№ 169
гр. Варна, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора В. Ч. С.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600266 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвиед следното:
Въззивното производство е второ по ред, след като с решение
№85/27.05.2022г., състав на Апелативен съд – Варна е отменил присъда
№12/01.12.2021г. по НОХД №386/2021г. по описа на ОС – Шумен, с която
подсъдимият П. Г. С. е признат за виновен и осъден за деяние по чл.116, ал.1,
т.5, вр. чл.54 от НК с налагане на наказание „лишаване от свобода за срок от
петнадесет години“, търпими при първоначален строг режим и е върнал
делото за ново разглеждане на първоинст. съд поради допуснато съществено
проц. нарушение в хода на първоинст. разглеждане на делото.
Предмет на настоящата проверка е присъда №13/25.07.2022г. по НОХД
№213/2022г. по описа на ОС – Шумен, с която П. Г. С. е признат за виновен и
осъден за деяние по чл.116, ал.1, т.5, вр. чл.115 от НК, поради това, че на
17.12.2020 година в гр.Смядово, област Шумен умишлено умъртвил
съпругата си К. И.а С.а, която се е намирала в безпомощно състояние.
Наложено е наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на
12/дванадесет/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, търпими при
строг режим. С първоинстанционния акт е зачетено предв. задържане на
подсъдимия, , съдът се е произнесъл по разноските и веществените
доказателства.
1
В настоящото производство въззивната инстанция е сезирана с протест
/ от представител на държавното обвинение, чрез които се заявяват доводи за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване
между диспозитив и мотивите към присъдата, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание. Отправя се алтернативно искане –
за връщане на делото за ново разглеждан или изменение на присъдата като
наложеното наказание спрямо подсъдимия бъде увеличено на 15/петнадесет/
години лишаване от свобода.
Налична е и жалба от адв. М. П., в качеството му на служебен защитник
на подсъдимия, в която се акцентира върху неправилност на присъдата в
аспекта на определеното наказание, но в обратна насока. Доводите са във
връзка с напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на
подсъдимия с молба за определяне на по – нисък размер на наказанието.
В с.з. представителят на Апелативната прокуратура-Варна поддържа
протеста и оспорва жалбата на подсъдимото лице.
Служебният защитник на подс. С. – адв. П. поддържа жалбата,
намирайки наложеното наказание за прекомерно, съотв. като оспорва
протеста.
Подсъдимият С. в своя защита акцентира на заболяването си.
В последна си дума заявява, че „…няма нищо истинско в показанията
на неговия син…“. Моли да се вземе предвид заболяването му, с оглед на
което да бъде освободен от изтърпяване на наказанието, т. к. не го е направил
„нарочно“.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на
Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивните протест и жалба са
подадени в срок и са допустими, по същество се преценява жалабата като
неоснователна, а протестът основателен по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371,
т.1 от НПК, при изразено желание на подсъдимия и защитата му и съгласие
на държавното обвинение да не се провежда разпит на свидетелите и вещите
лица, респективно да се ползват заключенията и протоколите от досъдебната
фаза, след тяхното приобщаване по съответния процесуален ред.
Първостепенният съд е одобрил по реда на чл.372 ал. 3 от НПК изразеното
съгласие, отчитайки, че процесуално-следствените действия по разследването
са извършени при условията и реда, предвидени в НПК, респ. преди
приключване на съдебното следствие, протоколите за разпит на тези
свидетели и експертните заключения са били прочетени по реда на чл. 283 от
НПК.
2
От анализа на всички доказателствени източници, се установява
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Г. С. имал сключен граждански брак с К. И.а. През
2005 г. двамата се разделили, без официален развод. От брака си имали две
деца – Г.П. Г. и И.П. Г.. През 2020 година, К. С.а получила инсулт. Настъпила
парализа на дясната ръка и пареза в десен крак. Последвала и деформация в
говорната реч. Тези състояния, наложили чужда намеса при грижите за С.а.
Подсъдимият бил помолен да я подпомага в ежедневната лична хигиена и
хранене, последвало съгласие от негова страна. Жилището, което С.а
обитавала било неподдържано и негодно за живеене, поради което била
преместена в апартамент, собственост на сина й – гр. Смядово, област
Шумен, ул.“Цар Калоян“ 4, вх.2, ет.1, ап.18. Подсъдимият също заживял там.
Започнал да изпитва трудности при полагането на необходимите грижи за С.а.
Дейностите, които извършвал били съпроводени и с липсата на сън, поради
силни звуци, които съпругата му издавала, следствие на търпимите болки.
Тези неудобства били споделени от подсъдимия с Г. Г./син/, както и
констатацията, че повече не може да полага грижи за съпругата си. Това
обстоятелство принудило синовете на пострадалата да потърсят хоспис, в
който да настанят майка си. Промяната била насрочена за 17.12.2020г.
На 16.12.2020г. С.и се намирали в горепосочения апартамент. Около
21:00 часа, подсъдимият си легнал, но не могъл да заспи, поради стенанията
на съпругата си. Около 04:00 часа на 17.12.2020г. той отишъл в стаята,
обитавана от нея/ кухнята/, взел една от кърпите, намиращи се на леглото, на
което лежала тя и започнал да я притиска с нея върху лицето. Действията на
подсъдимия продължили докато С.а спряла да мърда. Около 06:45 ч. на
17.12.2020г., подсъдимият отишъл до апартамента, обитаван от свидетелката
И.С. И.а/ същия вход, пети етаж/ и й казал за случилото се. Свидетелката
възприела непосредствено, че С.а няма пулс. И.а подала сигнал до спешна
помощ. Уведомила също Г. Г.. При пристигането си, Г. заварил баща си да
стои на дивана в хола. Той му споделил за случилото се – „….Удуших я с
хавлията. След което аз веднага отидох в кухнята. Майка ми лежеше
безжизнена, завита с едно одеяло през глава. Леко задигнах одеялото да я
видя, с идеята да й проверя пулса. Тя не дишаше и не мърдаше. Проверих
пулса й на врата. Не усетих такъв.“-л.37, том I, ДП. Последвало телефонно
обаждане до полицията в гр. Смядово, а пристигналите на място лица
задържали подсъдимия.
На инкриминираната дата бил извършен оглед на местопроизшествие,
съставен е и фотоалбум - л.7 и сл., том I. Като обективни находки са
установени: в областта на дясното крило на носа, в близост до върха има
синкаво петнисто кръвонасядане….. В областта на носната преграда в
основата им към горната устна има плитко охлузване на кожата…на входа на
устната кухина пред езика е установен нишковиден обект с белезникав цвят и
3
дължина, който е иззет и обозначен като обект №1. Горна и долна челюст са
обеззъбени с атрофични алвеоли. Състоянието на трупа, съответства на труп
от първата ¼ на първо денонощие. От дясна и лява ръка са изрязани нокти,
обозначени съответно като обект №2 и обект №3. От устната кухина е иззета
натривка, обозначена като обект №4. От леглото са иззети хавлиена кърпа на
зелени, розови и бели райета – обект №8;хавлиена кърпа в жълти, сини,
кафяви, оранжеви и бели райета, със зацапванията в тъмно кафяв цвят – обект
№9; хавлиена кърпа в зелено, лилаво, оранжево, синьо и розаво, със
зацапвания с тъмен цвят, обект №10.
Съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп – л.113, том
I, изяснява, че непосредствената причина за смъртта на К. С.а е механична
асфиксия от притискане и запушване на дихателните пътища. За това
свидетелстват както установените травматични увреждания около входа на
носната и на устната кухина, така и трапната картина на бързо настъпила
смърт. Налице е пряка причинно-следствена връзка между задушаването и
настъпилия фатален резултат.
Съдебномедицинска консултация – л.52, том I, потвърждава причината
на смъртта, а именно – механична асфиксия, съпроводена с множество
кръвонасядания и охлузвания, в областта на носа и входа на устната кухина,
която се явява и причинно-следствена връзка между резултата и увреждането.
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни - л.23, том II,
установява, че пострадалата е страдала от захарен диабет, артериална
хипертония и атеросклероза на сърдечните и мозъчните съдове. Тези
заболявания са първопричина за мозъчен инфаркт от тромбоза на лява средна
мозъчна артерия. Възстановяването е налагало задължителна необходимост
от грижи, лекарствено лечение и подпомагащо и стимулиращо отношение.
Към инкриминираната дата, С.а е била без нарушения на жизнените функции,
но със умерено изразени двигателни и речеви нарушения, налагащи грижи,
подпомагане в дейностите на ежедневния живот и в приема на назначените
лекарствени средства. Двигателните нарушения са били в десни крайници –
парализа(пълна невъзможност за активно движение) в дясна ръка и пареза
(частична невъзможност за активно движение) в десен крак. Поради това
„непосредствено преди смъртта“ К. С.а е била и с ограничени възможности за
самозащитни действия и съпротива. Изключителна болезненост в хода на
задушаването не е налице. В същото време избраният метод на задушаване
като цяло е бавен и мъчителен за жертвата и същата бидейки в съзнание е
могла да осъзнае случващото се(до момента на изпадане в бесъзнание), през
каквато фаза преминава всяка асфиксия.
ДНК експертиза – л.41, том II, установява, че:
-Клетъчния материал по иззетата възглавница от чистата й страна,
номерирана като обект №11, представлява смес от биологичен материал от К.
И.а С.а (в основно количество) и от П. Г. С., както и от поне още едно лице;
-Клетъчния материал по иззетата възглавница от мръсната й страна, както и
4
от хавлиена кърпа, иззета като обект №9, представлява смес от биологичен
материал от К. И.а С.а ( в основно количество) и от поне още две лица, като
за тези два обекта не се доказва присъствие на клетъчен материал от П. Г. С.;
Изследването на обект №8, както и на ноктени изрезки от дясната и лявата
ръка на К. И.а С.а, визуализира един и същи профил, напълно съвпадащ с
този на пострадалата;
-При изследването на обект №10 се е установило наличието на смес от
клетъчен материал в близко съотношение от повече от две лица, поради което
не може да се идентифицира ДНК профил. Така полученият профил на смес
от биологичен материал е негоден за интерпретация, въвеждане и сравнение с
ДНК профилите в Националната ДНК база данни, а също така е негоден за
сравнение и с конкретно подадени лица;
-Резултатите от изследването на ноктени изрезки от П. Г. С. (обекти 5 и 6) са
доказали присъствие на клетъчен материал в различно съотношение на две
лица от мъжки и женски пол. Биологичният материал в по-голямото
количество има ДНК профил напълно съвпадащ с ДНК профила на П. Г. С..
За биологичния материал в по-малко количество е установено, че произлиза
от К. И.а С.а.
Заключението по химическата експертиза, л.18, том II, установява
наличие на алкохол в количество 0.04% в пробата кръв, иззета от трупа на К.
И.а С.а.
Заключението по химическа експертиза на л.110, том I установява , че в
пробата кръв, иззета от лицето П. Г. С. няма наличие на алкохол в кръвта.
Заключението по назначената на ДП Комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза – л.1 и сл., том II, установява, че
подсъдимия не страда от душевно заболяване. Към момента на деянието, на
терена на нормален интелект и при отсъствието на болестни отклонения, е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи
в смисъла на чл.33 от НК. Състоянието му при проявата не притежава
клиничната характеристика на т.нар. физиологичен афект, което да би могло
да се приравни към юридическото понятие „силно раздразнение“. Липсва
провокация от страна на пострадалата за възникването на такова афектно
състояние, няма субективно изживяване за настъпило бурно и неудържимо
чувство, съзнанието не е стеснено, споменът не е перфориран, не са
изпълнени и останалите критерии за потвърждаване на това състояние.
Реакцията му се преценява като импулсивна, макар и непровокирана, на
базата на личностните акценти и хронична фрустрация, но се разграничава от
физиологичния афект, тъй като не се съпровожда с интензивно неприятно
изживяване за емоционален пълнеж и протича на фона на ясно съзнание. Към
момента на инкриминираното действие, С. е притежавал запазени психични
годности да възприема фактите и обстоятелствата, свързани с него, да ги
запаметява, както и на по-късен етап да ги възпроизвежда правилно в
обясненията си.
5
Извършената съдебно-психиатрична консултация – ДП- л.45, том I е
констатирала, че подсъдимия е с интелект в границите на нормата. Не са
установени данни за душевно заболяване. Отсъства информация за
настаняване в психиатрично заведение. Към момента на инкриминираното
деяние, не са били налични нарушени психични годности – С. е могъл да
разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководи, по
смисъла на чл.33 от НК.
При повторното разглеждане на делото от ШОС е била назначена
допълнителна комплексни съдебно психиатрично – психологична
експертиза/л.115, НОХД №213/2022г. по описа на ОС – Шумен/. Според
заключенията на вещите лица, към момента предхождащ коментираното
деяние, психичното състояние на подсъдимия носи облика на психичен
дистрес, изводим от натрупаната психична и физическа умора, свързана с
обгрижването на болната му съпруга, с която не живее от години,
трудностите в битов план, както и липсата на пълноценен сън. Всичко това
води до психично изчерпване, поява на раздразнителност, телесен и психичен
дискомфорт, повишена тревожност, което в съчетание с появяващата се
епизодично невропатна болка резултира в снижаване на прага на поносимост
и издръжливост, затормозява годностите за диференцирано отчитане на
сложните взаимовръзки, действия и последици, със запазване на базисните и
стереотипни механизми на реагиране. Всички тези обстоятелства безспорно
са го улеснили при извършване на деянието. Коментираната болка
непосредствено преди извършване на деянието не би могла да има отношение
към неговия механизъм, както и да доведе до промяна на базисните експертни
изводи. Естеството на болката е такова, че предполага себесъхраняващо
поведение и не би могла да бъде в пряка причинно-следствена връзка с
деянието. С. присъства в ситуацията, реакциите му са адекватни/стимул –
съответен отговор/ на промените в обстановката и на поведението на другото
лице, споменът е пълен и подробен. Липсват данни за амнезия, както и такива
за дезориентация, за илюзорно преобразуване на реални възприятия, за
налудно интерпретиране на факти и събития, за поведенческа дезорганизация.
Така изложената фактическа обстановка, установена и от първоинст.
съд – ШОС, се базира на идентични доказателствени източници - частично от
обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите Г. Г., И. Г., И. И.а,
С.С., М. Г.а, Д.Ч.,В.М., Я.Й., В.А., Н.Н. М.П.; заключенията по изготвените
експертизи (съдебномедицинска и по писмени данни; комлексна съдебно
психиатрично-психологична и допълнителна такава, химически експертизи;
ДНК експертиза; консултации – медицинска, психиатрична;) писмените
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство, веществени доказателства по делото.
Подсъдимият не отрича авторството на деянието, признава за
извършеното. Неговите обяснения кореспондират и с протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, както и с показания на свидетелите Г. Г. –
л.38, том I; И. И.а - л.42, том I. Косвено, авторството на инкриминираното
6
деяние се установява от показанията на свидетлите И. Г. –л.40, том I; М. Г.а –
л.100, том I.
Първостепенният съд е подложил на внимателна и многопластова
преценка събраните и проверени гласни доказателствени източници и е
обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал или
отхвърлил, съпоставяйки ги със заключенията по назначените и кредитирани
експертизи.
Въззивната инстанция намира, че доказателствената дейност на
първостепенния съд, касателно действията на подсъдимото лице във връзка с
инкриминираното събитие, не страда от недостатъци - в мотивите към
присъдата са обсъдени групи от доказателствени източници, очертани с оглед
характера на носената от тях значима информация, включена в предмета на
доказване за деянието, предмет на обвинението, поради което се
солидаризира изцяло с тях.
Установените фактически положения кореспондирати с приетата правна
квалификация. За да е налице убийство на лице, което се е намирало в
безпомощно състояние, следва жертвата да не е имала възможност за
самоотбрана, да е липсвала възможност за оказване на съпротива, като
например лишаване от живот на дете, на тежко болен, на лице, което спи и др
– арг. от ППВС №2/1957г., изм. и доп. С ТП №7/1987г. Медицинската
документация, заключенията на вещите лица и свидетелските показания по
безспорен начин установяват заболяванията и уврежданията на пострадалата,
изразяващи се в двигателни нарушения на десни крайници – парализа(пълна
невъзможност за активно движение) в дясна ръка и пареза (частична
невъзможност за активно движение) в десен крак. Поради това
„непосредствено преди смъртта“ К. С.а е била и с ограничени възможности за
самозащитни действия и съпротива. Изпълнителното деяние е запълнено чрез
действията, насочени към умъртвяване на С.а, изразили се в притискане и
запушване на дихателните пътищата, причинили и крайния резултат по
асфиксия. Времетраенето е в границите на десет – петнадесет минути, според
личните обяснения на подсъдимия и заключенията на експертите („Натисках
я десет – петнадесет минути, докато й спре сърцето“; „Избраният метод на
задушаване като цяло е бавен и мъчителен за жертвата…“ – л.34, том I, л.35,
том II. Налице е причинно-следствена връзка между действията и настъпилия
резултат.
Безспорно деянието се характеризира с пряк умисъл, при знание за
всички съставомерни признаци, при осъзнаване на измененията, които то ще
предизвика и при искането за настъпване на вредоносния резултат. „В
случаите, когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с
положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието
е налице убийство, извършено при пряк умисъл. За него се съди от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата и от
7
други обстоятелства“ – арг от ППВС №2/1957г., изм. и доп. С ТП №7/1987г. В
конкретиката, подсъдимият е притежавал психическия и интелектуален
капацитет (според заключенията на комплексната психиатрично-
психологична експертиза и допълнението към нея) да осъзнава, че
притискайки и запушвайки устата на съпругата си с хавлиена кърпа и при
наличието на ограничени възможности за самоотбрана от нейна страна, със
сигурност ще настъпи и желания резултат.
Чрез протеста се заявява твърдение за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразило се в посочване на чл.54 от НК при
определяне на наказанието в диспозитива към присъдата, съответно сочейки
чл.55 от НК в мотивната част. Настоящият състав не намира основания в тази
претенция. Както многократно е изтъквал ВКС в своята практика, липса на
мотиви биха били налице, когато съдът не е дал отговор на поставените от
страните възражения, когато е извършил повърхностен анализ на фактите и
доказателствата по делото, в разрез със задълженията си по чл.13 и чл.14 от
НПК, когато фактическите и правни изводи са вътрешно противоречащи, и
когато всичко това е довело до невъзможност за страните да разберат
действителната воля на съда – Per argumentum a contrario (Решение № 181 от
30.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 697/2018 г., III н. о., Решение № 59 от
9.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 212/2019 г., I н. о., Решение № 92 от 16.05.2019
г. на ВКС по н. д. № 982/2018 г., II н. о.; Решение № 267 от 30.05.2019 г. на
ВКС по н. д. № 1029/2018 г., II н.). Действително, в диспозитива на присъдата
се съдържа позоваване на чл.54 от НК, но тази правна норма е основна при
определяне като цяло на наказанието на едно подсъдимо лице. Едва след
преценка на посочените в нея обстоятелства, съдът прилага следващите
правни възможности за индивидуализирането му, прилагайки разпоредбите
на чл.55, 58, 58а от НК. В мотивите към присъдата ОС – Шумен подробно е
аргументирал защо счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено при условията на чл.55 от НК. Ето защо, като се има предвид, че
присъдата представлява единство между диспозитив и мотиви, не може да се
твърди наличие на съществено проц. нарушение поради невъзможност да се
установи действителната воля на съда. Напротив, не възниква никакво
съмнение, че първостепенният съд е приел наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил санкцията по реда на
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, слизайки под предвидения от законодателя размер.
Като такива ОС – Шумен е приел ниската степен на обществена опасност на
дееца (подсъдимият С. не е осъждан и няма криминални прояви);
здравословното му състояние (наличните заболявания – хипертония, язва,
заболяване на троичния лицев нерв); факта, че е полагал грижи за болната си
съпруга; направените самопризнания; психичното изчерпване и умора.
Настоящата инстанция отчита, че кореспондиращо на ниската степан на
обществена опасност на дееца е високата степен на обществена опасност на
деянието, която се измерва през индивидуалните особености на извършеното.
Увредени са обществените отношения, закрилящи живота като най-висше
8
човешко благо. И не само. При всички разглеждания на делото, включително
и пред този състав, подсъдимият не показва искрено разкаяние за стореното -
твърди, че заболяването на троичния лицев нерв е причинило изключително
силни болки, които съвместно с наличната умора и безсъние са станали
причина за извършване на деянието. Твърди още, че не е получавал помощ за
отглеждането на съпругата си от своите синове, същевременно обаче заявява,
че неговият син и снаха са ги посещавали, носели са им храна, желаели са да
наемат жена, която да полага грижи за пострадалата. Налице е вътрешно
противоречие между заявеното, поради което не може да приеме, че
подсъдимият не е разполагал с подкрепата на семейството си в подпомагането
на съпругата си. Той е разполагал с ресурси, на които е можел да разчита,
същевременно е разполагал и с възможността да потърси медицинска помощ,
свързана със здравословното му състояние. Освен това, подсъдимият
доброволно е изразил желание да полага грижи за пострадалата, без никакъв
натиск или чужда намеса при вземане на решението. Ето защо изтъкнатите
доводи, този състав не приема като изключителни по своя характер и водещи
до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Не следва да се пренебрегва факта, че подсъдимият е
лишил от живот своята съпруга, която макар и намирала се във фактическа
раздяла с подсъдимия, е полагала грижи за него, готвела му е и т.н.(според
заявеното лично от подсъдимия и свидетелските показания в тази насока).
Ето защо, липсата на заявено искрено съжаление, буди недоумение и води
единствено до извода за проява на егоизъм и егоцентризъм. А този аспект пък
има отношение към характера на С. и към изводите за постигане на целите,
съобразно чл.36 от НК. Безспорно е, че при определяне на санкцията следва
да се държи сметка за всички обстоятелства, имащи отношение към чл.54 от
НК. В случая, всяко от тях, взето само за себе си и всички те, преценени в
съвкупност, са относими към личността на подсъдимия и по същество, според
настоящия съдебен състав, не биха могли да формират "многобройност"
съобразно критерия по чл. 55, ал. 1 НК. Преценени в количествено
отношение, тези обстоятелства не са и необичайно много, за да могат в
съвкупността си да предопределят желаното изключително смекчаване на
приложимото наказание. Никое от тях не е и изключително по характера си,
за да наложи обмисляне на такава възможност.
Поради това и изложените доводи за личността на подсъдимия С.
обосновават съмнение за постигане на целите на наказанието, посредством
определения от ОС – Шумен размер на наказанието. Напротив, според
въззивния състав, наказание в минимално предвидения от законодателя
размера и поискан от представителя на държавното обвинение - от
петнадесет години лишаване от свобода, би удовлетворил критериите за
справедливост, залегнали в нормата на чл.36 от НК. Санкцията в този си
размер държи сметка за личната корекция на дееца, за неговото осъзнаване
към спазване на закона и етичните правила за поведение, би въздействала
предупредително и възпитателно и върху останалите членове на обществото.
9
В този смисъл жалбата на подсъдимия чрез служебния защитник за
смекчаване на наказателно-правното му положение се явява неоснователна,
респ. протеста – основателен, което обуславя изменение на първоинст.
съдебен акт чрез определяне на наказанието по реда на чл.54 от НК и
увеличаването му на 15 години лишаване от свобода.
При служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК,
въззивният съд не констатира други нарушения, налагащи друго изменение
или отмяна на присъдата.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.2 т.1, и чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда 13/25.07.2022 година, постановена по НОХД
№213/2022 година по описа на Окръжен съд – Шумен, като УВЕЛИЧАВА
наказанието „лишаване от свобода“ от 12 /ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ/ И 6
/ШЕСТ МЕСЕЦА/ на 15 /ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ/ при първоначален
строг режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10