РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. Благоевград, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20211210102740 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление: гр.
София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. „В“, представлявано от законните представители Св.
Н. Н., О. Л., Д. Х. и Ир. Х. Г., чрез юриск. Т. Д. К. против В. Х. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., с която е предявен положителен установителен иск – за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1961/ 2021 г. по описа на РС - Благоевград.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което съда установи
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника
В. Х. Г., представляващо главница в размер на 4378.82 лв. /четири хиляди триста седемдесет
и осем лева и осемдесет и две стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1742.44 лв.
/хиляда седемстотин четиридесет и два лева и четиридесет и четири ст./, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и да
бъде осъден длъжника В. Х. Г. по ДПК № ********** да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД вземане в размер на 2968.72 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и осем
лева и седемдесет и две стотинки/, представляващо неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Претендира се присъждане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.05.2017 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, като кредитор, Ст. Д. К. и В. Х. Г., като солидарни длъжници е сключен Договор за
1
потребителски кредит № **********, при следните параметри: сума на кредита: 5000 лв.;
срок на кредита: 24 месеца, размер на вноската: 309,11 лв., годишен процент на разходите
(ГПР) 49.89 %, годишен лихвен процент: 41.17%, лихвен процент на ден: 0.11 %, общо
задължение по кредита: 7418,64 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3750,00 лв., размер на вноската
по закупен пакет от допълнителни услуги: 156,25 лв. Общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 11168,64 лв. и общ размер на вноската:
465,36 лв., дата на погасяване – 20-ти ден от месеца.
Сочи се, че съгласно Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Съгласно
раздел V. от Договора за потребителки кредит Ст. Д. К. е пожелала да бъде извършено
рефинансиране на стари негови задължения с част от отпуснатата сума по кредита, както
следва: задължение в размер 600,00 лв. към „Кредихелп“ ООД; задължение в размер 1762,80
лв. към Микро Кредит АД; задължение в размер 216,77 лв. към Креди Йес ООД; задължение
в размер 1700,00 лв. към Провидент Файненшъл България ООД; задължение в размер 600,00
лв. към Ай Заем. БГ ООД.
Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 12.05.2017 г. е преведена парична сума в размер на
120,43 лв. по посочена от длъжника Ст. Д. К. банкова сметка. Сочи се, че на 29.08.2017 г.
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, Ст. Д. К. и В. Х. Г. е сключен Анекс № 1 към
Договор за потребителски кредит № **********, с който страните са договорили да бъдат
намалени погасителни вноски № 3, 4, 5, 6, като те трябва да бъдат заплатени в края на
погасителния план, на 09.01.2018 г. - Анекс № 2 Договор за потребителски кредит №
**********, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 7,8, 9,
като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Твърди се, че на основание
ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121- чл. 127 от Закона за
задълженията и договорите В. Х. Г., в качеството си на съдлъжник по договора за
потребителски кредит, се задължава да отговаря солидарно за задължението на Ст. Д. К., по
договора при условията, посочени в договора. Сочи се, че съгласно чл. 4 от Общите условия
към договора длъжникът В. Х. Г., дължи на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит, което е предварително определено в погасителния план и е уговорено да
се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника,
2
дължимо за периода от 20.04.2018 г. до 20.11.2019 г. е в размер на 1742.44 лв. Съгласно
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги
и чл. 15 от Общите условия, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 3750.00 лв., като
по същото е заплатена сума в размер на 781.28 лв. и остават да бъдат заплатени 2968.72 лв.
Пояснява се, че в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита същото е по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане
на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Предмет на Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е
следният: Кредиторът са задължава да предостави на КЛ по негово искане и при
изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги,
изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Сочи се, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към
ДПК № ********** е изтекъл на дата 20.11.2019 г., с изтичането на който е настъпила и
изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Към настоящия момент
размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДПК № ********** е в общ размер
на 2078.66 лв., като с плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по
договора, от които номинал в размер на 2000.64 лв., сумата от 74.24 лв. за погасяване на
лихвите за забава по кредита, 90,00 лв. за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, съгласно уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към ДПК.
Пояснява се, че задължението на ответника В. Х. Г. е в общ размер на 9089.98 лв., от които:
главница в размер на 4378.82 лв., договорно възнаграждение в размер на 1742.44 лв.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2968.72 лв. Сочи се,
че поради неизпълнение на договорното задължение, ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу което солидарният
длъжник е възразил, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 3508,97
лв., включващ главница в размер на 2764,81 лв. и лихва в размер на 744,16 лв.
В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск.
Оспорва се предоставянето на заемната сума на кредитополучателя Ст. Д. К..
Оспорва се надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Излагат се подробни
правни съображения за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за
недействителност на договора.
С Определение № 85/21.01.2022 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
3
като съдът е прекратил производството в частта по предявения осъдителен иск за осъждане
на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът да заплати на ищеца сумата от 2968.72 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи кредит България” ЕООД, редовно
призовани, не се явява законният представител, не се представлява, като с дата 22.02.2022 г.
по делото е постъпила молба от ищеца, с която се поддържа изцяло исковата молба,
считайки я за доказана по основание и размер.
Ответникът В. Х. Г., редовно призован, не се явява, явява се адвокат Василка Х.,
която поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба по съображенията,
изложени в същия, и е направено искане за представяне от страна на ищеца оригиналите на
Договор за потребителски кредит № **********/11.05.2017 година, както и приложените
към него Анекс № 1 и Анекс № 2, ведно с погасителните планове и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1961/ 2021 г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 392/30.07.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Н. К.
К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Струмско център“ № 2, вх. Б,
ет. 1, ап. 3 (наследник на кредитополучателя Ст. Д. К.) и Длъжникът В. Х. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Б., да заплатят солидарно на кредитора „Профи кредит
България” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, тел. 0895 505 527, представлявано от Св. Н. Н., О. Л., Яр. Я.
Ч. и Ир. Х. Г. – управители, следните суми: сумата от 4378,82 лева (четири хиляди триста
седемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки)- непогасена главница; сумата от 1742,44
лева (хиляда седемстотин четиридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки) –
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.04.2018 г. до 20.11.2019 г.;
за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от
12.05.2017 г., сключен между “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, Ст. Д. К. – клиент и В.
Х. Г.- съдлъжник, и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
28.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 122,43 лева (сто двадесет и два
лева и четиридесет и три стотинки) и сумата от 33,67 лева (тридесет и три лева и шестдесет
и седем стотинки) – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е изпратил съобщение до длъжниците за изпълнение на издадената Заповед
№392/30.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съобщението със заверено копие от Заповедта, изпратено до длъжника В. Х. Г. й е
връчено лично на 23.08.2021г., като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК същата е депозирал
възражение с вх. № 339/24.08.2021 г. По отношение на длъжника Н. К. К. – съобщението със
4
заверено копие от Заповедта му е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление на настоящия адрес.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е депозирал
настоящата искова молба само срещу длъжника В. Х. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. Б., с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1961/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград. Отчитайки, че кредиторът е
предявил иска си срещу един от длъжниците – В. Х. Г., а срещу длъжника Н. К. К. не е
предявил иск, заповедния съд е постановил Определение № 562/08.11.2021 г по ч.гр.д. №
1961/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, по силата на което е обезсилил
Заповед №392/30.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в
частта по отношение на длъжника Н. К. К. с ЕГН **********.
Ето защо и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422
от ГПК иск.
Установява се от приетите по делото Договор за потребителски кредит № **********
от 11.05.2017 г., сключен между „Профи кредит България” ЕООД, в качеството му на
кредитор – от една страна, и Ст. Д. К., в качеството му на клиент, и В. Х. Г., в качеството му
на солидарен длъжник – от друга страна, че по силата на така сключения договор,
кредиторът е предоставил рефинансиране на стари негови задължения с част от отпуснатата
сума по кредита, както следва: Задължение в размер 600.00 лв. към Кредихелп ООД
(документ за кредитен превод с референция:270РМ\Л/Р171320042 от дата 12.05.2017 г.);
Задължение в размер 1762.80 лв. към Микро Кредит АД (документ за кредитен превод с
референция: :270PMWP171320052 от дата 12.05.2017 г.); адължение в размер 216.77 лв. към
Креди Йес ООД (документ за кредитен превод с референция: :270PMWP171320023 от дата
12.05.2017 г.); Задължение в размер 1700.00 лв. към Провидент Файненшъл България ООД
(документ за кредитен мревод с референция: :270PMWP171320048 от дата 12.05.2017 г.);
Задължение в размер 600.00 лв. към Ай Заем. БГ ООД (документ за кредитен превод с
референция: :270PMWP171320053 от дата 12.05.2017 г.) на Ст. Д. К.. По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги има възнаграждение в размер на 3750,00 лв. като размерът
на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 156,25 лв. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 11168,64 лева срещу
задължението на клиента, респ. солидарния длъжник, да върнат получения потребителски
кредит в срок от 24 месеца, считано от датата на подписване на договора за потребителски
кредит – 11.05.2017 г., по аргумент на т. 3.3, изр. 2 от Общите условия, като размерът на
всяка от месечните вноски е 465,36 лева, платима на 20-то число от съответния месец.
Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017 г. по банкова сметка
с титуляр КредиХелп ООД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил сума от
600,00 лева.
5
Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017 г. по банкова сметка
с титуляр Микро Кредит АД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил сума от
1762,80 лева.
Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017 г. по банкова сметка
с титуляр Креди Йес ООД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил процесната
сума от 216,77 лева.
Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017 г. по банкова сметка
с титуляр КредиХелп ООД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил
процесната сума от 600,00 лева.
Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017 г. по банкова сметка
с титуляр Провидент Файненшъл България ООД, кредиторът „Профи кредит България”
ЕООД наредил процесната сума от 1700,00 лева.
Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017 г. по банкова сметка
с титуляр КредиХелп ООД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил
процесната сума от 600,00 лева.
Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017 г. по банкова сметка
с титуляр Ст. Д. К., кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил процесната сума
от 120,43 лева.
На следващо място било уговорено, че кредитът се олихвява при ГПР от 49,89 % и
ГЛП от 41,17 %, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,11%. Видно е, че общата сума,
която следвало да бъде върната по процесния договор възлиза на 8 909,28 лева.
Съгласно буква „Б” от договора за потребителски кредит, неразделна част от
процесния договор са Общи условия за физически лица, които са били предадени при
подписването на договора, както и че клиентът и солидарният длъжник са запознати със
същите и ги приемат, след като внимателно са се запознали със съдържанието им преди
подписването на договора за кредит. Видно е, че на клиента е предоставена информация,
касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски формуляр от
03.04.2014г., в който са обективирани основните параметри на сключения договор за
потребителски кредит – по аргумент на буква „Г”, т. 1 от договора.
От приетото по делото споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, Декларация във връзка с обработката на личните данни на клиента и на солидарния
длъжник от дата 10.05.2017 г., както и искане за отпускане на потребителски кредит,
Стандартен европейски формат за предоставяне на информация за потребителските кредити,
в който са посочени параметрите на бъдещия договор, като същия е подписан от клиента Ст.
К. на 11.05.2017 г., Анекс № 1 към договора, ведно с погасителен план,Анекс № 2 към
договора, ведно с погасителен план и Удостоверение за наследници на Ст. Д. К..
Видно от Общите условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за
потребителски кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит,
като определят взаимните права и задължения на кредитора и клиента/солидарния длъжник.
6
В този смисъл е уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна
лихва, чийто процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е
посочено, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за
периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита.
Отделно от това е уговорено, че кредиторът си запазва правото пропорционално да повиши
размера на непогасените до момента вноски по кредита, в случай, че тримесечният
EURIBOR се повиши с повече от 1%, с което клиентът/солидарният длъжник изрично са се
съгласили.
На следващо място, съгласно т. 10.1 от Общите условия, на основание чл. 121 – чл.
127 от ЗЗД, солидарният длъжник се задължава да отговаря за всички задължения на
клиента, свързани с погасяване на кредита, като задълженията му спрямо кредитора са поети
при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение, от който и да
е от тях.
Съобразно т. 12.1 от Общите условия – „В случай, че клиентът/солидарният длъжник
просрочи плащането на вноските по кредита, кредиторът начислява лихва за забава в размер
на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане”, а съгласно т. 12.3 – в случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяването на неговата предсрочна изискуемост, без
да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление,
покана, предизвестие или други. Уговорено е, че при прекратяване на договора за
потребителски кредит, на основание т. 12.4 от Общите условия, остава в сила задължението
на клиента/солидарния длъжник да заплатят всички дължими суми, в това число
задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси.
С Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № ********** за намаляване на
вноски за отлагане на вноски от 29.08.2017 г., подписан между Ст. К. – клиент и В. Г. –
солидарен длъжник – от една страна и „Профи кредит България” ЕООД – кредитор – от
друга, е уговорено размерът на воски № 3,4,5 и 6 да бъдат намалени на 116,36 лв., поради
което със сключването на Анекса клиентът се е съгласил да изплаща заема си по нов
погасителен план, а остатъкът от същите до пълния размер се е задължил да заплати в края
на погасителния план. Уговорено е, че ГПР по заема става в размер на 38,86%, а ГЛП остава
в размер на 41,17%. Към Анекс № 1 е приложен Коригиран погасителен план към Договор
за потребителски кредит № **********, от който се установява, че заемът се състои от 27
месечни погасителни вноски.
На следващо място с Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит № **********
за отлагане на вноски от 09.01.2018 г., подписан между Ст. К. – клиент и В. Г. – солидарен
длъжник – от една страна и „Профи кредит България” ЕООД – кредитор – от друга, е
уговорена промяна на вноските, изразяваща се в отлагане на вноски № 7,8 и 9, поради което
със сключването на Анекса клиентът се е съгласил да изплаща заема си по нов погасителен
план. Уговорено е, че ГПР по заема става в размер на 32,05 %, а ГЛП остава в размер на
7
41,17%, Към Анекс № 1 е приложен Коригиран погасителен план към Договор за
потребителски кредит № **********, от който се установява, че заемът се състои от 30
месечни погасителни вноски, като размерът им от номер 10 до номер 30 възлиза на 465,36
лева, включващ главница и лихва.
Установява се от Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №
**********, че общата сума на получените от клиента Ст. К. като остатъчното задължение
по договора към 26.10.2021 г. е в размер на 9089,98 лева.
От справка-извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №
**********, е видно какви суми и на кои дати са внесени и как са разпределени
постъпилите суми в счетоводството на ищцовото дружество.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По отношение допустимостта на установителния иск:
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 230 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД, във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване на
паричното вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа от приложеното ч. гр. д. № 1961/ 2021 г. – VII състав по описа на Районен
съд – гр. Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 392/ 30.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено
възражение от длъжника В. Х. Г., а по отношение на длъжника К. Ат. Ил. е постановено
връчване на Заповедта за изпълнение при фикцията на чл. 47, ал. 5, във връзка с чл. 47, ал. 1
от ГПК, за което кредиторът е уведомен със съобщение, връчено на 29.09.2021 г. Исковата
молба е подадена в съда на 01.11.2021 г., изпратена чрез лицензирана куриерска фирма на
дата 29.10.2021 г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което предявеният иск е заявен от надлежна
страна пред компетентния за това съд и в определения срок /едномесечен от получаване на
съобщението, за подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство/.
По отношение основателността на иска:
Ищецът следва е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения- да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и
ответника са били налице валидни облигационни отношения по силата на сключен
конкретен договор за потребителски кредит; че е налице неизпълнение на задължения от
страна на ответника; размера на задължението.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
8
отношения с ответника В. Г., в качеството му на солидарен длъжник, и Ст. К., в качеството
му на клиент, по силата на Договор за потребителски кредит № ********** от 11.05.2017 г.,
като не е спорно по делото, че ответникът и клиентът Калоянова са подписали договора, с
оглед на което същият е породил своето правно действие.
Ищецът, в качеството си на кредитор, установи, че е изправната страна по договора,
тъй като представените писмени доказателства освен сключването на договора установяват
и предоставянето на сумата.
На следващо място неразделна част от кредитния договор са Общите условия на
„Профи кредит България” ЕООД. В т. 12.3 от Общите условия е уговорено, че в случай на
просрочване от клиента/солидарния длъжник на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяването му за
предсрочно изискуем, без да е необходимо изпращане на уведомление за това. В т. 12.4 от
Общите условия е предвидено, че при прекратяване на договора за потребителски кредит, на
основание т. 12.3 от Общите условия, клиентът/солидарният длъжник дължи остатъчните и
непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет
от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
С подписването на процесния договор за потребителски кредит ответникът е поел
задължение да отговаря солидарно със Ст. К. за изпълнение на задълженията му по Договор
за потребителски кредит № ********** от 11.05.2017 г. – т. 10.1 и т. 10.2 от Общите
условия.
По отношение на ответника Г. по делото не са представени доказателства, от които да
се установи, че ищецът е обявил предсрочната изискуемост на кредита на клиента
Калоянова и на ответника Г. преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. В този смисъл, за да настъпи действително предсрочната
изискуемост, не е достатъчно обективното настъпване на обуславящия факт на неплащане,
като е прието безусловно в правната доктрина, че е необходимо кредиторът да уведоми за
това длъжника/длъжниците.
