№ 6885
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110150764 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц. З. Х. за заплащане на сумите,
както следва: сумата от 49,94 лв., представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за небитов клиент с аб. № 351808 за имот, находящ се в гр.София,
ж.к. Младост, бл.219В, вх.1, ет.8, кабинет № 12, за периода от 01.11.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 19,89 лв., представляваща цена на предоставена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 до 30.10.2020г., ведно със
законна лихва върху всяка от главниците от 13.12.2021г. до изплащане на
вземанията, сумата от 6,39 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 31.12.2019г. до 29.11.2021г., както и сумата от 3,20 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 29.11.2021г., с които суми ответникът неоснователно се е
обогатил. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
1
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена, с което неоснователно се е обогатил за сметка на
дружеството. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ц. З. Х. е депозирал отговор на
исковата молба, в който заявява, че процесните вземания са погасени чрез
плащане, в т.ч. и направените съдебни разноски. Моли съда да отхвърли
предявените искове, поради извършено в хода на процеса плащане.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
оспорва предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на исковете за заплащане на топлинна енергия и
дялово разпределение ищецът следва пълно и главно да докаже, че през
процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените
количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй
като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период.
По исковете за заплащане на обезщетение за забава, в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Страните не спорят, че за процесния период ищецът е доставил на
ответника топлинна енергия в процесния обем, с която ответникът се е
обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за
процесния период, като в тежест на последния е възникнало задължение за
заплащане на процесните вземания. Безспорно между страните е и
обстоятелството, че ответникът с преводно нареждане от 19.12.2022г. е
заплатил по сметка на ищеца сумата от 164 лв.
Основният спорен между страните въпрос е с извършеното плащане какви
пера по задължението се погасяват.
2
Съгласно задължителните разяснения на т.1 към Тълкувателно решение №
3/27.03.2019г., постановено по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В мотивите към
тълкувателното решение е прието, че при предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой
елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да
приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да
извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Единствено, ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни
към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
В случая видно от представената с отговора на исковата молба разписка №
0200017433588086 от 19.12.2022г. е, че длъжникът изрично е посочил като
основание за плащане „ч.гр.д. №71215/2021г., СРС, 77 състав, главница,
лихви, разноски“ и е заплатил сумата от 164 лв., с която изцяло е погасил
процесните вземания в общ размер от 86,63 лв., както следва: за топлинна
енергия в размер на 49,94 лв. за периода 01.11.2019г. до 30.04.2021г., за лихва
за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия в размер на 6,39 лв.
за периода от 31.12.2019г. до 29.11.2021г., за законна лихва, начислена върху
главницата от 49,94 лв. за периода от депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 13.12.2021г. до плащането на 19.12.2022г. в размер на 5,16 лв.,
определен от съда по чл.162 ГПК, за извършена услуга дялово разпределение
в размер на 19,89 лв. за периода от 01.05.2019г. до 30.10.2020г., за лихва за
забава, начислена върху вземането за дялово разпределение в размер на 3,20
лв. за периода от 01.07.2019г. до 29.11.2021г., както и за законна лихва,
начислена върху главницата от 19,89 лв. за периода от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2021г. до плащането на 19.12.2022г. в
размер на 2,05 лв., определен от съда по чл.162 ГПК. Доколкото изпълнението
на ответника погасява изцяло посочените от него задължения, включително с
3
дължимите лихви към този дългове, то изборът обвързва кредитора и в този
случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да
прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този,
по който длъжникът е направил плащането. Ирелевантно е обстоятелството,
че ищецът твърди да са погасени първо разноските в заповедното
производство и част от разноските в настоящото производство, доколкото
нормата на чл. 76, ал.2 ЗЗД е неприложима по отношение на съдебните
разноски, тъй като същите не са ликвидно и изискуемо вземане към момента
на плащането, а биха възникнали като такова под отлагателно условие – едва
при влизане в сила на съдебно решение, с което се установяват сторени по
основание и размер разноски.
При тези съображения съдът намира, че вземанията за главници и лихви
са погасени изцяло в хода на исковото производство, като по аргумент от чл.
235 ГПК съдът следва да съобрази всички факти, настъпили в хода на
процеса, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията
са били изискуеми преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а
ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и е
извършил плащане на претендираните вземания едва в хода на настоящото
производство, същият следва да бъде осъден да заплати сторените разноски.
Доколкото с извършеното на 19.12.2022г. ответникът е заплатил сумата от
164 лв., с която е погасил вземания за главници и лихви в общ размер от
86,63 лв., то съдът приема, че с разликата от 77,37 лв. ответникът е погасил
изцяло дължимите от него разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 71215/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав – в размер на 75 лв., както и
част от дължимите в настоящото производство разноски в размер на 2,37 лв.
Общо дължимите в исковото производство разноски са в размер на 275 лв., от
които 175 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП,
вр.чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. От посочената
сума, следва да бъде извадена сумата от 2,37 лв., платена от ответника в хода
на исковото производство, поради което на ищеца следва да се присъдят
4
разноски в размер на 272,63 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Ц. З. Х., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Ц. З. Х., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 49,94 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за небитов клиент с
абонатен № 351808 и адрес на топлоснабдения имот гр.София, ж.к. Младост,
бл.219В, вх.1, ет.8, кабинет № 12, за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.,
сумата от 6,39 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за топлинна енергия за периода от 31.12.2019г. до 29.11.2021г.,
сумата от 19,89лв.,представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.10.2020г., както и сумата от
3,20 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 29.10.2021г., с които суми
Ц. З. Х., ЕГН **********, неоснователно се е обогатил.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. З. Х., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 272,63
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5