Г.П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б.
А. П., Г. Г.ова П. и И. Д. У., да не приближава Б. А. П. или жилището й на по-малко от 100
м, за срок от една година от датата на издаване на заповедта за защита – 09.04.2019 г., както
и Заповед за незабавна защита № 28 от 20.02.2019 г.
Представени са още Договор за покупко-продажба на МПС – л.а. марка „Форд
Фиеста“ от 27.04.2018 г. с купувач Г. Б. П., както и Погасителен план по потребителски
паричен кредит № 3192857 от 26.04.2018 г. за сумата от 4811,90 лв. и размер на месечната
вноска – 126,62 лв., сключен от Б.А. Х. за срок от 48 месеца.
По делото се съдържа и Справка от НАП за актуално състояние на всички трудови
договори за Г. Б. П. от 27.08.2020 г., от която се установява, че ответникът има сключен
трудов договор с „Фисон Билд“ ООД от 04.09.2019 г., който не е прекратен към датата на
изготвяне на справката.
С въззивната жалба са представени Заповед № 17/17.09.2019 г., от която е видно, че
трудовото правоотношение на Г.П. с „Фисон Билд“ ООД, където е полагал труд като общ
работник на обект Цанко Дюстабанов, е прекратено в срока за изпитване, на осн. чл. 71, ал. 1
от КТ.
Представени са още сключен от 16.07.2020 г. от Г. Б. П. като наемател Договор за
наем на недвижим имот за срок от 12 месеца и сумата от 220,00 лв. месечно.
Представени са разписки за заплащане на издръжка от 150,00 лв. от Г.П. на детето Б.,
чрез нейната майка, за м. септември, октомври, ноември и декември 2020 г.
Пред ВРС са изслушани показанията на водените от ищцата свидетели – Я. Т. М. –
без родство и дела със страните, и Б. Е. Х. – майка на Б.П., чиито показания се ценят от съда
с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни. Свидетелят
М. установява, че страните са разделени и са в лоши отношения. От ищцата знае, че
ответникът я е малтретирал, когато употреби алкохол. Посочва, че бащата не плаща
4
издръжка и не помага финансово, търси контакт единствено с ищцата, но не и с децата си.
Споделя впечатленията й, децата били щастливи, чувствали се добре и не търсели баща си.
Св. Х. установява, че за децата се грижи единствено майката, бащата не ги търси и не
се интересува от тях, както и че не са оставали насаме с него. Посочва, че двете деца често
боледуват и майка им постоянно ги води на лекар и им купува лекарства. Споделя, че по-
голямото от двете деца, изпитва страх поради поведението на баща си.
Пред въззивния съд е разпитан свидетелят А. М. П., съжителстваща на съпружески
начала с въззивника Г.П. и водена от него. Св. П. установява, че Г. и Б. са разделени от
средата на 2020 г. и не живеят заедно, но не знае причината за раздялата. Посочва, че докато
живяли заедно, ищцата е полагала грижите за децата, а ответникът се грижил за всичко
останало, работил като строител на строителен обект. Твърди, че Г. страда, че не вижда
децата си. От ищцата знае, че ответникът я е заплашвал, биел децата си, но лично тя няма
впечатления. Посочва, че малката дъщеря на страните много обича баща си и се радва,
когато се прибира от работа. Споделя за случай, в който ответникът сам се грижил за децата
си за една вечер, тъй като майка им си тръгнала от дома им.
Първоинстанционното решение № 261535/04.12.2020 г., постановено по гр. д. №
5130/2020 г. по описа на ВРС, като необжалвано е влязло в сила в частта относно
упражняването на родителските права от майката Б. А. П. по отношение на децата Г. и Л. и
определеното местоживеене на децата при майката на адрес гр. Варна, жк „****“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. *, както и в частта, в която е постановено съпругата да носи предбрачното си
фамилно име Х.. Спорът във въззивната инстанция е по отношение на въпросите за вината за
прекратяване на брака, определената от съда издръжка в полза на Б.П. на осн. чл. 145 от СК,
режима на лични отношения на бащата с двете деца и издръжката в тяхна полза на осн. чл.
143 от СК.
Относно вината
Не е спорно, че страните са съпрузи по силата на сключен на 15.05.2018 г.
граждански брак, за което е съставен акт № 385 от длъжностното лице по гражданско
състояние в гр.Варна. От брака си имат родени две деца - Г., р. 29.06.2017 г. и Л., р.
31.03.2019 г.
Не е спорно също, че от средата на 2020 г. страните са във фактическа раздяла.
В настоящото производство предмет на изследване е виновното поведение на
ответника, допринесло за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, според
твърденията на ищцата, доколкото е поискала произнасяне за вината, на осн. чл. 49, ал. 3 от
СК.
5
Наведените от ищцата брачни провинения на съпруга й се изразяват в неоказване на
съдействие и помощ в грижите и отглеждането на децата, неплащане на издръжка, като
основните твърдения са във връзка с упражненото насилие спрямо нея и децата през цялото
време на съвместното им съжителство, изразяващо се в словесен, емоционален, физически и
психически тормоз, нанасяне на обиди, побой и заплахи, за което свидетелстват събраните
по делото гласни и писмени доказателства – заповеди за незабавна защита, медицинска
документация.
Съдът не приема наведените едва във въззивната жалба твърдения на Г.П., че вина за
разстройството на брака има съпругата Б.П., доколкото като не е взел участие в
първоинстанционното производство, не е навел своевременно твърдения за брачни
провинения на съпругата си, не е посочил и не поискал събирането на доказателства в тази
връзка до приключване на устните състезания пред ВРС. Изложеното от него във въззивната
жалба, че съпругата му употребявала алкохол, проявявала грубо и агресивно отношение към
него и че имала извънбрачна връзка, няма да бъде обсъждано от съда, като просрочено, а
освен това не е подкрепено и от събрани по делото доказателства.
Настоящият състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че с
поведението си, изразяващо се в домашно насилие, съпругът е довел до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. От събраните по делото доказателства и съвкупния им
анализ се налага извода, че отношенията между съпрузите са обострени, липсва топлина,
близост, разбирателство, взаимно уважение и желание за полагане на общи грижи за
семейството. Правилно съдът е прогласил вината на съпруга за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка.
Решението на ВРС в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Относно издръжката на съпругата
Съгласно чл. 145 от СК, невиновният за развода съпруг има право на издръжка за най-
много три години от прекратяването на брака, освен ако не е уговорен по-дълъг срок или не
встъпи в нов брак, но само и единствено ако е неработоспособен и не може да се издържа от
имуществото си, според общата разпоредба на чл. 139 от СК, а и задълженият има
възможност да дава издръжка, по аргумент от нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от СК.
Неработоспособността може да е вследствие на болест, майчинство, определена
възраст и др. Видно от събраните по делото доказателства, Б.П. не страда от заболяване,
което да й пречи да полага труд и да реализира доходи, достатъчни за нейната издръжка и
тази на децата й. Тя не е с трайно намалена работоспособност и не ползва болничен за
6
временна неработоспособност. Изтекъл е и срокът по чл. 163, ал. 1 от КТ от 410 дни, след
като малкото дете Л. е роден на 31.03.2019г., а исковият период е от датата на завеждане на
исковата молба-26.05.2020г. Твърдението, че майката не може да си намери работа, защото
постоянно някое от децата й, включително детето И. У., родено от предходна връзка се
разболяват и трябва да се грижи за тях, не могат да бъдат споделени. Според практиката на
върховната инстанция болестното състояние на детето, не прави майката нетрудоспособна и
тя не може на това основание да иска издръжка за себе си, дори и когато се е ангажирала
лично с гледането му /Така решение № 1439/1970г., Второ ГО на ВС/. Б. П. не е
неработоспособна. От изложените обстоятелства в исковата молба, изготвения социален
доклад и показанията на свидетелите е видно, че ищцата, сега въззиваема страна, има
собствено жилище и лек автомобил, има и безусловната подкрепа и финансова помощ на
родителите си при отглеждането на децата. При преценката, която извършва съдът при
определяне на издръжка, трябва да се съобрази и това, дали този, който я дължи, има
възможност да я плаща, поради което следва да се вземе предвид цялото имотно състояние
на лицето, както и средствата, които са необходими за неговата собствена издръжка.
Ответникът, сега въззивник, дори и да се приеме, че може да полага труд в строителството,
има задължението да заплаща издръжка на трите си непълнолетни деца, няма собствено
жилище и живее под наем, като заплаща наемна цена, поради което съдът намира, че той
няма възможност да дава и издръжка на бившата си съпруга.
С оглед гореизложеното, в тази част решението на ВРС следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Относно режима на лични отношения на Г. Б. П. с децата Г., р. 29.06.2017 г. и Л.,
р. 31.03.2019 г.
С оглед това, че упражняването на родителските права по отношение на децата е
предоставено на майката и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано, на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с тях. Би
следвало съдът да определи режим на лични отношения, такъв, че да отговаря на интереса
на децата да контактуват с двамата си родители, колкото е възможно по-пълноценно с оглед
правилното им емоционално и психическо развитие, и като се отглеждат от майката, да имат
контакти с баща си.
Съдът съобрази показанията на разпитаните по делото свидетели и констатациите на
изготвения социален доклад от ДСП-Варна, според които децата са силно привързани към
майката, която от раждането до настоящия момент полага непосредствените грижи в
отглеждането и възпитанието им, притежава добри родителски качества и осигурява
7
всичките им потребности. Вземайки предвид факта, че децата са на сравнително ниска
възраст, свикнали са с присъствието на майката и търсят постоянно нейното внимание, а от
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че Г.П. не полага грижи
за тях, отчуждил се е и те рядко виждат баща си, а освен това по делото е приложена и
заповед за защита от домашно насилие по отношение на Б.П. и децата, то настоящият състав
на ВОС намира, че първоначално срещите следва да се осъществяват на обществено място в
присъствието на майката, а след като децата свикнат с баща си- без нея, поради което
решението на ВРС в частта относно режима на лични отношения следва да бъде отменено и
постановено друго в следния смисъл:
За срок от една година от влизане в сила на решението – от 10:00 до 13:00 часа в
Контактен център към ЦОП „По-добро бъдеще“ – гр. Варна в присъствието на майката.
За срок от три години след изтичане на предходния период от една година – всяка
първа и трета събота от месеца от 10:00 до 17:00 часа, без присъствието на майката.
След изтичане на предходния тригодишен период – всяка първа и трета събота и
неделя от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, и един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Относно издръжката в полза на децата Г., р. 29.06.2017 г. и Л., р. 31.03.2019 г.
По този въпрос съдът се произнася, като има предвид нуждите на децата и
възможностите на техните родители. След като родителските права по отношение на децата
се упражняват от майката, съгласно влязлото в частта в законна сила първоинстанционно
решение, бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на децата Г. и Л. в размер на 200,00 лв. месечно
в полза на всяко едно от двете деца, на осн. чл. 143 от СК, считано от датата на исковата
молба - 26.05.2020 г.
Съобразявайки нуждите на децата, с оглед тяхната възраст, като детето Г. е на 3
години и 10 месеца, а детето Л. на 2 години и 1 месец, но сравнително често боледуват,
младата възраст на двамата родители, липсата на заболявания или други фактори, които
биха им пречили или затруднявали възможността да полагат труд, така, че са в състояние да
си осигуряват месечни доходи поне в размер на минималната работна заплата за майката, а
предвид това, че бащата упражнява професия, която му дава възможност да работата в
сферата на строителството, в размер на средната за страната работна заплата, това, че всеки
един от двамата родители има по едно родено дете от предходна връзка, на което дават
издръжка, но вземайки предвид безусловното им задължение да издържат ненавършилите
8
пълнолетие свои деца, задоволявайки потребностите им приоритетно, т.е. дори преди своите
собствени, както и минималния към момента размер на издръжката от 152,50 лв., определен
по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК, който би могъл да задоволи нуждите от издръжка на
новородено дете, каквито не са Г. и Л., настоящият състав намира, че за правилното
отглеждане на двете деца е необходима издръжка от по 380,00 лв. месечно, от която сума
бащата заплаща по 200,00 лв. за всяко едно от децата, а майката поема остатъка от по 180,00
лв. Приоритетното участие на бащата се определя от това, че в непосредствена тежест на
майката са ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на децата. Според така
установеното от съда, следва изводът, че Г.П. е в състояние да предоставя издръжка за
децата си Г. и Л., в определения от ВРС размер, както и издръжка в полза на по-голямото си
дете Б.. Вярно, че размерът на издръжката зависи от нуждите на детето и възможностите на
родителя, но водещ е интереса на детето. Без значение в случая е, че бащата е безработен,
майката също, защото отглежда децата си и изплаща кредит. Водещи са нуждите на децата
Г. и Л. и тяхното задоволяване е от първостепенно значение за родителите, които са длъжни
да си доставят месечни доходи, които им позволяват да откликват на нуждите на децата си.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
В останалите си части решението на ВРС е влязло в законна сила като необжалвано.
По разноските
С оглед изхода на спора, следва да бъде изменено първоинстанционното решение в
частта за разноските. Г.П. дължи на Б.П. разноски според уважената част на исковете в общ
635.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, от която сума 600.00лв. адвокатско възнаграждение,
30.00лв. заплатена първоначално държавна такса по иска за развод и 5.00лв. за издаденото
съдебно удостоверение. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за
разликата над 635.00лв. до присъдените 755.00лв. Дължимата от Г.П. държавна такса
насотящият състав определя на 626.00лв., от която 576.00лв. за издръжките на двете деца и
50.00лв. държавна такса при решаване на делото за развод, на осн. чл. 6, т. 2 от Тарифа за
ДТСС по ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено за разликата над 626.00лв. до присъдените 648.00лв.
За въззивната инстанция според уважената част на исковете, Г.П. следва да бъде
осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски на Б.П. сумата от 225.00лв.,
представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение от 300.00лв., съгласно
договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 38 и л. 39 по делото.
Според отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.П. следва да бъде
9
осъдена да заплати на Г.П. разноски в размер на сумата от 136.00лв., от която 100.00лв.-част
от заплатеното адвокатско възнаграждение от 400.00лв., съгласно договор за правна защита
и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 36 и л. 37 по делото и 36.00лв. заплатена
държавна такса за въззивната инстанция по отхвърления иск за издръжка. Следва да бъде
посочено, че съставът не приема заплатеното от П. адвокатско възнаграждение от 400.00лв.
за прекомерно, като съобрази размерът по чл. 7, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението на
въззиваемата страна в този смисъл е неоснователно.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261535/04.12.2020 г., постановено по гр. д. №
5130/2020 г. на Х състав на ВРС, в частта, в която е прието от съда, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака носи Г. Б. П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20,; в частта, с която Г. Б. П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк.
„****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20, е осъден да заплаща в полза на децата Г. Г.ова П., ЕГН
***** и Л. Г.ов П., ЕГН ****, чрез тяхната майка и законен представител Б. А. П., ЕГН
**********, тримата от гр. Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, месечна издръжка в
размер на разликата над сумата от по 152.50лв. до присъдената сума от по 200,00 лв.
месечно за всяко едно от децата, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-26.05.2020г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, на осн. чл. 143 от СК; в частта, в която Г. Б. П., ЕГН ********** от гр.
Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20, е осъден да заплати на Б. А. П. ЕГН **********
разноски за първата инстанция в размер на 635.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и в
частта, в която Г. Б. П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20, е
осъден да заплати по сметка на ВРС дължимата държавна такса по исковете за издръжка на
децата и за прекратяването на брака с развод в размер на сумата от 626.00лв., на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 261535/04.12.2020 г., постановено по гр. д. № 5130/2020 г. на
Х състав на ВРС, в частта, в която Г. Б. П., ЕГН **********, от гр. Варна, жк. „****“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. 20, е осъден да заплаща на Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Варна, жк.
„****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 150,00 лв. месечно, с падеж всяко пето число на
съответния месец, представляваща издръжка в полза на невиновния за развода съпруг, за
срок от една година, започващ да тече от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.05.2020 г., на осн. чл. 145 СК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Варна, жк. „****“, бл.
*, вх. *, ет. *, ап. *, иск насочен против Г. Б. П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“,
10
бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20, за осъждане на ответника да й плаща месечна издръжка, като
невиновен за развода съпруг в размер на 150,00 лв., на осн. чл. 145 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 261535/04.12.2020 г., постановено по гр. д. № 5130/2020 г. на
Х състав на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения на Г. Б. П.,
ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20, с децата Г. Г.ова П., ЕГН
***** и Л. Г.ов П., ЕГН ****, както следва: бащата Г. Б. П. има право да вижда децата си
всяка първа и трета събота от съответния месец, от 13:00ч. до 14:00ч. в Контактен център
към ЦОП „По – добро бъдеще“ в гр. Варна, без присъствието на майката, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г. Б. П., ЕГН ********** от гр.
Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20, с децата Г. Г.ова П., ЕГН ***** и Л. Г.ов П., ЕГН
****, както следва:
- За срок от една година от влизане в сила на настоящото решение – от 10.00 часа
до 13:00 часа в Контактен център към ЦОП „По-добро бъдеще“ – гр. Варна в присъствието
на майката;
-За срок от три години след изтичане на предходния едногодишен период– всяка
първа и трета събота от месеца от 10:00 до 17:00 часа, без присъствието на майката;
-След изтичане на тригодишния период – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10:00 часа в събота с преспиване до неделя до 17:00 часа, както и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОТМЕНЯ решение № 261535/04.12.2020 г., постановено по гр. д. № 5130/2020 г. на
Х състав на ВРС, в частта, в която Г. Б. П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. 20, е осъден да заплати на Б. А. П. ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, разноски за първата инстанция за разликата над сумата от
635.00лв. до присъдените 755.00лв. , на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и в частта, в която Г. Б.
П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20, е осъден да заплати по
сметка на ВРС дължима държавна такса по исковете за издръжка на децата и за
прекратяването на брака с развод за разликата над сумата от 626.00лв. до присъдените
648.00лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Б. П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20
да заплати на Б. А. П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
разноски за въззивната инстанция в размер на 225.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. А. П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
да заплати на Г. Б. П., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 20
разноски за въззивната инстанция, в размер на 136.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В останалите си части първоинстанционното решение е влязло в законна сила, като
11
необжалвано.
Решението в частта за вината и издръжката в полза на невиновния за развода съпруг,
не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12