РЕШЕНИЕ
№ 895
гр. Бургас, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20242120107927 по описа за 2024 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове по чл.143 и чл.149 от СК, предяве-
ни от непълнолетния Д. Т. Т., ЕГН: **********, действащ със съгласието на майката Д. С.
К., ЕГН: **********, двамата от гр.Б, ул.“ № , ет. против Т. Т. Т., ЕГН: **********, гр.Б,
ж.к.“бл., вх., ет., ап. среден – негов баща.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, но от 2015г. не живее с
майката, не полага грижи за него и не му дава издръжка, с изключение на дребни суми от до
200 лв. – спорадично. Твърди се, също така, че нуждите на Д. за храна, облекло, образование
и други, са значителни, а доходите на майката не са достатъчни, за да ги пок-рива. Предвид
това, от Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на
ищеца издръжка в размер от 400 лв. месечно, начиная от 20.11.2024г. до нас-тъпване на
законна причина за изменение или прекратяването й, ведно със законната лих-ва за всяка
просрочена вноска. Претендира се и такава за минал период, за една година на-зад, в общ
размер от 2 266.30 лв., както и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Е. М., оспорва претенциите
и моли Съдът да ги отхвърли за разликите над минималния размер на дължи-мата издръжка.
Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Ответникът е баща на Д. – на 15 години.
От представената с исковата молба Служебна бележка се установява, че през учебна-та
2024/2025г. детето е записано като редовен ученик в IX-ти Б клас в ПГЕЕ ”К. Ф”, гр.Б.
Видно от приложената рецептурна книжка е и че Д. страда от хронично забо-ляване –
астма, което налага направата на разходи за лечението му.
1
Майката – Д. С. К., работи по трудово правоотношение в ”Саркос” ЕООД, като
сервитьор, и получава месечно трудово възнаграждение в размер на минимал-ната за
страната работна заплата – така представената с исковата молба служебна бележка.
От показанията на свидетеля В. М. – баба на ищеца по майчина линия, се установява,
че грижите за детето се полагат от майката. Тримата живеят на квартира в гр. Бургас, като тя
подпомага дъщеря си при отглеждането на внука й. Д. често боледу-ва и се нуждае от
парични средства за лекарства и лечение. Ходи на тренировки по фитнес и заплаща по 48 лв.
месечно за карта. Ежедневно получава по 10 лв. за храна на училище, а следобед и
допълнителни суми за социални и културни дейности. През лятото харчи по около 20 лв.
дневно. Свидетелката сочи и че по данни на съпруга й, бащата на ищеца рабо-ти в Г към А,
и получава трудово възнаграждение от по 2 000 евро месечно. Така е чувала и от Д., който
общува по интернет с него – говорят по Вайбър веднъж седмично. Ответникът е давал
малки суми на сина си, а понякога, когато се е завръщал в Р България, му е купувал дрехи и
обувки.
Признава се от ищцовата страна обстоятелството, че ответникът има и второ, нена-
вършило пълнолетие /малолетно/ дете от друга жена – дъщеря на 10 години.
Или безспорно се установява по делото, че от 2015г. детето се гледа и издържа преи-
муществено от майката – обстоятелство, представляващо основание за предявяване на
ис-кове за заплащане на издръжка и срещу другия родител, който не е осигурявал такава.
При това положение, във връзка с нуждите на ищеца и възможностите на родители-те
настоящият съдебен състав намира, че месечно за детето са необходими поне 700 лв., от
които бащата може да предоставя 400 лв., а майката останалите 300 лв., както и непосред-
ствените грижи за него. Този размер Съдът съобразява преди всичко с възрастта на Дими-
тър, който към момента израства и се обучава в ПГЕЕ; отчитат се и нуждите му от закупу-
ване на дрехи, храна, лекарства, карта за фитнес, учебни материали и за посрещане на дру-
ги ежедневни разходи. От друга страна – бащата е здрав, в трудоспособна възраст, работи в
чужбина и реализира сравнително висок доход, поради което има възможност да дава та-
кава издръжка. Майката получава минимална работна заплата и няма други алиментни за-
дължения.
Искът по чл.143, ал.2 от СК следва да бъде уважен изцяло.
Заявена е и претенция по чл.149 от СК, а именно – за заплащане на издръжка за ми-
нало време, за периода от 20.11.2023г. до 20.11.2024г.
По принцип, законодателят е допуснал възможност за търсене на издръжка за минал
период – най-много за една година преди завеждането на иска, тъй като се презюмира съ-
ществуването на нужда на ищеца и тогава.
В случая, доказателствената тежест относно обстоятелството, че такава необходи-мост
не е била налице, поради даването на издръжка, лежи върху ответника.
Ищцовата страна признава обстоятелството, че през процесния период детето е по-
лучило от баща си сумата от общо 2 533.70 лв., за което е представила писмени доказател-
ства – извлечения от банковата сметка на майката за постъпилите парични средства.
Същата следва да бъде приспадната от дължимите общо 4 800 лв. – 12 месеца по 400
лв., при което претенцията се явява доказана по основание и в размер на търсената сума от
2 266.30 лв.
Искът по чл.149 от СК също следва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
пода-ването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените по де-
лото разноски, а именно – 700 лв. платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС
2
Бургас – сумата от общо 666.65 лв. за държавни такси /576 лв. – по иска по чл.143 от СК и
90.65 лв. – за този по чл.149 от СК/, както и 150 лв. – за възнаграждение на особения пред-
ставител.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително
изпълне-ние на решението, в частта за присъдената издръжка.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Т. Т., с ЕГН: **********, от град Б ж.к.“ бл., вх., ет., ап. среден, да
заплаща на непълнолетното си дете Д. Т. Т., с ЕГН: **********, действащо със съгласието
на майка си Д. С. К., ЕГН: **********, двамата от гр.Б ул.““ № , ет., месечна издръжка от
400 лв., начиная от 20.11.2024г. до настъпването на законна причина за изменение или
прекра-тяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окон-чателното плащане.
ОСЪЖДА Т. Т. Т. да заплати на непълнолетното си дете Д. Т. Т., действащо със
съгласието на майка си Д. С. К., сумата от об-що 2 266.30 лв. издръжка за минало време, за
периода от 20.11.2023г. до 20.11.2024г., вед-но със законната лихва върху нея, считано от
20.11.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. Т. Т. да заплати на непълнолетното си дете Д. Т. Т., действащо със
съгласието на майка си Д. С. К., сумата 700 лв. – разноски по делото, а по сметка на РС
Бургас – сумата от общо 816.65 лв. за държавни такси и възнаграждение за особения
представител.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените
издръжки.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
посочения в съдебното заседание ден на обявяването му – 23.04.2025г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3