Решение по дело №532/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  31.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и седми август, две хиляди и двадесета година в състав

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявен e иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.505, ал.1, вр. чл.537 от ТЗ.

 

Подадена е искова молба oт С.С.С. с ЕГН     ********** *** против Р. Иовчев В. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.505, ал.1, вр. чл.537 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на 20.11.2008 год., между ищеца и ответникът в качеството и на издател се подписала запис на заповед. По силата на записа на заповед ответникът е поел задължение да изплати сумата от 500.00/петстотин лева/ предявен за плащане на 20.11.2009 год., като записа на заповед обезпечавал договор за заем. След направеното предявяване, ответникът не е направил никакви плащания по записа на заповед. На 23.11.2009 год. Ищецът е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, пред Районен съд - гр. Харманли. След образуваното ЧГД N 688/2009 год., в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които е депозирала с молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Р.Й.В. с ЕГН **********.  По молба на ищеца с вх. № 13065 от 01.12.2009 год. било образувано изп.дело N 20098750401124 год. по описа на частен съдебен изпълнител - с район на действие Хасковски Окръжен съд, N 875. След получаването на поканата за доброволно изпълнение, на 30.01.2019 год. ответникът Р.Й.В. е подал възражение, срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГД N 688/2009 год. Със съобщение от 03.05.2019 год. на ищеца бил предоставен едномесечен срок за предявяване на иск относно вземането си. За ищеца  възникнал правен интерес, с оглед на обстоятелството, че изпълнението на задължението от страна на ответника все още е възможно и все още съществува интерес от получаването на реално изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че ответникът дължи сумата  в размер на 500.00 лв./петстотин лева/,  присъдена му със заповед №719 от 23.11.2009г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело №688/2009г. на РС- Харманли, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-23.11.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му се присъдят разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се твърди, че през периода за който е претенцията на ищеца 2008 - 2009 год. е имал договор за наем с ищеца и за да обезпечи редовно плащане на наемните вноски е подписал запис на заповед. Ответникът имал доворка с ищцата, че  след прекратяване на договора за наем и изплащане на всички задължения, записът на заповед ще бъде унищожен. Направено е възражение за погасяване на вземането по давност. В началото на 2009 год. ответникът се преместил да живее в гр.Димитровград, заплатил и дължимите наемни вноски, а ищецът го уверил, че ще унищожи записа на заповед.

В първото по делото съдебно заседание при изясняване на фактическата страна на спора,  адв. Н.М. ***, пълномощник на ответника сочи, че между ищеца и ответника имало наемно правоотношение,  но то било за периода от 2002г-2003г, като задълженията по него от страна на ответника били изплатени на ищеца. За периода от 2008г. до 2009г. ответникът не е подписвал запис на заповед в полза на ищцата. Моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното  частно гражданско дело, вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, възражението против заповедта е подадено в законоустановените срокове и иска, предмет на настоящото производство е предявен  в месечния срок от получаване на съобщение за това.  На основание изложеното следва, че искът е допустим.

По делото е  безспорно установено, че в РС-Харманли е било образувано ч.гр.д.№ 688/2009г. по депозирано заявление по чл.417 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, с правно основание чл. 417 от ГПК, като е издадена заповед №719/23.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.Безспорно е също,че  по посоченото дело е издаден изпълнителен лист от 23.11.2009г. с който Р.Й.В. е осъден да заплати на С.С.С. сумата от 500,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението 23.11.2009г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. Делото е било решено на 23.11.2009г и архивирано с архивен № 182 от 2010г. по описа на РС- Харманли. Същото е унищожено при наводнението от 06.02.2012г. и няма запазен записа на заповед.

Не е спорно и обстоятелството, че въз основа на Заповед №719/23.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на ищеца е издаден  изпълнителен лист по ч.гр.д. № 688/2009г.   на  23.11.2009г.  По молба на ищеца с вх. № 13065 от 01.12.2009 год. Е образувано изпълнително дело N 20098750401124 год. по описа на частен съдебен изпълнител  с район на действие Хасковски Окръжен съд, с рег. N 875. Взискател по изпълнителното дело е С.С.С., а длъжник е  Р.Й.В.. В производството по принудително изпълнение по отношение на длъжника Р.Й.В.  са предприети действия по принудително изпълнение в различни периоди от време , наложени са били запори върху трудовото й, като не са постъпили суми по изпълнението.

Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Изрично в мотивите към обсъжданата т.17  от тълкувателното решение обаче е прието, че ищецът – кредитор и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника т.е. дори в случай, че се установи липса на каузално правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед, то в случай, че последният е редовен от външна страна, то искът за установяване на вземането по него следва да се уважи. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект.(В този смисъл е и Решение № 14 от 19.03.2018 г. по т.д. № 1249/2015 по описа на ВКС, Определение 136 от 20.03.2018 г. по .д.№ 2312 по описа за 2018г. по описа на ВКС).

В конкретната хипотеза твърдения за съществуване на каузално правоотношение - договор за заем, за обезпечаване на който е издаден записът на заповед, са въведени от ищеца в първото по делото съдебно заседание. Ответникът оспорва обстоятелството по предоставяне в заем на сумата от 500,00 лв. и подписване на запис на заповед.

Настоящият състав след като съобрази практиката на ВКС намира, че твърдението за наличие на каузално правоотношение може да бъде въведено от всяка от страните в процеса не само в исковата молба, респ. в отговора на същата, но и до края на първото съдебно заседание по делото при изясняване на спора от фактическа страна. Този извод следва от нормата на чл. 143, ал. ГПК, изрично предвиждаща възможността ищецът да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Цитираната разпоредба цели да гарантира пълно изясняване на делото от фактическа страна и прилагане на един от основните принципи на гражданския процес – за установяване на истината, прокламиран в чл. 10 ГПК. Посочването на каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед, с оглед заявеното в отговора на исковата молба възражение на ответника за недължимост на сумата по ценната книга, представлява именно поясняване на исковата молба по смисъла на чл. 143, ал. ГПК и поради това е допустимо да бъде извършено в рамките на първото заседание по делото. Допустимо съответно е и представянето на доказателства, установяващи наличието на каузално правоотношение. Следователно при извършване на преценка за основателността на иска по чл. 422 ГПК следва да бъде съобразено направеното от ищеца в първото съдебно заседание по делото твърдение за наличие на каузално отношение като причина за издаване на записа на заповед и съответно да бъде взето предвид представеното в подкрепа на това твърдение писмено доказателство.

 В случая предмет на исковото производство е съществуването на самото изпълняемо право.

На първо място следва да се прецени редовността на записа на заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.535 от ТЗ записа на заповед следва да съдържа наименованието”запис на заповед” в текста на документа на езика,на който е написан;безусловно обещания да се плати определена сума пари;падеж;място на плащането;името на лицето,на което или на заповедта на което трябва да се плати;дата и място на издаването; подпис на издателя. Съгласно разпоредбата на чл.536 ал.1 от ТЗ документ,който не съдържа някои от реквизитите,посочени в чл.535 от ТЗ не е запис на заповед,освен в случаите,определени в ал.2,3 и 4 от ТЗ. Строго формалния  характер на записа на заповед установен от закона, налага извода,че всеки един от посочените реквизити следва да бъде посочен по начин,който не буди никакво съмнение и не дава основание за различно тълкуване,за да настъпи менителничният ефект на документа.

Ноторно е, че като ценна книга на заповед последният представлява документ, който материализира права, които са инкорпорирани в него и се упражняват чрез предявяване на самия документ. Според чл. 418, ал. 2 ГПК, заповедният съд пристъпва към издаване на изпълнителен лист, след като провери дали документът е „редовен от външна страна” и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като за издаването на изпълнителния лист съдът прави „надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение”. Съдържанието на приложение № 4 към чл. 5 от Наредба № 6 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (Издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 22 от 28.ІІ.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г., изм. и доп., бр. 52 от 10.VІІ.2009 г.), не оставя съмнение за  добросъвестната проверка на заповедния съд за редовност „от външна страна” .

След това заповедният съд проверява съставен ли е бил този оригинален документ /ценна книга на заповед/ в предписаната от закона форма и съдържа ли всички задължителни реквизити по чл. 535 и чл. 536 ТЗ и след извършване на посочените проверки заповедния съд  е издал Заповед №719/23.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ищеца С.С.С. против длъжника, респ. ответника в настоящото производство -  Р.Й.В..

Настоящият състав намира за доказано съществуване на каузално правоотношение - договор за заем, за обезпечаване на който е издаден записът на заповед.

Процесуалния закон,  допуска доказването на факта за установяване на договори на стойност, по-малка от 5000 лв със свидетелски показания, по арг. на противното от чл.164, ал.1,т.3 от ГПК. Съдът след като прецени показанията на  свидетеля Никола С.К. през призмата на чл.172 от ГПК ги кредитира, като конкретни, непротиворечиви, подкрепящи се от доказателствената съвкупност по делото, за сключен договор за заем между ищеца и ответника, обезпечен с издадената запис на заповед от 20.11.2008г., предявена на 20.11.2009г.

Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност. Това е така, тъй като съгласно чл.531,ал.1 от ГПК исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Това е така, тъй като падежа на записа на заповед е 20.11.2009г., а депозирането на заявлението от ищеца за издаване на  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е депозирано в  РС- Харманли на 23.11.2009г.

Ето защо съдът намира за недоказано правопогасяващото възражение на ответника и доколкото ищецът доказва съществуването на валидно менителнично правоотношение с ответника и изискуемо вземане по същото в исковия размер, искът следва да се уважи изцяло.

Относно разноските:

 На ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, които съгласно са: 25,00 лева за държавна такса в заповедното производство и 25,00 лева за държавна такса в настоящото призводство.

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Й.В. с ЕГН ********** *** в качеството му на издател,  дължи на С.С.С. с ЕГН  ********** *** в качеството и на поемател, сумата от 500,00 лева,  представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден за сумата от 500,00 лева,  на  20.11.2008г. с падеж 20.11. 2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК – 23.11.2009г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №719/23.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по частно гр. дело № 688/2009г. на РС- Харманли.  

 

ОСЪЖДА Р. Иовчев В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С. с ЕГН    ********** *** направените по настоящото гр.д.№ 532 по описа на РС- Харманли за 2019г.  разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса.

 

ОСЪЖДА Р. Иовчев В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С. с ЕГН    ********** *** направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 688/2009г. по описа на РС-Харманли разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса.

Решението може да се обжалва пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

 

      

 

                                                                           

 СЪДИЯ: