№ 270
гр. Пазарджик, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20215220201884 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-1006-002144 от ... г. на Началник
група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик на З.Р. М. с ЕГН:
********** от гр. П., ул. „М.” № ... е наложена глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.53
ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от З.Р. М., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението и се моли
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за отмяна на
НП.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не изпраща
надлежно упълномощен процесуален представител.
1
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
На ... г. около ... часа на път I-8, км. 193+260 в посока от гр. П. към гр.
П. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „М.“ с рег. № ....
Там на установъчен пункт се намирали служители при БГ „ТОЛ“, между
които и свидетелят Б.А.. Последният подал сигнал със „Стоп палка“ за
спиране на автомобила. Жалбоподателят не спрял на подадения сигнал, а
продължил движението си. Служителите сигнализирали на тел.112, след
което и изготвили докладна записка по случая. Била образувана проверка в
сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, като бил издирен собственикът на
автомобила, а именно жалбоподателят Й.. Той бил призован в сектор ПП при
ОД на МВР Пазарджик от свидетеля Б.Г., като жалбоподателят в писмена
декларация и в саморъчно написано обяснение декларирал, че именно той е
управлявал автомобила на посочената дата. Б.Г. съставил АУАН на Й.,
подписан и получен от последния без възражения. Въз основа на акта е
издадено и обжалваното наказателно постановление.
По делото са разпитани като свидетели Б.Г. и Б.А., които потвърждават
гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от писмените
доказателства по делото – включително съставения АУАН, даденото
саморъчно написано обяснение от жалбоподателя и попълнената от него
лично декларация, където под страх от наказателна отговорност и след като
отразил, че е започнат с нея, жалбоподателят е посочил, че именно той е
управлявал автомобила на процесната дата. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Б.Г. и Б.А.. Те са ясни, категорични и взаимнодопълващи се.
Показанията са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на
делото. В обратен смисъл са показанията на свидетеля Р.З. Й. – баща на
жалбоподателя. Той твърди, че на процесната дата автомобилът на сина му
бил на ремонт в автосервиз в гр. П., на който сервиз не може да посочи името
и точното му местоположение, но не синът му го управлявал на процесната
дата.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят е
2
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл.103 ЗДвП, като ... г. около ... часа на път I-8, км. 193+260 в
посока от гр. П. към гр. П. е управлявал лек автомобил „М.“ с рег. № ...,
негова собственост и при ясно подаден сигнал със „Стоп палка“ от служител
при БГ „ТОЛ“ не спрял на подадения сигнал, а продължил движението си.
Съдът намира за категорично установени и доказани елементите от състава на
административното нарушение. В тази насока са показанията на свидетелите
Б.Г. и Б.А. и писмени доказателства.
Настоящият състав на съда намира за нелогична защитната линия на
жалбоподателя. От една страна жалбоподателят лично (очевидно е грамотен)
е попълнил декларация под страх от наказателна отговорност по чл.313, ал.1
НК, в която е отразил, че е започнат с тази отговорност и че е управлявал
автомобила на процесната дата, като е потвърдил това и в саморъчно
написано и подписано обяснение. Подписал е и е получил АУАН без
възражения. На фона на това в жалбата си твърди, че не той е управлявал
автомобила. Всичко това означава, че ако съдът отмени като
незаконосъобразно издаденото НП, то следва да изпрати материалите на
Районна прокуратура Пазарджик за извършено от жалбоподателя
престъпление по чл.313, ал.1 НК, т.е. жалбоподателят сам рискува да бъде
съден за извършено престъпление, вместо да понесе наложеното му
(сравнително леко) административно наказание. Съдът намира, че защитата
му по това производство не е съобразена с подобно обстоятелство, като
очевидно разчита, че ако съдът отмени НО, няма да сезира прокуратурата. От
друга страна самата защитна теза на жалбоподателя се поддържа само в
показанията на свидетеля Р.З. Й.. Показанията на този свидетел обаче не само
изхождат от предубеден такъв – той е баща на жалбоподателя и е очевидно
заинтересован от изхода на делото, но и са лишени от конкретика – на въпрос
на съда в кой точно сервиз е бил оставен автомобилът на сина му за ремонт,
свидетелят не можа да посочи точно наименование и местоположение, като
само заяви, че се намирал в гр. П., на пътя за гр. П., очевидно, за да се
оправдае обстоятелството, че именно там автомобилът, управляван от сина
му, не е спрял на подадения сигнал със „Стоп палка“. Следва да се отбележи
също така, че в показанията си свидетелят Б.А. твърди, че първоначално
жалбоподателят е твърдял, че е дал автомобила на процесната дата на познат
за сватба. След като му е станало ясно, че следва в хода на делото обаче да
3
посочи кой е точно този познат, за да бъде призован и разпитан, явно
защитната му теза се е заменила с оставяне на автомобила на ремонт в сервиз,
на който удобно не се помни наименованието и местоположението. Подобна
защитна позиция противоречи и на нормалната житейска логика.
В заключение съдът намира за непълно неоснователни и доводите на
процесуалния представител жалбоподателя за това, че служителите на БГ
„ТОЛ“ използват палки, който не отговарят на законовите изисквания.
Подобни доказателства не само не се събраха по делото, но и те биха имали
значение, ако жалбоподателят например твърди, че не е възприел подадения
сигнал за спиране. Неговата основна защитна позиция е, че въобще не е
управлявал автомобила на процесната дата. При това положение няма
никаква логика съдът да изследва по-подробно въпроса с каква точно палка е
подаден сигналът за спиране. Все пак свидетелят Б.А. даде показания и в тази
насока. Ето защо съдът намира нарушението за безспорно извършено от
жалбоподателя, като са доказани всички елементи на състава на
административно нарушение по чл.103 ЗДвП.
При определяне на вида и размера на административното наказание
административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Така определеното наказание е в законово
определения минимум, предвиден в посочената норма. Съдът счита, че така
определеното наказание се явява съответно на нарушението.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят
категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
Обжалваното НП съдържа всички изискуеми в чл.57 от ЗАНН
реквизити, издадено е от компетентен орган. При извършената служебна
проверка съдът не констатира каквито и да е процесуални нарушения при
издаването на АУАН и НП.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
4
По делото липсва надлежно направено искане за заплащане на разноски
от страна на ответника.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
21-1006-002144 от ... г. на Началник група към сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Пазарджик, с което на З.Р. М. с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „М.”
№ ... е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП за нарушение на чл.103 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5