О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 10.06.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 10.06.2021 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 626/2020 г. по
описа на РС - Провадия, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р.Б.И., ЕГН **********
против „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, ЕИК: *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4025.20
лева, представляваща корекция на сметката на ищеца за потребна ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Радомир, ул. „Училищна“ № 64, с клиентски № ********** и ИД място на доставка № 32Z103003015933К, за периода от 18.11.2019 г. до 18. 02. 2020 г. – общо 93 дни, за която е
издадена фактура № **********/26.06.2020 г.
В срока по чл. 131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. На основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства, както и да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ищеца:
Ищецът твърди, че при проверка на текущите си
задължения е установил, че има задължение в размер на 4025.20 лв. за процесния
обект на потребление. При справка му било разяснено от служител на ответника,
че въз основа на извършена проверка от служители на „Нетехнически загуби” към
„ЧЕЗ Разпределение България” АД и на база констативен протокол му е начислена
допълнителна сума в размер на 4025.20 лв. за периода от 18.11.2019 г. до
18.02.2020 г., за което е издадена фактура с дата 26.06.2020 г. и че следва да
заплати сумата в срок до 07.07.2020 г.
Заявява, че не е манипулирал СТИ,
не е ползвал енергията, която му е начислена за периода от 18.11.2019 г. до
18.02.2020 г. на обща стойност 4025.20 лева, че не е уведомяван, че ще бъде
извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия, и че не
е присъствал на същата.
Възразява, че ответното дружество „ЧЕЗ
Разпределение България” АД има правно
основание да начислява суми по корекционни процедури и да претендира такива. Твърди,
че право да претендира суми за незаплатена ел.енергия имало само „ЧЕЗ Електро България”
АД и само последното дружество можело да издава фактури.
Излага, че електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, което е собственик на ел. мрежата ниско напрежение, нямало лиценз
да продава /доставя/ ел. енергия, поради което и нямало право да получава цена
за продадена /доставена/ такава. Корекцията на сметка за ел. енергия
представлявала фикция за доставена ел. енергия, т.е. това била цената за продадена ел. енергия. Още
повече в случая се твърдяло да е доставено точно определено количество ел.
енергия, измерена от СТИ, а не такова, изчислено служебно по математически път
съгласно присъединителните кабели и съоръжения. В разпоредбата на чл. 39, ал. 1
от Закона за енергетиката били посочени дейностите, подлежащи на лицензиране по
този закон. „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД обаче, нямало лиценз за продажба на ел. енергия, а единствено лиценз за пренос и разпределение на ел. енергия
(Лицензия
№ Л-135-07/13.08.2004 г.),
поради което нямало основание да претендира процесната сума.
Счита, че претенцията на ответното
дружеството е неоснователна. Всички действия по определянето и изчисляването на
корекционната сума били извършени едностранно, без присъствие и съгласие от
ищеца или на негов представител. Клиентът не бил присъствал на нито един етап
от проверката, а свидетелят бил повикан
накрая при съставянето му, за да подпише КП, без да е бил наясно и да му е
обяснено какви са констатациите. Освен това електромерът се намирал на
границата на имота, като всяко трето лице имало свободен достъп до него, тъй
като нямало ограда. Това давало възможност на всеки да може безпрепятствено да
извършва интервенция върху процесния електромер и да му въздейства, без
знанието на собственика. До СТИ имали достъп
само служители на „ЧЕЗ Електро България" АД и „ ЧЕЗ Разпределение
България” АД, поради което вина за възможно неправилно отчитане и/или
неотчитане на СТИ можели да имат само и единствено двете дружества. В тази
връзка само служителите на ответното дружество можели да установят нередности в
работата на електромера и то своевременно и да предприемат действия за
отстраняването им без да накърняват правата му като потребител. В случай на
неизмерване, неточно измерване, вмешателство в схемата за свързване или вмешателство
в параметрите на паметта на СТИ, при месечен отчет, съгласно чл. 28, ал. 2 от ПИКЕЕ,
е можело лесно да се установи несъответствието на СТИ с необходимите параметри
или изправността на присъединителната линия.
Оспорва да му е
изпратен констативния протокол на адреса с обратна разписка или по друг начин в
предвидения 7 - дневен срок от датата на съставяне. Твърди, че не упълномощавал
лице, което да го представлява пред ответното дружество, за да получава такива
документи.
Оспорва Констативен протокол
на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, въз основа на който е начислена процесната
сума. Ответникът следвало да ангажира доказателства, че протоколът е съставен
от компетентни лица, оправомощени служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
които имат правомощия да извършват проверки и са надлежно упълномощени от
Министъра на икономиката и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР да
осъществяват подобни проверки съгласно чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80, ал. 1 от ЗЕ. За да произведе констативният протокол правни
последици, следвало извършената проверка да е законосъобразна и същата да е
извършена от лица, посочени изрично в нормата на чл. 38 от Закона за
измерванията.
Оспорва, че за имота
има законно монтирано, технически изправно СТИ от одобрен тип, което да
притежава всички знаци за преминала първоначална и последваща метрологична
проверка.
От извършената
проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД се установявало, че
електромерът не е измерен с калибриран еталонен уред и не е отчетено какво е
отклонението, с което измерва електромерът от допустимите технически норми. В
Констативен протокол № 3030022/18.02.2020 г. било видно, че служителите не били
замерили електромера. Освен това при проверката не било открито, че към
електрическата схема е присъединено допълнително електронно устройство,
непринадлежащо на схемата на електромера, което било констатирано едва в КП № 537/26.05.2020г.
на БИМ - София, сектор Евро.
Оспорва, че електромерът, дори при поставено допълнително устройство, е
измервал с грешка и това е довело до неотчитане, съответно незаплащане на
количество ел.енергия. Техническите експерти в БИМ не били установили грешка
извън допустимите норми на електромера, което не предпоставяло начисляване на
допълнително количество ел.енергия в резултат на корекционна процедура. Такава
можело да се наложи, съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ, но
в конкретния случай констатираното не отговаряло на хипотезата в правната норма
по чл. 47 ПИКЕЕ, а това от своя страна водело до незаконосъобразно прилагане на
корекционната процедура.
Възразява,
че е спазено процедурното изискване по чл. 58 ПИКЕЕ за уведомяване Министерство
на вътрешните работи, в случай на неправомерно присъединяване или намеса в
измервателната система.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ, СТИ били
собственост на оператора на електроразпределителната мрежа - „ЧЕЗ Разпределение
България" АД. Задължение на оператора на мрежата било да поставя изправни
средства за търговско измерване, преминали първоначална и последваща
метрологична проверка за изправност и вписани в държавния регистър за
одобрените типове средства за измерване. Това дружество следвало да следи за
техническата изправност на собствените си вещи и да носи отговорност за
последиците от неизправността им. Операторът следвало да осигури правилното и
коректното му функциониране, в т.ч. да констатира своевременно грешка в
измерването или неизмерването, ако има такава и да реагира в най-кратки срокове
за отстраняването ѝ.
Твърди, че неизправността на
електромера, ако имало такава, се дължала на недобросъвестно поведение на
оператора на електроразпределителната мрежа и негови служители или на
ненадеждно технически средство за отчитане, за което отново било отговорно
дружеството, собственик на това техническо средство, неположило необходимите
грижи на добър търговец.
Оспорва основанието за извършване на
корекцията, законосъобразността на последната във връзка с допуснати съществени
процесуални нарушения съгласно ПИКЕЕ, правилността на изчисленията, извършени
съобразно Справка за коригиране на сметката за електроенергия към констативен
протокол от 26.01.2020 г.
Изрично
оспорва верността на съдържанието на Фактура № **********/26.06.2020 г. Твърди,
че не е потребявал процесните служебно начислени количества ел. енергия, т.е
изрично оспорва факта на доставка на процесните 20618 квтч ел. енергия. Като
едностранно изготвен от ответника частен свидетелстващ документ фактурата не се
ползва с материална доказателствена сила.
Оспорва правното основание, на което
електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се позовава,
че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа
енергия, а именно чрез констативен протокол, съдържащ изрично изброени
реквизити при различните хипотези на корекция, определени в ПИКЕЕ. Съставеният
констативен протокол не
отговарял на изискванията изрично посочени Раздел IX от ПИКЕЕ, поради което същият бил негоден да удостовери
фактите, отразени в него. Счита, че към настоящия момент не е налице
правно основание електроразпределителното дружество едностранно да извършва
корекция на сметка, като твърди че чл. 36 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД е неравноправна клауза и като такава нищожна на основание чл. 143, във вр. с
чл. 146 ЗЗП. В действащите Общи условия на договора за доставка на електрическа
енергия на ответника не бил предвиден и ред за уведомяване на клиента при
извършване корекция на сметката му. Ответното дружество не било установило да е
изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите си
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което, следвало да се приеме, че не
бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил горепосочените си задълженията по чл.
98, ал. 2, т. 6 ЗЕ. което водело до липса на уреден в общите му условия ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Ответникът следвало да докаже, че
начисленото количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да
дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство било безспорно
необходимо, защото ел. енергията била движима вещ и нейната продажба се
подчинявала на общите правила на договора за продажба и в частност на договора
за търговска продажба, доколкото ответникът бил търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Купувачът
дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Измененията на Закона за енергетиката, в сила от
17.07.2012 г., предвиждали възможност да бъдат извършени корекции на сметки на
потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия (по аргумент от чл. 98а, ал. 2, т. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ)
при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2 от ЗЕ),
които правила били приложими в случая, тъй като се касаело за извършена
корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата. Уредената
законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период,
обаче, не означавало автоматично начисляване на суми за неточно измерена
ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки
за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в Раздел IX ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че
грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното ѝ измерване
или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни
задължения.
Предвид изложеното, моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, в случай че същото надвишава минималния
размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или Закона за правната помощ и Наредбата за приложението му.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който е направено възражение за местна неподсъдност на делото пред PC - Провадия. Исковата молба била подадена срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД - юридическо лице със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, което било видно от приложеното удостоверение за актуално състояние по партидата на дружеството в Търговския регистър, издадено от Агенция по вписванията. Счита, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на делото, а именно липса на местна подсъдност за разглеждането му от РС - Провадия. Позовава се на разпоредбите на чл. 105, във връзка с чл. 108, ал. 1, изречение първо от ГПК, според които искът срещу юридически лица се предявява пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. Поради това счита, че компетентен да разгледа настоящия спор не е PC - Провадия, а СРС, съгласно приложимите към случая чл. 105 и чл. 108, ал. 1 от ГПК.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, прави възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд - Провадия, като моли същото да бъде прекратено и изпратено за разглеждане от компетентния Софийски районен съд.
По основателността на иска:
Оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер.
Оспорва твърденията, наведени в
исковата молба, като изразява следното становище:
Посочва, че след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г., са приети са нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г., като процесната корекция е извършена по реда на новите ПИКЕЕ. Позовава се на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ от 2019 г., в която е предвидено фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. За територията на Западна България това било „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - търговско дружеството притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР с № Л-135-07/ 13.08.2004 г. В тази връзка оспорва като неверни твърденията на ищеца, че корекцията е извършена въз основа на клаузи, съдържащи се в Общите условия.
Навежда, че доколкото ищецът не оспорва, че е потребител на електрическа
енергия и че е в облигационна
връзка с „ЧЕЗ Електро България" АД и съответно със собственика на
електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ на обособена територия „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, поради което същият е обвързан с това дружество чрез Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните му мрежи,
приети на основание чл. 986 от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната
комисия по енергийно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и
влезли в сила на 26.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г.
на ДКЕВР. Моли да бъде прието за безспорно между страните наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответника.
Излага, че на 18.02.2020 г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са извършили техническа проверка на СТИ с фабричен № 11715390, обслужващ обект - къща в гр. Радомир, на ул. „Училищна“ № 64, с ИД място на доставка 32Z103003015933К. За извършване на проверката било уведомено МВР на тел. 112 с позвъняване в 13:46 часа. В случаите, когато при извършена проверка се установявало неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомявал за това Министерството на вътрешните работи. Твърди, че служителите на „ЧЕЗ Разпределение България" АД са спазили разпоредбата на чл. 58 от ПИКЕЕ, като подали сигнал на телефон 112. Адресът не бил посетен от представител на МВР, тъй като такова изискване не било въведено в новите действащи към момента ПИКЕЕ.
В момента на проверката бил съставен Констативен
протокол (КП) № 3030022/18.02.2020 г. в присъствието на Борис Кирилов Тасев и
Веско Игнев Вълчев - независими свидетели, които не били служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. Това било удостоверено с подписите им и
потвърждавало верността на написаното в констативния протокол. С оглед на това
била спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Клиентът, ползващ обекта, бил
потърсен от служителите на ЧЕЗ Разпределение непосредствено преди процесната
проверка, за да бъде поканен да присъства на нея, но отказал да подпише
протокола. Поради отказа на потребителя, проверката била
осъществена в присъствието на независимите свидетели - представители на Федерация на потребителите. Свидетелите присъствали през
цялото време на проверката и при изготвянето на КП, т.е. било спазено
изискването на чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ от 2019 г. Направените при проверката констатации
били описани на страница 3 от Констативен протокол (КП) № 3030022/18.02.2020 г.
Поради направените
констатации, предполагащи неправомерно въздействие върху електромера,
служителите на ЧЕЗ Разпределение предприели посочените в т. 4 на стр. 3 от КП
действия след проверката: неизправният електромер бил демонтиран и поставен в
безшевен чувал, който бил пломбиран с пломби и изпратен за извършване на
експертиза в БИМ - Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди".
