РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Добрич, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230103277 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 415/05.03.2021 г. на Д. Н. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. „****“ № ****, срещу М.М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, и С. Н. О., с ЕГН
**********, с адрес: с. Г., Община Т., ул. „***“ № ***, с която се иска
упълномощителна сделка с нотариално удостоверен подпис рег. №
714/10.03.2021 г. и с нотариално удостоверено съдържание рег. №
715/10.03.2021 г., акт № 43 на М. В. - нотариус, вписан в регистъра на НК под
№ 756, да бъде унищожена, като сключена от лице, което не е могло да
разбира или да ръководи действията си.
В условията на кумулативност се иска и покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1541 кв.м.,
урегулирано в парцел XI, за който е отреден имот с пл. № 132, с площ от 1620
кв.м., разположен в кв. 13 по уличната и дворищна регулация на село С.,
Община Д., ведно с построените в същото дворно място жилище със
застроена площ от 70 кв.м., състоящо се от три стаи и гараж със застроена
площ от 18 кв.м. и обор с площ от 10 кв.м., обективирана в нот. акт. № 41,
том I, рег. № 732, дело № 38 от 12.03.2021 г. на М. В. - нотариус, вписан в
регистъра на НК под № 756, сключена между С.О., като купувач, и М. К., като
продавач, действаща в лично качество и като представляващ Д.А., да бъде
обявена за недействителна по отношение на ищеца, като извършена от лице
1
без представителна власт.
В условията на кумулативно съединяване се иска С.О. да бъде осъден
да предаде владението върху процесния недвижим имот на ищеца.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на главните искове, се
иска покупко-продажбата на недвижим имот, представляващ дворно място с
площ от 1541 кв.м., урегулирано в парцел XI, за който е отреден имот с пл. №
132, с площ от 1620 кв.м., разположен в кв. 13 по уличната и дворищна
регулация на село С., Община Д., ведно с построените в същото дворно място
жилище със застроена площ от 70 кв.м., състоящо се от три стаи и гараж със
застроена площ от 18 кв.м. и обор с площ от 10 кв.м., обективирана в нот. акт.
№ 41, том I, рег. № 732, дело № 38 от 12.03.2021 г. на М. В. - нотариус,
вписан в регистъра на НК под № 756, сключена между С.О., като купувач, и
продавачите Д.А. и М. К., последната действаща в лично качество и като
представляващ ищеца, да бъде обявена за недействителна по отношение на
представлявания – Д.А., поради извършването на сделката във вреда на ищеца
по споразумяване на ответниците.
В условията на кумулативно съединяване с евентуалната претенция
се иска С.О. да бъде осъден да предаде владението върху процесния
недвижим имот на ищеца.
В исковата молба се твърди, че ищецът и М. К. са съпрузи. По време
на брака си са придобили недвижим имот, представляващ дворно място с
площ от 1541 кв.м., урегулирано в парцел XI, за който е отреден имот с пл. №
132, с площ от 1620 кв.м., разположен в кв. 13 по уличната и дворищна
регулация на село С., Община Д., ведно с построените в същото дворно място
жилище със застроена площ от 70 кв.м., състоящо се от три стаи и гараж със
застроена площ от 18 кв.м. и обор с площ от 10 кв.м.
Сочи се, че на 28.01.2021 г. ищецът е претърпял ***, вследствие на
което цялата му лява страна е била увредена. Затова е постъпил в
неврологично отделение на болницата за лечение. Бил изписан на**** г. На
следващия ден продължил лечението си в отделение по физикална и
рехабилитационна медицина към „МБАЛ Добрич“ АД до 11.02.2021 г.
Заявява се, че състоянието му е било тежко. Нуждаел се е от придружител,
който да му помага в ежедневието. Твърди се, че на 19.03.2021 г. е постъпил
отново в болница след ***, извършен чрез ***в лявата коремна половина. Бил
настанен в хирургично отделение на МБАЛ Добрич, с диагноза – смесено
тревожно-депресивно разстройство.
