№ 720
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от
“********“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С, район „В“,
ж.к.М Д, ул.“Р П – К“ № 4-6, чрез адв. Р.М от АК-В със съдебен адрес гр.В, бул.“С“ № 52а,
ателие 2 срещу А. П. И. с ЕГН ********** с адрес в гр. Ш, бул. “С В” № ** вх.** ет.** ап.**
В исковата молба се твърди, че между «Б ***» ЕАД и ответника бил сключен
Договор за издаване на револвиращ кредит на физически лица, по силата на който му била
предоставена сума в размер на 3000 лв., усвоена напълно от ответника. Задълженията
следвало да се погасяват ежемесечно на 7-мо число, считано от **/**/****г. при равни
месечни вноски от 274.97 лв. Срокът на договорът бил 1 година, при лихвен процент 17.95%
и надбавка за забава + 5 пункта към годишния лихвен процент. Договорната лихва била в
размер на 299.62 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК задължението
било изискуемо напълно. «Б ***» ЕАД учредила заповедно производство и било образувано
ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, както и Изпълнителен лист от **/**/****г. По
изпълнителния лист било образувано ИД № ****8760401** по описа на ЧСИ Д З.
На **/**/****г. бил сключен договор за продажба на вземания между „Б ***“ ЕАД и
ОТП „Ф“ ЕАД, като на **/**/****г. вземането било прехвърлено на „********“ ЕООД. На
**/**/****г. новия кредитор бил конституиран като взискател по вземането. На **/**/****г.
било прекратено изпълнителното дело и по изпълнителния лист било образувано ново изп.д.
1
№ 20198760400709. Поради връчването на книжата на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, съдът указал на ищеца – взискател да предяви искове за вземанията си по заповедта.
В заключение се моли да бъдат уважени положителните установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 42** ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против
ответника, произтичащо от Договор за кредит от **/**/****г., както следва: сума в размер
на 3 000 лв., представляваща дължима и непогасена главница по цитирания договор, сумата
от 575.97лв., представляваща непогасена договорна лихва за периода от **/**/****г. до
**/**/****г., сумата от 60 лв., представляваща заемни такси за периода от **/**/****г. до
**/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – **/**/****г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разходите в настоящото и заповедното производства.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор чрез назначения в хода на делото особен представител. В него се оспорват
изцяло предявените искове, като се сочи, че погасителната давност по отношение на
вземанията е изтекла на **/**/****г. Новото изпълнително дело е образувано на
**/**/****г., поради което и задълженията са погасени по давност.
В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител, депозира се
становище по хода на делото, в което се моли за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и
уважаване на предявените искове, като се претендират разноски.
За ответника се явява особения представител – адв. И. Й. от ШАК, като се поддържа
писмения отговор. В хода на съдебните прения излага, че исковете не следва да бъдат
уважавани поради изтекла в тяхна полза погасителна давност.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ
по чл.417 от ГПК с № 1683/**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС състав на съда е
разпоредил длъжника – ответник да заплати сума от 3000 лв. – главница по неизпълнено
задължение по Договор за кредит от **/**/****г., сума от 635.97 лв., включваща
възнаградителна лихва, заемни такси и лихва за просрочие за периода от **/**/****г. до
11.11.****г., както и деловодни разноски в общ размер на 321.80 лв. Бил издаден и
изпълнителен лист от **/**/****г. Поради ненамирането на длъжника на адресната му
регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на
стопанска дейност, заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е указал на
заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Исковата молба е
депозирана в срока, указан от съда.
Безспорно е установено по делото, а и видно от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица с № F – 016 от **/**/****г. „Б ***“
2
ЕАД предоставила на ответника кредитна карта с кредитен лимит от 3000 лв. при годишен
процент на разходите 19.50%, с падежна дата 10 – то число на месеца. В договора било
посочено, че същият се прекратява по начина и в случаите посочени в Общите условия на
Бта, които са представени по делото и са приподписани от заемателя. В чл.7** т.** б.“а“ от
договора е посочено, че един от случаите е когато изтече срока на валидност на картата и е
подадено писмено предизвестие от клиента за прекратяване. В договора не е посочен лихвен
процент, като лихвения процент фигуририал в Приложение U8 (лист 15 от делото), и бил
определен в стандартния размер на 17.95% с допълнителна надбавка при забава от 5 пункта.
По делото е представен и погасителен план, подписан от страните по делото.
Видно от молба за конституиране като взискател по изпълнително дело № 1**/****г.
по описа на ЧСИ Д З „ОТП Ф Б“ ЕАД сключил Договор за цесия от **/**/****г. с „Б ***“
ЕАД и придобили вземане от цедента в общ размер на 4 258.99 лв. и разноски 663.30 лв.
По делото е представен Договор за покупко-продажба на вземания от **/**/****г.
(лист 40 от делото), сключен между ищецът и „ОТП Ф Б“ ЕАД, неразделна част от който е
Приложение № 1, в което са изрично изброени и индивидуализирани придобитите вземания,
измежду които и това на длъжника-ответник.
Видно от приложеното изп.д. № 1**/****г. по описа на ЧСИ Д З, същото е
образувано на **/******г. с взискател „Б ***“ АД. Извършени са справки от частния
съдебен изпълнител относно имотното състояние на длъжника, семейното му положение и
месторабота. Изпратено е запорно съобщение изх. № 31 от **/**/****г. до работодателя „Т
А ** – Г“ ЕООД – гр.С, получено на **/**/****г. Изпратена е Покана за доброволно
изпълнение изх.№ 36/**/**/****г., като в разписката е отразено, че лицето не живее на
адреса и е залепено уведомление на входната врата на **/**/****г. Като взискател е
присъединена държавата за дължими публични вземания в размер на 120 лв.
На **/**/****г. по изпълнителното дело било входирано уведомително писмо от
работодателя на лицето, в което се сочи, че А. П. И. бил освободен от работа на
**/**/****г., с което се прекратявало изплащането на запорното съобщение.
На **/**/****г. по делото е постъпила молба от „ОТП Ф Б“ ЕАД за конституиране
като взискател, както и молба, с която се иска извършване на изпълнителни действия по
делото. Видно от съобщение за налагане на запор изх. № ****/**/**/****г. бил наложен
запор на банкови сметки в „Б ***“ ЕАД, като запорното съобщение било получено от Бта на
**/**/****г. В отговор Бта съобщила, че не били налични банкови сметки на името на
длъжника.
На **/**/****г. като взискател бил конституиран „********“ ЕООД, а с
Постановление за прекратяване от **/**/****г. изпълнителното дело било прекратено от
ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На **/**/****г. било образувано ново
изпълнително дело под № 20198760400709 по описа на ЧСИ Д З. Било изпратено Запорно
съобщение изх. № ***** от **/**/****г. до „Б ***“ ЕАД за налагане на запор върху
сметките на длъжника (лист 34 от делото) получено от Бта на **/**/****г., както и до „У Б“
3
АД, получено на **/**/****г. и до „**-*** ***“ – клон С, получено на **/**/****г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е
връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви
исковете за вземанията си по заповедта.
По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: По делото се установи безспорно,
че между страните са възникнали отношения по договор за кредит по смисъла на чл.9 и сл.
от Закона за потребителски кредит (ЗПК). Сключеният договор за кредит притежава
съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от
ЗПК. Съдът намира, че не е налице нарушаване на посочената разпоредба на ЗПК, тъй като в
процесния договор е посочен ГПР и е приложен погасителен план за общо дължимата сума
от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. По делото не се оспорват
и размера на вземанията по заповедта и изпълнителния лист.
Спорния по делото въпрос е дали е настъпила погасителна давност за задълженията
по договора за кредит за кредитна карта и към кой момент. По този въпрос, съдът намира
следното: Вземането за сума, предоставена по договор за банков кредит се погасява с общата
пет годишна давност, като дължимите лихви се погасяват с кратката тригодишна давност. В
настоящия случай съдът приема, че началото на течене на погасителна давност за
вземанията е **/**/****г. – последната падежна дата по кредита, съгласно Погасителен
план и ГПР (лист 18 от делото). Безспорно е, че изпълнителното производство е образувано
на **/******г. с подаване на молба от взискателя „Б ***“ ЕАД до ЧСИ за образуване на
изпълнително производство срещу длъжника А. П. И., в която се сочат и конкретни
изпълнителни способи, които взискателя иска да бъдат приложени от частния съдебен
изпълнител за удовлетворяване на вземанията му. В изпълнение на това ЧСИ Д З е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника-ответник, като е изпратил запорно
съобщение до работодателя на лицето „Т А – ** – Г“ ЕООД, получено лично от
представляващия на **/**/****г.
Последващо същинско изпълнително действие, съдът намира, че е извършено с
подаване на молба на „ОТП Ф“ да бъде конституиран като взискател направено на
**/**/****г., тъй като в нея са посочени изпълнителни способи, които да се приложат в
производството. ЧСИ е предприел същински изпълнителни действия чрез налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, видно от запорно съобщение изх.№ ****/**/**/****г.
изпратено до „Б ***“ ЕАД е получено на **/**/****г.
В периода от **/**/****г. когато е последното валидно изпълнително действие, с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до **/**/****г. (молбата
на новия взискател) и **/**/****г. (когато е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Б ***“ ЕАД) не са извършвани същински принудителни действия насочени
4
към изпълнението, както и не са поискани валидни изпълнителни действия от страна на
взискателя. Поради това съдът намира, че изпълнително дело № ****8760401** по описа на
ЧСИ Д З се е прекратило по „перемция“ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
**/**/****г. Не представляват същински изпълнителни действия, прекъсващи давността
извършването на справки и проучването на имущественото състояние на лицето. В този
смисъл е точка 10 от Тълкувателно решение № 2 от **/**/****г. на ВКС по т.д. № 2/****г.
на ОСГТК. Без правно значение е дали съдебния изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има единствено
декларативен характер. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност започва да тече от предприемането на последното валидно
изпълнително действие – в настоящия случай от **/**/****г. Каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни
действия, се считат за обезсилени по право. В настоящия случай това са последващите
запори върху банковите сметки на длъжника, наложени със запорни съобщения от
**/**/****г. и **/**/****г., както и подаването на молби от взискателите –цесионери, в
които са посочени конкретни изпълнителни способи. Въпреки, че това са същински
изпълнителни действия, доколкото същите са извършени по едно прекратено производство,
същите не могат да се приемат за валидно извършени и не са прекъснали давността. В този
смисъл е Решение № 45 от 30.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 61273/2016г., IV г.о., Решение №
133 от 10.08.2022г. на ВКС по гр.д. № 562/2022г., III г.о., както и мотивите на цитираното
Тълкувателно решение.
Предвид горните мотиви, съдът намира, че давността по отношение на вземанията по
заповедта и изпълнителния лист от **/**/****г., по който е образувано изпълнително дело
№ 1**/****г. по описа на ЧСИ Д З е настъпила на **/**/****г. по отношение на главницата
и на **/**/****г. по отношение на лихвата. Ново изпълнително дело е било образувано въз
основа на молба от взискателя „********“ ЕООД на **/**/****г., тоест след изтичане на
давностния срок.
В тази връзка възражението на ответника за погасяване на задълженията му по
давност следва да се уважат и исковете да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Предвид
изхода на спора, то същите следва да останат за сметка на заявителя – ищец.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.42** ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че А. П. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
бул.“С В“ № ** вх.** ет.** ап.**дължи на „********“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. С, район „В“, ж.к.М Д, ул.“Р П – К“ № 4-6, чрез адв. Р.М от АК-В
5
със съдебен адрес гр.В, бул.“С“ № 52а, ателие 2 сума в размер на 3 000 лв., представляваща
дължима и непогасена главница по Договор за кредит от **/**/****г., сума от 575.97лв.,
представляваща непогасена договорна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г.,
сумата от 60 лв., представляваща заемни такси за периода от **/**/****г. до **/**/****г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК – **/**/****г. до окончателното изплащане на задължението, като
погасени по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6