Регионален отдел-София. На обекта на потребителя бил монтиран друг изправен
електромер. Измерването на ел. енергията било приведено в изправност,
пломбирани били клемният блок на електромера, тарифният часовников
превключвател и щита/вратата на електромера, поставени били холограмни стикери
на капака на електромера.
На клиента било
изпратено писмо с изх. № NTZ135778/19.02.2020 г., с което същият бил уведомен за
извършената проверка и за това, че демонтираният електромер ще бъде изпратен за
експертиза в БИМ. Писмото било изпратено на ищеца с обратна разписка и било
получено, което било видно от отбелязването на обратната разписка.
В БИМ
била извършена експертна проверка на електромера. За проверката и резултатите
от нея бил съставен Констативен протокол от метрологична експертиза на
средството за измерване № 537/26.05.2020 г. В т. 5 от протокола било записано
техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран
достъп. При отваряне на електромера било констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността
на електромера. Към електрическата схема допълнително било присъединено
електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера. Имало
изменение на електрическата схема, което не съответствало на одобрения тип.
Електромерът не съответствал на технически изисквания. Описаната манипулация
представлявала неразрешен достъп и промяна в електрическата схема на свързване
на електромера.
След извършване
експертизата на електромера на ищеца било изпратено писмо с изх. № NTZ142532/20.06.2020 г., с което
той бил уведомен за извършената експертиза от БИМ, за преизчислението на
сметката му въз основа на съставения протокол и му било предоставено копие от
протокола на БИМ. Това писмо също било получено, което било видно от оформената
обратна разписка.
На база констативния
протокол на БИМ било извършено преизчисление на сметката на ищеца за периода от
18.11.2019 г. до 18.02.2020 г., т.е. три месеца назад от датата на проверката,
извършена от служителите на ЧЕЗРБ. Периодът, за който била начислена процесната
сума, бил ясен и конкретно посочен в Приложението към фактура № **********/26.06.2020
г. Преизчислението било извършено по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ поради
констатираната промяна в електрическата схема на свързване на електромера.
В резултат на издаденото
„Предложение за корекция на сметка” била издадена процесната фактура. В Предложението
било посочено начисленото количество ел. енергия, като подробно бил описан и
начинът на извършване на изчисленията. Във фактурата били посочени единичните
цени, по които била формирана сумата по процесната фактура. Корекцията на
сметката била извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 oт ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ.
С писмо с изх. №
**********/26.06.2020 г. дружеството уведомило потребителя за изготвената
справка за преизчислените количества ел.енергия и му изпратило процесната
фактура № **********/26.06.2019 г. От оформената обратна разписка било видно,
че писмото е получено.
В
чл. 56 от ПИКЕЕ от 2019 г. било предвидено, че именно
електроразпределителното дружество следва да издаде фактурата и справката за
преизчислените количества електрическа енергия, тъй като начислението
на сумата имало за цел да компенсира мрежовия оператор за понесените от него
вреди. Преизчисляването на количествата електрическа енергия
по ПИКЕЕ се извършвало по цена на ел.енергията за покриване на технологичния
разход, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор, както било
предвидено в чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ - още един довод за това, че снабдителят
„ЧЕЗ Електро България“ АД нямал отношение към събирането на начислените суми
/липсвала компонентата на цената за снабдяване с ел. енергия, която била
дължима на снабдителя/. Технологичните разходи на електроразпределителното
дружество се формирали от два компонента: по -малката част от тях
представлявали технически загуби на електроенергията при преноса и
разпределението ѝ вследствие на осъществяването при тези дейности физични
процеси, а по-голямата част от технологичните разходи се формирали от
неправомерни действия от неизправни клиенти, водещи до неизмерване на цялата
потребена в мрежата ел.енергия - т.е. формирали се от неизмерената, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, регламентирани от ПИКЕЕ. Излага,
че в разпределителната мрежа постъпвало определено количество електроенергия,
тя се пренасяла и разпределяла до потребителите, но поради неправомерно
въздействие върху електромерите им или върху другите разпределителни съоръжения
от някои потребители, част от тази енергия практически не се отчитала при
заплащането ѝ и на изхода на системата се отчитало по-малко количество
електроенергия от действително потребената. Реално тази енергия била потребена,
но не била измерена от уредите, тъй като те били манипулирани. За
разликата между отчетеното количество електроенергия на входа на мрежата и
отчетеното количество електрическа енергия на изхода на мрежата разпределителното
дружество, съгласно действащата нормативна уредба било длъжно да закупува
електроенергия за компенсиране на технологичния разход, тъй като
електроенергийната система следвало да бъде балансирана във всеки един момент и
всеки участник в нея имал своите задължения във връзка с това. Съгласно чл. 100
от Закона за енергетиката операторите на електроразпределителните мрежи
сключвали сделки за електрическа енергия по свободно договорени цени за компенсиране
на технологичните разходи по разпределение. В този смисъл била и разпоредбата
на чл. 4, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/,
съгласно която операторите на разпределителните мрежи закупували електрическа
енергия само за покриване на технологичните разходи в мрежите за всеки отделен
интервал на доставка. Т.е. разходите, направени във връзка с неизмерването,
изцяло се поемали само и единствено от разпределителното дружество, затова
именно „ЧЕЗ Разпределение България" АД издавало фактурите за неизмерената,
неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на
неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на
свързване. Снабдителното дружество
„ЧЕЗ Електро България“ АД нямало отношение към закупуване на електрическа
енергия за компенсиране на технологичните разходи, съответно затова при
издаване на новия нормативен акт КЕВР е преценил, че не снабдителното дружество
следва да издава фактурите, съдържащи преизчисления за неизмерената, неправилно
и/или неточно измерената електрическа енергия. Посочва, че в ПTEE били
разписани подробни правила, регламентиращи въпросите, свързани с технологичния
разход, включително имало раздел IV - определяне на технологичните разходи в
мрежата. КЕВР бил компетентният орган /съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗЕ/, определящ
прогнозната пазарна цена на ел.енергията за покриване на технологичния разход,
на която цена ответното дружество съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ фактурирало
неизмерената, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в резултат
на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата
на свързване. По този начин с издаване на фактурата по реда на ПИКЕЕ и след
заплащането ѝ от потребителя, разпределителното дружество частично
получавало компенсация за направените от него разходи във връзка със
задължението му да закупува ел. енергия за покриване на технологичния разход,
формиран oт неизмерването
на електроенергията в резултат на нерегламентирани въздействия върху
измервателната система. Компенсирането било частично, тъй като ставало по
разписана в нормативния акт методика, а не отчитало, защото било невъзможно,
реалното потребление на съответния потребител. Твърди, че ответното дружество закупувало електроенергията за
технологичен разход на свободно договорени цени на пазара на електроенергия,
които често били много по-високи от прогнозната пазарна цена, определена от
КЕВР за покриване на технологичен разход, на която цена имало право да
фактурира неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа
енергия, съгласно нормите на новите ПИКЕЕ.
По
отношение необходимостта от присъствие на органи на полицията посочва, че
съгласно новите ПИКЕЕ такова не се изисквало. Единственото изискване, въведено
от ПИКЕЕ било в случаите по чл. 58. Твърди, че вслучая такова незабавно
уведомяване било извършено на телефон 112, което било отбелязано в съставения
констативен протокол.
Относно
оспорването на методиката и начина на изчисляване на корекцията - същите били
предвидени в ПИКЕЕ, които ответното дружество приложили според изискванията на
нормативния акт - чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Относно
оспорването, че електромерът не е измерен с калибриран уред, възразява,
че това твърдение на отговаря на
действителното фактическо положение. Твърди, че по време на
проверката, извършена от служителите на дружеството, същите използвали изправен
еталонен уред. Това обаче не било от значение, доколкото не съгласно твърдението,
а съгласно експертизата на БИМ електромерът бил манипулиран неправомерно.
Относно изправността на електромера посочва,
че процесното СТИ е било годно преди да бъде умишлено манипулирано, което било
видно от представения протокол на
електромерна лаборатория „Елдис“ ЕООД за преминали периодична проверка
електромери, един от които бил процесният.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за измерванията, първоначалната проверка на средства
за измерване, която се извършвала при пускането им за продажба на пазара и
имала вграден знак на производителя, имала срок на валидност до края на
календарната година, следваща годината на производство, а след това срокът бил 6 години за
монофазни/еднофазни и четири години за трифазни СТИ. В случая, миналото
последваща проверка процесно СТИ подлежало на следващи периодични проверки на
четири години, т.е. следвало да се проверява през 2023г. Т.е. процесния
електромер бил годен и изправен към момента на извършената проверка, но
направената манипулация променила схемата му. Позовава се и на разпоредбата на
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, според която, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Счита, че твърдението на ищеца, че ответникът
следвало да докаже, че му е била доставяна електроенергия в такъв обем за
какъвто е корекцията, е неоснователно. Излага, че в новото ПИКЕЕ не било
посочено размерът на корекцията да се определя според „реално потребено“
количество енергия, след като именно извършената манипулация на електромера е препятствала
измерването на енергията в пълен размер. След като процесното СТИ не било
отчитало изцяло потребяваната ел. енергия, нормативният акт предвиждал да се приложи
корекционната процедура по реда на раздел IX от ПИКЕЕ, във връзка с чл. 83, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката. В случая нормативният акт бил въвел една
законова фикция и не било необходимо да се доказва, че начислената ел.енергия е
реално консумирана, тъй като това било невъзможно да бъде установено поради
манипулацията на измервателната система.
Счита за неоснователно възражението
на ищеца за неизпълнено от дружеството задължение да измени Общите си условия,
като включи в същите ред за уведомяване на клиента. Излага, че чл. 98а ал. 2,
т. 6 от ЗЕ уреждал съдържанието на общите условия на крайния снабдител-продавач
на електрическа енергия, който на лицензионната територия на ответника било
дружеството „ЧЕЗ Електро България“ АД, а не уреждал задължения на
разпределителното дружество. Твърди, че независимо oт това, ответното дружество е
предприело необходимите действия за съответна промяна на общите условия, като
още на 04.08.2017 г. е внесло за одобрение проект на Общи условия на договорите
за използване на електроразпределителната мрежа, по който обаче все още
липсвало произнасяне от страна на КЕВР. Във връзка с приемането на новите ПИКЕЕ
на свое заседание, проведено на 18.06.2019 г., Управителният съвет на ЧЕЗ РБ
одобрил проект за изменение и допълнение на проекта на Общи условия с оглед
привеждането му в съответствие с ПИКЕЕ. В този смисъл ЧЕЗ РБ било предприело
необходимото да бъдат съобразени Общите
условия с новите ПИКЕЕ, но финализирането на процедурата зависело oт регулатора.
Позовава се на решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о.
Посочва, че цитираната от ищеца
практика на ВКС била стара и неактуална, нямаща отношение към настоящия случай.
Към случая имала отношение актуалната и нова практика на ВКС, посочена в
отговора: решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС,
решение № 38/15.05.2014
г. по т. д. № 5/2013 г. на
ВКС, I т. о., относно отговорността и
доказването на вина на потребителя. Твърди, че се касае за нормативно
предвидена обективна
отговорност, че отговорността по ПИКЕЕ била специална
отговорност, която била в отклонение от общите
правила на договорната отговорност. Същата била основана само на обективния
факт на констатирано неточно измерване или неизмерване.
Искът бил неоснователен
и поради съображения, показващи съответствието на процедурата по ПИКЕЕ с общи
облигационни принципи. Ползването на електрическа енергия с частично измерване
или без измерване, водело до обогатяване на потребителя за сметка на
енергийното дружество. Извършената корекция представлявала способ за
отстраняване на последиците от неоснователното обогатяване на клиента при
използвана, но незаплатена електрическа енергия и компенсиране на
разпределителното дружество за направените от него разходи в тази
връзка. Позовава се на решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. №
4160/ 2018 г. на В КС, III г.о.
По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
По възражението на
ответника за местна неподсъдност на делото:
Общото
правило на чл. 108, ал. 1 от ГПК предвижда, че исковете срещу юридически лица
се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК в редакцията ѝ след
изменението с ДВ бр. 65 от 2018 г. в сила от 07.08.2018 г. исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
От
представеното с исковата молба заверено копие на удостоверение за настоящ адрес
изх. № 00260/1/ от 22.07.2020 г., издадено от Община Провадия, се установява,
че ищецът има заявен настоящ адрес в гр. Провадия, кв. „Север”, бл. 7, вх. А,
ет. 3, ап. 9 от дата 22.07.2020 г. Следователно искът е предявен пред съда по
настоящия адрес на ищеца.
За преценката на настоящия съд относно местната
му компетентност, обуславящ е въпросът дали искът може да бъде квалифициран
като „иск на потребител“ по смисъла на чл. 113 от ГПК.
Понятието „потребител“ не е
дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни материални закони, които го
определят като съдържание за конкретния отрасъл, за който се отнася конкретният
закон. Най - общата дефиниция е дадена в §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, където е
поставено ограничението потребителят по смисъла на този закон да е физическо
лице и стоките или услугите, които придобива да не са предназначени за
извършване на търговска и професионална дейност. Съдът намира, че
понятието „потребител“ по ЗЗП е съобразено с целите на закона, визирани в чл. 1
от същия, поради което не счита, че ограничението в легалната дефиниция може да
бъде отнесено и прилагано по аналогия към специалните материални закони,
уреждащи правоотношения в различни отрасли – застрахователни, банкови,
енергийни и други, които за нуждите на всяка съответна услуга определят
съдържанието на понятието „потребител“ като субект, ползващ се от услугата.