В тази връзка се сочи, че на 10.03.2021 г. М. К. е посетила ищеца, като
е водила със себе си и нотариус. Накарали го да подпише текст, който не му е
бил прочетен. Не е осъзнал написаното. Впоследствие е разбрал, че е
подписал пълномощно с нотариално заверен подпис рег. № 714/10.03.2021 г.
и с нотариално удостоверено съдържание рег. № 715/10.03.2021 г., акт № 43
на М. В. - нотариус, вписан в регистъра на НК под № 756.
Въз основа на това пълномощно М. К. е продала на сина си – С.О.,
2
целият посочен по-горе недвижимия имот, за което е бил съставен нот. акт. №
41, том I, рег. № 732, дело № 38 от 12.03.2021 г. на М. В. - нотариус, вписан в
регистъра на НК под № 756. Сочи се, че продажбата е извършена за сумата от
5000 лева при реална цена на имота от 15 300, 00 лева. Ищецът счита, че
договорът е сключен в негова вреда. Индиция в тази насока е роднинската
връзка между ответниците.
Твърди се, че след прехвърляне на имота ищецът е бил изоставен от
съпругата си. Поради тази причина се е наложило за него да се грижи сестра
му – Г. А.. Постепенно започнал да се възстановява и да си спомня всичко
около подписването на процесното пълномощно. Сочи се, че не е разбирал
действията си и не могъл да ръководи постъпките си към момента на
подписване на пълномощното. Според ищеца пълномощното е унищожаемо,
а това влече недействителност и на продажбата, като сключена без
представителна власт.
В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител
адвокат Ю. О., която поддържа претенциите. По време на устните състезания
излага аргументи, идентични със заявените в исковата молба.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците.
Двамата оспорват твърденията в исковата молба. Ответницата твърди, че
двамата с ищеца заедно са решили имотът да бъде продаден на сина , защото
ще им е трудно да стопанисват два имота. Сочи, че ответникът О. е платил
сумата от 5000 лева лично на ищеца на 12.03.2021 г. Противопоставят се на
твърденията на ищеца, че не е могъл да разбира действията си и да ръководи
постъпките си към момента на упълномощаването.
Правят искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пред съда се представляват от процесуалния представител – адвокат
Й. С.-С.а, която пледира за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото удостоверение се установява, че Д. Н.
АПТ. и М.М. К. са сключили граждански брак на ***., в град Д. (л. 5). На съда
е служебно известно, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила
Решение по гр.д. № 3115 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
Постановено е след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното
си фамилно име – К.
Приложена е епикриза на ищеца, издадена в отделение по нервни
болести при „МБАЛ – Добрич“ АД (л. 15). В документа се посочва, че Д.А. е
постъпил за лечение в отделението на 28.01.2021 г. по повод на ***. Отразено
е, че констатираната левостранна хемиплегия е претърпяла частично
обратно развитие до степен на тежка ***. Предписано му е лечение и
3
наблюдение от общо практикуващ лекар и специалисти – кардиолог,
ендокринолог физиотерапевт и невролог. Ищецът е бил изписан на ***г.
От друга епикриза се установява, че на 04.02.2021 г. ищецът е
постъпил в отделение по физикална и рехабилитационна медицина при
„МБАЛ – Добрич“ АД (л. 16). Според отбелязванията в документа, в
отделението е лекувал последици от *** Бил е изписан на ***.
Видно от епикриза, издадена от хирургично отделение при „МБАЛ –
Добрич“ АД, ищецът е постъпил по спешност на 19.03.2021 г. след ***(л. 14).
Отразено е, че половин час преди приемането ***Била му е поставена
окончателна диагноза – „***“. Впоследствие, след оперативна интервенция и
констатирано подобрение на състоянието, е бил изписан на ***
С експертно решение № 90859 от 09.06.2021 г. на ТЕЛК „МБАЛ –
Добрич“ АД е определена 100% трайно намалена работоспособност на ищеца
(л. 13). В заключение е поставена диагноза – тежка хемипареза в ляво, захарен
диабет II тип инсулиново лечение, диабетна антиопатия. Състояние след
ампутация на втори пръст на ляво стъпало. Водещата диагноза е била
посочена като „***“.
От нотариален акт № 159, том V, рег. № 8602, дело № 902 от
07.10.2019 г. на нотариус Ю. Д., вписан под № 160 в регистъра на НК, се
установява, че по време на брака си ищецът и М. К. са придобили недвижим
имот, представляващ дворно място с площ от 1541 кв.м., урегулирано в
парцел XI, за който е отреден имот с пл. № 132, с площ от 1620 кв.м.,
разположен в кв. 13 по уличната и дворищна регулация на село С., Община
Д., ведно с построените в същото дворно място, жилище със застроена площ
от ***кв.м., състоящо се от т***със застроена площ от 18 кв.м. и обор с площ
от 10 кв.м. (л. 9 и 10). На основание чл. 21, ал. 1 от СК с придобиването
имотът е станал съпружеска имуществена общност.
Като писмено доказателствено средство е приложено пълномощно с
нотариално заверен подпис рег. № 714/10.03.2021 г. и с нотариално
удостоверено съдържание рег. № 715/10.03.2021 г., акт № 43 на М. В. -
нотариус, вписан в регистъра на НК под № 756 (л. 6 до 8). От нотариалните
удостоверявания се извежда, че са били извършени извън кантората на
нотариуса, на адрес: с. С., ул. „***“ № ***. Със същото ищецът е
упълномощил ответницата М. К. да продаде притежаваните от него идеални
части от имота „на когото намери за добре и на цена каквато прецени, но не
по-ниска от данъчната оценка на имота, включително по нейна преценка да
дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки, включително и да
договаря сама със себе си, или с лица от които е упълномощена на друго
основание, съгласно чл. 38 от ЗЗД, или които представлява“.
Въз основа на това пълномощно М. К. е продала на сина си – С.О.,
целия посочен по-горе недвижимия имот, за което е бил съставен нот. акт. №
41, том I, рег. № 732, дело № 38 от 12.03.2021 г. на М. В. - нотариус, вписан в
регистъра на НК под № 756 (л. 16).
4
По делото са изготвени съдебно-оценителна експертиза и
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
От заключението по първата експертиза стана ясно, че реалната
пазарна цена на процесния недвижим имот към 12.03.2021 г. е възлизала на
12 900, 00 лева.
Според вещите лица, изготвили съдебнопсихиатричното и
психологично заключение, Д.А. страда от „***“. Клиничната му проява е била
налице и към 10.03.2021 г. При изслушването експертите обясниха, че
заболяването не е позволило на ищеца да разбира свойството и значението на
действията си, както и да ръководи постъпките си. Бил е нарушен мисловният
му процес – болестно променен мисловен процес по отношение на логично
формулиране на съждения и заключения при обосноваване на мотивационния
процес, увредена е критичната способност и предвиждане последиците от
личното поведение. Ищецът не е бил в състояние да възприема действията си,
като накърняващи личните му интереси. Вещите лица поясниха в съдебно
заседание, че преди получения мозъчен инсулт, ищецът е бил психически
здрав.
И двете заключения са обективни и в пълнота отговарят на
поставените задачи. Изготвени са от лица с необходимата професионална
квалификация, поради което съдът ги възприема в цялост.
Не може да бъде споделено възражението на ответната страна,
заявено едва по време на устните състезания, срещу приемането на
заключението по съдебнопсихиатричната и психологична експертиза.
Продължителният период от време между изготвянето на заключението и
получения от ищеца инсулт не е обстоятелство, което да обоснове
неправилност на експертните изводи. Вещите лица много ясно обясниха
какво е състоянието на ищеца, като подчертаха изрично, че промяната в
здравословното му състояние е настъпила след като е получил инсулт. То
продължава да бъде такова и понастоящем. Експертите категорично заявиха,
че преди инсулта ищецът е бил психически здрав. Именно тази част на
заключението позволява да бъде установена причината за промяната в
здравословното му състояние – ***Отражението му върху психическото
състояние на ищеца е било конкретно изследвано както посредством лични
интервюта с Д. А., така и посредством медицинската документация,
обективираща данни за здравословното му състояние към момента на инсулта
и непосредствено след това.
На тази основа съдът счита, че възражението на ответната страна
срещу приемането на заключението по съдебнопсихиатричната и
психологична експертиза се явява неоснователно.
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства. Като
свидетели бяха разпитани Д. И., З. М. и Д. М.
Първите двама разказаха за състоянието на ищеца след прекарания
***. Обясниха, че при посещенията им комуникацията с последния е била
5
силно затруднена. За времето от месец януари 2021 г. до месец март 2021 г. е
нямало видимо подобрение в състоянието му. Д.А. не е говорел и не е
разбирал казаното от двамата свидетели. Според свидетелката М.
положителна промяна в състоянието на ищеца е настъпила едва след като
сестра му е започнала да се грижи за него.
Показанията на двамата свидетели кореспондират напълно с
останалата част от доказателствата по делото и в частност със заключението
по съдебнопсихиатричната и психологична експертиза. Поради тази причина
съдът ги възприема в цялост при формиране на фактическите си изводи.
Разпитът на свидетеля Д. М. бе допуснат за установяване състоянието
на процесния имот преди, а и след извършен ремонт. Показанията на
свидетеля следва да бъдат кредитирани с доверие единствено в частта, в
която заяви, че в имота е бил извършен ремонт след закупуването му от Д.А.
и М. К.. В останалата част, досежно състоянието на имота, показанията не
могат да бъдат приети за достоверни. Това е така, защото свидетелят изтъкна,
че макар да е минавал всекидневно през имота, го е виждал само от улицата.
Отдалечеността на свидетеля от наблюдавания обект, както и липсата на
конкретност при описанието на имота, не позволяват показанията му да бъдат
възприети от съда.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, с евентуален
иск с правна квалификация по чл. 40 от ЗЗД, и с кумулативно съединен иск с
правна квалификация по чл. 108 от ЗС.
По главния иск с правна квалификация по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е в
тежест на ищеца да докаже, че към момента на упълномощаването не е могъл
да разбира или да ръководи действията си.
Предявеният иск е за унищожаване на упълномощителна сделка. По
същността си пълномощното представлява едностранно волеизявление, но и
за него са приложими правилата за недействителност на договорите. Този
извод е съобразен с разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД – „правилата относно
договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления
в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права и задължения“.
В Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5 по описа за 2020
г. на ОСГТК на ВКС върховните съдии са посочили, че фактическият състав
на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД по естеството си е проявление на „несъзнавана липса на
воля“. Лицето не може да разбира или да ръководи действията си по причини,
дължащи се на ментални и психични проблеми, но формално се води
дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. „Необходимо е това
състояние да е било налице към момента на извършване на сделката.
Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се
6
състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е
продължителността на това състояние“.
По делото по категоричен начин бе установено, че към момента на
упълномощаването – 1***г., Д.А. не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си поради психични и
ментални проблеми. Този извод се наложи от заключението по комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Експертите заявиха, че
към датата на упълномощаването ищецът не е могъл да възприема правилно
обективната действителност, тъй като е бил нарушен мисловният му процес.
Способността му за „логично формулиране на съждения и заключения при
обосноваване на мотивационния процес е била засегната“. Според вещите
лица, ищецът не е могъл „да възприема действията си, като накърняващи
личните му интереси“. Отсъствието на подобна оценъчна дейност в
съзнанието му е улеснило подписването на процесното пълномощно. Д.А. не
е успял да разбере последиците на личното си поведение и затова е подписал
упълномощителната сделка. Във връзка с правилното възприемане на
последиците от конкретното упълномощаване трябва да бъде изтъкнато, че се
касае за пълномощно от пет страници. Със същото пълномощникът – М. К.,
се овластява да извършва безсрочно от името на ищеца, множество действия
– да го представлява пред различни държавни органи и банки, да извършва
действия на управление, както и да се разпореди с процесния имот, находящ
се в село С., Община Д. Обемът и многообразието на действията, с които
ищецът е упълномощил ответницата, а и осъзнаването на последиците от
извършването им, предполагат задълбочен анализ на съдържанието на
пълномощното, какъвто Д.А. не е могъл да направи поради заболяването си.
В подкрепа на изложеното досежно менталното и психично
състояние на ищеца са и показанията на свидетелите И. и М. И двамата
заявиха, че след прекарания инсулт Д.А. не е могъл да изразява мислите си
чрез членоразделна реч и като цяло комуникацията с него е била силно
затруднена. Неспособността за водене на разговор не доказва пряко
релевантното за настоящия процес наличие на заболяване, препятстващо
правилното отражение на обективната действителност в съзнанието му, но е
индиция в тази насока.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че искът по чл. 31, ал. 1
ЗЗД, с който се иска упълномощителна сделка с нотариално удостоверен
подпис рег. № 714/10.03.2021 г. и с нотариално удостоверено съдържание рег.
№ 715/10.03.2021 г., акт № 43 на М. В. - нотариус, вписан в регистъра на НК
под № 756, да бъде унищожена, като сключена от лице, което не е могло да
разбира или да ръководи действията си, следва да бъде уважен.
По обусловения иск с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е в
тежест на ищеца да докаже, че процесният договор за прехвърляне правото на
собственост върху имота е сключен без представителна власт.
Унищожаването на пълномощното влече недействителност на
7
прехвърлителната сделка, обективирана в нот. акт. № 41, том I, рег. № 732,
дело № 38 от 12.03.2021 г. на М. В. - нотариус, вписан в регистъра на НК под
№ 756. Установи се, че волята на Д.А. при съставяне на процесното
пълномощно е била опорочена. Затова е верен изводът, че представителната
власт е била учредена и е съществувала към момента на сключване на
прехвърлителната сделка, но с унищожаването на пълномощното отпада с
обратно действие и последната, поради конститутивното съдебно решение по
арг. от чл. 34 и чл. 33, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД. В този смисъл е
Решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. дело № 4923 по описа за 2019 г. на ВКС,
IV г.о. В същото решение е посочено, че „до момента на потвърждаването на
договора от страна на мнимо представлявания, договорът не поражда
целените с него правни последици и е в състояние на висяща
недействителност. Когато мнимо представляваният потвърди договора
(съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), потвърждаването има
обратно действие във времето. Ако мнимо представляваната страна по
договора не желае неговите правни последици, тя може да откаже да го
потвърди и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД както
извънсъдебно, така и пред съда чрез установителен иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение във висящ
процес. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в
окончателна такава, тъй като окончателно отпада възможността договорът да
бъде потвърден и да породи целените с него правни последици – насрещни
права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по
чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Едва тогава – след позоваването на нея от страна на
мнимо представлявания, недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД има
правни последици, подобни на тези на нищожността по чл. 26 от ЗЗД“.
При положение, че вещно-прехвърлителният ефект на сделката не е
настъпил, то искът на Д.А., с който се иска сделката, обективирана в нот. акт.
№ 41, том I, рег. № 732, дело № 38 от 12.03.2021 г. на М. В. - нотариус,
вписан в регистъра на НК под № 756, сключена между С.О., като купувач, и
М. К., като продавач, действаща в лично качество и като представляващ Д.А.,
да бъде обявена за недействителна по отношение на ищеца, като извършена
от лице без представителна власт, следва да бъде уважен само за ½ идеална
част от имота. За останалата ½ идеална част исковата молба следва да бъде
върната, а производството прекратено поради недопустимост на иска.
В основата на този извод стои извършеното с Решение по гр.д. №
3115 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г. прекратяване на брака между
Д.А. и М. К. Съгласно чл. 27 и чл. 28 от СК съпружеската имуществената
общност се прекратява с прекратяване на брака, като дяловете на съпрузите са
равни. С влизане в сила на посоченото решение имуществената общност
между съпрузите се е прекратила и двамата са станали обикновени
съсобственици на имота при дялове от ½ идеална част за всеки от тях. Както
стана ясно по-горе в изложението, този извод е съобразен с последиците на
висящата недействителност на прехвърлителната сделка. След като
8
транслативният ефект не е настъпил, то двамата съпрузи са останали
съсобственици на имота. Оттук се извежда, че ищецът Д.А. не разполага с
процесуална легитимация да предявява иск за обявяване недействителността
на процесния договор по отношение на притежаваната от М. К. ½ идеална
част. Затова в тази част производството следва да бъде прекратено.
По иска с правна квалификация по чл. 108 от ЗС е в негова тежест да
докаже, че е собственик на имота и че С.О. го владее.
От изложеното дотук с положителност може да бъде заключено, че
ищецът доказа притежанието на ½ идеална част от правото си на собственост
върху процесния имот. Ответникът С.О. от своя страна призна пред съда, че
ключовете от имота са у него. Единствено той, като приобретател по
процесния договор за покупко-продажба, владее имота.
При това положение искът по чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен за
½ идеална част, в съответствие с разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГК – „При иск
по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална
част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за
предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът
е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца“. За останалата ½ идеална част от имота
производството следва да бъде прекратено като недопустимо с аргументите,
изложени по-горе във връзка с недопустимостта на иска по чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД.
Евентуалният иск с правна квалификация по чл. 40 от ЗЗД не
подлежи на обсъждане, защото процесуалното условие за преценка на
основателността му не е настъпила.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
В полза на ответниците също се поражда правото да им бъдат
заплатени разноските за прекратителната част.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира
плащане на разноски в размер на 1851, 30 лева.
Ищецът не е представил доказателства за платена държавна такса за
обезпечение на бъдещ иск в размер на 41, 00 лева (държавна такса и такса
банков превод), както и за вписване на обезпечение на бъдещ иск в размер на
15, 00 лева. Поради тази причина посочените разходи не следва да бъдат
възлагани в тежест на ответниците и при изчислението трябва да бъде взета
предвид сумата от 1795, 30 лева.
Ответниците са представили списък по чл. 80 от ГПК, с който
претендират плащане на разноски в размер на 600, 00 лева.
9
Разгледани са три иска, като един е уважен в цялост, а другите два са
уважени за ½ идеална част. За останалата ½ идеална част от имота,
производството е прекратено. При това положение отговорността за
разноските следва да бъде изчислена, като същите условно бъдат разделени
на три, колкото са разгледаните претенции.
Така, в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1196, 86 лева.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното производство в
размер на 200, 00 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, по предявения иск
от Д. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. „***“ № ***, срещу
М.М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № *** и С. Н. О., с ЕГН
**********, с адрес: с. Г., Община Т., ул. „***“ № ***, упълномощителна
сделка от 10.03.2021 г. с нотариално удостоверен подпис рег. №
714/10.03.2021 г. и с нотариално удостоверено съдържание рег. №
715/10.03.2021 г., акт № 43 на нотариус М. В., вписана в регистъра на НК под
№ 756, като извършена от лице, което не е могло да разбира или да ръководи
действията си.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявения от Д. Н. АПТ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. „***“ № ***, срещу М.М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, и С. Н. О., с ЕГН
**********, с адрес: с. Г., Община Т., ул. „***“ № ***, иск с правна
квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, договор за покупко-продажба в частта
за ½ идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от
1541 кв.м., урегулирано в парцел XI, за който е отреден имот с пл. № 132, с
площ от 1620 кв.м., разположен в кв. 13 по уличната и дворищна регулация
на село С., Община Д., ведно с построените в същото дворно място жилище
със застроена площ от 70 кв.м., състоящо се от три стаи и гараж със застроена
площ от 18 кв.м. и обор с площ от 10 кв.м., обективирана в нот. акт. № 41,
том I, рег. № 732, дело № 38 от 12.03.2021 г. на М. В. - нотариус, вписан в
регистъра на НК под № 756, като извършен от лице без представителна власт.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3277 по описа на Районен
съд Добрич за 2021 г. по предявения от Д. Н. А., ЕГН **********, с
10
постоянен адрес: с. С., ул. „****“ № ***, срещу М.М. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., ул. „****“ № ***, и С. Н. ОСМ., с ЕГН **********, с адрес: с.
Г., Община Т., ул. „****“ № ***, иск с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД, в частта, с която се иска обявяване недействителността на договор за
покупко-продажба за останалата ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от ***., урегулирано в парцел XI, за
който е отреден имот с пл. № 132, с площ от 1620 кв.м., разположен в кв. 13
по уличната и дворищна регулация на село С., Община Д., ведно с
построените в същото дворно място жилище със застроена площ от ***
състоящо се от три стаи и гараж със застроена площ от 18 кв.м. и обор с площ
от 10 кв.м., обективирана в нот. акт. № 41, том I, рег. № 732, дело № 38 от
12.03.2021 г. на М. В. - нотариус, вписан в регистъра на НК под № 756, като
извършен от лице без представителна власт, поради недопустимост на иска в
тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Н. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. С., ул. „****“ № ***, срещу С. Н. ОСМ., с
ЕГН **********, с адрес: с. Г., Община Т., ул. „/***“ № ***, иск с правна
квалификация по чл. 108 от ЗС, че ищецът е собственик на основание
нотариален акт № 159, том V, рег. № 8602, дело № 902 от 07.10.2019 г. на
нотариус Ю. Д., вписан под № 160 в регистъра на НК, на ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1541 кв.м.,
урегулирано в парцел XI, за който е отреден имот с пл. № 132, с площ от ***,
разположен в кв. 13 по уличната и дворищна регулация на село С., Община
Д., ведно с построените в същото дворно място жилище със застроена площ
от ***., състоящо се от три стаи и гараж със застроена площ от 18 кв.м. и
обор с площ от 10 кв.м.
ОСЪЖДА С. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., Община Т., ул.
„***“ № *** да предаде на Д. Н. АПТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
С., ул. „***“ № ***, на основание чл. 108 от ЗС, владението върху ½ идеална
част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от ***
урегулирано в парцел XI, за който е отреден имот с пл. № 132, с площ от 1620
кв.м., разположен в кв. 13 по уличната и дворищна регулация на село С.,
Община Д., ведно с построените в същото дворно място жилище със
застроена площ от 70 кв.м., състоящо се от три стаи и гараж със застроена
площ от **** и обор с площ от 10 кв.м.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3277 по описа на Районен
съд Добрич за 2021 г. по предявения иск от Д. Н. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. С., ул. „****“ № ***, срещу С. Н. О., с ЕГН **********, с
адрес: с. Г., Община Т., ул. „***“ № *** с правна квалификация по чл. 108 от
ЗС, в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът е
11
собственик на останалата ½ идеална част от недвижим имот, представляващ
дворно място с площ от 1541 кв.м., урегулирано в парцел XI, за който е
отреден имот с пл. № 132, с площ от 1620 кв.м., разположен в кв. 13 по
уличната и дворищна регулация на село С., Община Д., ведно с построените в
същото дворно място жилище със застроена площ от ***., състоящо се от три
стаи и гараж със застроена площ от ***. и обор с площ от 10 кв.м., поради
недопустимост на иска в тази част.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3277 по описа на Районен
съд Добрич за 2021 г. по предявения иск от Д. Н. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. С., ул. „***“ № 11, срещу С. Н. О., с ЕГН **********, с
адрес: с. Г., Община Т., ул. „***“ № ***, с правна квалификация по чл. 108 от
ЗС, в частта, с която се иска ответникът да предаде на ищеца владението
върху останалата ½ идеална част от недвижим имот, представляващ дворно
място с площ от ***., урегулирано в парцел XI, за който е отреден имот с пл.
№ 132, с площ от ***., разположен в кв. 13 по уличната и дворищна
регулация на село С., Община Д. ведно с построените в същото дворно място
жилище със застроена площ от *** състоящо се от три стаи и гараж със
застроена площ от 18 кв.м. и обор с площ от 10 кв.м., поради недопустимост
на иска в тази част.
ОСЪЖДА М.М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ №*** ,
и С. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., Община Т., ул. „***“ № ***, да
заплатят на Д. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. „***“ №
***, сумата от 1196, 86 лева – разноски по гр.д. № 3277/2021 г. по описа на
Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Д. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул.
„***“ № ***, да заплати на М.М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
„***“ № ***, и С. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., Община Т., ул. „***“
№ ***, сумата от 200, 00 лева – разноски по гр.д. № 3277/2021 г. по описа на
Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В прекратителната част съдебният акт е с характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Добрич, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
12
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13