В случая е не е представено никакво доказателство в тази насока – изпращане на
уведомителното писмо до на длъжника-кредитополучател Ст. К. и ответника Георгиев.
Доколкото в т. 13.1 и т. 13.3. от Общите условия страните са се съгласили единствено
посочените /в договора или впоследствие/ от клиента и солидарния длъжник адреси да са
такива за кореспонденция и всяко известие, отнасящо се до договора, изпратено на този
адрес, да се счита за редовно връчено, би било достатъчно представянето на оформена от
пощенски служител/куриер обратна разписка. Безспорно е прието, че наличието на такава
клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако
ясно разписва определени предпоставки, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението се
приравнява на фактическото му получаване. Несъмнено е наличието на такава уговорка, но
9
липсата на доказателство, че е изготвеното уведомление и въобще да е изпратено на
адресите на основния и солидарния длъжник, води до извод за липса на надлежно
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и спрямо двамата.
В случая обаче договорът за потребителски кредит, сключен на 11.05.2017 г. е със
срок от 20 месеца, като падежът на последната вноска е бил на 12.11.2019 г. /съгласно
коригирания погасителен план на основата на Анекс № 2 /. Заявлението по чл. 410 от ГПК е
подадено срещу кредитополучателя и солидарния длъжник на 27.07.2021 г. Последният е
подал възражение в законовия срок и исковата молба против него е подадена на 29.10.2021
г. Длъжникът-кредитополучател не е подал възражение, като кредиторът не е предявил иск
срещу него, поради което с Определение № 562 от 08.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
1961/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, заповедният съд е обезсилил
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 392 от 30.07.2021 г., в
частта по отношение на длъжника Николай Калоянов / наследник на Ст. Д. К./. Така е видно,
че задължението е станало изискуемо на общо основание, тъй като потребителският кредит
е бил изцяло падежирал още на 20.11.2019 г. – преди подаване на Заявлението по чл. 410 от
ГПК.
Предвид гореизложеното, както и предвид обстоятелството, че ищцовото дружество,
позовавайки се на разпоредби от Общите условия, сочи, че отговорността на ответника е на
плоскостта на солидарната отговорност, доколкото неговата отговорност за изпълнение на
задължението е възникнала от един и същ юридически факт с тази на кредитополучателя и
спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл. 121 – чл. 127 от ЗЗД. В тази връзка
съдът намира, че за определяне вида на отговорността на лицата по един договор следва да
се изследва тяхната функция и конкретните уговорки и условия в договора, както и
конкретно поетите задължения и тяхното съдържание, предвид на което, съдът излага
следните съображения:
Тълкуването на договора поначало има за цел да установи точния смисъл на
уговорките в неговото съдържание, като се спазва правилото, че се тълкуват само неясни
уговорки – двусмислени или ясни, по които обаче е налице спор. Правният режим на
тълкуването е изразен в чл. 20 от ЗЗД, уреждащ три критерия: (1) да се търси
действителната обща воля на страните, (2) отделните уговорки да се тълкуват една с друга и
да се разбират в смисъла, който произтича от целия договор /систематическо тълкуване/, (3)
тълкуването да е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Съдът намира, че разпоредбата на т. 10.1 от Общите условия към
договора за кредит се явява спорна, като същата гласи, че „На основание чл. 121 до чл. 127
от ЗЗД солидарният длъжник се задължава да отговаря за всички задълженията на клиента,
свързани с погасяване на кредита, включително на всички отпуснати на клиента револвинги,
евентуално наложените договорни санкции и следващи задължения, произтичащи от
договора за потребителски кредит и Общите условия”. В т. 10.2 от Общите условия е
записано, че задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при
условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение както от
10
кредитополучателя, така и от солидарния длъжник.
При тълкуване на тези разпоредби, съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, съдът
счита, че подписвайки договора за ответника Златарски е възникнала пасивна солидарност
за задълженията по договора, но предвид действащата съдебна практика за възникване на
солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание и не е
достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника,
доколкото солидарна отговорност по принцип не съществува, от където възниква
необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 от ЗЗД. В този
смисъл е Решение № 213 от 06.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 5864/2015г., IV г. о., ГК.
Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява
дълга и освобождава всички длъжници /чл. 122 от ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл. 121
– чл. 127 от ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност,
стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се
в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. В мотивите
към Решение № 24/03.04.2013г. по т.д. № 998/2011г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно
чл. 121 от ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден
е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната
сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на
кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния
размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност
възниква и при договор за поръчителство – чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, когато едно лице отговоря
пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за
кредит, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е
получил същата в собственост.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че ответникът
не е съдлъжник по договора за потребителски кредит, доколкото от договора е видно, че
кредитополучател/клиент, съгласно терминологията в договора, е само Ст. К., не и
ответникът, но той отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане
на паричната сума, без да е кредитополучател, което го определя като поръчител по
договора. Не са налице другите основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг,
авал, делкредере, извън поръчителството.
В т. 8.1 от Общите условия към договора е посочено, че задължение на
кредитополучателя/клиента, но не и на солидарния длъжник, е да погаси всички задължения
във връзка с договора за кредит, т.е. задължение на Ст. К. е било връщане на заемната сума,
която разпоредба също сочи на това, че пасивната солидарност на ответника не произтича
от солидарна съзадълженост, а от поръчителство. При солидарната задълженост
съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото,
11
всеки съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от
задълженията не предизвиква отпадане на другите. Задължението на поръчителя зависи от
съществуването на главното задължение и е функция на главното задължение, за разлика от
солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за разлика и от
встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на
собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание,
по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
Съгласно разпоредбите на т. 7 от Общите условия, макар и озаглавена „Права на
КЛ/СД”, са уредени права само за кредитополучателя относно възможността да се откаже от
договора, т.е. едно от основните права по основното правоотношение /договора за
потребителски кредит/ е предоставено единствено на кредитополучателя/клиента.
Предвид изложеното и при анализа на съдържанието на уговорените в писмения
договор и Общите условия права и задължения на страните по него, на съществените
уговорки в договора, реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на
кредитополучателя Калоянова и очакването той да погаси дълга, съдът намира, че
намерението на страните по договора и преследваната от тях цел е ответникът Г. да
обезпечи дълга на Калоянова. Задължението му е акцесорно на това по договора за кредит и
е уговорено като поръчителство и спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл.
138 и сл. от ЗЗД.
От данните по делото следва изводът, че ответната страна се е задължила по договора
като поръчител, а не като съдлъжник. Съгласно трайната съдебна практика, еднозначно и
категорично се приема, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с
поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на
кредитодателя, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател.
За пълнота следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди
подаването на Заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия.
Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи,
които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на
кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от
търговските банки.
12
В конкретния случай, такова изявление за настъпила предсрочна изискуемост не е
надлежно отправено до основния длъжник, включително и до солидарния длъжник, поради
което срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се поставя в течение от момента, когато целият кредит
е падежирал – на 20.11.2019 г. и едва с изтичането му на 20.05.2020 г. могат да се свържат
благоприятните последици за поръчителя, изразяващи се в отпадане на отговорността му.
Заявлението на кредитора по чл. 410 от ГПК е подадено пред Районен съд – гр. Благоевград
на 27.07.2021 г., т.е. след изтичането на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД, с което отговорността на поръчителя е отпаднала.
По изложените съображения така предявената искова претенция се явява изцяло
неоснователна, поради невъзможността на кредитора да ангажира отговорността на
ответника.
Предвид гореизложените правни изводи, съдът намира за несъстоятелно обсъждането
на останалите, релевирани в писмения отговор, възражения.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, който предвижда, че ответникът има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В хода на настоящото производство ответникът е претендира сумата от 900,00 лева –
за заплатено адвокатско възнаграждение. За същото са представени доказателства за
извършване на този разход, поради което същото следва да бъде включвано в размер на
разноските.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, иск срещу
В. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., за признаване на установено съществуването на
вземане в полза на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, срещу длъжника В.
Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., възникнало на основание Договор за потребителски
кредит № № ********** от 11.05.2017 г., в размер 4378.82 лв. /четири хиляди триста
седемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, което вземане е предмет на оспорената Заповед №
392/30.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 9961/2021 г. – VII състав по описа на Районен съд – гр. Благоевград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
13
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, иск срещу В. Х. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., да заплати на В. Х. Г., ЕГН **********, сумата в размер на
900.00 лв. (деветстотин лева), представляваща разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14