В определение № 241/05.04.2013 г. по
ч.т.д. № 1395/2013 г. на ВКС, II т.о., представляващо задължителна съдебна
практика по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, касационната инстанция приема, че
подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове,
произтичащи от правата по ЗЗП, а намира приложение за всички спорове между
потребители и доставчици на услуги.
В процесния случай, предмет на спора са
правоотношения по договор за доставка на електрическа енергия и приложимия
материален закон е Законът за енергетиката (ЗЕ), който се явява специален
спрямо Закона за защита на потребителите, доколкото урежда и регулира
предоставянето и ползването на услуги в конкретна стопанска дейност.
Съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ
„потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или
природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ. В § 1, т. 27г от ДР на
ЗЕ е дадено определението за „краен клиент“ и това е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Дефиницията на
„ползвател на мрежата“ е дадена в § 1, т. 41а, б „а“ от ДР на ЗЕ и това е
физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или
електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа.
В настоящия
случай, ищецът има сключен с ответника договор за доставка на електрическа
енергия, следователно същият е краен клиент и ползвател – физическо лице, който
е снабдяван от електропреносната и/или
електроразпределителна мрежа и попада под обхвата на легалната дефиниция за
„потребител“ по смисъла на ЗЕ.
Ето защо
съдът намира, че ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ, а
предявеният иск е иск на потребител, поради които за него е приложима специалната задължителна местна подсъдност, предвидена в чл. 113 от ГПК, която дерогира общата
такава. Подсъдността по чл. 113 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото наиск, за която съдът, съобразно чл. 119, ал. 3 от ГПК,
следи служебно до определен краен срок – приключване на първото по делото
съдебно заседание /в този смисъл определение №
655/03.12.2018 г. по ч.т.д.
№ 2781/2018 г. на ВКС/. Следователно възражението на ответника по чл. 119, ал.
4 от ГПК за местна неподсъдност на делото е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1,
т.3 и т.4 ГПК,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че: между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол, че в
резултат на констатациите е извършена корекция на количеството потребена
електрическа енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал фактура за
процесната сума.
Не са
налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които
не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
Съдът
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5
от ГПК, следва да укаже на ищеца, че следва да установи наведените
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Следва
да укаже на ответника
по предявения против него отрицателен установителен иск, че в негова тежест
е да установи при условията на пълно и главно доказване вземането си на
претендираното основание, от което правото е възникнало, и в претендирания
размер, в тази
връзка ответникът следва да установи наведените с отговора правопораждащи
възражения, в т.ч., че е спазена процедурата по извършване на проверката и че
абонатът е бил уведомен за извършената проверка и корекцията на сметката му, че
сумата е начислена на валидно правно основание – цитираните правила, респ., че
е налице хипотеза за корекция на сметка поради неправомерно въздействие върху
СТИ, както и размера на претендираната сума, вкл., че преизчисляването е
извършено по цена за технологичен разход, определена от КЕВР на мрежовия
оператор.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК,
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на ищеца:
Представеното с исковата молба заверено
копие на удостоверение за настоящ адрес на ищеца е относимо и необходимо с
оглед проверката за местна подсъдност на делото, а приемането доказателство е
допустимо.
Следва да се укаже на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение, както и от отговора на
исковата молба с приложенията, с писмена молба с препис за ответника да заяви
изрично дали поддържа искането си да бъде задължен последния на основание чл.
190 от ГПК да представи: протокол за монтаж на процесното СТИ; протокол от БИМ
за извършена периодична метрологична проверка; протокол за демонтаж на СТИ и фактура
№ **********/26.6.2020 г.
По
доказателствените искания на ответника:
Представените с отговора
документи, са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо.
Искането за допускане на
СТЕ, която да отговори на поставените в отговора задачи е основателно и ще бъде
уважено.
Искането за допускане до
разпит по делегация на двама свидетели – един от техниците, извършили
проверката и Борис Кирилов Тасев – представител на Федерацията на
потребителите, присъствал на проверката в качеството на свидетел ще бъде
уважено поради сбъдване на условието, под което е направено. С оглед на
допуснатото събиране на гласни доказателствени средства по делегация, следва да
бъде указано на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да посочи трите имена и адрес за призоваване на
служителя, извършил проверката; да представи въпросен лист, съдържащ въпросите,
които желае да бъдат поставени на всеки един от свидетелите, с преписи за
другата страна в производството; да представи документ за внесен депозит по
депозитната сметка на Софийски районен съд по 15 лева за всеки един от
свидетелите.
По искането да бъде задължено МВР, Дирекция „Национална система 112” – гр. София да представи справка дали на дата 18.02.2020 г. на телефон 112 има получен сигнал за неправомерно ползване на електрическа енергия в гр. Радомир, ул. „Училищна“ № 64, съдът ще се произнесе след представяне на молба по чл. 192 от ГПК, адресирана до РС – Провадия, доколкото представената такава е адресирана до РС - Плевен. Следва да се укаже на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи молба по чл. 192 от ГПК в два екземпляра, адресирана до РС – Провадия, като в противен случай искането ще бъде оставено без уважение.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
На страните следва да се разяснят
и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да
се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК
********* за неподсъдност на делото, прекратяване на същото и изпращането му за
разглеждане от компетентния Софийски районен съд.
СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад по делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р.Б.И., ЕГН **********
против „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, ЕИК: *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4025.20
лева, представляваща корекция на сметката на ищеца за потребна ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Радомир, ул. „Училищна“ № 64, с клиентски № ********** и ИД място на доставка № 32Z103003015933К, за периода от 18.11.2019 г. до 18. 02. 2020 г. – общо 93 дни, за която е
издадена фактура № **********/26.06.2020 г.
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1,
т.3 и т.4 ГПК,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че: между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол, че в
резултат на констатациите е извършена корекция на количеството потребена
електрическа енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал фактура за
процесната сума.
Не са
налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които
не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
УКАЗВА,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, на страните, че съгласно
чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че следва да установи наведените
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
УКАЗВА
на ответника по предявения против него
отрицателен установителен иск, че в негова тежест е да установи при условията
на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание, от което
правото е възникнало, и в претендирания размер, в тази връзка ответникът следва да
установи наведените с отговора правопораждащи възражения, в т.ч., че е спазена
процедурата по извършване на проверката и че абонатът е бил уведомен за извършената
проверка и корекцията на сметката му, че сумата е начислена на валидно правно
основание – цитираните правила, респ., че е налице хипотеза за корекция на
сметка поради неправомерно въздействие върху СТИ, както и размера на
претендираната сума, вкл., че преизчисляването е извършено по цена за
технологичен разход, определена от КЕВР на мрежовия оператор.
По доказателствата:
По доказателствените искания на ищеца:
ПРИЕМА представеното с исковата молба заверено
копие на удостоверение за настоящ адрес на ищеца като писмено доказателство.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение,
както и от отговора на исковата молба с приложенията, с писмена молба с препис
за ответника да заяви изрично дали поддържа искането си да бъде задължен
последния на основание чл. 190 от ГПК да представи: протокол за монтаж на
процесното СТИ; протокол от БИМ за извършена периодична метрологична проверка; протокол
за демонтаж на СТИ и фактура № **********/26.6.2020 г.
По
доказателствените искания на ответника:
ДОПУСКА за приемане представените
с отговора документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА исканата СТЕ,
която да отговори на поставените в отговора задачи при депозит 300 лева, вносим
от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, за което в същия срок следва да представи доказателства.
По определяне на вещото
лице, което да изготви допуснатата СТЕ, съдът ще се произнесе след представяне
на доказателство за внесения депозит по сметка на РС - Провадия.
ДОПУСКА разпит по
делегация на двама свидетели – един от техниците, извършили проверката, и Борис
Кирилов Тасев – представител на Федерацията на потребителите, присъствал на
проверката в качеството на свидетел, като УКАЗВА на ответника в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да посочи трите имена и
адрес за призоваване на служителя, извършил проверката; да представи въпросен
лист, съдържащ въпросите, които желае да бъдат поставени на всеки един от
свидетелите, с преписи за другата страна в производството; да представи
документ за внесен депозит по депозитната сметка на Софийски районен съд по 15
лева за всеки един от свидетелите.
ОТЛАГА произнасянето по искането да бъде задължено МВР, Дирекция „Национална система 112” – гр. София да представи справка дали на дата 18.02.2020 г. на телефон 112 има получен сигнал за неправомерно ползване на електрическа енергия в гр. Радомир, ул. „Училищна“ № 64 до представяне на молба по чл. 192 от ГПК, адресирана до РС – Провадия, доколкото представената такава е адресирана до РС - Плевен.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи молба по чл. 192 от ГПК в два екземпляра, адресирана до РС – Провадия, като в противен случай искането ще бъде оставено без уважение.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146,
ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА
СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно
споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от
които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им
УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от
Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора
могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде
помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва
да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА
на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако ответникът не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако
ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако
ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото
заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 13.07.2021 г. от 11:00 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговора с всички приложения, като
им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те
могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: