Р Е Ш Е Н И Е № 125
гр.Оряхово, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 28.11.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№500/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От Кметство
с.Софрониево, обл.Враца, представлявано от кмета Д.Г. Д., чрез процесуалния
представител адв.С.Г. ***, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД против М.А.И., ЕГН:********** ***, за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сума в размер на 1240.00 лева / хиляда двеста и четиридесет
лева /, представляваща обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ, получено от нея на
отпаднало основание – поради признаване на уволнението й за незаконно, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска.
В подкрепа на иска не
са представени писмени доказателства:удостоверение за избран кмет на кметство
№344/20.03.2016г.; Заповед №30/07.08.2017г. на кметство с.Софрониево; Заповед
№32/10.08.2017г. на кметство с.Софрониево; разчетна платежна ведомост на
кметство с.Софрониево за месец август 2017г.; платежно нареждане; Заповед
№20/14.06.2019г. на кметство с.Софрониево; писмо от кметство с.Софрониево до
ответницата; Решение №10/23.01.2018г. по ГД №645/2017г. по описа на РС –
Оряхово; Решение №82/09.08.2018г. по ГД №645/2017г. по описа на РС – Оряхово;
Решение №352/21.11.2018г. по ВГД №552/2018г. по описа на ОС – Враца и
Определение №348/16.04.2019г. по ГД №842/2019г. по описа на ВКС, четвърто ГО.
В исковата молба се твърди, че ответницата
е работела в кметство с.Софрониево на длъжност „ главен специалист кметство „
до 08.08.2017г. по трудов договор.От 08.08.2017г., договорът й бил прекратен на
основание чл.315, ал.1, т.9 от КТ със Заповед №30/07.08.2017г..Със Заповед
№32/10.08.2017г., било разпоредено на ответницата да се изплати и обезщетение в
размер на 1240.00 лева на основание чл.222, ал.2 от КТ, т.е. 2 брутни работни
заплати.Тази сума й била изплатена през месец август 2017г., което било видно
от приложената ведомост на кметството за месец август 2017г. и от приложеното
платежно нареждане.
Ответницата И. е оспорила
прекратяването на трудовия си договор пред съда, който е приел, че уволнението
и е незаконно, възстановил я е на заеманата преди уволнението й длъжност „ главен
специалист кметство “ и й е присъдил обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ – за 6
месеца / гр.д. №645/2017г. на РС – Оряхово / в.гр.д.№552/2018г. на ОС - Враца и
Определение от 16.04.2019г. по гр.д. №842/19г. на ВКС за недопускане на
касационно обжалване /.Решението за уважаване на предявените искове по
посоченото гр.д. на РС - Оряхово е влязло в законна сила на 16.04.2019г. и е
изпълнено от работодателя й - т.е. от кметството.
След
възстановяването й на работа, ответницата била писмено поканена да възстанови
полученото обезщетение, но същата отказала.Счита се, че тъй като след влизане
на решението по предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от КТ, времето през което е била без работа й се зачита за трудов
стаж, то полученото от нея обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ се явявало
получено на отпаднало основание – чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.Поради това, ответницата дължала връщането му.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
от ответника е постъпил такъв.В съшия ответницата сочи, че на 06.08.2019г. е получила
нова Заповед №36/06.08.2019г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ ,
с която последвала заповед трудовото й правоотношение отново било прекратено, но
на друго основание, считано от 07.08.2019г., което според ответницата било също
незаконосъобразно, поради което ще го оспори.Твърди се, че едновременно с
връчването на заповедта за уволнението й, й било връчено и Предизвестие №АО-284/06.08.2019г.,
което не й било дадено правото да отработи.В заповедта било упоменато, че дължи
тази сума.Изричното споменаване на дължимата сума счела, че ще й бъде
удържана.Твърди, че не е отказвала да възстанови обезщетението, както и, че сумата
е била получена добросъвестно, както и, че е възнамерявала да я възстанови след
изплащане на Изпълнителния лист по заведеното от нея изпълнително дело.Сочи, че
молбата от кмета на кметството е била с дата 24.06.2019г., а сумите са били преведени
по сметката й на 10.07.2019г..За периода от почти 2 години без работа е
ползвала обезщетение от Бюрото по труда, което е трябвало да възстанови.Изтеглила
и кредит за покриване на текущите си нужди.Сочи, че е нямала възможност на
момента да възстанови сумата.
В
заключение оспорва твърдението на ищеца, че е отказала да възстановя доброволно
дължимата сума получена като обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ.Оспорва също
присъждане на разходите по делото, защото с поведението си не била дала повод
за завеждане на съдебен иск.
Към отговора са представени заверени
копия от следните писмени доказателства – Заповед №36/06.08.2019г., издадена от
кметство с.Софрониево; предизвестие №АО-284/06.08.2019г. от кметство
с.Софрониево; платежно нареждане по банкова сметка ***; молба
№АО-225/24.06.2019г. от кмета на кметство с.Софрониево и документи за изтеглен
потребителски кредит.
В съдебно заседание ищецът
се представлява от адв.С.Г. и кмета на с.Софрониево.
Ответницата се явява
лично.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение от
20.03.2016г. на ОИК, Д.г.д. била избрана за кмет на с.Софрониево, обл.Враца.
Със Заповед
№30/07.08.2017г., на основание чл.325, ал.1, т.9, пр.1 от КТ, Демира Димитрова,
в качеството си на кмет на с.Софрониево прекратила трудовото правоотношение с
ответницата.Заповедта била връчена на ответницата на същата дата.
Със Заповед
№32/10.08.2017г. на кмета на с.Софрониево, издадена във връзка с горепосочената
заповед, било наредено на ответницата да се изплати обезщетение на основание
чл.222, ал.2 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, а именно
1240.00 лева, която сума била изплатена през месец август 2017г. с платежно
нареждане.
Законността на
уволнението е било оспорено от ответницата пред РС – Оряхово.По депозираната от
нея искова молба било образувано ГД №645/2017г..С Решение №10/23.01.2018г. по
същото дело, уволнението на ответницата е било признато за незаконно, а
издадената Заповед за уволнение била отменена.Със същото Решение ответницата
била възстановена на предишната си работа – „ главен специалист „ кметство
с.Софрониево.Кметство с.Софрониево било осъдено да изплати на ответницата
сумата от 2993.18 лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225,
ал.1 от КТ за оставането й без работа поради уволнението, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба –
03.10.2017г. до окончателното й изплащане.
С Решение
№82/09.08.2018г., постановено по ГД №645/2017Г. по описа на РС – Оряхово било
допълнено горепосоченото решение, като кметство с.Софрониево било осъдено да
заплати на ответницата сумата от 2993.18 лева, представляваща обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за оставането й без работа поради
уволнението за периода от 08.08.2017г. до 09.01.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба –
03.10.2017г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск бил отхвърлен
над уважения размер до предявения размер от 3720.00 лева като недоказан.
Решението на РС –
Оряхово е било обжалвано пред ОС – Враца.С Решение №352/21.11.2018г.,
постановено по ВГД№552/2018г. по описа на ОС – Враца, е било отменено
допълнителното решение на РС – Оряхово в частта, в която е отхвърлен обективно
съединения осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ
за сумата над 2993.18 лева до сумата 3613.00 лева, като вместо това е осъдил
кметство с.Софрониево да заплати на ответницата сумата от 620.00 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконно
уволнение за периода от 09.01.2018г. до 08.02.2018г., ведно със законната
лихва.В останалата част решението на РС – Оряхово било потвърдено.
С Определение
№348/16.04.2019г. на ВКС не е било допуснато касационно обжалване на решението
на ОС – Враца.
До ответницата от ЗА
кмет на с.Софрониево била изпратена молба за доброволно връщане на изплатеното
й обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в размер на две брутни възнаграждения –
1240.00 лева, изплатени на основание Заповед №32/10.08.2017г..В молбата било
отразено сумата да бъде върната по сметка на кметството, както и, че в случай,
че молбата не бъде уважена ще бъде поискано изпълнение по съдебен път.
Видно от посоченото в
молбата, на 24.06.2019г. ответницата отказала да подпише, че е получила
екземпляр от молбата, като отказът й е удостоверен с подписа на двама
свидетели.
Сумата от 1240.00
лева ответницата възстановила по банков път на кметство с.Софрониево на дата 20.11.2019г..
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с
претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД - за връщане на сумата
от 1240.00 лева, като получена от ответника на отпаднало основание, а именно
признатото за незаконно уволнение на основание и присъждане на мораторна лихва
по чл.86 от ЗЗД върху тази сума за времето от предявяване на исковата молба –
20.08.2019г. до окончателното й заплащане – 20.11.2019г. в размер на 32.02
лева.
Основните
предпоставки на института на неоснователното обогатяване са получаване на нещо
от едно лице и отсъствие на основание за това получаване.„ Получаването ”
предпоставя „ даване " и е фактическо действие, което подлежи на доказване
от ищеца.Съгласно правилото на чл.55 ал.1 от ЗЗД и според разясненията, дадени
в Постановление №1/28.05.1979г. по гр.дело№1/1979г. на Пленума на ВС, в което
подробно са разграничени фактическите състави на отделните вземания произтичащи
от неоснователно обогатяване, в тежест на ищеца по иска е да докаже факта на
плащането, а в тежест на ответницата е да установи, че е налице основание за
получаване на това плащане, респективно за задържане на полученото.
В случая по делото не се спори, че
ищецът – кметство с.Софрониево е изплатило на ответницата обезщетение по
чл.222, ал.2 от КТ в размер на 1240.00 лева.Безспорно се установява и
обстоятелството, че ответницата на дата 20.11.2019г. е върнала така получанета
сума.
Обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ
се изплаща на работника при прекратяване на трудовото правоотношение поради
болест в размер на брутното му трудово възнаграждение в за срок от два месеца,
ако има най – малко пет години трудов стаж и през последните пет години трудов
стаж не е получил обезщетение на същото основание.Горепосоченото
обезщетение е изплатено и получено от
ответницата във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца - работодател,
като след отмяната на уволнението и възстановяването и на работа, за ответницата
отпада основанието, на което са получени, независимо от това дали тя е действала
добросъвестно при получаването им или работодателят е действал
незаконосъобразно при уволнението.При последващо отпадане на основанието за
получаване на обезщетението работникът/служителят следва да върне същото като
получено на отпаднало правно основание съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, макар в КТ да не е предвидена изрична
разпоредба относно възстановяване на сумите.
Получените от
ответницата суми са били изплатени с оглед прекратеното трудово правоотношение
между страните, но след отмяната на уволнението, основанието за изплащането им
отпада и в полза на работодателя възниква правото да иска възстановяването им.С
отмяната на уволнението като незаконно, отпада основанието за заплащане на процесното
обезщетение, тъй като заплащането на обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ,
предпоставя правомерно прекратяване на трудовото правоотношение.След като с
влязлото в сила въззивно решение уволнението е отменено като незаконосъобразно,
ответницата дължи връщането на тази сума, тъй като е платена на отпаднало
основание, както и законната лихва върху нея.
С отмяната на
заповедта за изпълнение с влязло в сила съдебно решение, за ответницата е възникнало задължение за връщането на процесната
сума.Изискуемост на вземането обаче не поставя автоматично длъжника в забава.Вземането
става изискуемо само след изтичане на срока за изпълнение, съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, а ако няма уговорен срок
- след покана, предвид чл.84, ал.2 от ЗЗД.Вземането на ищеца за връщане на
получените от ответницата на отпаднало основание суми като обезщетения не е
срочно.При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора.Поканата, като условие за изпадане на длъжника в забава, е
абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение.От деня на
поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото
изпълнение на задължението.Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който
е предявен искът/исковете.Ако не е изпращана покана, длъжникът изпада в забава
от датата на подаване на исковата молба.В случая да се установи, че на
ответницата на 24.06.2019г. е била връчена молба за доброволно връщане на
изплатеното обезщетение, която е изиграла роля на покана, поради което съдът
приема, че ответницата е изпаднала в забава по отношение на ищеца именно от
тази дата.
Както бе посочено по – горе, от
ответницата е извършено плащане, с което е погасила главницата от 1240.00 лева,
претендирана с исковата молба.Това обстоятелство за съда се явява ново такова,
което е настъпило в хода на процеса и същото следва да се съобрази от съда по
реда на чл.235, ал.3 от ГПК.Следва да се приеме, че след депозиране на ИМ,
ответницата е погасила задължението си от 1240.00 лева, представляващо обезщетение по
чл.222, ал.2 от КТ, получено от нея на отпаднало основание – поради признаване
на уволнението й за незаконно, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявения иск в тази му част
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Непогасени обаче остава законната
лихва, както и направените от страна на ищеца разноски по делото, които се
претендират.В
исковата молба обаче се претендира законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.08.2019г., поради което именно от
тази дата следва да се присъди и законната лихва.Същата, считано до датата на
плащането 20.11.2019г. е в размер на 32.03. лева / тридесет и два лева и три
стотинки /.
От друга страна ищецът поддържа
искането си за присъждане на разноските за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.8 – в
полза на юридически лица и ЕТ се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт.Съгласно ал.2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.В случая искът за главницата се
отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба, поради
което следва да се приеме, че след като ответникът признава задълженията си и
изпадането в забава представлява поведение, с което е дал повод за предявяване
на съдебна претенция от страна на ищеца, то не е налице основание за
освобождаването му от заплащане на разноски.Следователно следва да са налице две
предпоставки за присъждане на разноски – искането да е уважено / включ.частично
/ и да са заплатени такси и разноски.В настоящия случай са налице доказателства
за осъществявана правна защита на ищеца от адвокат – С.Г., както и за внесена
държавна такса в размер на 50.00 лева.
Не е налице и прекомерност на
адвокатското възнаграждение.Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните – при интерес наот 1000.00 лева до 5000.00 лева –
300.00 лева плюс 7% за горницата над хиляда лева.В настоящия случай
претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 320.00 лева, което е в
съответствие с горецитираната разпоредба.
Предвид гореизложеното, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 320.00 лева / триста и
двадесет лева /, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и 50.00
лева / петдесет лева / държавна такса.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от Кметство
с.Софрониево, обл.Враца, представлявано от кмета Д.г.д., чрез процесуалния
представител адв.С.Г. *** иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД
против М.А.И., ЕГН:********** ***, за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сума в размер на 1240.00 лева / хиляда двеста и четиридесет лева /,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ, получено от нея на отпаднало
основание – поради признаване на уволнението й за незаконно, като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН:********** *** да заплати на
Кметство с.Софрониево, обл.Враца, представлявано от кмета Д.г.д. сума в размер
на 32.03. лева / тридесет и два лева и три стотинки /, представляваща законна
лихва върху главницата от 1240.00 лева / хиляда двеста и четиридесет лева /,
погасена чрез плащане в хода на процеса от датата на подаване на исковата молба
– 20.08.2019г. до изплащане на главницата – 20.11.2019г..
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН:**********
*** да заплати на Кметство с.Софрониево, обл.Враца, представлявано от кмета Д.г.д.,
направените по делото разноски в общ размер на 370.00 лева / триста и седемдесет лева /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: