О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
...................
гр.Шумен, 17.10.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на седемнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа АД
№ 220 по описа за 2023г. на
Административен съд – гр. Шумен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от
Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл.144 и чл.143 от Административно
процесуалния кодекс.
Образувано е по молба рег. №
ДА-01-2117 от 02.10.2023г. по описа на ШАдмС, подадена от Н.К.Н., чрез пълномощник и
процесуален представител адв.В.П., с искане на основание чл.176, ал.1 от АПК
съдът да допълни Определение №
550/26.09.2023г., постановено по АД № 220/2023г. на ШАдмС, като се произнесе по отправеното
в жалбата искане за присъждане на сторените разноски. Молителят сочи, че в
сезиращата жалба е направил искане за присъждане на разноски, по което съдът не
се е произнесъл с постановения съдебен акт и доколкото производството по делото
е прекратено преди насрочването му в открито съдебно заседание, към настоящата
молба представя списък на разноски и моли същите да му бъдат присъдени.
Ответната страна – Комисия
за енергийно и водно регулиране – София, с писмен отговор рег. №
ДА-01-2225/16.10.2023г. изразява становище за неоснователност на искането.
Сочи, че в случая съдът е оставил без разглеждане жалбата на Н.К.Н. и е
прекратил производството по делото, на основание чл.159, т.1 от АПК, а именно
поради липса на предмет на оспорване. По изложените в писмения отговор
съображения моли искането за допълване на определение № 550/26.09.2023г. по АД
№ 220/2023г. на ШАдмС, чрез присъждане на разноски на молителя, да бъде
оставено без уважение.
Шуменският административен съд като съобрази
материалите по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.248, ал.1 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК в срока за обжалване,
а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение
в частта му за разноските.
В случая административно
дело № 220/2023г. по описа на ШАдмС е образувано въз основа на жалба от Н.К.Н.
против Комисия за енергийно и водно регулиране – гр.София, с твърдение за
наличие на бездействие на ответната страна, изразяващо се в неизпълнение на
произтичащите от закона задължения, а именно да извърши плащане по надлежно
предявен изпълнителен лист и искане съдът да задължи ответника да извърши
плащане по предявения изпълнителен лист.
С Определение №
550/26.09.2023г. съдът е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил
производството по делото.
Съдебният акт е съобщен на
молителя на 28.09.2023г., поради което молбата му с искане за допълване на
постановеното определение в частта за разноските, депозирана на 02.10.2023г., е
допустима.
Разгледана по същество
молбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Правото на разноски е
акцесорно материално право на страните в административния процес,
регламентирано с нормата на чл.143 от АПК и като имуществено субективно право
на страните в процеса, същото следва да бъде удовлетворено с оглед крайния
резултат по делото.
От доказателствата по делото
се установява, при преценка допустимостта на оспорването, съдът е счел, че соченото
неизпълнение на задължение не се субсумира под хипотезата, очертана в нормата
на чл.256, ал.1 от АПК, доколкото се касае за изпълнителен лист, издаден въз
основа на осъдително решение на АССГ. Налице е частно парично вземане, като
титулярят и длъжникът по него са частноправни субекти и КЕВР не действа като
публичноправен субект. По мотиви, изложени в Определение № 550/26.09.2023г.
съдът е приел, че не е налице акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което и
на основание чл.159, т.1 от АПК е оставил без разглеждане заявеното от Н.Н. по
чл.256 от АПК оспорване на бездействие на КЕВР да му бъде изплатено
обезщетението по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение
на АССГ и е прекратил производството по делото. Доколкото съдът е приел, че не
е налице подлежащ на оспорване административен акт, жалбоподателят няма право
на разноски съгласно чл.143 от АПК, съответно настоящата молба с искане за
допълване на определението в частта за разноските, се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба рег. № ДА-01-2117 от 02.10.2023г. по описа на
ШАдмС, подадена от Н.К.Н., с искане за допълване на Определение № 550/26.09.2023г., постановено по АД № 220/2023г. на
ШАдмС, в частта за разноските.
На основание чл.248, ал.3 от ГПК определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на РБългария с частна жалба,
подадена чрез Административен съд - Шумен в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: