Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 8772 по описа за 2016г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от „А.Б.Б.“ АД против Б.Д.Т.-И. и С.И.И. субективно и обективно
съединени следните искове:
-с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на отказ на всяка от
ответниците от наследството оставено от наследодателя И.С.И., починал на
26.12.2015г., вписани на 09.02.2016г. в специалната книга при СРС;
- за осъждането им при условията
на разделност по 1/2 ид.ч. за сумата 37 083.23лв.-просчорена главница по
договор за потребителски кредит № 27403/18.06.2014г. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ; 1379.14лв.-договорни лихви за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г.;
89.60лв.-лихва за забава върху просрочена главница за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г.
на основание чл.86 ЗЗД; 342.53лв.-неустойка за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г.
на основание чл.92 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането;
-за осъждането им при условията
на разделност по 1/2 ид.ч. за сумата 20 000лв.-главница по рамков договор
за издаване и използване на международна кредитна карта от 20.06.2013г. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.430 ТЗ; 1534.04лв.-просрочени договорни лихви за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г.;
316.25лв.-лихви за забава за просрочена главница за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г.
на основание чл.86 ЗЗД; 9.80лв.-неустойка за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г.
на основание чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за сключен между
ищеца и И.С.И. договор за потребителски кредит № 27403/18.06.2013г., по силата
на който била предоставена сумата от 50 000лв., както и за сключен между
тях на 20.06.2013г. рамков договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта с предоставен кредитен лимит от 20 000лв. Задълженията по
двата договора били изпълнявани до края на 2015г. Кредитополучателят И.И.починал
на 26.12.2015г. и негови наследници по закон се явяват ответниците. Твърди, че
на 08.01.2016г. първата ответница Б.Т. посетила офис на банката и представила
документи за смъртта на кредитополучателя, за неговите наследници и пълномощно,
с което е упълномощена от втората ответница да я представлява пред всички
банки, като изтегли всички налични суми от банкови сметки, на които
наследодателят е титуляр, и да ги закрие. Служител на банката я уведомил за
сключените договори за кредит и задълженията по тях, както и за сключен от него
с УПФ управляван от ПОД „А.Б.“ договор за задължително пенсионно осигуряване и
сключен договор за застраховка „Живот“ със ЗАД „А.Б.Ж.“. Изразила съгласие да
получи припадащият й се дял от натрупаната в универсалния пенсионен фонд на
наследодателя сума, която да й бъде преведена по разкрита на 08.01.2016г.
разплащателна сметка. Сумата била преведена на 05.02.2016г., като впоследствие
осъществила разпореждания с нея. На 24.02.2016г. ищецът изпратил писма до
ответниците с актуална информация за задълженията по договорите за кредит и
отправена покана за погасяването им, които не били получени, но и плащания не
били направени. Твърди на 09.03.2016г. в банката да е постъпило уведомление от
двете ответници, че са направили отказ от наследството на починалия И.И.на
09.02.2016г., вписани на същата дата под № 157 и № 155 в специалната книга за
това, водена при СРС. Въз основа тези обстоятелства ищецът навежда, че отказите
от наследство са нищожни, тъй като предходно ответниците го приели с конклудентни
действия-първата чрез подаването на заявление и получаване на средствата от
персоналната книга на наследодателя в УПФ, а втората чрез упълномощаване на
първата с права да изтегли наличните суми по банкови сметки на наследодателя и
да ги закрие. Поради това и с позоваване на чл.60, ал.1 ЗН
счита, че отговарят за възникналите задължения на починалия кредитополучател по
договорите за кредит съобразно дяловете си.
Ответниците, чрез назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорват исковете по съображения,
че с посочените от ищеца в исковата молба действия не са демонстрирали
намерение за приемане на наследството, а съставляват такива за неговото
управление и запазване по чл.58 ЗН. Навеждат, че разпореждането с преведената
по разплащателната сметка на първата ответница сума, равна на дела й от натрупаните
средства от пенсионния фон на наследодателя, е направено по време след отказа
от наследство, поради което и да е налице последващо приемане то не е произвело
правно действие. Оспорват осъдителните искове по основание и размер.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не се спори сключването между
ищеца „А.Б.Б.“ АД и И.С.И. на договор за потребителски кредит №
27403/18.06.2013г., с който банката се задължила да предостави сумата от
50 000лв. срещу задължението за нейното връщане на вноски в срок до
18.06.2023г., ведно с възнаградителна лихва от 7.80%. Между същите страни на
20.06.2013г. бил сключен и рамков договор за издаване и използване на
международна кредитна карта, с който банката се задължила да предостави
кредитен лимит от 20 000лв. срещу задължението за връщане при уговорените
условия.
Кредитополучателят И.И.починал на
27.12.2015г. и негови наследници по закон са ответниците Б.Т.-И. /съпруга/ и С.И.
/дъщеря/.
Не е спорно приживе И.И.да е
сключил договор за задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен
фонд /УПФ/, управляван от ПОД „А.Б.“ АД, по чиято индивидуална партида към деня
на смъртта му е имало натрупана сума.
Като доказателство по делото е
прието пълномощно /стр.6/, видно от което С.И., в качеството си на наследник на
И.И., упълномощила своята майка Б.Т.-И.
да я представлява пред всички банки на територията на страната, като изтегли
всички налични суми от банкови сметки с титуляр нейния баща и закрие същите.
Пълномощното е с нотариална заверка на подписа от 07.01.2016г.
По делото е разпитана
свидетелката Н.Т., от чиито показания се установява, че първата ответница
посетила офис на „А.Б.Б.“ АД с уведомлението за смъртта на кредитополучателя и
поискала информация за задълженията му към банката. Била информирана за тях,
както и за сключения договор за пенсионно осигуряване и застраховка „Живот“.
На 08.01.2016г. въз основа
сключен договор за предоставяне на платежни услуги по разплащателна сметка ищецът
открил на името на тази ответница банкова сметка ***: ***. На същата дата подала заявление
до ПОД „А.Б.“ АД за изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида
на И.И.поради неговата смърт и в качеството си на наследник, като начин на
плащане посочила горната сметка. От своя страна ответницата С.И. подала на
26.01.2016г. също заявление до пенсионно-осигурителното дружество за изплащане
на средства от тази партида поради смъртта на своя наследодател и също като
негов наследник по посочена банкова сметка. ***, видно от удостоверение изх.№
О-500-00-1/03.01.2018г. на ПОД „А.Б.“ АД и преводни нареждания дружеството
превело на 04.02.2016г. по сметка на първата ответница сумата от 4038.87лв., а
на 22.02.2016г. по сметка на втората сумата от 4019.50лв.
Не е спорно, че всяка от
ответниците направила отказ от наследството на И.И.на 09.02.2016г., вписан в
СРС съответно под № 155 и № 157 /стр.17-18/, като на 09.03.2016г. писмено
уведомили за това банката.
Призованият към наследяване наследник има право да приеме
или да се откаже от наследството на починалия. В първия случай настъпва
универсално правоприемство, при което имуществото на наследодателя преминава
към имуществото на наследника от момента на откриване на наследството /чл.48 ЗН/, а във втория случай от същия този момент губи правата включени в него и не
отговаря за задълженията на наследодателя, т.е. не е бил наследник / ТР № 148/10.12.1986г., ОСГК на ВС/.
Начините и редът за приемане и отказ от наследство са
регламентирани в Закона за наследството. Съгласно чл.49 ЗН приемането може да е
изрично чрез подаване на писмено заявление до районния
съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за
това книга, или мълчаливо с конклудентни действия по ал.2. В последния случай според
нормата приемане е налице, когато наследникът извърши действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие
наследствено имущество. Приложението на тази норма предполага осъществяването
на фактически и правни действия от наследника, които недвусмислено сочат на
воля /намерение/ да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на такъв /Решение № 395/04.11.2010г. по
гр.д.№ № 309/2010г., ВКС, ІІ г.о.;
Решение № 535/02.09.2011г. по гр.д.№ 92/2010г., ВКС, ІІ г.о./.
На основание чл.52 ЗН отказът
може да бъде само изричен и се осъществява по правилото на чл.49, ал.1 ЗН-с
писмено изявление, подлежащо на вписване. Както приемането, така и отказът от
наследство са безусловни и неоттегляеми и се отнасят до цялото наследство, а не
до отделни негови части, което се извежда от разпоредбата на чл.54 ЗН, според
която приемането и отказ, направени под условие, за срок или за част от
наследството, са недействителни. Когато наследник е приел наследството или се е
отказал от него, последващ отказ или приемане не произвеждат правно действие. Второто по време изявление няма предмет и затова е недействително-арг.
чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл.44, ал.1 ЗЗД.
В разглеждания случай
наследството оставено от починалия И.И.е открито в деня на смъртта му
26.12.2015г., като изричните изявления на ответниците за отказ са направени и
вписани по реда на чл.49, ал.1 вр. чл.52 ЗН на 09.02.2016г. Но от събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че преди това през
м.01.2016г. въз основа подадени от тях заявления до ПОД „А.Б.“ АД по личните им
банкови сметки са били преведени натрупаните по индивидуалната партида на
наследодателя за допълнително задължително пенсионно осигуряване парични
средства съобразно дяловете им. В тези заявления изрично са посочили качеството
си на наследници и са се легитимирали като такива с представени акт за смърт и
удостоверение за наследници за да получат сумите. С оглед правната уредба в КСО
паричните средства по индивидуалната партида се натрупват от вноски на
осигурения и доходите при инвестирането им от управляващото УПФ пенсионно
дружество, които той може да получи под формата на пенсия при настъпване на
определени предпоставки, а в случай на смърт да бъдат получени от неговите
наследници, т.е. те са част от имуществото на наследодателя и като такова обект
на наследяване.
Противно на възраженията подаването
на посочените заявления от всяка от ответниците за получаване в качеството на
наследници на припадащата им се част от средствата за допълнително пенсионно
осигуряване на наследодателя е действие, недвусмислено изразяващо намерение за
приемане на наследството, а не акт на временно управление по запазването и
охраняването му по чл.58 ЗН. Когато извършените действия от призования към
наследяване водят до промяна в обема на наследственото имущество-прехвърляне,
изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на
наследодателя е налице приемане на наследството /в този смисъл Определение №
429/18.10.2019г. по гр.д.№ 2042/2019г., ВКС, ІІ г.о./. В случая поради смъртта
си наследодателят не е могъл да упражни правата по използване на сумите от
пенсионния фонд по предназначение, като същите тези суми по волята на
ответниците са постъпили по личните им банкови сметки с последващо разпореждане
с тях в своя полза. В този смисъл са осъществили фактическо разпореждане с
наследствено имущество, което изключва воля действията да са насочени към неговото
управление.
По изложените съображения съдът
намира, че ответниците са приели наследството мълчаливо с конклудентни действия
по чл.49, ал.2 ЗН по време преди изричните им изявления за отказ, поради което
последният не е произвел правно действие и поради липса на предмет е
недействителен.
По
сключените от наследодателя договори за кредит събраните по делото
доказателства установяват изпълнение задължението на ищеца да предостави
отпуснатите суми. Сумата от 50 000лв., предмет на договора за
потребителски кредит от 18.06.2013г., е усвоена на 19.06.2013г., а кредитния
лимит от 20 000лв., предмет на договора за издаване на използване на
международна кредитна карта от 20.06.2013г. е усвоен в деня на сключването му. Не
е спорно насрещното задължение за връщане на кредитите да е било изпълнявано до
края на 2015г., когато кредитополучателят починал. Ответниците, в качеството на
негови наследници, са били уведомени за договорите и произтичащите от тях
задължения, при липса на твърдения и ангажирани доказателства да са правили
погашения по тях.
Възникналите
изискуеми и непогасени задължения по договорите са установени от заключението
на вещото лице по изслушаната и неоспорена по делото ССч.Е. По договора за
потребителски кредит главницата възлиза на сумата 37 083.23лв.; дължимите
договорни лихви са в размер на 1379.14лв. за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г.;
89.60лв.-лихва за забава върху просрочена главница за периода
18.02.2016г.-14.07.2016г. и 342.53лв. начислена неустойка за периода
18.02.2016г.-14.07.2016г. По договора за кредитна карта главницата възлиза на
сумата 20 000лв.; договорните лихви са в размер на 1534.04лв. дължими за
периода 22.06.2016г.-14.07.2016г.; 316.25лв.-лихви за забава върху главницата
за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г.и 9.80лв.начислена неустойка за периода
22.06.2016г.-14.07.2016г.
На основание чл.60, ал.1 ЗН
приелите наследството наследници отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават. Ответниците са съпруга и дъщеря
на починалия, които получават по равна част от наследството-по 1/2 ид.ч. и в
този обем отговарят за задълженията на наследодателя по договорите за кредит.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат
направените от ищеца разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК от
4230.18лв. или всяка една от тях сумата по 2115.09лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иск на „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** ,
против Б.Д.Т.-И., ЕГН **********, и С.И.И., ЕГН **********, двете с адрес ***, на
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД вр. чл.54 ЗН направените
откази от наследството на И.С.И., починал на 26.12.2015г., вписани на
09.02.2016г. под № 155 и под № 157 в специалната книга при СРС;
ОСЪЖДА Б.Д.Т.-И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** ,
сумата 18541.62лв.-главница на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ; 689.57лв.-договорни
лихви за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г.; 44.80лв.-лихва за забава върху
просрочена главница за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г. на основание чл.86 ЗЗД; 171.27лв.-неустойка за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г. на основание
чл.92 ЗЗД по Договор за потребителски кредит № 27403/18.06.2014г. и сумата 10
000лв.-главница на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ; 767.02лв.-договорни
лихви за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г.; 158.13лв.-лихви за забава за
просрочена главница за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г. на основание чл.86 ЗЗД; 4.90лв.-неустойка за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г. на основание чл.92 ЗЗД по Рамков договор за издаване и използване на международна кредитна
карта от 20.06.2013г., ведно със
законната лихва върху главниците от 14.07.2016г. до изплащането.
ОСЪЖДА С.И.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** ,
сумата 18541.62лв.-главница на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ;
689.57лв.-договорни лихви за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г.; 44.80лв.-лихва
за забава върху просрочена главница за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г. на
основание чл.86 ЗЗД; 171.27лв.-неустойка за периода 18.02.2016г.-14.07.2016г.
на основание чл.92 ЗЗД по Договор за потребителски кредит № 27403/18.06.2014г.
и сумата 10 000лв.-главница на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ;
767.02лв.-договорни лихви за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г.; 158.13лв.-лихви
за забава за просрочена главница за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г. на
основание чл.86 ЗЗД; 4.90лв.-неустойка за периода 22.06.2016г.-14.07.2016г. на
основание чл.92 ЗЗД по Рамков договор за издаване и използване на международна
кредитна карта от 20.06.2013г., ведно
със законната лихва върху главниците от 14.07.2016г. до изплащането.
ОСЪЖДА Б.Д.Т.-И.,
ЕГН **********,***, да заплати на А.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, разноски по делото
на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2115.09лв.
ОСЪЖДА С.И.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на А.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, разноски по делото
на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2115.09лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: