Разпореждане по дело №205/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на адв. В. М. В. от АК В., в качеството му на пълномощник на Г. Д. Б., и Р. Б. – и двамата граждание на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с адрес за призоваване гр.В., бул.”. Б. І” №, .2, офис 1 насочена против „Е. С. ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”А. Ф. Х.” № , представлявано от Е. С. Д., с която при условието на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – за връщане на получени на отпаднало правно основание – едностранно прекратен от страна на ищците предварителен договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот суми от ответното дружество за сметка на ищците, представляващи претендираната главница от 50 075,60 лв., съединена с претенция по чл.92 ЗЗД – за заплащане на неустойка в размер на 20% от цената на апартамента, предмет на предварителния договор, а именно 15 415,86 лв.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че страните били в договорни отношения от 16.09.2010 г., когато сключили помежду си предварителен договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот - с дата 02.09.2010 г.

По този договор ищците /съпрузи/ били купувачи, а ответното дружество – продавач.

Договорът имал за предмет строителството и покупко-продажбата на Апартамент №4 на етаж първи на сграда- блок"В", със застроена площ 33.40 кв.м., състоящ се от: кухня, дневна, баня с тоалетна и коридор, ведно с 0.58% от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху земята, върху която е построена сградата, при съседи на апартамента: апартамент №11 и апартамент 17, находящ се в поземлен имот №145003 с площ 2535 кв.м. в местност „Г." в землището на гр.Б.

Цената на същия била уговорена в т.3 и била в размер на 39 412 евро.

Твърди се, че до настоящия момент ищците били заплатили на ответното дружество, чрез фирми посредници, сума в размер на 25 603.25 евро, но „Е. С." ЕООД не изпълнило основните си задължения по предварителния договор, установени в т.3.1, и изразяващи се в нотариалното прехвърляне на апартамента от продавача на купувача в срок от 60 дни от подписването на предварителния договор и в т.5 – да снабди сградата, в която се намира апартамента, подробно описан по горе, с удостоверение за въвеждане в експлоатация /акт 16/ не по късно от 31.05.2011 г.

Поддържа се, че т.к. „Е. С." ЕООД не е изпълнило тези задължения в сроковете, посочени в предварителния договор, ищците се позовали на т.15 от същия, като са изпратили нотариална покана до ответното дружество с която го уведомяват, че развалят на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД Предварителния договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот с дата 02.09.2010 г., влязъл в сила на 16.09.2010 г., като за дата на разваляне на договора да се счита датата на получаване на нотариалната покана - 17.06.2011 г.

Затова от този ден нататък ищците считали горепосочения предварителен договор за развален.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „Е. С." ЕООД да върне на Г. Д. Б. и Р. Б. сума в размер на 25 603.25 евро, равняващи се на 50 075.60 лв. според фиксирания курс на БНБ за 1 евро, представляваща парични вноски за закупуване на Апартамент №4, съгласно Предварителния договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот с дача 02.09.2010г., влязъл в сила на 16.09.2010 г. на основание чл.55 от ЗЗД, както и да присъдите неустойка в размер на 20 % от цената на Апартамента №4 по предварителния договор, в размер на 7 882 евро равняващи се на 15 415.86 лв. според фиксирания курс на БНБ за 1 евро, съгласно т.15 от предварителния договора и чл.92 от ЗЗД, вкл. сторените по делото разноски.

В подкрепа на претенцията са сочат писмени доказателства.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител оспорва заявените претенции по основание и размер.

Поддържа се , предвид че ищците обосновават претендираното парично вземане за исковите суми въз основа на едностранно прекратен договор за строителство и покупко-продажба от 16.09.2010 г., че ответното дружество не е получавало нито нотариална покана, нито друго известие по договора от ищците във връзка с разваляне на предварителния договор.

Отделно от горното и т.к. се поддържало от ищците, че договорът е подписан на 02.09.2010 год., то с оглед претендираното неизпълнение по клауза т. 3 нотариалното прехвърляне е следвало да стане до 2 месеца - 60 дни от подписването /което се твърди, че е станало на 02.09.2010г./ или м. 11 на 2010 год.

Според т. 5 от договора обаче, въвеждането на обекта в експлоатация - /акт 16/, се следва най-късно до 31.05.2011 год.

Ето защо и с оглед трайната практика на ВС и на ВКС, че нищожни поради противоречие със закон са сделки на разпореждане с обекти, които законът не третира като самостоятелни вещи, а кои вещи са самостоятелни се регламентира от техническите правила и норми – в случая апартаментът би бил годен /възможен/ обект на прехвърлителна сделка след като същият да е приет съгласно изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане - следва за обекта да е издаден Акт обр. 16, то на основание чл. 26 от ЗЗД ответното дружество е направило възражение за нищожност на клаузата по т.3.1 от процесния договор за строеж и покупко-продажба.

Поддържа се в този смисъл, че ищците претендират неизпълнение на задължение на продавача да прехвърли нотариално собствеността върху обект, за който не е издаден Акт - обр. 16 /задължението за снабдяване сградата с удостоверение Акт обр. 16 е регламентирано до 31.05.2011г./.

Затова клаузата, предвидена в т. 3.1 от процесния договор била недействителна.

Отделно от горното и независимо от направеното възражение за нищожност се поддържа, че при тълкуване на процесния договор следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 20 от ЗЗД, като се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други, а всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Т.к. ищците претендират паричното вземане по неизпълнение на договорно задължение, следва да се имат предвид клаузите на договора като цяло, а в случая те тълкували клаузата по т. 3 от договора отделно, извън контекста на целия договор, в разрез с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД.

В подкрепа на това възражение са клаузите на самия договор - т. 5, т. 2, вр. т. 4.1 и други.

Вън от горното в процесния договор било указано, че продавачът е длъжен да снабди купувача с нотариален акт за собственост непосредствено след изплащане на последната вноска, така както е определена в т. 4.1. от договора, /т.2 от договора/, а в т. 4.1, към която разпоредбата на т. 2 препраща, е указано, че купувачът ще заплати на продавача остатъка от цената на недвижимия имот - сума в размер на 13 808,75 евро.

Самите ищци не оспорвали, че сумата по договора на който се основават, не е изплатена изцяло - твърдят, че са изплатили сумата в размер на 25 603.25 евро, като продажната цена по договора е общо в размер на 39 412 евро /фактическите твърдения в исковата молба/.

В тази насока и същите не спорят, че не са платили сумата по т. 4.1 от договора, с оглед на което и за същите не било възникнало право да претендират нотариалното прехвърляне на собствеността по т. 2 от договора, т.к. били неизправна по договора.

Като неоснователен по изложените вече съображения се оспорва и предявения осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Вън от тези съображения на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД се прави възражение за прекомерност на претендираната от ищците неустойка в размер на 7 882 евро равняваща се на 15 415,86 лева според фиксиран курс на БНБ за евро, съгласно т.15 от предварителния договор и чл. 92 от ЗЗД.

В тази насока, и в случай, че не се приемат изложените от ответното дружество доводи за неоснователност на осъдителния иск за заплащане на неустойка на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД се иска намаляване поради прекомерност размера на претендираната от ищците неустойка.

Наред с това на основание чл. 92 от ЗЗД при условието на евентуалност, в случай, че бъде уважен осъдителният иск за заплащане на неустойка, се прави възражение за прихващане на сумата в размер на 5 385,52 лева, представляваща неустойка по т. 13 и т. 14 от договора за забавено плащане на остатъка от дължимата сума в размер на 13 808.75 евро до размера на по-малката сума.

В подкрепа на твърденията се сочат писмени доказателства.

Благоевградският окръжен съв в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото нямат спор по факта, че на 02.09.2010 г. помежду им е бил подписан предварителен договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот /л.5 – л.12от делото/, както и две приложения към него /л.13 – л.14/.

Видно е от съдържанието на договора, че в т.15 от глава VІ е уговорена клауза за неустойка, с конкретен текст.

От ангажираните от страна на ищците писмени доказателства досежно платени от тях суми по изпълнение на посочения договор съдът намира, че не може да се изведе обоснован извод, че това задължение е изпълнено.

В този смисъл видно е от приобщените като писмени доказателства платежни документи, че същите предхождат с около 3-4 години сключването на договора между страните по делото /с дати от 06.06.2006 г., 29.09.2006 г., 30.06.2006 г., 16.07.2007 г./.

Нещо повече – получател /бенефициент/ на плащанията не е дружеството ответник, а БГ Р. ООД.

Въпреки последното и с оглед установеното от т.4 от договора съдът приема, че към момента на сключване на договора от 02.09.2010 г. ищците са заплатили на ответното дружество сумата от 25 603.25 евро, чрез посредника БГ Р..

Липсват доказателства обаче да е била платена цената по т.4.1 от договора, като този факт не се оспорва и от ищците по делото.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че с разписка № 60/17.06.2011 г. е била връчена нот.покана № 151, т.І, рег.№ 4310/2011 г. на нотариус № 415 от РНК, с район на действие РС Б. на лицето Е. М.

В разписката е отбелязано, че лицето е служител на ответното дружество.

Според ангажираните от последното писмени доказателства обаче /справки от НАП – ТД София – три броя/ се установява, че към 17.06.2011 г. в „Е. с.” е имало общо седем служители на трудов договор, сред които няма лице с имената Е.М.

Лице с такива имена /Е. П. М./ има регистриран в НАП трудов договор с дата на сключване 10.03.2011 г. с дружество „Е.”.

Съдът намира неотносим към спора фактът, че лицето Е. П. М. с ЕГН * е управител на дружеството „Е.”, чийто едноличен собственик на капитала е управителя на ответното дружество /така справка в ТР пир АП/.

Дали между Е. М. и Е. Д. са налице други отношения, вън от отношенията между работник и служител и работодател.

При безспорно установеното по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, доколкото процесуалната легитимация на страните по него се определя от твърденията на ищците, обуславящи и правния им интерес от предявяване на претенцията за връщане на получени на отпаднало правно основание – едностранно прекратен от тяхна страна предварителен договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот, което е активирало и клаузата за неустойка, предвидена в договора.

Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни, по следните съображения:

По иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

От приетото за установено по-горе от фактическа страна се налага изводът, че към момента на предявяване на претенцията, предмет на производството, вкл. към настоящия момент между страните по делото продължава да съществува и е налице валидно договорно правоотношение, основано на сключения между тях на 02.09.2010 г. предварителен договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот.

Както вече се посочи по-горе, страните по делото не спорят по факта, че са се обвързали по такова правоотношение със сключването на посочения договор.

Няма спор и по факта, че ищците са заплатили чрез посредническо дружество към момента на подписване на договора на ответното дружество сумата от 25 603,25 евро.

Не е спорен другият факт – че не е била платена остатъка от сумата по договора - тази по т.4.1 в размер на 13 808,75 евро.

По отношение на релевантния за предмета на спора факт - дали едностранното изявление за разваляне на договора от страна на ищците е достигнало до ответното дружество, тежестта за установяване на който е за ищците, от ангажираните по делото писмени доказателства може да се изведе единственно обоснован извод, че нот.покана с рег.№ 673/13.06.2011 г., изпратена чрез нотариус К. М. с рег.№ 415 от РНК, не е достигнала до ответното дружество.

Същата е била връчена на лице - Е. П. М., което се установи безсъмнено в хода на производството, че нито е законен представител, нито е служител или работник на ответното дружество.

Поради горното и с оглед оспорване факта на получаване на такава нот.покана от «Е. С. по арг. от чл.52, ал.3 ГПК следва да се приеме, че нот.покана не е била връчена надлежно на това дружество, респ. – волеизявлението за разваляне на договора, отправено от ищците, не е достигнало до същото.

За пълнота на изявлението следва да се отбележи, че по делото не се ангажираха каквито и да е други доказателства, , удостоверяващ факта на достигане до «Е. строй»ЕООД на отправеното от ищците уведомление за разваляне на договора /нот.покана/.

Последното препятства и обосноваването на извод, че облигационното правоотношение между страните по делото е било прекратено едностранно от ищците.

Вярно е, че правото да се прекрати договорът е преобразуващо и се упражнява с едностранното волеизявление на страната, която го отправя, без да е необходимо съдействието на другата страна.

Необходимо условие за настъпването на факта на прекратяване /разваляне/ в такъв случай обаче е узнаване на другата страна за едностранното волеизявление на нейния съконтахент, което не се установи в настоящия казус.

На самостоятелно основание следва да се отбележи, че т.к. страните не са уговорили други начини за прекратяване на възникналата помежду им облигационна връзка, за случая следва да се приеме, че са приложими на общо основание разпоредбите на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Доколкото в случая се поддържа от ищците, че не са давали срок на ответното дружество за изпълнение на неговите задължения по договора, а са прекратили едностранно облигационната връзка, чрез уведомяване на ответната страна с представената по делото нот.покана, то за да се приеме, че е налице прекратяване на облигационната връзка на това основание, следва да се установи безсъмнено наличието на фактическия състав на чл.87, ал.2 ЗЗД.

Горното т.к. правото за прекратяване /разваляне/ на договорно правоотношение възниква при наличието на неизпълнение, т.е. от вторичен юридически факт, установяването на който в хода на процеса е в тежест на страната, която го твърди – в случая на ищците.

В хода на настоящето производство обаче същите не установиха при условието на пълно и главно доказване, че са кредитори по двустранното правоотношение, доколкото не ангажира доказателства да са изплатили изцяло своето задължение по договора от 02.09.2010 г. за заплащане на договорената сума.

Не се ангажираха доказателства и в насока, че изпълнението на насрещната страна по същия договор е станало невъзможно изцяло или отчасти към момента на отправяне на соченото от тях уведомление до другата страна /нот.покана/, вкл. че към същия момен е била налице забава на изпълнение на договорните задължения у другата страна, която да води на безполезност на изпълнението, вкл. че изпълнението не е станало в уговореното време.

Само за пълнота следва да се отбележи, че неизпълнението в срок на условията по сключен договор не влече автоматично след себе си прекратяването /развалянето/ му.

Както вече се посочи, правото за прекратяване /разваляне/ на договорно правоотношение възниква при наличието на неизпълнение, и реализирането му, което не се установи в настоящия казус, би довело до уважаване на заявената претенция.

При изложеното по-горе решаващият състав намира, че в настоящия казус същата се явява неоснователна, доколкото ищците не установиха в хода на производството наличието на сложния фактически състав на нормата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а именно - обогатяване на ответника - увеличаване актива на имуществото му, чрез придобиване на имуществени ползи за сметка на ищците до размера на исковата сума; обедняване на ищците - намаляване на имуществото им, което е свързано с неосноватлното обогатяване на ответника; връзка между обогатяването и обедняването; към момента на предявяване на претенцията, основанието, на което е била дадена първоначално престацията, да е отпаднало.

В конкретния казус при изложеното по-горе от фактическа страна не се установиха безспорно наличието на изброени кумулативно предпоставки, необходими за уважаване на заявената претенция за връщане на даденото на отпаднало основание.

Анализът на приобщените по делото доказателства установи, че и към момента страните са обвързани от сключения помежду им договор от 02.09.2010 г. – т.е. налице е основанието за даване на търсените с предявения иск суми, а именно – изпълнение на задължението по същия договор от страна на ищците за заплащане на сумите по него за закупуване на недвижмия имот, предмет на договора.

Ето защо и заявената претенция по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да се отхвърли.

По преденцията по чл.92 ЗЗД.

Установено е в теорията и практиката, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението по договорно правоотношение и служи като обезщетение за вредите от неизпълнение, без да е необходимо те да се доказват.

За да се уважи претенция за присъждане на неустойка, ищецът следва да установи при условието на пълно и главно доказване фактите на наличие на валидно главно договорно задължение и на акцесорно такова за заплащане на неустойка.

Ответникът длъжник следва да докаже факта на изпълнение.

От приетото за установено по-горе от фактическа страна в настоящия казус се налага изводът, че противно на твърденията на ищците по иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, между страните е налице валидно договорно правоотношение, основано на сключения на 02.09.2010 г. договор за строеж и строителство на недвижим имот както и на акцесорно такова за заплащане на неустойка в случай на неизпълнение в срок на задълженията на продавача по договора – т.15 от глава VІ на договора.

Доколкото с главното договорно задължение страните са уговорили срок за изпълнение на задължението от страна на ответното дружество на строителните работи и за прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на договора, то последния е обвързан и с насрещното задължение на ищците да заплатят цената на имота /т.2 от договора/.

В случая не се установи плащане на цената, така, както е определена в т.4.1 от договора от тяхна страна да е извършено.

Осовен горното следва да се отбележи, че страните са договорили в т.15 от договора помежду им, че неустойка по този тест в посочения размер може да се търси от купувачите в случай на едностранно разваляне на договорното правоотношение от тяхна страна, каквото не се установи в настоящия казус.

Поради изложеното ищците не се явяват кредитори по главното вземане за връщане на даденото без основание, но и на акцесорното такова за неустойка, т.к. акцесорният характер на неустойката е основание да се заключи, че кредиторът не може да търси неустойка, преди да настъпи изискуемост на главното задължение.

По изложените съображения и предявената претенция в тази й част следва да се отхвърли.

Само за пълнота на изложението съдът намира възражението на ответната страна за недействителност на клаузата на т.3.1 от договора по изтъкнатите от него съображения.

С оглед изхода от спора неоснователни се явяват и претенциите на ищците за присъждане в тяхна полза на сторените по делото разноски.

Т.к. процесуалният представител на ответното дружество не е направил искане за присъждане на сторените от последните разноски по делото, нито е представил списък по реда на чл.80 ГПК до приключване на последното заседание пред настоящата инстанция, съдът не присъжда такива.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от Г. Д. Б., и Р. Б. – и двамата граждани на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, чрез адв.В. М. В. от АК В., с адрес за призоваване гр.В., бул.”. Б. І” № , .2, офис 1 насочени против „Е. С. ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”А. Ф. Х.” №, представлявано от Е. С. Д., за заплащане на 25 603.25 /двадесет и пет хиляди шестстотин и три евро и двадесет и пет евроцента/ евро, равняващи се на 50 075.60 /петдесет хиляди седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ според фиксирания курс на БНБ за 1 евро, представляваща парични вноски за закупуване на Апартамент №4, съгласно Предварителния договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот с дача 02.09.2010г., влязъл в сила на 16.09.2010 г. на основание чл.55 от ЗЗД, както и да присъдите неустойка в размер на 20 % от цената на Апартамента №4 по предварителния договор, в размер на 7 882 /седем хиляди осемстотин осемдесет и два/ евро равняващи се на 15 415.86 /петнадесет хиляди четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ според фиксирания курс на БНБ за 1 евро, съгласно т.15 от предварителния договора и чл.92 от ЗЗД, вкл. сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: